Определение по дело №1189/2018 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………02.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито  заседание проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1189/2018 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 171157/18.12.2017 г. на „ТТЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Лагера“, ул. „Хризантема“, № 19, ет. 1, офис 1 срещу „ЕНЕРДЖИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“, № 2.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните, поради липсата на подаден отговор на искова молба от ответника.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените искове за допустими.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

НАСРОЧВА в с.з. на 02.04.2019 г. – 10.00. ч.

ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до с.з. да поясни възражението си за прихващане и да посочи за кой период се отнася осреднената нереализирана печалба в размер на 38.69 лв.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане релевирано от ответника в размер на сумата 95000.00 лв., вкл. ДДС, представляваща пропусната полза от нереализирана печалба от продажба на 2455740.00 л. дизелово гориво.

ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 и сл. ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 76176.29 лв., главница, представляваща цена на извършени услуги и транспорт, обективирана във фактури №№ 11561/14.04.2015 г. и 11562/14.04.2015 г; сумата 12218.68 лв., неустойка за 802 дни, начислена към 30.06.2016 г., дължими по силата на Споразумение от 30.06.2016 г., Договор за транспортно-спедиторско обслужване № 12/30.07.2014 г. и Анекс 3/05.01.2015 г., както  и сумата 6433.70 лв., обезщетение за забава, изчислено върху общия размер на сумите по Споразумение от 30.06.2016 г., за периода 01.04.2017 г. – 18.12.2017 г. Претендира се присъждане на законна лихва върху сумата 76176.29 лв., считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за транспортно-спедиторско обслужване от 30.07.2014 г., допълнен с 3 бр. Анекси.  Излага, че е изпълнил задълженията си по сключения договор в сроковете и при условията в него. Тези обстоятелства и наличието на задължения на ответника по него били установени между страните по силата на Споразумение от 30.06.2016 г. В споразумението били отразени задълженията на ответника и уговорения начин на изплащане, което следвало да стане съобразно чл. III до 31.03.2017 г. Предвид неизпълнението на поетите задължения излага, че към ответника била отправена покана за доброволно плащане, надлежно получена на 12.10.2017 г. С неизпълнението на поетите със Споразумението задължения счита, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира освен заплащане на сумите уговорени с него, и заплащане на обезщетение за забава. 

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Енерджи Инвестмънт Груп“ АД,  депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е налице изискуемост на вземането обективирано в процесните фактури. Твърди, че сключеното споразумение е нищожно, поради липса на воля, тъй като било подписано от лице без представителна власт да извършва скюлчаве на спогодби и признаване на вземания. Твърди несъответствие между описаните в исковата молба фактури от 14.04.2015 г. и описаните в сключеното споразумение фактури. Твърди, че уговорените в чл. III от Споразумението срокове за плащане не са настъпили, поради което претенцията била преждевременна. Сроковете били обвързани с откриването на финансиране за обект „Рафинерия“ в гр. Смядово на ответника, което не било не е налице и към настоящият момент. Сочи, че размерът на неустойката е изчислен в завишен размер и поради това не се дължи, както и че при дата на данъчното събитие 14.04.2015 г. към момента на сключване на Споразумението забавата не е в размер на 802 дни. Счита, че при претенция за догововорна неустойка за забава, ищецът няма право и на обезщетение за забава. Оспорва посочения начален момент на последната претенция. Релевира възражение за погасяване по давност на претенциите за неустойка и обезщетение за забава.

Релевира възражение за прихващане, основаващо се на следните обстоятелства: През м. септември 2014 г. ищецът извършил спедиция на 5842830.00 л. дизелово гориво, от пристанище Бургас до данъчен склад „Зара-Е“ ЕООД – Ст. Загора, което при разтоварването в пристанището било с добро качество. В резултат от извършения от ищеца превоз на на част от горивото със замърсени вагони при разтоварването му в склада било установено, че 2455740.00 л. били със съдържание на сяра над допустимото. По тази причина замърсеното гориво било реализирано от ответника на по-ниски цени от обичайните такива, поради което пропуснало да реализира печалба в размер на 95000.00 лв., определена при осреднен размер на нереализираната печалба от 1000.00 л. възлиза на 38.69 лв.

В срока по чл 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна писмена молба, в която поддържа твърденията изложени в исковата молба и оспорва възраженията изложени в отговора на ответника като излага коментар по всяко едно от тях. Отправя искане за произнасяне на съда по реда на чл. 146 ГПК.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изложеното в отговора и допълнително пояснява, че посочените в петитума на исковата молба фактури от 14.04.2015 г., не са били издавани от ищеца, поради което и задължение по тях не съществува и не са били предмет на представеното споразумение. Релевира общо възражение за нищожност на клаузата за неустойка. 

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признато и ненуждаещо се от доказване обстоятелството: - че между страните е сключен Договор за транспортно-спедиторско обслужване № 12/30.07.2014 г. и Анекс 3/05.01.2015 г.

УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:

Ищецът - че е изправна страна по договора, наличие на задължения да ответника по него, обективирани в процесните фактури, обосноваване на задълженията по размер, наличие на валидна неустоечна клауза, обосноваване на тази претенция по период и размер, изпадане на ответника в забава досежно изпълнение на задълженията му по сключеното споразумение, обосноваване на забавата по период и размер.

Ответникът - следва да установи правопогасяващи, правоизключващи или правоотлагащи възражения срещу иска, по релевираното възражение за прихващане следва да установи всички обстоятелства, от които твърди да произтича по основание претенцията предмет на възражението, както и неговия размер.

Всяка страна следва да установи, твърденията, на които основава възраженията си и черпи изгодни правни последици.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства във връзка с твърдението си за наличие на задължения на ответника по посочените в исковата молба фактури, които са били признати от него в сключеното Споразумение.

ДОПУСКА до приемане в с.з. представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

ОТЛАГА за съдебно заседание произнасянето по доказателственото искане на ответника за назначаване на ССЕ, предвид дадената възможност за уточняване на възражението за прихващане.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

          Определението не подлежи на обжалване.

           Препис от определението да се връчи на страните.           

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: