РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501040 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на ЯНК. Д. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив,
с. К*, ул. ****, процесуално представляван от адв.Т.П. – особен представител, против
решение №260588/25.02.2021 г., постановено по гр. дело №12875/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Пловдив, 10 гр. състав, В ЧАСТТА, с което се признава за установено по
отношение на него, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис №4 следните суми по договор за кредит, за които е издадена заповед
за плащане по частното гр. дело 5221/19 г. на ПРС 15 гр.с.: 4322,55лв. -главница по договор
за потребителски кредит №PLUS-14621460 от 07.03.2017г., сключен между Я.Р. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 45 лв. – договорна лихва от 20.03.2018г. до 20.04.2018г.;
422,19 лв. обезщетение за забава за времето от 21.04.2018г. до 02.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019г. до окончателното заплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната
част по съображения изложени в жалбата и вместо него да се посанови друго, с което да се
присъди само сумата 3268,50 лв., представлявваща чистата сума на остатъка по кредита след
приспадане на извършеното плащане. Претендира присъждане на адв. възнаграждение за
служебната защита.
1
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* чрез
юриск.П.Б. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда.
Претендира разноски и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от
ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с пр.осн.чл.422 ГПК.
С въззивната жалбата са изложени оплаквания, че: 1.неправилно РС е приел, че
кредитополучателят дължи сумата 4322,55лв. -главница по договор за потребителски кредит
№PLUS-14621460 от 07.03.2017г., 45 лв. – договорна лихва от 20.03.2018г. до 20.04.2018г. и
422,19 лв. обезщетение за забава за времето от 21.04.2018г. до 02.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019г., тъй като съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,т.11, чл.11,ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2 ЗПК –
договорът е недействителен; 2. Че неправилно РС не е кредитирал възражението в отговора
на ИМ за недействителност на договора за кредит поради нарушаване на чл.11,т.10 ЗПК и е
приел, че след като договорът съдържа информация за ГПР и за общо дължимата от
кредитополучателя сума, е действителен; 3. Счита,че в договора е посочена лихва на ГПР
без да е посочено как е формирана тя и какво точно включва - изискване за яснота на чл.10 и
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, поради което счита договора за недействителен съгл. чл.22 ЗПК; че с
извършеното плащане в размер на 1556,50 лв. на осн.чл.23 ЗПК – на ищеца не му се дължат
други суми извън чистата стойност от остатъка по кредита.
В отговора на ВЖ са направени доводи, че изводът на РС, че между страните е възнакнал
валиден договор за потребителски кредит е правилен и законосъобразен, който се
подкрепял от приетите по делото писмени доказателства и назначената ССЕ и се иска
неговото потвърждаване; че погасителният план съдържа всички изисквания на
чл.11,ал.1,т.9, т.11 и т.12 ЗПК; че правилно съдът е приел, че клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва не е нищожна.
Решението на РС в частта, с което са отхвърлени предявените установителни искове над
размер от 4322,55 лева за главницата – до пълния предявен размер от 4490,55 лева, за
възнаградителната лихва –над 45 лв. до пълния предявен размер от 1268,95 лв. претендирана
за периода 20.04.2018г. – 20.03.2022г. и за обезщетението за забава за перода от 21.04.2018 г.
до 03.04.2019 г. – от размер 422,19 лева до пълния предявен размер от 446,86 лв. - не е
обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на направените оплаквания и доводи във въззивната жалба ПОС намира
следното:
На 7.3.2017г. между Я.Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, ЕИК ********* е
2
подписан договор за потребителски кредит, с който е отпуснат револвиращ потребителски
кредит в размер на 5000 лв., срещу който кредитополучателят е следвало да заплати
възнаградителна лихва за периода – 1819 лв. при фиксиран лихвен процент от 12,69%, ГПР –
15,23%; уговорено е плащане на сумата 1680 лв.- за застрахователна премия и сумата 175
лв.- такса ангажимент; посочено, че общата дължима сума по кредита е 8490 лв., платима на
60 месечни вноски по 141,50 лв.
С ИМ ищецът е представил Договор за цесия от 27.7.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД като купувач, от който е видно, че продавачът е прехвърлил на купувача вземанията,
произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1/13.09.2018 г. за
сключената цесия по процесния договор за заем с настоящия длъжник, посочен е размера на
главница и остатъка от задължението /л.24 от д.РС/. Представено е потвърждение за
сключената цесия /л.22 д.РС/ и пълномощно, с което цедента упълномощава „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ да уведоми от негово име всички негови длъжници.
Уведомителното писмо е редовно връчено лично на длъжника на 26.3.2019 г. /л.31 от д.РС/.
По отношение на довода на въззивника, че не е спазена разпоредбата на чл.22, във вр. с
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК:
Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК - годишния процент на разходите по кредита,
както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора не трябва да са по-големи от 5 пъти законната лихва по просрочени вземания.
Процесният договор за кредит формално отговаря на на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите, който е под 50% и обща сума, дължима от потребителя, обаче не
съответстват на действителните размери на поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая по договора общата дължима от потребителя сума е в
размер на 8490 лв., представляваща сбор от заемната сума в размер на 5000лв.,
възнаградителната лихва от 1819 лв., таксата ангажимент -175лв. и застрахователна премия
в размер на 1680 лв., не съответства на посочените размери на лихвения процент -
12,69% и на годишния процент на разходите -15,23%, които дължими суми, включени в
ГПР надвишват значително 50%. От тук следва, че е нарушена разпоредбата на чл.19,
3
ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, тъй
като договорено задължение за потребителя да заплати такса ангажимент и
застрахователна премия не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора
годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите
разходи по кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно
задължителните указания, дадени в т.3 от В случая уговорената в процесния договор
такса ангажимент е допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е допусната и приета ССЕ, изпълнена от в.л.Д. С. – заключение от 29.06.2020 г.,
неоспорена от страните и според съда компетентно изготвена, от което се установява, че
усвоената сума по кредита от въззивника е в размер на 4825лв.,преведена с платежно
нареждане след приспадане на такса ангажимент в размер на 175 лв. а изплатена сума по
кредита е в общ размер 1556,50 лв., от което следва, че чистата сума на дължимата главница
е 3268,50 лв.
По изложените съображения ПОС намира, че ВЖ е основателна, искът е следва да се уважи
само за чистата стойност от остатъка по кредита.
Не до същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част и следва да се отмени в тази част.
С оглед изхода на делото въззивникът има право на разноски пред ПОС, а на страните ще се
присъдят разноски по съразмерност пред ПРС.
Такива са поискани с ВЖ и се присъждат на адв.Т.П. в размер на 450лв. за особено
представителство /съгласно чл.7,ал.2, т.2 от Наредба №1/9.7.2004 г. за минималните
адв.възнаграждения при обжалваем интерес 3268,50 лв./, от които 100 лв. са платени от
въззиваемия, поради което последният следва да бъде осъден да заплати остатъка – 350 лв.
Въззиваемият следва да заплати на ПОС ДТ в размер на 65,36 лв.
Пред ПРС разноските по съразмерност са: При цена на иска 6176,36 лв., ОСИ са уважение за
3268 лв. и отхвърлени за 2908,36 лв. Ищецът е направил общо разноски в размер на
/заплатил е по исковото дело 994,91 лв./в т.ч.: ДТ-156,09лв.,100лв.-
4
юриск.възнаграждение,100лв.-ВЛ,638,82лв.-особ. представител/, а в заповедното
производство – 173,53 лв./; ответникът не е направил разноски в исковото и заповедното
производство.Или Я.Р. следва да заплати на АСВ сумата 618,23 лв.- разноски по
съразмерност /1168,44х3268/6176,36=618,23/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ №260588/25.02.2021 г., постановено по гр. дело №12875/2019г. по описа на
Районен съд-гр.Пловдив, 10 гр. състав, В ЧАСТТА, с което се признава за установено по
отношение на Я.. Д. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, с. К***, че дължи на „Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 следните
суми по договор за кредит, за които е издадена заповед за плащане по частното гр. дело
5221/19 г. на ПРС 15 гр.с. за разликата над 3268 лв. до 4322,55лв. -главница по договор за
потребителски кредит №PLUS-14621460 от 07.03.2017г., сключен между Я.Р. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; за сумата 45 лв. – договорна лихва от 20.03.2018г. до
20.04.2018г.; за сумата 422,19 лв. обезщетение за забава за времето от 21.04.2018г. до
02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019г. до
окончателното заплащане и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* против
ЯНК. Д. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, с. К*** иск да се признае за установено по
отношение на Я.. Д. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, с. К***, ул. ***, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
следните суми по договор за кредит, за които е издадена заповед за плащане по частното гр.
дело 5221/19 г. на ПРС 15 гр.с. следните суми: неплатена главница по договор за
потребителски кредит №PLUS-14621460 от 07.03.2017г., сключен между Я.Р. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за разликата над 3268 лв. до 4322,55лв.,договорна лихва от
20.03.2018г. до 20.04.2018г. за сумата 45 лв., обезщетение за забава за времето от
21.04.2018г. до 02.04.2019г. 422,19 лв за сумата.
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, съществуването на вземането на „Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против Я..
Д. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, с. К. ул. * **** за сумата 3268 лв. -главница по
договор за потребителски кредит №PLUS-14621460 от 07.03.2017г., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
5
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
да заплати на адв.Т.П*** сумата 350 лв.- адвокатско възнаграждение за особено
представителство на въззивника по делото пред ПОС, а на ВСС по сметка на ПОС – 65,36
лв. ДТ за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА Я.. Д. Р. ЕГН ********** с адрес гр. П., с. К. ул. Цар Иван Асен ІІ №3 да заплати
на Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4
сумата 618,23 лв.- разноски в исковото и заповедното производство пред ПРС по
съразмерност на уважената част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6