№ 6751
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100105571 по описа за 2023 година
Предмет на делото иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗС, вр. чл.8, ал.1 от ЗН.
С искова молба рег.№138291 / 04.07.2022г. по описа на СРС ищцата Р. Т. В.
ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Г., САК е предявила срещу Р. И. К.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС, вр. чл.8, ал.1 от ЗН за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик
на основание наследствено правоприемство от брат и Б.Т.В. и давностно владение
на следния имот: Апартамент № 95, находящ се в гр. София, район ,,*******“, ж.к.
,,*******“ (бивш ж.к. „Западен район“), в бл. № *******, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 65,12 кв. м. при съседи:
стълбище, двор, Л.П. и двор, заедно с избено помещение № 9 при съседи: коридор,
двор и Н.Р.В., заедно с 0.850/100 ид. ч. от общите части на сградата, заедно с
правото на строеж върху държавното място, като така описаният недвижим имот
съставлява самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1203.696.4.95 по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, последно
изменена на 16.03.2022 г. е адрес на имота гр. София, район „*******“, ж.к.
„*******“, бл. № *******, ап. 95, като самостоятелния обект се намира на етаж 2
от сграда с идентификатор № 68134.1203.696.4, предназначение - жилищна сграда,
многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
ниво на обекта - 1, посочена в документа площ - 65,12 кв. м„ прилежащи части -
0,850/100 и.д. ч. от общите части на сградата, заедно с избено помещение номер 9,
при съседи самостоятелни обекти в сградата: - на същия етаж -
68134.1203.696.4.96,68134.1203.696.4.74, под обекта -68134.1203.696.4.93, над
обекта - 68134.1203.696.4.98. Претендират разноски.
Ищцата твърди, че брат й Б.Т.В. – починал на 09.06.2021г. е придобил през
1
време на брака си при условията на съпружеска имуществена общност съвместно с
ответницата Р. К. процесния апартамент по силата на протоколно споразумение от
проведено на 21.03.1989 г. заседание делбено производство по гр. д. № 3699/1988 г.
на 10 с-в. на 3-ти Софийски районен съд, вписано под т. 4, № 189, per. № ******* в
Служба по вписванията – София. Твърди, че Б.В. и бившата му съпруга Р. К. не са
притежавали друго жилище в обща собственост през време на брака и не са
живели в процесното, тъй като то се е нуждаело от основен ремонт. Сочи се, че
през 1991 г. Б.В. - наследодател на ищцата подал молба за развод, въз основа на
която е образувано бракоразводно дело № 1050/1991 г. по описа на Трети районен
съд - София. Сочи се, че по цитираното дело е постановено решение, с което
сключения между страните брак е прекратен по вина на съпругата, а семейното
жилище е предоставено на съпруга, потвърдено с решение от 30.06.1993 г. на
Софийски градски съд, Брачна колегия по гр.д. № 56 /1993 г. Ищцата поддържа, че
между бившите съпрузи не са водени други дела и за ползавне на процесното
жилище или неговата подялба.
Изложен е довод, че от 30.06.1993 г. Б.В. е живял самостоятелно в процесния
апартамент. От тогава, със знанието и без противопоставянето на ответната страна
по настоящото дело, той непрекъснато е обитавал и ползвал имота до смъртта на
09.06.2021 г. Твърди се, че В. посочил административния адрес на процесния
имот за свой постоянен адрес по адресна регистрация, обзавел жилището изцяло
със свои мебели, поддържал и ремонтирал имота, като е заплащал всички
необходими за това разходи. Извършвал е и вътрешни строителни преустройства на
помещения и инсталации. Предоставял е за безвъзмездно ползване или е отдавал
под наем една от стаите в жилището, като е получавал уговорения наем. Явявал се
е пред съда в качеството си на единствен собственик на имота като ответник по
заведено срещу него гр.д. № 22672/2019 г. на 174 с-в на I ГО на СРС, по предявена
претенция за заплащане на обезщетение за причинени вреди от теч на вода от
процесния апартамент и е заявил, че поддържа апартамента си в изрядно
състояние. Посочва, че през всичките тези години, брат й самостоятелно и
необезпокоявано е владял, ползвал процесното жилище и се е разпореждал с него,
като го е считал за изцяло свое и е упражнявал собственическите правомощия в
пълен обем, без да признава наличие на каквито и да е права на ответницата върху
имота. Твърди, че през посочения период и до момент ответницата не упражнява
фактическа власт върху имота, не е живяла там и не го е посещавала след развода,
няма достъп или ключове от имота, не е получавала доходи от имота.
Ищцата поддържа, че нейния наследодател Б.В. е владял спокойно и
необезпокоявано процесния апратамент №95 находящ се в гр. София, район
,,*******“, ж.к. ,,*******“ , в бл. № *******, за период от повече от тридесет
години, считайки го за свой, като въз основа на тези действия и изтеклата в негова
полза придобивна давност от повече от 10 /десет/ години, по реда на чл.79, ал.1 ЗС
е придобил дела на ответницата върху недвижимия имот. Ищцата твърди, че след
смъртта на брат и Б.В., в качеството си на единствен негов наследник, е наследила
собствеността върху целия процесен имот и продължила самостоятелно да го
владее да упражнява в пълен обем придобитите по наследство от брат й права.
Ищцата се снабдила с удостоверние за наследници и тогава ответницата проявила
за първи път интерес към имота и поискала дял от имота, както и апартаментът да
бъде продаден и да си поделят парите. За снабдяване с необходимите документи за
издаване на нотариален акт, ищцата започнала да плаща натрупаните на името на
2
ответницата данъци за имота за години назад. По изложените обстоятелства моли
да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на
ответницата Р. И. К., че ищцата като наследник на покойния й брат Б.Т.В., се явява
собственик на целия процесен недвижим имот.
Производството по гр.д.№35847 /2022г. на СРС, ГО, 150 с-в, образувано по
иска предявен от Р. Т. В. срещу Р. И. К. е прекратено с определение
№00013/15.03.2023г. и делото е изпратено по родовата подсъдност на СГС.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Р. И. К. не е подала отговор пред СГС.
С молба становище вх.№26783/07.03.2024г. депозирана преди първо открито с.з.
ответницата Р. К. оспорва иска, като изцяло неоснователен. Сочи, че никога не е
предствала да упражнява владение върху имота и не се дезитересирала от него.
Твърди, че до нея не са достигали прояви на своене на нейната идеална част от
страна на бившия и съпруг и неин съсобственик. Ответницата поддържа, че както
бившия и съпруг, така и неговата сестра последователно са се отнасяли към нея
като съсобственик.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Ал. Г. поддържа
предявения иск. Представя писмена защита и списък на разноски.
В открито съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.Б.Г.
оспорва предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че наследодателят на ищцата Б.Т.И. и
ответницата Р. Т. К. са бивши съпрузи.
Безспорно е също, че по време на брака им на 21.03.1989 г. по силата на
съдебна делба спогодба по гр.д. № 3699/1988 г. на на 3-ти Софийски районен съд,
10 с-в, вписана под т. 4, № 189, per. № ******* в СВ, двамата съпрузи Б.Т.И. и Р. Т.
К. придобили в общ дял процесното жилище, представляващо апартамент №95
находящ се в гр. София, район ,,*******“, ж.к. ,,*******“ , в бл. № *******, с площ
от 65.12.кв.м., ведно с избено помещение №9./ т.1 от протоколно споразумение
от о.с.з. на 21.03.1989 г. по гр.д. № 3699/1988 г. на 10 с-в. на 3-ти СРС на л.5 от
приложеното гр.д.№35847 /2022г. на СРС, ГО, 150 с-в / За уравняване дяловете
на останалите съделители, съпрузите Б.Т.И. и Р. Т. К., се задължили да изплатят
конкретна сума в пари.
Видно от приетата схема №15-774158/18.07.2023.г. издадена от СГКК гр.
3
София, процесното жилище е заснето като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1203.696.4.95 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменена на 16.03.2022 г. е адрес на
имота гр. София, район „*******“, ж.к. „*******“, бл. № *******, ап. 95, като
самостоятелния обект се намира на етаж 2 от сграда с идентификатор №
68134.1203.696.4, предназначение - жилищна сграда, многофамилна, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, ниво на обекта -
1, посочена в документа площ - 65,12 кв.м./л.9 от делото / В схема №15-774158,
като собственици по данни от кадастралния регистър са отразени ответницата Р. И.
К. и Б.Т.И..
С решение по бр. дело № 1050/1991 год. по описа на Трети районен съд –
София, 16 състав е прекратен гражданския брак на Б.Т.В. и Р. И. К. по вина на
съпругата, като ползването на семейното жилище е предоставено на мъжа. С
решение от 30.06.1993 г. на Софийски градски съд, Брачна колегия по гр.д. № 56
/1993 г. е потвърдено решение по бр. дело № 1050/1991 г по описа на Трети
районен съд – София. /6 от гр.д.№35847 /2022г. на СРС, ГО, 150 с-в/
Безспорно е, че Б.Т.В. починал на 09.06.2021г., като това се установява и от
приетото извлечение от акт за смърт №60/ 10.06.2021г. на Столична община, р-н
*******. /л.8 от гр.д.№35847 /2022г. на СРС, ГО, 150 с-в/
Безспорно е също, че до смъртта си Б.Т.В. е обитавал процесното жилище.
Видно от Решение по гр.д.№22672/2019г. Б.В. е бил ответник по заведено срещу
него гр.д. № 22672/2019 г. на СРС, I ГО, 174 с-в, по предявена претенция за
заплащане на обезщетение за причинени вреди от теч на вода от процесния
апартамент
Не се спори, като се установява и прието удостоверение за наследници №2960
от 15.06.2021г. издадено от Столична община, р-н *******, че ищцата Р. Т. В. е
сестра и единствен наследник по закон на Б.Т.В., б.ж. на гр.София, починал на
09.06.2021 г./л.9 от делото/
Спорен по делото е въпроса дали наследодателят на ищцата е владял
процесния апартамент и държал ли дела на бившата си съпруга, с намерение да го
свои.
За установяване на спорните обстоятелства, вкл. и владението върху спорното
жилище в хода на съденото дирене са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
четирима свидетели – двама на ищеца и двама на ответника.
Свидетелката В.С. /62г. без родство/ сочи в показанията си в о.с.з. на
4
29.10.2024г., че познава ищцата Р. и брат и покойния и брат Б.В., като съседи в ж.к.
„*******“, бл. № *******“. Свид. С. сочи, че живее в този блок 90 –те години на
миналия век и била касиер на входа. Б. живеел в апартамент №75, на втория етаж и
свидетелката събирала от него такси и сметки към етажната собственост. Живеел
там повече от десет години, от време на време пускал наематели. Сочи, че Б.
правил ремонти, защото имал теч в банята, но те бил частични, защото нямал
финансова възможност. Свид. С. сочи, че е влизала в жилището, което не било
добре поддържано. Не знае да е имало спор относно ползването на апартамента.
В показанията на свидетеля Т.С. /53г., без родство/, се съдържат данни за
период след м. август 2020г., когато свидетелят заживял под наем в процесното
жилище. Тогава през август 2020г. свид.С. подписал договор за наем с Б., който е
брат на Р.. Плащал наема само на Б.. Свидетелят сочи, че докато върлувал „Ковид -
19“ здравето на Б. се влошило и през юни 2021г. същият починал. Свидетелят С.
сочи, че ищцата Р. ходела при брат и от време на време. След смъртта на
наемодателят му свидетелят останал в апартамента, за който знае, че е наследен от
сестрата на Б..
Показанията на свидетелите В.С. и Т.С., почиват на лични впечатления,
изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на спора поради което,
съдът ги кредитира, като съобразява, че показанията на св.С. – наемател от август
2020г- не са годни да установят давностно владение в процесния период.
Свидетелят И.К. /25 год., син на ответницата/сочи, че познава Б.В. от както
се помни, защото е първият съпруг на майка му. Знае апартамента в ж.к. *******,
за който парите били дадени от баба му и дядо му по майчина линия. Свид. К.
сочи, че е посещавал апартамента като малък, до 12-годишна възраст, след това
по-рядко. Описва, че апартаментът се намира в ж.к. *******, бл. *******, на
втория етаж до асансьора, като се състои се от хол, спалня и кухня. Спомня си, че
след развода им Б. и Р. останали близки приятели. Свид. К. посочва, че майка му Р.
имала свои вещи в апартамента - дрехи, негови играчки и други. Имало стая, която
Р. ползвала – спалнята, където често преспивала. Там спял и свидетеля, когато
оставали при Б.. Р. помагала на Б., като му давала пари за сметките. Б. нямал
постоянен доход, бил безработен и му било трудно. Свид. К. сочи, че към 2015г. в
апартамента имало една наемателка, студентка. Свидетелят сочи, че знае за
разговор между майка му и Р., сестра на Б., в който е обсъждан въпроса за
продажбата на този имот.
Свидетелката А.Н. /80г., без родство/ сочи, че познава ответницата Р. от дете,
5
защото учила заедно с дъщерята на свидетелката.
Свидетелката знае за апартамента в ж.к. *******, който бил платен, с пари от
бащата на Р.. Свидетелката сочи, че бащата на Р. работил в Монголия и с парите
които донесъл закупили апартамента в ж. к. *******. Тя тогава беше самотна
майка. Св. Н. сочи, че Р. и Б. живеели в апартамента в ж. к. *******, но след
техния развод ответницата се върнала при родителите си. В апартамента останал
Б.. След развода Р. посещавала този апартамент, за да почисти и да въведе ред.
Свид. Н. сочи, че Р. помагала парично на Б., който нямал постоянна работа. Знае,
че част от апартамента е даван под наем на студентка, като наемът получавал Б., но
ми изпращал част от парите на Р.. Свидетелката Н. сочи, че ответницата имаше
ключ за апартамента. Веднъж свидетелката дори ги видяла Б. и Р. заедно пред
блока, като Б. споделил, че мислят да подновят връзката си.
Показанията на свидетелката Н. са последователни, житейски логични и
непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления, поради което, съдът ги
кредитира.
Показанията на свидетеля И.К., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като
съобразява, че е син на ответницата, но доколкото са конкретни, взаимно се
допълват и подкрепят от показанията на свидетелката А.Н., не противоречат на
писмените доказателства, то им дава вяра.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск за собственост е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС , чл.8, ал.1 от ЗН.
Предвид поддържаните от ищцата Р. В. твърдения за спорни факти и
изтъкнатото въз основа на тях искане за защита, определят предявения иск като
положителен установителен по чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск е допустим - налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяване: ищцата твърди, че е собственик на
целия процесен имот на основание давностно владение упражнявано в периода от
1993г. до предявяване на иска, както и на основание наследствено правоприемство
от брат и Б.Т.В., като ответницата оспорва правата на ищцата и на наследодателят
и.
По основателността:
По правилата на доказателствената тежест ищецът следва да следва да
установи с доказателствената си активност /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр
на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на сочения придобивен способ –
6
оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.
В случая ищцата твърди, че е придобила собствеността на целия процесен
имот на основание давностно владение и наследяване, поради което всеки от двата
способа следва да бъде обсъден отделно и събраните доказателства преценени
спрямо съответния способ.
По първия поддържан придобивен способ – давностно владение:
На първо място ищцата поддържа, че е нейният брат и наследодател Б.В. е
владял необезпокоявано процесния апартамент №95 находящ се в гр. София, район
,,*******“, ж.к. ,,*******“ , в бл. № *******, за период от повече от тридесет
години, считайки го за свой, като въз основа на тези действия и изтеклата в негова
полза придобивна давност от повече от 10 години, по реда на чл.79, ал.1 ЗС е
придобил дела на ответницата върху недвижимия имот. Безспорно е, че
процесното жилище е придобито през 1989г. по време на брака на наследодателят
на ищцата Б.Т.В. и ответницата Р. И. в режим на бездялова СИО. След
прекратяване на брака с развод през 1993г. бездяловата СИО е трансформирана в
обикновена дялова съсобственост, при равни дялове за всеки от бившите съпрузи.
Ищцата поддържа поддържа, че нейният брат е собственик на ½ ид. част от
апартамента след развода, както и че е придобил идеалната част на ответницата,
която след прекратяване на брака е съсобственик на процесното жилище, но се е
дезинтересирала от имота.
В случая следва да намерят приложение задължителните за съдилищата
указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012
г., ОСГК на ВКС. Съгласно указанията по Тълкувателно решение №1 /6.08.2012г.
при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение
/включително когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от
наследяването/. Според задължителните тълкувателни указания тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Според тълкувателните
указания завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
7
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В случая се установи, че наследодателят на ищцата след развода си с
ответницата се е установил в процесния апартамент – бивша СИО, но като
владелец на своята ½ ид. част и държател на ½ идеална част на ответницата. От
доказателствената съвкупност не се установи Б.В. като съсобственик, който не е
владелец на идеалната част на ответницата, да е извършил явни действия, с които
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Не се
установиха действия на ищеца, с които по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на ответницата като съсобственик.
В хода на съдебното дирене се установи, че ищецът е живял в съсобствения им
дом, като част от него е отдавал под наем, но е давал част наем с ответницата.
Ответница К. е ползвала процесния имот, имала е нейни вещи там, както и ключ от
апартамента. Това обстоятелство се потвърждава и от кредитираните показания на
свидетелите Н. и К..
Предвид гореизложеното предявения положителен установителен иск за
признаване право на собственост на основание давностно владение относно ½
идеална част от процесния имот, следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По втория поддържан от ищцата придобивен способ – наследствено
правоприемство:
По делото е безспорно, като се установява и приетото неоспорено
удостоверение за наследници №2960 от 15.06.2021г. издадено от Столична община,
р-н *******, че ищцата Р. Т. В. е сестра и единствен наследник по закон на Б.Т.В.,
починал на 09.06.2021 г. Както бе отразено по-горе процесното жилище е
придобито през 1989г. по време на брака на наследодателят на ищцата Б.Т.В. и
ответницата Р. И. в режим на бездялова СИО, която след прекратяване на брака
през 1993г. е трансформирана в обикновена дялова съсобственост, при равни
дялове за всеки от бившите съпрузи. Така безспорно притежавания от
наследодателят Б.В. обем от правото на собственост е върху ½ идеална част от
процесното жилище е заснето като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1203.696.4.95 по КК и КР на гр.София.
Съгласно нормата на чл. 8. (1) от Закона за наследство „ когато починалият е
оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части“. В конкретния
случай ищцата е единствен наследник, поради което притежаваното от нейния брат
и наследодател Б.В. наследство, като съвкупност от имуществени права и
задължения е преминало в патримонума на ищцата след откриване на
наследството, вкл. и притежаваната от него ½ идеална част от процесното жилище.
Предвид изложеното правото на собственост основано на втория поддържан
деривативен придобивен способ е доказано и положителния установителен по
чл.124, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважен на това основание и за ½ идеална част
от процесното жилище е заснето като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1203.696.4.95 по КК и КР на гр.София, която е придобита от
ищцата Р. В. по наследство от Б.В..
8
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, ищецът
съобразно уважената част от исковете, ответникът съобразно отхвърлената.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят 1418, 50 лв.
разноски, съобразно уважената част от исковете, като общо сторените разноски са
2837лв.
В полза на ответницата по иска в настоящото производство следва да се
присъдят разноските по делото в размер на 2000 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като
общо сторените са 4000лв., за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения списък. /л.66 от делото/. Наведеното от ищцата възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, съдът намира за
неоснователно, доколкото възнаграждението е съобразено с действителната
фактическа и правна сложност на спора.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Т. В. ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. А. Г., САК, със съдебен адрес гр.София,
бул.*******, с р е щ у Р. И. К. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.8, ал.1 от ЗН, че ищцата Р. Т. В. е собственик на основание
наследствено правоприемство от брат и Б.Т.В., б.ж. на гр.София, починал на
09.06.2021 г. на ½ /една втора/ идеална част от Апартамент № 95, находящ се в
гр. София, район ,,*******“, ж.к. ,,*******“ (бивш ж.к. „Западен район“), в бл. №
*******, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща площ от
65,12 кв. м. при съседи: стълбище, двор, Л.П. и двор, заедно с избено помещение №
9 при съседи: коридор, двор и Н.Р.В., заедно с 0.850/100 ид. ч. от общите части на
сградата, заедно с правото на строеж върху държавното място, като така описаният
недвижим имот съставлява самостоятелен обект с идентификатор №
68134.1203.696.4.95 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на
ИД на АГКК, последно изменена на 16.03.2022 г. е адрес на имота гр. София, район
„*******“, ж.к. „*******“, бл. № *******, ап. 95, като самостоятелния обект се
намира на етаж 2 от сграда с идентификатор № 68134.1203.696.4, предназначение -
жилищна сграда, многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, ниво на обекта - 1, посочена в документа площ - 65,12 кв. м„
прилежащи части - 0,850/100 и.д. ч. от общите части на сградата, заедно с избено
помещение номер 9, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.1203.696.4.96,68134.1203.696.4.74, под обекта -68134.1203.696.4.93, над
обекта - 68134.1203.696.4.98, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Т. В., п р о т и в
Р. И. К., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване
на установено по отношение на ответницата, че ищцата Р. Т. В. е собственик на
основание давностно владение на останалата ½ /една втора/ идеална част от
апартамент № 95, находящ се в гр. София, район ,,*******“, ж.к. ,,*******“ (бивш
ж.к. „Западен район“), в бл. № *******, състоящ се от стая, дневна, кухня и
9
сервизни помещения, с обща площ от 65,12 кв. м., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. И. К. ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*******,
*******, да заплати на Р. Т. В. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1418, 50 лв. разноски по делото пред СГС, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Р. Т. В. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Г., САК,
със съдебен адрес гр.София, бул.*******, да заплати Р. И. К. ЕГН ********** , на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2000 лв. разноски по делото пред СГС,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10