ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2566
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501659 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба от К. А. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, депозирана чрез адв. Деница Бакалова – Стоянов, действаща в качеството й на
особен представител, против Определение № 366/ 15.08.2022 г., постановено по гр. д. №
766/2021 г. на Поморийският районен съд, с което се оставя без уважение молбата й за
изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по същото дело решение №
96/09.06.2022 г. в частта за разноските. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
определение от въззивния съд се иска да го отмени.
Ответникът по частната жалба “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, в
законоустановения срок депозира отговор, с която оспорва същата като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по гр. д. № 766/2021 г. на РС Поморие, е образувано по искова
молба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, против К. А. М., с искане да бъде признато за
установено, че същият дължи следните суми: 680.97 лв. – главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер CREX -17151947 от 09.07.2019г., 81,87 лева –
договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до 20.07.2020г., 79, 40 лв. – лихва за забава за
периода от 21.11.2019г. до 01.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 475/2021г. на РС – Поморие.
В исковата молба ищецът е навел твърдения, че е цесионер на вземания,
произтичащи от сключен на 09.07.2019г. между длъжника и “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” договор за потребителски кредит, като поради неизпълнение
от страна на кредитополучателя на договорните му задължения е предявил претенцията си
по съдебен ред, подавайки заявление по чл.410 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление
било образувано ч.гр.д. № 475/2021г. по описа на РС - Поморие и била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на длъжника К. М. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В хода на исковото производство на длъжника бил назначен особен представител,
който в законоустановения срок подал отговор на исковата молба. С отговора оспорил
същата по основание, навеждайки правопогасяващи възражения за липса на валидно
1
уведомяване за извършена цесия, а при условията на евентуалност оспорил факта на
получаване на заемната сума и действителността на договора за заем.
Преди датата на насроченото съдебно заседание ищецът подал молба, с която
отправил искане делото да се гледа в негово отсъствие, заявил, че поддържа предявения иск
и уточнил, че в хода на процеса били направени доброволно плащания от ответника в
размер на 1082, 21 лева. Застъпил становище, че с това си действие ответникът е признал
основателността на иска и поискал от съда да вземе предвид това обстоятелство при
условията на чл.235, ал.3 ГПК.
С постановеното по делото решение № 96/09.06.2022 г. РС - Поморие е извършил
анализ на доказателства по делото и преценил доводите и възраженията на страните, като
приел, че договорът е валиден и ответникът дължи на ищеца вземания по договора за
кредит, които намерил за надлежно цедирани. С оглед направеното от ищеца признание за
плащане в хода на процеса, съдът приел, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и
следва да бъде ангажирана отговорността му за направените от ищеца разноски в размер на
200 лв. – възнаграждение за особен представител и 75 лв. държавна такса.
С молба вх. № 2539/08.07.2022 г. ответникът, чрез особения си представител е
поискал по реда на чл. 248 ГПК, изменение на решението в частта за разноските, като бъде
оставено без уважение искането на ищеца за заплащане на сторените от него разноски.
Наведено е оплакване, че ищецът не е представил доказателства относно датата на
извършеното плащане, поради което съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на
чл.78, ал.2 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство определение № 366/15.08. 2022 г., ПРС
оставил искането без уважение. В атакуваното определение, първоинстанционния съд е
изложил мотиви, че непосочването на датата не е в състояние да промени извода, че
плащането е извършено в хода на процеса и тъй като с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото, той дължи направените от ищеца разноски.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно по следните
съображения.
Според чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е причинил
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете
предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай, от данните по делото
е видно, че ответникът е отказал да плати доброволно задължението и с това е станал
причина за образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 475/2021г., а впоследствие
и на исковото производство под № 766/2021г. и двете по описа на Поморийският районен
съд. Този извод се основава на направеното от ищеца изявление за плащането на дълга от
ответника в хода на процеса, което представлява признание на неизгоден за него факт, който
съгласно чл.175 от ГПК правилно е преценен, с оглед на всички обстоятелства по делото.
Съгласно решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
признанието представлява обяснение на страна по делото, което е доказателствено средство,
когато съдържа неизгодни за страната факти и следва да бъде взето предвид при решаване
на спора. В първоинстанционното произвоство, вкл. и в производството по чл.248 от ГПК,
ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност
на дадените от ищеца обяснения, поради което изводите на районния съд относно
дължимостта на разноските се явяват правилни и законосъобразни. В тази връзка
несъстоятелно е и оплакването на частния жалбоподател, за това, че ищецът е следвало да
проведе пълно доказване на датата на плащането, тъй като се касае до съдебно признание на
неизгоден факт, релевирано пред съда, разглеждащ спора, а не до твърдение на изгоден за
страната факт или извънсъдебно признание, което е следвало да бъде доказано посредством
други писмени и гласни доказателства.
Ето защо, настоящия състав намира, че определението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. След като ответната страна не
2
е оспорила, нито ангажирала доказателства, опровергаващи признанието на ищеца за
извършено от него плащане на дълга в хода на процеса, правилно съдът е приел, че въпреки
предприетото от него доброволно изпълнение, последният е дал повод за образуване на
делото и следва да се ангажира отговорността му да репарира извършените от ищеца
разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.248, ал.3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 366/15.08.2022 г., постановено по гр. д. №
766/2021 г. на РС - Поморие, с което се оставя без уважение молбата на К. А. М., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, депозирана чрез адв. Деница Бакалова –
Стоянова, за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановеното по същото дело Решение
№ 96/09.06.2022г., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3