Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Видин 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ВЕРОНИКА СТАНКОВА
при
секретаря Мила Петрова и в присъствието на прокурора .............…като
разгледа докладваното от съдия Станкова гр. дело № 399 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
с която против Ф.Е.Ф., с ЕГН **********,
с адрес: ***, са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка
с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл.
92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на
29.10.2019г. е подписано приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 573544 от 19.02.2019
г. сключен между„Аксес Файнанс“ ООД и ответника, е прехвърлено изцяло на
ищцовото дружество. Поддържа се, че с изрично пълномощно законният представител
на „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило ищцовото дружество в качеството си на
цесионер по Договора за цесия от 11.11.2016 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента за своя сметка. Към исковата молба е
приложено уведомително писмо за извършената цесия, за връчване заедно е препис
от исковата молба.
Поддържа се също, че съгласно
сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1000.00 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Върху усвоения размер на кредита,
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 % като лихвата
се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница. В случая
договорната лихва е в размер на 56.40 лева за периода от 21.02.2019 г. до
06.06.2019 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.
Посочва се също, че в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото задължение на падежа, същият се е
задължил в три дневен срок след падежа да представи на кредитодателя
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на това задължение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, като същата се начислява върху всяко отделно неизпълнение на
задължението на пето число на месеца. Поради това, на ответника е начислена
неустойка в размер на 200.00 лева.
Посочва се също, че е уговорено и
заплащане на разходи и такса за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения в общ размер от 195.00 лева.
На ответника е начислена и лихва
за забава в размер на 94.13 лева за периода от 07.06.2019 г. - датата, следваща
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането до дата на подаване на
заявлението в съда.
Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 1812/2020 г. по описа на РС - Видин, и по което
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество следните суми: 1000.00 лв. главница; 56.40 лв. договорна
лихва за периода от 21.02.2019 г. /датата на първата транзакция по картата/ до 06.06.2019
г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/; 200.00 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 195.00 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 94.13 лева – мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 07.06.2019 г. – денят, следващ датата
на настъпване и респ. обявяване на предсрочната изискуемост до 28.09.2020 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока за отговор по делото е
подаден такъв от назначения особен представител, който е оспорил предявения иск
като неоснователен, поради това, че не са доказани договорни отношения,
ответникът не е уведомен за извършената цесия по надлежния начин, не е ясно как
е обявена предсрочната изискуемост на вземането.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е
ч.гр.д. № 1812/2020 г. по описа на РС – Видин, назначена е съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Ф.Е.Ф. за
исковата сума по ч.гр.дело № 1812/2020 г. по описа на Районен съд - Видин,
приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 19.01.2021 г., на
заявителят е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против
длъжника, предвид уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК.
Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на
предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия
месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети
като доказателства по делото са договор за кредит „Бяла карта”, сключен между „Аксес
Файнанс” ООД и Ф.Е.Ф. на 19.02.2019 г., представен в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1812/2020 г., от съдържанието, на който се установява, че страните
са постигнали съгласие за предоставяне на заем на ответника за сумата от 1000.00
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard. Ответникът се е
задължил да заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания кредит, която се
начислява ежедневно, както и разходи за събиране на вземането. С разпоредбите
на договора, страните са се договорили да извършват изменения на същия и
уведомления посредством заявени от ответника телефонен номер и електронна поща.
С клаузата на чл. 21 от договора е предвидена санкция за неизпълнение
задълженията на кредитополучателя в срок, а именно – възможност за кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведоми насрещната страна по реда на
чл. 27 – на адрес за кореспонденция, на e-mail адрес, на личният акаунт на
кредитополучателя или чрез СМС на телефона за кореспонденция.
Представен
е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД и Приложение № 1 /датата на което не се чете/, от съдържанието,
на които става ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника по
кредита, е било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД. Приложено е и пълномощно по силата, на което „Аксес Файнанс“ ООД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения” /АКПЗ/ ООД с правото
да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 11.11.2016 г.
вземания, както и за уведомлението на „АКПЗ“ ООД до длъжника.
По
делото е прието за връчване на ответника уведомително писмо за цедиране
вземанията на „Аксес Файнанс“ ООД, изходящо от процесуалния представител на
ищеца-цесионер.
На
ищеца е указана с Определение от 26.04.2022 г. доказателствената тежест, също и
че не сочи доказателства, че вземането е станало предсрочно изискуемо и
ответникът е уведомен за това.
За
установяване факта на надлежно обявената по договора за кредит предсрочна
изискуемост, ищецът твърди в молба с вх. № 260904/06.06.2022 г., че
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника посредством текстово съобщение
на посочен от последния телефонен номер в договора на 06.06.2019 г., но същият
не сочи доказателства за това свое твърдение.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че след сключване на договора, от страна на ответника
не са постъпвали погашения, като след анализ на движението по сметката на картодържателя
се установяват следните задължения: 1000.00 лева – неплатена главница;
незаплатена договорна лихва за периода от 21.04.2019 г. до 06.06.2019 г. в
размер на 56.40 лева; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 200.00 лева; разходи и такси за събиране на вземането в размер на 195.00
лева, лихва за забава за периода от 07.06.2019 г. до 28.09.2020 г. в размер на
98.84 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От
обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в
качеството на цесионер и „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството на цедент, е
сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.11.2016 г., приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по договор за кредит „Бяла карта“ от 19.02.2019 г.
С
цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника
и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи
действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен
от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има
за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност
за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид приложеното към договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на
чл. 36 от ЗЗД представителната власт
възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното,
установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера лице. Не на последно място, в производството по чл. 410
от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е
необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а
единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да
бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на
ответника особен представител. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на
длъжника за сключения договор за цесия.
Безспорно
е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на
Закона за потребителския кредит договор за кредит „Бяла карта“ от 19.02.2019
г. между ответника и „Аксес Файненс“ ООД, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 1000.00 лева под формата на разрешен кредитен
лимит.
Установи
се, че сумата по кредита е усвоена от ответника, поради което и за същия е
възникнало задължение да погаси до 2-ро число на месеца текущото си задължение,
формирано от усвоената в периода по чл. 3, ал. 3, т. 1 от договора сума - в
случая 1000.00 лева и начислената договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 върху
усвоената главница. Вещото лице е установило че ответникът не е извършвал
плащания, поради което и следва да се приеме, че за заемодателят е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 21 от договора.
По
въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за кредит са дадени задължителни за съдилищата указания
с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, които намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /в този смисъл постановеното
по чл. 290 от ГПК решение № 123/09.11.2015 г. на ВКС
по т.д. № 2561/2014 г., II т.о./. В т. 18 от цитираното тълкувателно решение е
посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор
за кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като кредитната
институция е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В
настоящия случай, в чл. 21, ал. 1 от договора е предвидено, че при неплащане на
минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, то за кредитора се поражда правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем на кредитополучателя по един от уговорените в чл. 27 от договора
начини. Твърдения в този смисъл са въведени, както с депозираното пред
заповедния съд заявление по чл. 410 от ГПК, така и с молба с вх. №
260904/06.06.2022 г., в която се твърди, че предсрочната изискуемост е обявена
на длъжника от страна на цедента на 06.06.2019 г. посредством кратко текстово
съобщение на посочен от последния телефонен номер в договора. В подкрепа на
горното твърдение, доказателства от ищеца не са представени.
При
изложените съображения, настоящият състав намира, че ищецът не проведе успешно
пълно и главно доказване на разпределеният му в тежест факт за надлежното
обявяване на сочената предсрочна изискуемост, предвид което и исковете за
установяване съществуващите на това основание вземания следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, без да е нужно да се
обсъждат останалите възражения на ответника. Като неоснователно и недоказано
следва да се отхвърли и искането за присъждане на законна лихва.
В
настоящото производство съдът следи служебно за валидността на сключения между
страните договор, включително относно уговорените неустоечна клауза по чл. 20 и
такса разходи по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от същия. В тази връзка е разпределена и
доказателствена тежест за ищеца, съгласно неоспорения доклад на съда по делото.
След анализ на представения договор за кредит, съдът приема, че клаузата за
неустойка е недействителна поради противоречие с добрите нрави, като мотивите
му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №
1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена
извън присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от текста на чл. 20 от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на просрочие на текущо
задължение, да предостави на заемодателя обезпечение „поръчител“, като
неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на
неустойка в размер на 10 % за всяко отделно неизпълнение на задължението. В
случая начислената неустойка в размер на 200.00 лева съставлява 1/5 от
претендираната по договора главница от 1000.00 лева. Уговорената неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката.
По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от
19.02.2019 г. не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение
за заплащане на неустойка води до частична недействителност /нищожност/ на
сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде
отхвърлена.
Що
се касае до претендираните от разходи и такса за извънсъдебно събиране в общ
размер от 195 лева, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се въвежда законова забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Според настоящия съдебен състав
договорената между страните в чл. 21, ал. 4 от договора сума от 2,50 лева на
ден, представляваща разход за действия по събиране на задълженията, по същество
съставлява такса. Този извод се налага с оглед начина, по който е уговорено
това вземане – без зависимост и връзка с действително извършените разходи, а
като фиксирана по размер сума и отнапред определено задължение на потребителя
към кредитора. Доколкото договорената такса е определена за действия по
събиране на кредита, което по същество са действия по управление на кредита,
същата се явява нищожна като противоречаща на закона – на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
С
горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД,
като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с
акцесорните претенции за мораторна лихва в размер на 94.13 лева –за периода
07.06.2019 г. до 28.09.2020 г. и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление по реда на 410 от ГПК до окончателно ѝ изплащане.
При
този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235, във вр. с чл. 422 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу Ф.Е.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 201512 от 16.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 1812/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, а именно: 1000.00 лева – главница, формирана по договор за кредит „Бяла карта“ № 573544/19.02.2019
г., сключен от ответника с „Аксес Файнанс” ООД; 56.40 лева – договорна лихва за
периода от 21.02.2019 г. до 06.06.2019 г.; 200.00 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 195.00 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения; 94.13 лева
– мораторна лихва за периода 07.06.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 09.10.2020 г. до
окончателното ѝ плащане, като
неоснователни и недоказани.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да
се приложи препис по ч.гр.д. № 1812/2020 г. по описа на РС - Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: