Р Е Ш Е Н И Е
№288
Гр.Русе, 09.03.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и седми
февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира
Казасова
при секретаря С.И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6545 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Л.Б.Б.
заявява, че е бил в трудово правоотношение с "Монтажи” АД, основано на
договор, сключен на 10.06.2002г., по силата на който заемал длъжността
„ел.монтьор”, с 140 лева основно месечно трудово възнаграждение и допълнително
възнаграждение – 0.6%. Пояснява, че размерът на трудовото възнаграждение е
увеличаван неколкократно с допълнителни споразумения, съобразно промяната на
минималната работна заплата.
Със
заповед от 05.05.2015г. трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл.327, т.2 КТ.
Молителят
поддържа, че ответникът не му е изплатил трудовите възнаграждения за периода
м.януари 2015г. – м.май 2015г. включително, както и обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 от КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „Монтажи - Русе“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.“Хан Крум“№1, представлявано
от Л.А.М. да му заплати сумите:
361.22
лева – нетно трудово възнаграждение за м.януари 2015г. и 84.40 лева – лихва за
забава, дължима за периода 01.02.2015г. – 21.11.2016г.;
361.22
лева – нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2015г. и 80.20 лева – лихва
за забава, дължима за периода 01.03.2015г. – 21.11.2016г.;
361.22
лева – нетно трудово възнаграждение за м.март 2015г. и 76.33 лева – лихва за
забава, дължима за периода 01.04.2015г. – 21.11.2016г.;
361.22
лева – нетно трудово възнаграждение за м.април 2015г. и 73.18 лева – лихва за
забава, дължима за периода 01.05.2015г. – 21.11.2016г.;
49.12
лева – нетно трудово възнаграждение за м.май 2015г. и 16.20 лева – лихва за
забава, дължима за периода 05.05.2015г. – 21.11.2016г.;
180
лева – обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск и 19.20 лева –
лихва за забава, дължима за периода 05.05.2015г. – 21.11.2016г.;
460.80
лева – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и 69.96 лева – лихва за забава, дължима
за периода 05.05.2015г. – 21.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 21.11.2016г. до окончателното им изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Монтажи - Русе” АД не е депозирал отговор
на исковата молба, не ангажира доказателства.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Страните
по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор
№19/07.06.2002г. и допълнителни споразумения към него, по силата на които Л.Б.Б.
*** АД първоначално длъжността „ел.монтьор“, а в последствие: „портиер“; „пазач
невъоръжена охрана“ и „монтажник“.
Със
заповед №08/05.05.2015г. трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.327, т.2 КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение.
С
оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
компетентно и обективно дадено. Вещото
лице е установило, дължимите на ищеца: трудови възнаграждения за процесния
период – 1460.89 лева (нетен размер);
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ – 414.72 лева (нетен размер);
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – 152.79 лева (нетен размер), както и
лихвите за забава върху главниците, за периода от падежа на всяко задължение до
21.11.2016г.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира съдът квалифицира правно, предявените
обективно съединени искове по чл.245, чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.245 КТ:
Разпоредбата
на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя по трудово
правоотношение да заплаща на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение. Нормата на чл.245 от КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение
на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната,
като разликата до пълния размер на договорената между страните заплата остава
изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.
От
заключението на приетата по делото експертиза е видно, че дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за периода м.януари 2015г. – 05.05.2015г. е в нетен
размер 1460.89 лева, а обезщетението за забавено изпълнение за времето от
падежа на всяко задължение до 21.11.2016г. – 238.29 лева.
До
посочения размер претенциите като доказани следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ:
Посочената
норма предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие (в случаите по чл.327, ал.1, т.2, т.3 и 3а КТ)
работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочни трудови договори. В настоящия случа,
видно от представената по делото заповед №8/05.05.2015г., трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Съдът
съобразявайки заключението на вещото лице, намира претенцията за основателна и
доказана.
По иска с правно
основание чл. 224,ал.1 КТ:
В чл.224, ал.1 КТ е предвидено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение за работника/служителя възниква
правото да претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Безспорно е, че за времето от 10.06.2002г.
до 05.05.2015г. страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение,
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. След извършена проверка в
счетоводството на ответното дружество, експертът е установил неизползвания от Л.Б.
платен годишен отпуск – 7 дни и е изчислил дължимото обезщетение – 169.77 лева
(брутен размер), до която сума, претенцията като основателна следва да бъде
уважена.
Предвид забавеното изпълнение, ответникът
дължи лихва в размер на 65.32 лева върху главницата от 460.80 лева и 24.07 лева
върху главницата от 169.77 лева за периода от 05.05.2015г. до 20.11.2016г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
са направените от ищеца разноски в размер на 700 лева – възнаграждение за
процесуално представителство.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6,
вр.чл.83, ал.1, т.1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС: 150 лева
– депозит за вещо лице и 158.44 лева – държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА„Монтажи - Русе“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Русе, ул.“Хан Крум“№1, представлявано от Л.А.М. да
заплати на Л.Б.Б., ЕГН ********** сумите:
1460.89 лева – нетно трудово
възнаграждение за периода м.януари 2015г. – 05.05.2015г. и 238.29 лева – лихва за забава, дължима за периода от падежа на
всяко задължение до 21.11.2016г.;
152.79 лева – обезщетение за 7 дни
неизползван платен годишен отпуск(нетен размер) и 19.20 лева – лихва за забава, дължима
за периода 05.05.2015г. – 21.11.2016г.;
460.80 лева – обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ(брутен размер) и 65.32 лева
– лихва за забава, дължима за периода 05.05.2015г. – 21.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 21.11.2016г. до окончателното им
изплащане;
700 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите в останалата им част.
ОСЪЖДА„Монтажи - Русе“ АД, ЕИК *********да заплати
по сметка на РРС: 150 лева – възнаграждение на вещо лице и 158.44 лева – държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: