№ 22293
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110142956 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление гр.Т С,представлявано от П П и М
Ц,против В. Г. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,и против К. Г. К.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане – както следва : спрямо В.
Г. К. – 262,78 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2022 г.,34,88 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 09.03.2023
г.,20,47 лева сума за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022
г.,3,69 лева мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на исковете до окончателното
изплащане на вземането ; спрямо К. Г. К. - 262,78 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,34,88 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.,20,47 лева сума за дялово разпределение
за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,3,69 лева мораторна лихва за периода
31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответниците като клиенти на топлинна енергия са пасивно
легитимирани да отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия за топлоснабден имот в ******. Твърди
се,че ответниците са допуснали неизпълнение на договорни задължения и
стойността на доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на
525,56 лева. Предвид обстоятелството,че главницата не е заплатена в
срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва и претендира такава в
1
размер от 69,76 лева. С исковата молба са претендирани и парични суми за
дялово разпределение и мораторна лихва,съответно в размер от 40,94 лева и
7,37 лева,за които ответниците отговарят поравно. Исковата претенция се
основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителните искове. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответниците В. Г. К. и К. Г. К. чрез назначения особен представител
оспорват исковете – не отричат,че притежават право на собственост върху
топлоснабдения имот,но сочат,че исковете са недоказани по основание и по
размер,защото не е доказано по какъв начин е формирано задължението. При
условията на евентуалност формулират възражение за настъпила погасителна
давност. Молят съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани по
основание и по размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 28.03.2023 г. „Т С“ЕАД
претендира от В. Г. К. и К. Г. К. сумите от 526,56 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,69,76 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.,40,94 лева сума за дялово разпределение
за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,7,37 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.,претендирани
поравно,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 16020/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
Според удостоверение за наследници Г К К. е починал и е оставил като
наследници по закон К. Г. К. и В. Г. К..
С искова молба от 18.07.2022 г. К. Г. К. е предявил иск за делба на
недвижим имот ***** срещу В. Г. К..
Със заявление декларация от 27.09.2005 г. К. Г. К. е поискал откриване
на партида за топлоснабден имот в *****.
Видно от договор № 1128/18.10.2000 г.,сключен между „Т С“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в *****,както възложители,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
възложителите приемат да поставят индивидуални разпределители,а
изпълнителят се съгласява да постави индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на
етажните собственици.
По делото са представени общи фактури от 31.07.2020 г. и 31.07.2021
г.,издадени от „Т С“ЕАД с получател К. Г. К..
2
Приет е договор,сключен на 03.06.2020 г. между „Т С“ЕООД и „Т
С“ЕАД,съгласно който „Т С“ЕООД приема да извършва дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че
общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се
приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на доставчика,за
процесния период не е начислявана топлинна енергия за общи части на
сградата,нито за отопление на имот,а единствено е начислявана топлинна
енергия за сградна инсталация. Паричната сума за процесния период възлиза
на 538,21 лева,без да са включени задължения извън процесния период.
Според заключението топломерът е преминавал периодична метрологична
проверка със заключение за съответствие,което позволява да бъде
възприето,че топломерът е годно средство за търговско измерване.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че месечните задължения са сторнирани,издадени са
общи фактури след всеки отоплителен сезон,общата парична сума възлиза на
525,56 лева,а мораторната лихва е 69,82 лева,сумата за дялово разпределение
е в размер от 40,94 лева,а лихвата за забава – 7,37 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,ако срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Това означава,че
искът има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде доказано,че
между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да бъде доказано доставеното количество
топлинна енергия,както и цената на същата. Предвид това,че искът е
регламентиран като положителен установителен иск,доказването наличието
на материалноправни предпоставки за уважаване на иска е възложено на
страната ищец. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се счита предявен на 28.03.2023 г.
Софийският районен съд счита,че предявените искове срещу ответника
В. Г. К. подлежат на отхвърляне. Диспозитивното начало на гражданския
процес задължава съда да се произнесе в рамките на формулираното от
страната ищец искане,което означава,че съдът е длъжен да разгледа исковата
претенция,както е предявена – на основание сключен договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а съгласно приетото Тълкувателно решение от
17.05.2018 г.,постановено по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е
възприето,че договорно правоотношение може да възникне и с ползвател на
3
имота на облигационно основание,ако е сключен договор между
топлопреносното предприятие и това лице като възникването на договорното
правоотношение може да бъде доказвано с всички допустими
доказателствени средства по ГПК. В конкретния случай от представените по
делото доказателства се установява,че през 2005 г. по искане на К. К. е
открита партида на негово име,вследствие което и общите фактури са
издавани на името на този ответник. Съдът счита,че искането за откриване на
партида представлява волеизявление,насочено към възникване на договорно
правоотношение,което волеизявление се явява прието от дружеството ищец –
фактурите са издавани на името на този ответник,поради което съдът
намира,че е възникнало договорно правоотношение между ищцовото
дружество и ответникът К. К.. Когато договорното правоотношение е
възникнало с един от собствениците на имота въз основа на изявление на този
собственик за откриване на партида,ответникът,с когото е възникнало
договорно правоотношение,е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия,докато друг съсобственик не
отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия. Така
мотивиран,съдът намира,че исковете срещу ответника В. К. следва да бъдат
отхвърлени,защото не е доказано наличието на договорно правоотношение
между този ответник и ищцовото дружество.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че съществува договорно
правоотношение между ищеца и ответника К. К. – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответникът
К. К. е клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот –
в тази насока ответникът е предявил иск за делба на топлоснабдения имот,а и
е поискал да бъде открита партида на негово име за топлоснабдения имот.
Следователно за ответника К. К. е възникнало задължение да заплаща
стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.
Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на
страните се определят от общите условия на дружеството доставчик. За да
бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е да бъде доказано,че
стойността на доставена топлинна енергия е заплатена в срока по общите
условия. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,което
означава,че са приложими общите условия. Доказването факта на плащане
цената на доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответника,а в
хода на производството ответникът К. К. не е доказал да е заплатил стойността
на доставена топлинна енергия за процесния период,поради което исковата
претенция за заплащане главница за топлинна енергия е доказана по
основание. Съвкупният анализ на ангажираните по делото доказателства
позволява да бъде възприето,че в сградата,където се намира топлоснабденият
имот е въведена система за дялово разпределение,респективно собственикът
на отделен обект заплаща стойността на топлинна енергия,определена
вследствие дяловото разпределение. В настоящия случай за топлоснабдения
имот е начислявана топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,за
чието заплащане отговарят всички собственици и топлинната енергия се
начислява при съобразяване кубатурата на конкретния имот. С оглед това,че
според експертното заключение по съдебно-техническата експертиза дяловото
разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба съдът
приема,че исковата претенция за главницата за топлинна енергия следва да
4
бъде уважена изцяло за сумата от 262,78 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,в която насока размерът на топлинна
енергия по експертното заключение надвишава претендираната стойност на
топлинна енергия с исковата молба. Съдът счита,че и искът за сума за дялово
разпределение в размер от 20,47 лева подлежи на уважаване при съобразяване
клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия,които позволяват да бъде
възприето,че купувачът на топлинна енергия заплаща сумата за дялово
разпределение на дружеството продавач. За да счете,че искът за сума за дялово
разпределение следва да бъде уважен изцяло,съдът взе предвид,че според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза сумата за дялово
разпределение за процесния период възлиза на 40,94 лева и не е заплатена.
Изводът на съда за основателност на исковете за заплащане цена на доставена
топлинна енергия и сума за дялово разпределение налага да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за погасителна
давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да
се позове на настъпила давност,ако в определен период от време,считано от
настъпване изискуемост на вземането кредиторът е бездействал.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай исковата
претенция се явява предявена на 28.03.2023 г.,което означава,че погасени по
давност биха били задължения за парични суми,за които към тази дата е
изминал период,по-дълъг от три години,считано от изтичане срока за
изпълнение. В тази насока съдът счита,че при съобразяване разпоредбите на
ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
Софийският районен съд счита,че възражението за давност е основателно в
частта за сумите за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.11.2019
г.,т.е. за сума от 133,63 лева,поради което искът за топлинна енергия,предявен
срещу ответника К. К. следва да бъде уважен за сумата от 129,15 лева,а за
разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване наличието на следните материалноправни предпоставки – парично
вземане да не е изпълнено,при което за периода на забава кредиторът има
вземане спрямо длъжника в размер на законната лихва. Когато изпълнението
на задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната
дата или последния ден от срока,длъжникът се явява изпаднал в забава,докато
за задължения,които нямат срок,за да бъде поставен длъжникът в забава е
необходимо да му бъде отправена покана. Съдът счита,че искът за сумата от
3,69 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне,тъй като общите условия на дружеството доставчик не
регламентират срок за изпълнение,а същевременно ищецът не доказва да е
канил ответника К. К.,за да го постави в забава. Съдът намира,че исковата
претенция за заплащане мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
е доказана по основание – общите условия регламентират срок от 45 дни за
плащане на месечните задължения,такъв срок е уреден и за заплащане
задължението по общата фактура. С оглед това,че задължението за заплащане
на топлинна енергия възниква като срочно,както и като съобрази,че
задължението не е изпълнено в срок,искът за мораторна лихва е доказан по
основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 14,53
5
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,докато за разликата до предявения
размер от 34,88 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и при отчитане уважената
част от исковете,предявени срещу ответника К. К.,съдът приема,че следва да
бъдат присъдени 357 лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на К.
Г. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление гр.Т С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 129,15 лева ( сто двадесет и девет лева и петнадесет стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г.,14,53 лева
( четиринадесет лева петдесет и три стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.,20,47 лева ( двадесет лева четиридесет и седем
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
– на 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 16020/2023 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля иска за главница за топлинна енергия в частта за
разликата над 129,15 лева до пълния претендиран размер от 262,78 лева,в
частта за разликата над 14,53 лева до пълния претендиран размер от 34,88 лева
мораторна лихва,за сумата от 3,69 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т
С“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.Т
С,представлявано от П П и М Ц против В. Г. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,
за признаване за установено,че съществува вземане в размер от 262,78 лева (
двеста шестдесет и два лева седемдесет и осем стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,34,88 лева ( тридесет
и четири лева осемдесет и осем стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. до 09.03.2023 г.,20,47 лева ( двадесет лева четиридесет и седем
стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022
г.,3,69 лева ( три лева шестдесет и девет стотинки ) мораторна лихва за
периода 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г.
ОСЪЖДА К. Г. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление гр.Т С,представлявано от П П и М Ц сумата
от 357 ( триста петдесет и седем ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7