РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Сандански, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20221250200092 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по повод депозирана жалба от ЦВ. Д. АКШ., ЕГН**********, с постоянен
адрес в град С............, улица „С..........“ №......... против заповед за задържане на лице рег. №
339зз-......./.............г., издадена от Р........ И........ И........ – разузнавач в Г“КП“ при РУ
Сандански, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за
срок до 24 часа на жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се незаконосъобразност, понеже
била постановена в нарушение на материалния закон и административно производствените
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен
представител. Поддържа жалбата, дава обяснения. В хода на съдебните прения
представителя на жалбоподателя иска отмяна на същата като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата Р......... И........., се явява в съдебно заседание, като заявява, че
жалбата е основателна и заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваната
заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно
образувано пред РС-Сандански.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На .............г. жалбоподателя бил уведомен от баща си, че са го търсили полицейски
служители. Същият отишъл сам в РУ Сандански, където бил насочен към издалият
заповедта И.............. Били снети обяснения, проверено било алибито му във връзка с данни
1
за съпричастност към престъпление по чл.216 от НК и бил освободен. За присъствието му в
РУ Сандански И............ издал обжалваната заповед, с която задържал А.. В същата като
фактическо основание посочил, че има данни за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от
НК, ДП№339ЗМ-......../............г. по описа на РУ Сандански, а като правно основание – чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е
издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно
разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а
алинея 2 на същата разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а
именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената
от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от
заповедта.
В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната заповед
действително е незаконосъобразна, тъй като в нея липсва посочване на фактическите
основания за задържането на А., а посочените правни основания не са достатъчно
прецизирани и не е възможна преценката за относимост към фактическите основания.
Посочено е, че А. се задържа поради данни за извършено престъпление от общ характер –
чл.216, ал.1 от НК. От това описание по никакъв начин не става ясно, какво общо има А. с
това престъпление. Не е описано той да е извършител на инкриминираното деяние и какви
точно действия е осъществил, за да се приеме, че има данни за извършено престъпление по
посочения текст – унищожаване и повреждане на чужда вещ. Словесното формулиране на
фактическо основание за задържане, а именно вписаното в заповедта данни за извършено
престъпление от общ характер – чл.216, ла.1 от НК също не изяснява конкретните причини
за задържане на лицето. От това описание по никакъв начин не става ясно какви действия е
извършил А.. Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да
представляват фактическо основание за издаване на заповедта, несъмнено опорочава от
формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че заповедта за
задържане е издадена в нарушение на материалния закон и административно
производствените правила, което представлява и основание за нейната отмяна.
Като всяка принудителна административна мярка - задържането за срок до 24 часа по чл.72
от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се
прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната
цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия налагана по усмотрение на
административния орган. В случая от самата заповед не може да се установи каква е била
конкретната цел за издаването й и постановеното с нея задържане.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се
уважи.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът,
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 339зз-......../..........г., издадена от Р..........
И......... И............ – разузнавач в Г“КП“ при РУ С.........., с която на основание чл.72, ал.1 от
ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на ЦВ. Д. АКШ., ЕГН**********, с
постоянен адрес в град С........, улица „С........“ №...
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3