О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
IV-1673 Година
2019, 11 септември гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на единадесети септември година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ……………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1214 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „СТРОЙКОМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. Проф. Стоянов №
28, против решение № 101 от 17.05.2019 г. по гр.д.698/2019
г. по описа на Поморийски районен съд, изменено по реда на чл.248 от ГПК в
частта на разноските с определение № 403 от 08.07.2019 г., В ЧАСТТА, с която
въззивникът е осъден да заплати на И.А.Л., гражданин на Руска Федерация,
родена на *** ***, сумата от 6 190 евро - платена на отпаднало основание
по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.10.2013 г.
развален със споразумение от 02.08.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 6 190 евро считано от датата на предявяване на иска -
20.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1 814 евро,
представляваща лихва за забава върху сумата от 6 190 евро за периода от
02.05.2015 г. до 19.03.2018 г., както и разноски по делото съобразно уважената
част от иска, в размер на 4 205 лв, а след изменението на решението – в
размер на 3 541,74 лв.
Твърди
се, че решението на ПРС е недопустимо, а по същество – неправилно и
необосновано. По отношение на недопустимостта на решение се твърди, че тя е
резултат от това, че между страните е било постигнатото споразумение (№
3/02.08.2014 г.), с което действието на договора им е било преустановено и са
били договорени икономически последици от това. Сочи се, че споразумението има
силата на закон между страните и следва да бъде съблюдавано и от съда. Твърди
се, че сумата от 6 190 евро е извън договореното със споразумението,
поради което съдът не е имал право да се занимава с нея, което води до
недопустимост на решението. По същество се твърди, че е неправилен и необоснован
изводът на съда, че след прекратяване на договора (а не разваляне, както е
приел първоинстанционният съд), въззивното дружество е следвало да върне цялата
заплатена на основание на този договор сума (30 900 евро), а не само
доброволно възстановените от ответника 24 700 евро. По-конкретно се
твърди, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че със споразумението от
02.08.2014 г. договорът е развален, а не прекратен. Сочи се, че дори да се
приеме, че със споразумението договорът е бил развален, а не прекратен,
последиците от това би следвало да са уговорените в споразумението, а не да се
прилага разпоредбата на чл.88 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения.
Претендира
се обезсилване на решението на ПРС като недопустимо и прекратяване на
производството по делото, евентуално - отмяна
на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Не
са ангажирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемата И.А.Л. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. Направено е
подробно изложение на фактическата обстановка, така, както е възприета от
въззиваемата-ищец. Оспорва се твърдението на въззивника, че със сключеното
споразумение страните са прекратили, а не развалили договора си, от което е
направен извод за липсата на основание за задържане от ответното дружество на
исковата сума. Оспорено е възражението на ответника, че е имал правото да
задържи като неустойка сумата от 3 100 евро. Изложени са подробни
съображения и е цитирана съдебна практика в подкрепа на твърденията в отговора
на въззивната жалба. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
претендиране на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови
доказателства.
Съдът констатира, че по повод изразеното във
възизвната жалба несъгласие с присъдените с решението на ищцата разноски от
разноски 4 205 лв, въззиваемата Л. е депозирала нарочно
възражение против искането на въззивника за изменение на решението в частта на
разноските. С определение
№ 403 от 08.07.2019 г., първоинстанционният съд е изменил на чл.248 от ГПК
решението си в частта на разноските, като е определил, че на
ищцата са дължими разноски в размер на 3 541,74 лв съобразно уважената
част от исковете, а на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, са
дължими разноски в размер на 177,60 лв. Никоя от страните не е подала частна
жалба против определението на ПРС по чл.248 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „СТРОЙКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Поморие, ул. Проф. Стоянов № 28, против решение
№ 101 от 17.05.2019 г. по гр.д.698/2019 г. по описа на Поморийски районен съд,
изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта на разноските с определение № 403 от
08.07.2019 г., В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да
заплати на И.А.Л., гражданин на Руска Федерация, родена на *** ***, сумата от
6 190 евро - платена на отпаднало основание по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 19.10.2013 г. развален със споразумение от
02.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 190 евро
считано от датата на предявяване на иска - 20.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 1 814 евро, представляваща лихва за забава
върху сумата от 6 190 евро за периода от 02.05.2015 г. до 19.03.2018 г.,
както и разноски по делото съобразно уважената част от иска, в размер на
3 541,74 лв.
Препис
от определението да се връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.