№ 171
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
в присъствието на прокурора А. Вл. П.
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело №
20233000500280 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 280/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С. С. Ш., подадена лично и
уточнена с такава, подадена чрез особения му представител адв. Н., против
решение № 65/25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 275/2021 г. по описа на
Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на С. С. Ш. по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за заплащане на
обезщетение в размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
увреждането за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в
следното: понасяне на неудобства, свързани с участие в процесуални
действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза; негативни
емоции; притеснения от обвиненията; накърняване на авторитет; нарушения в
социалното общуване; негативно отражение върху живота на ищеца, в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 157,
ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, по което е бил
оправдан по нохд №154/2019 г. на РС Разград.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска. Навел е
оплаквания за неотчитане от окръжия съд на влошеното му здравословно
1
състояние, вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
Прокуратурата не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция възивникът лично и
чрез процесуалния си представител е поддържал въззивната жалба и е молил
за уважаването й, като в предоставения от съда срок адв. Н. е депозирала и
писмени бележки по съществото на спора. Прокуратурата, чрез прокурор П., е
изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и е молила за
отхвърлянето й.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на С. С. Ш., с която против Прокуратура на Република България е предявен
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по НОХД № 154/2019 година по
описа на Районен съд – Разград по което е оправдан, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът е поддържал, че вследствие на незаконното обвинение е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се: в уронване на честта и достойнството
му; несигурност, срам, унижение; неудобства от участие в процесуални
действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза; негативни
емоции, притеснения от обвиненията; накърняване на авторитет; нарушения в
социалното общуване и негативно отражение върху живота му; притеснения
и несигурност от несправедлив процес; отключване на заболявания;
С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска и е
молил за отхвърлянето му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Настоящият случай не е такъв по следните съображения:
Установено е по делото, че на 02.10.2018 г. С. С. Ш. е бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 1873 ЗМ -535/2018 г. по описа на РУ МВР –
Р. за извършване на две престъпления, а именно: за това, че на 01.10.2018 г. в
местността „О.“, находяща се в землището на гр.Р., в съучастие като
съизвършител със С. Р. М. е извършил опит за полово сношение с лице от
същия пол – К. Р. А., на * г., като е употребил за това сила и заплашване и
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини –
престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1
2
от НК; и за това, че на за това, че на 01.10.2018 г. в гр.Разград, в условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със С. Р. М., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - проявил буйство, невъзпитаност, отправил
обиди с (конкретно посочени) думи към полицейските служители Св. Я. Д. и
С. М. Н., двамата служители на ОД МВР - Р. и Н. Ив. Ив. и Г. В. Г.,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, многократно
отказал да изпълни техните разпореждания да преустанови нанасянето на
удари по тялото на С. Р. М. и отправянето на псувни и закани към него, оказал
физическа съпротива срещу тях, чрез дърпане и блъскане, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост и цинизъм - престъпление по чл. 325, ал.5
във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В същия ден той е
задържан. Обвинителният акт и за двете престъпления с квалификации
съответно за престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
с чл. 18, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325, ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК е внесен в съда на 21.02.2019 г. и по него е
образувано НОХД № 154/2019 г. по описа на Разградския районен съд. С
присъда № 607/16.09.2019 г., ищецът е бил признат за виновен и осъден за две
престъпления, а именно: за това, че на 01.10.2018 г. в местността „О.“,
находяща се в землището на гр. Разград в съучастие като съизвършител със С.
Р. М. е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол –
К.Р. А., като е употребил за това сила и заплашване и деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 157, ал.
1, пр. 2 във вр. с чл. 18, ал.1 НК и чл. 54 НК и осъден на четири години
лишаване от свобода при първоначален строг режим; както и за хулиганство -
престъплението по чл. 325, ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК и чл. 54 от НК и осъден на две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим. На осн. чл. 23, ал.1 НК съдът определил на
подсъдимия общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода
и на осн. чл. 59, от НК зачел задържането му от 01.10.2018 г. Със същата
присъда, признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението по чл.
157, ал.1, пр.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК да е извършил в съучастие като
съизвършител с другия подсъдим опит за полово сношение с лице от същия
пол – К.Р.А. на * г. като е употребил за това сила и заплашване и опитът е
останал недовършен по независещи от дееца причини. В мотивите към
присъдата, съдът е посочил, че от доказателствата по делото е установено, че
подсъдимият Ш. е извършил действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол К.Р. А. на * г., като употребил за това сила и заплашване и
деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, като по
този начин той е осъществил от обективна и субективна страна състава на
3
престъплението по чл. 157, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Посочил е
също така, че доказателствата не установяват осъществяване на опит за
полово сношение, поради което и подсъдимият следва да бъде оправдан за
опит за престъпно проникване по чл. 157, ал.1, пр.1 НК. От изложеното се
налага извода, че районният съд е осъдил ищеца и за двете престъпни деяния,
за които са му били повдигнати обвинения от прокуратурата, както за
хулиганство, така и за хомосексуалното такова с използване на сила и
заплашване, като за второто съдът е дал на престъпното деяние квалификация
по чл. 157, ал.1, пр.2 НК, вместо по чл. 157, ал.1, пр.1 НК (предвид
установеното наличие на извършено престъпно полово удовлетворение от
ищеца с лице от същия пол при използване на сила и заплашване и липсата на
установеност за осъществен опит за престъпно сношение). Следва да бъде
посочено, че и двата състава на престъплението са в чл. 157, ал.1 НК, пр.1 и
пр.2 и за тях е предвидено едно и също наказание. Присъдата на районния
съд е потвърдена с решение № 28/03.07.2020г. по ВНОХД № 40/2020 г. на
Разградския окръжен съд и е влязла в сила. Т.е. в случая обстоятелствената
част на обвинението на прокуратурата не е била изменена, не е повдигано
ново, нито различно обвинение, като съдът е осъдил настоящия ищец и за
двете му престъпни деяния въз основа на внесения обвинителен акт, но по
едното - с различна от посочената от прокуратурата квалификация. Затова, в
случая не се касае до незаконно обвинение в престъпление, по което ищецът
да е оправдан, защото и за повдигнатото му обвинение за (едно) престъпление
по чл. 157, ал.1 НК, той е признат за виновен и осъден. С оглед изложеното,
неоснователни са всички оплаквания на въззивника и тези развити от
процесуалния му представител в защитата по същество за наличие на
незаконно обвинение.
Предвид липсата на незаконно обвинение, липсва и елемент от състава
на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което искът се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен извод и по подобни съображения,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
визираните в жалбата пороци и като правилен следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/25.04.2023 г., постановено по гр.д. №
275/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5