№ 8520
гр. С., 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110139382 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 201251/14.07.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 124296/15.04.2024г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 22.03.2023г. по ч.гр.д. №
10763/2023г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответниците Б. С. Д.
и Л. Б. Д. искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 150 ЗЕ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на „*************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„******“, бл. 255, вх. А, ет. 7, ап. 21, аб. № *******, както следва:
1. Б. С. Д. (4/6 от задълженията за целия имот):
874,26 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до
окончателното им изплащане;
114,57 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-08.02.2023г.;
11,71 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
3 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2023г.-08.02.2023г.
2. Л. Б. Д. (1/6 от задълженията за целия имот):
218,57 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
1
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до
окончателното им изплащане;
28,64 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-08.02.2023г.;
2,93 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
1 стотинка за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2023г.-08.02.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид. Предявените
искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Б. С. Д. и Л. Б. Д. чрез назначения им
особен представител адв. И. Г. – АК-С., са депозирали Отговор на исковата молба, вх. №
58667/22.02.2024г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Сочат,
че за процесния период топлоснабдителното предприятие не е доставяло реално енергия до
имота, съответстваща на посочената стойност, нито тази енергия е била с изискуемото
качество. Оспорва се тя да е правилно измерена и разпределена, както и това да е направено
с метрологично годни уреди. Сметките за отопление били неоснователно завишени. Не била
съставяна необходимата отчетна документация. Оспорва се наличието на задължение за
заплащане на лихви. Представените от ищеца доказателства се оспорват като неотносими и
без доказателствена стойност срещу ответниците. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ответниците не се явяват, като се представляват от адв. Г., който оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „*********“ ООД е депозирало молба, вх. №
90595/19.03.2024г. на СРС, към която представя документи относно извършеното дялово
разпределение. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и позициите на ответниците, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
2
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
тях е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер,
включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане. В тежест на
ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт № 117/01.09.1995г., т. 80,
дело № 15979/1995г. на I Нотариус при СРС, П.Н.П. е закупила недвижим имот –
апартамент в град С., ж.к. „******“ 2, бл. 255, вх. А, ет. 7, ап. 21, ведно с припадащите му се
площи, права и помещения, идентичен с топлоснабдения такъв. Видно от Удостоверение за
наследници, изх. № Г94-1848/1/09.11.2012г. на Столичната община – Район „Искър“, П.Н.П.
е починала на 18.10.2012г., като е оставила за свои наследници по закон Б. С. Д. /съпруг/, В.
Б. Д. /син/ и Л. Б. Д. /син/. В. Б. Д. е бил страна в заповедното производство, като по
отношение на същия заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен
лист. С Нотариален акт № 1/20.07.2022г., т. 6, рег. № 6508, дело № 863/2022г. на Нотариус
№ *** – М. Н.а, В. Б. Д. е подарил на брат си Л. Б. Д. собствения си дял от апартамента. Тази
сделка е последваща спрямо процесния период и няма отношение към предмета на делото.
По делото не са представени доказателства, че към момента на придобИ.ето на апартамента
П.Н.П. и Б. С. Д. са били в брак. Оттук не може да се направи извод, че жилището е
придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Нормата на чл. 48 ЗН разпорежда,
че наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от
открИ.е на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни
действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази
насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-
Пловдив. С отговора на исковата молба приемането на наследството не е оспорено изрично.
3
Затова след смъртта на собственицата му, собствеността върху имота е преминала към
нейните наследници, като съпругът и двамата ù синове са придобили по 1/3 част от
апартамента, съобразно която следва да отговарят за задълженията към топлоснабдителното
предприятие.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ù отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в
ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
4
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „*************“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ù е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и
данните за дяловото разпределение, предоставени от третото лице – помагач, се установява,
че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до топлоснабдения имот
за процесния период е 1585,50 лева. От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно
вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната
вярност, се установява липса на заплащане на търсените по делото суми.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установи, че дължимата сума за дялово разпределение за целия
имот възлиза на 17,56 лева.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема, че дължимата лихва за забава върху цялата главница за топлинна
енергия възлиза на 171,86 лева. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение
възлиза на 5 стотинки.
От тези суми ответникът Б. С. Д. дължи 1/3 част – 528,50 лева за главница за
топлинна енергия, 57,29 лева за лихви върху нея, 5,85 лева за главница за дялово
разпределение и 2 стотинки за лихви върху нея. За горниците над тези суми исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответникът Л. Б. Д. дължи принципно 1/3
от сумите за апартамента, т.е. колкото Б. Д.. Доколкото обаче ищецът е заявил срещу него
претенции в по-нисък размер, с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, исковете следва да се уважат за толкова, за колкото са предявени.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответниците, но същите не са доказали сторени разноски. Съдът следва да се
произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер на 44,91 лева, в която сума е включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълен размер от 50,00 лева. От
тази сума ответникът Б. Д. следва да заплати 33,69 лева, а ответникът Л. Д. – 11,22 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
първоинстанционното исково производство в размер на 1006,82 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база
5
пълен размер от 100,00 лева. От тази сума ответникът Б. Д. следва да заплати 755,22 лева, а
ответникът Л. Д. – 251,60 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и
чл. 150 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. С. Д., ЕГН **********, и Л. Б. Д., ЕГН **********, от
град С., дължат на „*************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „******“, бл.
255, вх. А, ет. 7, ап. 21, аб. № *******, както следва:
1. Б. С. Д.:
528,50 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
528,50 лева до пълния му предявен размер от 874,26 лева;
57,29 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-08.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 57,29 лева до пълния му предявен размер от 114,57 лева;
5,85 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 5,85 лева до пълния му
предявен размер от 11,71 лева;
2 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2023г.-08.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 2 стотинки до пълния му предявен размер от 3 стотинки;
2. Л. Б. Д.:
218,57 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до
окончателното им изплащане;
28,64 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-08.02.2023г.;
2,93 лева за главница за дялово разпределение за периода м.12.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (28.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
1 стотинка за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.02.2023г.-08.02.2023г.
ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на „*************“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
33,69 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 10763/2023г. на
СРС), както и сумата от 755,22 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д.№ 39382/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА Л. Б. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на „*************“
6
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
11,22 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 10763/2023г. на
СРС), както и сумата от 251,60 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д.№ 39382/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*********“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7