РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Разград, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330102388 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124 – установителен иск за
собственост.
Депозирана е искова молба от А. Т. М. срещу Ц. Д. В., за установяване, че по
отношение на ответника Ц. Д. Б. от с. С., Общ. Л., че ищцата А. Т. А. от с. с. е
собственик въз основа на давностно владение и приложен дворищно
регулационен план на част от УПИ Х-*** с площ около 60 кв. м., което е с
граници: от юг - фасадите на сградите, находящи се в имот ***; от север -
границата с имот ***, от запад - границата с имот ***. Претендира и за
съдебните и деловодни разноски
Ищецът твърди, че имот с № ***, за който е отреден УПИ Х-*** с площ от 782
кв. м. по плана на селото, заедно с построени в него сгради е бил собственост
на нейните родители, че ищцата го е придобила чрез дарение за 7/8 с
нотариален акт № **, том *, per. № 56**, дело № 2** от **.**.20** год. по
описа на В. Т. - нотариус с per. № 3** и район на действие Районен съд -
Разград и по наследство за 1/8 идеална част, че ответникът ползва съседния
имот IX-***, че същият оспорва правото на собственост на ищцата по
отношение на северната част на имота, зад жилищната и стопанската сграда,
във формата на триъгълник и с площ от около 60 кв. м., което според ищцата
се владее от родителите й и от нея в продължение на общо около 60 години,
като конкретно сочи, че там са изградили комин. В о.с.з. на 13.03.2025 г.
процесуалният представител на ищеца уточнява, че последният владее
спорното място поне от 1978 г., от което прави извод, че е придобил по
давност тази част от имота през 1988 г. Съответно в о.с.з. на 29.07.2025 г. след
извършената експертиза, уточнява, че размерът на процесната земна площ е
73 кв.м.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че няма никакви данни за приложена
1
регулация, че спорното място винаги е било част от неговия двор и се е
владяло от него. Счита, че в исковата молба са въведени взаимноизключващи
се обстоятелства. Признава за построения от ищцата комин, но твърди, че
същият е изграден без негово съгласие, в негово отсъствие и че предвид
малкия размер на заетата площ не е поставял въпроса пред ищцата. Сочи, че и
към 11.07.2023 г. ищцата не е имала достъп до процесната част от имота, което
е наложило издаване на заповед, с която самият ответник е бил задължен да й
осигури такъв достъп за извършване на действия по жилищната сграда.
В писмените бележки по делото процесуалният представител на ищцата
счита, че следва да се придаде правно действие на т.нар. фактически
отношения и да се вземе предвид, че допреди няколко години между
праводателите на страните не е имало никакви спорове по отношение на
ползването на процесната част. Напомня, че трайна ограда между имотите на
стрните е поставена скоро, а преди това е имало отделни прегради, не
закрепени трайно, които са позволявали свободен достъп на ищцата до
спорното място зад нейните сгради.
В писмените бележки на процесуалният представител на ответника счита, че
по делото не е установено владение от страна на ищцата. Счита, че
допускането за извръшване на ремонтни дейности не може да се приеме за
явно, спокойно и несъмнено владение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка: С нотариален акт № **, том *, per. № 56**,
дело № 2** от **.**.20** год. по описа на В. Т. - нотариус с per. № 3** и район
на действие Районен съд - Разград ищцата е придобила правото на
собственост по отношение на 7/8 идеални части поземлен имот, находящ се в
с. С., О.бщ. Л., съставляващ имот с № 1** с площ от 665 кв.м. по нотариален
акт, а по скица 684 кв.м., за който е отреден УПИ Х-*** с площ от 782 кв. м. по
плана на селото, заедно с построени в него сгради /. Ищцата е собственик и на
останалата част от имота /другата 1/8/, но по наследство.
Ответникът е собственик на поземлен имот №1** с площ 1860 кв.м. в кв.24 по
плана на с.С., одобрен със Заповед №4**/**.**.19** г. на ОНС Л., за който е
образуван УПИ IX с площ 1526 кв.м. ведно с построените в имота сгради. За
такъв е признат с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
давностно владение №**, т.**, рег.№46**, дело №1**/**.**.20** г.
Тези два имота /на ищцата и на ответника/ са съседни. В тази връзка със
Заповед №4**/**.**.20** г. на кмета на Община Л. е наредено на собственика
на на поземлен имот №1** /т.е. ответника/ да осигури необходимия достъп за
извършване на ремонтни дейности до северната фасада на жилишщната
сграда в имот с № 1**. Със същата заповед е разпоредено на собственика на
на поземлен имот №1** /т.е. ищеца/ да изпълни разпоредбата на чл.194, ал.4
от ЗУТ. В писмо от 13.09.2023 г. до ищцата и трето лице кмета на Община Л.
ги предупреждава, че следва да почистят двора на съседа си Ц. Д. В. от
строителните материали и строителните отпадъци до 30.09.2023 г., т.к. след
тази дата няма да имат достъп до имота му.
Във връзка с твърдението на ищеца за упражняване на владение по отношение
на процесната част от имота са разпитани свидетелите М. А., Д. Е., Е. К., М. А.
и Д. Д.
Според свид. А. между имотът на ищцата и този на ответника е имало
някакви тараби до 2023 г., когато ответникът опънал мрежа, а триъгълникът е
затревен и на него не му е известно кой го чисти. Според него оградата върви
по сградите и продължава към имота на ответника. Съобщава, че през 2023 г.
2
по възлагане от ищцата са копали около къщата и са правили изолация, а 10
години преди това са измазали къщата отвън, а достъпът на ищцата до
процесния триъгълник бил чрез махането на тарабата. Свид. Е. преди ремонта
от 2023 г. видял гюрлюци и облегнати скари на процесния триъгълник, а след
това на мястото на скарите имало мрежа. Според свид. К. на това
пространство е имало насадени малини преди години и ищцата нямала достъп
до него. Свид.А. и К. говорят за синур, който първият не знае къде отива, а
според втория същият се е образувал на 2-3 метра от постройката на ищцата в
резултат на работата на ответника. Свид. А. е участвал в поставянето на
мрежата от ответника през 2024 г., както и в разчистването на това
пространство. Всички свидетели са виждали комина, изграден от ищцата, но
не са единодушни за пространството, което заема. Според свид.Д., дъщеря на
ответника, границата между двата имота винаги се е движела по стената на
къщата. Мястото северно от сгр.1 винаги се било ползвало от баща й, а към
настоящия момент тя го косяла. Преди 1993 – 1994 г. на това място баща й бил
засадил малини, но по молба на майката на ищцата ги махнали, т.к. задържали
влага, която прониквала в сградата.
Според назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена след
запознаване с доказателствата по делото и след оглед на имотите на страните,
площта на имот №1** /на ищцата/ е 717 кв.м. при площ,посочена в
документа за собственост : 665 кв. м. (по н. а. № 1**/199* г.) и 684 кв. м. (по
скица № 1**/202* г.) и площ на отредения УПИ X - 782 кв. м. УПИ X е
проектиран с цялата площ на ПИ № 1** и придаваема площ от ПИ № 1**.
Няма данни за уредени регулационни отношения за придаваемите площи
по регулация. Имотът се владее в граници, съответстващи на тези, отразени
в кадастралния план от 1978 г .
По данни от геодезичните измервания от СТЕ площта на имот № 1** е
1684 кв. м. при площ на имота, посочена в документа за собственост -
1860 кв. м. и площ на УПИ IX-1** -1526 кв. м. За имот № 1** е налице
приложена регулация по отношение на придаваемите площи към парцели XII-
1** и XIII-1**, кв. 24. Същите, общо са в размер на 232 кв. м.
Според заключението процесната спорна част съгласно одобрения със
Заповед № 4**/19** г. план за регулация на с. С. е придаваема площ от
имот № 1**, към парцел Х-1**, кв. 24. Площта на имот № 1**, в границите,
установени на терена от СТЕ и по данни от геодезичните измервания е
717 кв. м. В посочената площ в размер на 717 кв. м. не е включена
площта на частта, която е спорна между страните. Площта на спорната
част е в размер на 73 кв. м.
Според същото заключение е налице фактическа граница между двата
съседни имота, а именно имот № 1**, за който по ПР е отреден парцел
IX-1** в кв. 24 и имот № 1**, за който по ПР е отреден парцел - Х-1**, кв. 24.
Границата между двата имота - № 1** и № 1** е материализирана, какт о
1
следва: от улица „Х. Д.' в посока запад в продължение на 12,50 м. – бетонови
и дървени колове и оградна мрежа, в останалата част фасади на сгради,
изградени в ПИ № 1**.
Изслушана в о.с.з. вещото лице посочи, че отразяването в кадастралния план
от 1978 г. на граница между двамата имота означава, че на това място по това
време е имало преграда .
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен за собственост по отношение на реална част
3
от недвижим имот. Тъй като ищцата твърди деривативно основание за
придобиване на право на собственост – изтъква в нейна полза придобивна
давност с присъединяване на владението, което са осъществявали и нейните
праводатели, същата следваше да установи, че тя, а преди 2021 г. и те са
упражнявали явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнително
фактическа власт върху процесното земно пространство и са правили това със
съзнанието, че са собственици на същото и това следва да бъде установено
при пълно и главно доказване.
По настоящото дело не бе установено наличието на обективния и субективния
признак на владението. Установено бе извършването на някакви търпими
действия – допускане на ищцата, респ. нейните праводатели да извършват
дейности по поддръжка на стената на сградата, изградена на границата с
процесното земно пространство, непредприемане на действия срещу
изградения комин, които действия са били израз на добросъседство. Тези
търпими действия се характеризират с откъслечност и несистемност и не
пораждат никакви права за извършващия ги и следва да се различават от
фактическата власт като обективен признак на владението.
Предвид липсата на установена фактическа власт върху процесните 73 кв.м.,
неоснователен се явява искът за установяване право на собственост по
отношение на същите на основание изтекла придобивна давност.
Във връзка с доводите на ищеца за прилагане на регулационния план от 1978
г., съдът намира следното:
Разпоредбата на Чл. 111. ЗТСУ отм.ал. 1 към тази дата сочи, че
правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до
председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, че са
надлежно обезщетени за отчуждените имоти. Такова заявление обаче в случая
не се твърди да е подписвано.
Съответно в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 гпо гр. д. № 2/93 г.
ОСГК приема, че „Дворищно регулационният план следва да се счита за
приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните
линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ .
Понятието "приложен план" почл.32, ал.1, т.5 от ЗТСУ е относимо не към
заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии
с имотните граници след заемането на придадените части и владението им,
продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е
допустимо изменянето на плана на това основание - чл. 33, ал. 1 във връзка с
чл.32, ал.1 т.5 от ЗТСУ.“ Следователно и това, посочено от ищеца решение
има предвид владение, продължило повече от десет години, каквото по
настоящото дело не бе доказано.
Цитираното в хода на устните състезания решение №1**/**.**.20** г. по гр.д.
№49**/20** г. е постановено по казус в който „ Данните по делото обаче
налагат извода за доброволно отстъпване на придаваемото място“, за
каквото отстъпване няма доказателства в настоящия процес .
С решение №**/**.**.20** г. по гр.д.№49**/20** г. 2-ро отделение
Въззивният съд обезсилва решение, в което съдът не е взел предвид заявеното
с отговора на исковата молба възражение, че е налице грешка в кадастралния
план и не е дал указания на страните да представят доказателства за уреждане
на сметки по регулация. В настоящия случай ищцата не твърди плащане, а
завладяване на придаваем имот по предходен дворищно регулационен план,
обстоятелство, за което й е указано, че носи доказателствена тежест, но според
настоящия съдебен състав представените доказателства не са го установили.
4
По претенцията за разноските
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответника има право на направените по
делото разноски, които са в размер на 700 лв. /договор на л.15/.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Т. М. с ЕГН ********** от с. С., ул. "Х. А." №
** против Ц. Д. В. с ЕГН ********** от с. С., ул. „Х. Д." № *, Общ. Л., Обл. Р.
иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик въз основа на давностно владение и приложен дворищно
регулационен план на 73 кв.м, заключени от от юг - фасадите на сградите,
находящи се в имот 1**; от север - границата с имот 1**, от запад - границата с
имот 1**, представляващи според нея част от УПИ Х-1** като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН ********** от с. С., ул. "Х. А." № ** ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. Д. В. с ЕГН ********** от с. С., ул. „Х. Д." № *, Общ. Л., Обл. Р. сумата
700 лв. / седемстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5