РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Плевен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д.а Банкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело №
20224430100374 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от *** против И. А. Д., от гр.Плевен, в която
се твърди, че ответникът е съсобственик /ползвател/, на топлоснабден имот,
находящ се в *** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.11.2018г.-30.04.2021г., която не
е заплатена и чиято цена възлиза на 667,34лв. Твърди се, че ответникът
дължи и лихва за забава за периода 03.01.2019г.-03.08.2021г. в размер на
85,95лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца
е издадена заповед спрямо него за посочените суми по ч.гр.д.№5147/21г. на
ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна
енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на
нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
1
топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от *** на потребители за битови нужди в гр. Плевен от
2007 и приложени по делото, публикувани във в-к *** бр. 13-14.12.2007г. и в-
к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане
на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено
заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.
№5147/2021г.Твърди се, че не е открит длъжникът и по разпореждане на съда
е подадена настоящата ИМ, с предявени искове по чл. 415 от ГПК за
съществуване на вземането си, поради което ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи посочените
суми.Претендират се разноски.
За ответника, назначеният особен представител, взема становище, че
исковете са неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
2
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№5147/2021г. по описа на ПлРС е, че от
страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена
заповед№2994/10.08.2021г., както следва: 667,34лв. – главница, за периода от
01.11.2018г. – 30.04.2021г.; сумата 85,95лв. лихва от 03.01.2019г. до
03.08.2021г. и законна лихва от 09.08.2021г. до изплащане на вземането.
В срок кредиторът е предявил иск по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, след
указание на съда, при хипотезата, че не е открит длъжника.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното
от правна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр.
18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./,
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация Плевен" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
3
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за
битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В
раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока,
по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ
общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ,
клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се
прекрати топлоподаването на цялата сграда.
Относно качеството на собственик потребител, съдът приема за
установено, от представените доказателства-л.30,31 и л.123. ВЛ посочва, че
сградата е топлоснабдена, спазени са правилата за дялове разпределение,
съобразно Закона за енергетиката и Наредба за топлоснабдяване и методиката
за дялово разпределение.Правилно е изчислен обема в имота.ВЛ е посочило,
че при проверка при трето неучастващо лице е установено, че е за ТЕ
замерването и отговоря на законовите разпоредби.
По делото е допусната СИЕ, като ВЛ посочва, че се дължи главница
666,73лв. и лихва 97,95лв. сума и плащания не са извършвани.
4
При това положение следва да се уважат исковете съобразно
заключението на ВЛ за главница 666,73лв и се отхвърли иска за главницата до
претендираните 667,34лв.По отноошение на лихвата следва да се уважи за
размера, за който е бил предявен.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 74,94лв.,
съобразно уважените искове.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се осъди ответника
да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство общо
829,33лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника И. А. Д., ЕГН********** от г***, че ДЪЛЖИ на***, със седалище
5
и адрес на управление гр.Плевен, ****, следните суми: 663,73лв. – главница,
за периода от 01.11.2018г. – 30.04.2021г.; сумата 85,95лв. лихва от
03.01.2019г. до 03.08.2021г. и законна лихва от 09.08.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед заповед №2994/10.08.2021г., по
ч.гр.д.№5147/2021г. на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главницата
до претендираните 667,34лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление ***, сумата общо
74,94лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със
седалище и адрес на управление г****, сумата общо от 829,33лв.- разноски
по ч.гр.д. №5147/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6