№ 14998
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110130248 по описа за 2022 година
Предявени са активно субективно съединени и обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл.59,ал.3 от ЗС и чл.61 от ЗС от М. Р.
К.,ЕГН **********,и Б. Р. К.,ЕГН **********,с пълномощник адв.Н. Г.,със
съдебен адрес гр.С(**********),против Б. Х. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.С(**********)с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено по отношение на всеки от ищците,че учредено в полза
на ответника вещно право на ползване върху недвижим имот е погасено
поради неупражняването му до размера на ½ идеална част,а при условията на
евентуалност – да бъде прекратено вещното право на ползване поради
неполагане на грижи за имота от ответника.
В исковата молба се твърди,че всеки от ищците притежава по ½
идеална част от недвижим имот с идентификатор 04234.6970.2618 с площ от
475 кв.м.,ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 04234.6970.2618.1,както и на гаражи с идентификатори
04234.6970.2618.2 и 04234.6970.2618.3. Ищците твърдят,че в полза на
ответника М. и на тяхната майка било учредено вещно право на
ползване,впоследствие майка им се отказала от правото си на ползване,т.е.
единствен ползвател е ответникът. Поддържа се,че вещното право на
ползване било учредено по време на брака на ответника с майката на
ищците,но след прекратяване на брака- от 24.08.2004 г. ответникът е напуснал
имота,не е посещавал същия,не е полагал грижи за имота,нито е заплащал
данъци. Ищците твърдят,че вследствие липсата на грижи за имота
понастояещм достъпът до мястото е затруднен предвид наличието на бурени
и различна растителност,а къщата е в много лошо състояние и е застрашена
от срутване. Ищците сочат,че ответникът не е упражнявал правото си на
ползване в продължение на повече от пет години,поради което предявяват
1
иска по чл.59,ал.3 от ЗС. При условията на евентуалност,ако бъде отхвърлен
искът по чл.59,ал.3 от ЗС ищците предявяват иск за прекратяване вещното
право на ползване поради застрашаване имота от погиване и трайна липса на
изпълнение на задълженията,свързани с имота. Молят съда да уважи
исковете.
Ответникът Б. Х. М. в депозирания писмен отговор е признал
исковете,но счита,че не отговаря за съдебноделоводни разноски.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С нотариален акт от 03.07.1995 г. М. Р. К. и Б. Р. К. се легитимират като
собственици на дворно място с площ от 475 кв.м.,съставляващо парцел
XXVIII-793,ведно с построената двуетажна жилищна сграда.
С нотариален акт от 10.07.1997 г. М. Р. К. и Б. Р. К. учредяват в полза на
своята майка (**********) М.а и на съпруга й Б. Х. М. заедно и поотделно
вещно право на ползване върху дворно място с площ от 475
кв.м.,съставляващо парцел XXVIII-793,ведно с построената двуетажна
жилищна сграда.
Видно от решение от 23.05.2003 г.,постановено от СРС,92 състав по
гражд.дело № 4464/2002 г.,е прекратен бракът,сключен на 22.07.1994 г. между
Б. Х. М. и (**********) М.а.
С решение от 04.07.2004 г.,постановено по гражд.дело № 432/2003 г. по
описа на СГС е потвърдено решението по гражд.дело № 4464/2002 г. по описа
на СРС. Върху решението има поставен печат,че е влязло в сила на 24.08.2004
г.
С молба декларация от 24.09.2019 г. (**********) К.а се отказва от
учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху имот с
идентификатор 04234.6970.2618 с площ от 475 кв.м.,ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 04234.6970.2618.1,както и
на гаражи с идентификатори 04234.6970.2618.2 и 04234.6970.2618.3.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля (**********) се установява,че познава имота в (**********) на
ищците,защото и свидетелят има имот в (**********). Свидетелят
(**********) е казал,че има наблюдения върху имота на ищците и знае,че
повече от 15 години никой не живее в имота,не го посещава,не се грижи за
имота,поради което мястото е буренясало. Според свидетеля (**********)
данъците за имота ги плащат ищците.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост разглеждането на
установителен иск е наличието на правен интерес от предявяването му,а за
наличието на правен интерес съдът реализира преценката си предвид
твърденията в исковата молба. Софийският районен съд счита,че когато за
даден имот има учредено вещно право на ползване, за собственика на имота
съществува правен интерес от установяване дали вещното право на ползване е
2
погасено поради неупражняването му в срок от пет години. Вещното право на
ползване предоставя на вещния ползвател правото да си служи с вещта,а
собственикът следва да се съобразява с правото на друго лице да ползва
имота,т.е. носителят на право на гола собственост не може да реализира
фактическа власт върху имота,защото правомощието за ползване е
предоставено на носителя на ограниченото вещно право. Ако бъде признато
за установено,че вещният ползвател е загубил правото си на ползване поради
неупражняването му,собственикът би разполагал с всички
правомощия,включително да си служи с имота. Това означава,че за носителя
на правото на собственост съществува правен интерес от установяване,че
вещното право на ползване се явява погасено. В настоящия случай предвид
това,че всеки от ищците притежава право на собственост върху ½ идеална
част от имота,за всеки от ищците съществува правен интерес да бъде
установено,че вещното право на ползване е погасено поради неупражняването
му за период от повече от пет години.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен категоричен извод,че
исковата претенция е доказана по основание и подлежи на уважаване.
Съгласно чл.59,ал.3 от ЗС правото на ползване се погасява,ако не е
упражнявано в продължение на повече от пет години. Страните не спорят,а и
от представения нотариален акт се установява,че ответникът М. е носител на
ограничено вещно право на ползване,а предвид отказа от вещното право на
ползване от страна на другата ползвателка,ответникът разполага с вещно
право на ползване върху дворното място и постройките в същото.
Следователно преценката дали исковете на ищците са основателни е дали
ответникът е упражнявал правото си или е преустановил ползването на имота
за период от повече от пет години. За да приеме,че исковете са доказани по
основание,съдът взе предвид,че с депозирания писмен отговор ответникът М.
признава исковете. Отделно от това,съдът отчита,че свидетелските показания
на свидетеля (**********) също сочат,че имотът е изоставен и никой не го
посещава в период повече от петнадесет години като понастоящем имотът е в
запуснато състояние. С учредяване на вещното право на ползване
ползвателят придобива правомощието да си служи и да ползва имота,за който
е учредено ограниченото вещно право,но ако това ограничено вещно право не
бъде упражнявано повече от пет години,за носителя на право на гола
собственост възниква правото да претендира,че вещното право на ползване е
погасено. В конкретния случай страните не спорят,а и от доказателствата по
делото се установява,че ответникът М. не е упражнявал вещното си право на
ползване нито лично,нито чрез други лица,не е посещавал имота след развода
му с майката на ищците,който според представените съдебни решения е
постановен през 2004 г.,поради което предявените от ищците активно
субективно съединени искове с правно основание чл.59,ал.3 от ЗС подлежат
на уважаване.
Предвид това,че исковете по чл.59,ал.3 от ЗС са основателни,не е
настъпила процесуална предпоставка за разглеждане на предявените при
условията на евентуалност искове.
При този изход на делото и като съобрази,че ищците претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
3
бъдат присъдени такива в размер от 105 лева – внесена държавна такса и
такса за издаване на съдебно удостоверение,а предвид липсата на представени
по делото доказателства за размера на внесената държавна такса за вписване
на исковата молба такива не следва да бъдат присъдени. За да счете,че
ищците имат право да претендират присъждането на съдебноделоводни
разноски,съдът взе предвид,че съгласно чл.81 от ГПК въпросът за разноските
се разрешава с крайния акт по съществото на спора и отговорността за
разноски се разпределя съгласно чл.78 от ГПК,а в конкретния случай
исковете по чл.59,ал.3 от ЗС са уважени. Не е налице предпоставка за
приложение на чл.78,ал.2 от ЗС,защото макар в писмения отговор ответникът
М. да признава исковете,не може да бъде счетено,че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото – при наличието на учредено вещно право на
ползване в полза на ответника М.,от което ответникът не се е отказал,за
ищците единствената възможност да бъде установено,че правото на ползване
е погасено е чрез предявяване на иск.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от
ГПК,вр.чл.59,ал.3 от ЗС по отношение на М. Р. К.,ЕГН **********,и Б. Р.
К.,ЕГН **********,с пълномощник адв.Н. Г.,със съдебен адрес
гр.С(**********),че вещно право на ползване на недвижим имот с
идентификатор 04234.6970.2618 с площ от 475 кв.м.,ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 04234.6970.2618.1,както и
на гаражи с идентификатори 04234.6970.2618.2 и 04234.6970.2618.3,учредено
в полза на Б. Х. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С(**********),с нотариален
акт № 129 по нот.дело № 17292/1997 г. по описа на нотариус Н.Гарчева,е
погасено поради неупражняването му за период повече от пет години,считано
от 24.08.2004 г.
ОСЪЖДА Б. Х. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С(**********) да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. Р. К.,ЕГН
**********,и Б. Р. К.,ЕГН **********,с пълномощник адв.Н. Г.,със съдебен
адрес гр.С(**********),сумата от 105 ( сто и пет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
граски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4