Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 22.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на осми декември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева
адм. дело № 262/2023г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 215 от Закон за устройство на
територията /ЗУТ/ във вр. чл. 149, ал. 1 от АПК.
Производството
е образувано въз основа на Жалба вх. №
2142/25.07.2023г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. №
02-11-/6/ от 20.07.2023г. по регистъра на Община Ябланица, подадена от А.Ф.В. с
адрес: ***, против Заповед № 879/05.07.2023г. на Кмета на Община Ябланица, с която е
наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Външна тоалетна, УПИ XIV 822, кв. 3,
ПИ с идентификатор 87014.701.2004 по КККР на гр. Ябланица“. Премахването е
възложено на А.Ф.В. *** и М.М.И. ***, в качеството им на собственици на
строежа, съгласно Нотариален акт № 134, дело 940/1996г., като е определен
30-дневен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, считано от
влизане в сила на заповедта. При неспазване на срока за доброволно изпълнение е
разпоредено да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от
Община Ябланица за сметка на А.Ф.В. и М.М.И., съгласно чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.
Жалбоподателката
А.Ф.В.,
редовно призована, не се явява в проведените открити съдебни заседания. В подадена от нея писмена молба е заявила, че
поддържа жалбата и моли съдът да отмени оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Кметът на Община Ябланица, редовно призован, не се явява в проведените
открити съдебни заседания. В съдебно заседание, проведено на 20.10.2023г. се
представлява от адв. И.Н. от САК, която оспорва жалбата и поддържа становището
на Кмета на Община Ябланица за неоснователност и недоказаност на същата. С
писмена молба вх. № 3487/08.12.2023г. адв. Н. моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна.
Жалбата
е подадена по реда и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Заповед № 879/05.07.2023г. на Кмета на Община
Ябланица
е връчена на А.Ф.В. на 07.07.2023г. /л. 27/, а жалбата е подадена чрез
Кмета на Община Ябланица и входирана на 20.07.2023 година. Жалбоподателката А.Ф.В.
е лице, което е адресат на оспорения акт, има правен интерес от обжалване на заповедта
и за нея е налице активна процесуална легитимация. Предвид изложеното съдът
счита, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Обжалваната
Заповед № 879/05.07.2023г. на Кмета
на Община Ябланица е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Съдът след като прецени законосъобразността на обжалвания
индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр.
с чл. 146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
До Кмета на Община Ябланица е била подадена Жалба вх.
02-11/15.07.2022г. от В.П.Ц. /л. 8/, с която същата е поискала да бъде
извършена проверка и оглед на място от служители на Общинска администрация при
Община Ябланица относно външна тоалетна, разположена в поземлен имот с идентификатор
87014.701.2004, УПИ XIV-822,
кв. 3 гр. Ябланица.
С
Писмо изх. № 02-11-/1/08.08.2022г., подписано от инж. Н.Н.– Кмет на Община
Ябланица, /л. 9/ В.П.Ц. е уведомена, че външната тоалетна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 87014.701.2004, УПИ XIV-822, кв. 3 гр. Ябланица, не
отговаря на законовите разпоредби на ЗУТ за отстояния от регулационните линии и
постройката не е нанесена в одобрената КККР на гр. Ябланица, както и че от
собствениците на посочения поземлен имот ще бъдат изискани строителни книжа за
въпросния обект и при липса на такива, ще се изготви констативен протокол за
незаконен строеж от Общинска администрация гр. Ябланица и незаконният строеж ще
бъде премахнат по надлежния ред.
С
Писмо изх. № 02-11/2/08.08.2022г. /л. 10/ на Кмета на Община Ябланица, А.Ф.В.
и М.М.И.,
са поканени в 14-дневен срок от получаване на писмото, да предоставят
строителни книжа за съществуваща външна тоалетна в поземлен имот с
идентификатор 87014.701.2004, УПИ XIV-822, кв. 3 гр. Ябланица, за проверка на
съответствието на одобрената строителна документация с изградената в двора им
външна тоалетна. Това писмо е било връчено на А.Ф.В. на 15.08.2022г.
с обратна разписка, видно от приложеният на л. 11 от делото списък на обратни
разписки от 15.08.2022г., а на М.М.И. писмото е изпратено за връчване на
адреса й в гр. София, но пратката не е потърсена. /л. 12 и 13/.
С
Писмо изх. № 02-11/3/31.08.2022г. на Кмета на Община Ябланица /л. 14/, А.Ф.В.
и М.М.И.
са уведомени, че ще бъде извършена проверка на място в имот от Община Ябланица
на 27.09.2022г. от 11:00 часа, като е необходимо да представят при проверката
документ за самоличност и наличните документи за собственост, строителни книжа
и други такива. Посочено е също, че съгласно разпоредбите на чл. 223, ал. 5 от ЗУТ служителите за контрол по строителството в общинската администрация имат
право на свободен достъп до строежите и да изискват необходимите за проверката
документи, данни, легитимация и други от участниците в строителството. Посочено
е също, че лице, което не осигури достъп, не предостави необходимите документи,
данни и писмени справки, носи административнонаказателна отговорност по чл.
232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ – глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
На
07.03.2023г. работна група в състав: арх. Р.Р.Л.– главен архитект на Община
Ябланица, инж. Л.Н.С.– началник отдел „УТР“ при Община Ябланица и С.М.С.–
старши експерт „ОСЕ“ при Община Ябланица, е извършила проверка в поземлен имот
с идентификатор 87014.701.2004, УПИ XIV-822, кв. 3 гр. Ябланица, собственост на А.Ф.В. и М.М.И..
За извършената проверка е съставен Констативен акт № 01-688 от 07.03.2023г. /л.
17-19/, в който е отразено, че строежът е собственост на А.Ф.В. и М.М.И., които
са възложители и строители, за същият няма одобрени инвестиционни проекти, няма
издадено разрешение за строеж, няма заверен протокол за дадена линия и ниво на
строежа. В Констативният акт е отразено, че строежът не съответства на
предвижданията на ПУП-ПРЗ, не влиза в ограничителни линии на застрояване,
съгласно разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 8 на ОСУСП, както и че строителството
е извършено без съставен протокол за строителна линия и ниво и без заверена
Заповедна книга на строежа. В Констативният акт е отразено, че строежът
представлява външна тоалетна с паянтова конструкция и за същият няма одобрена
проектна документация, няма конструктивни чертежи, записки и изчисления, както
и че застроената площ е около 4 кв.метра. Посочено е, че са нарушени
разпоредбите на чл. 142, чл. 144, чл. 148, ал. 1, чл. 46, чл. 47, ал. 2 от ЗУТ,
както и че предвид установените нарушения констативният акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – за издаване
заповед за премахване на строежа. Посочено е, че възражения по констативния акт
могат да бъдат подавани до Кмета на Община Ябланица в 7-дневен срок от
получаването му. Констативният акт е подписан от тримата членове на работната
група, като с подпис на един свидетел е удостоверен отказа на А.Ф.В. да подпише
акта. Отразено е, че екземпляр от констативния акт е бил поставен на
07.03.2023г. в 14:10 часа чрез залепване на строежа на ул. „*“ № 11 и на
таблото в Община Ябланица.
На 04.07.2023г. е съставен
Констативен протокол № 08-139/04.07.2023г. от комисия в състав: арх.
Р.Р.Л.– главен архитект на Община Ябланица, инж. Л.Н.С.– началник отдел „УТР“
при Община Ябланица и И.Д.Й.– Директор на Дирекция Обща Администрация при
Община Ябланица, с който е констатирано, че в законоустановеният срок
от връчване на Констативен акт № 01-688/07.03.2023г. няма постъпили възражения.
Със
Заповед № 879/05.07.2023г. на Кмета
на Община Ябланица на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ на А.Ф.В.
и М.М.И.
е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ „Външна тоалетна, УПИ XIV 822, кв. 3,
ПИ с идентификатор 87014.701.2004 по КККР на гр. Ябланица“, като е определен
30-дневен срок за доброволно премахване от влизане в сила на заповедта.
Отразено е в заповедта, че при неспазването на срока за доброволно изпълнение
по т. 1 на заповедта, ще бъде извършено принудително премахване на незаконния
строеж от Община Ябланица за сметка на извършителите му по реда на чл. 225а,
ал. 3 от ЗУТ. Заповедта е връчена на А.Ф.В. на 07.07.2023г., видно от
приложената на л. 27 от делото обратна разписка. На същата дата е връчена
заповедта и на М.М.И., чрез А.Ф.В.. /л. 28/.
Предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, пети административен състав, намира подадената жалба
от А.Ф.В. срещу
Заповед № 879/05.07.2023г. на Кмета
на Община Ябланица за неоснователна и недоказана поради
следните съображения: Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебният и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. При преценката си
съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт. Видно от Заповед
№ 879/05.07.2023г. на Кмета на Община Ябланица, същата е
издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност
на строеж, като се нарежда премахването му. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото не е спорно, че в случая е
налице строеж от шеста категория, съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 6
от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете
строежи. Определената категория на строежа, местонахождението на имота и
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ обосновават компетентността на Кмета на Община
Ябланица за издаване на оспорения акт - материална и териториална,
представляващ индивидуален административен акт по определението в чл. 214, т. 3
от ЗУТ. Заповедта е издадена от материално и местно компетентен орган и с
възможен предмет. Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона
писмена форма, съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и въз основа на
изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната
процедура - констативен акт. Изложените в нея фактически и правни основания са
достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време
позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата
мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в
административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на
административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при
липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Извършената от съда
проверка не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаването на заповедта, представляващо отменително основание по
чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът не констатира допуснато от административния орган
съществено нарушение на административно-производствените правила.
Всяка
заповед за премахване на незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет,
тъй като с нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде
премахнат. В конкретният случай в оспорената заповед ясно и точно е посочено
какъв е незаконният строеж, чието премахване се нарежда.
Съдът счита,
че е била спазена законовата процедура по установяване на незаконният строеж,
като е била извършена проверка на място от работна група по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за което е бил съставен Констативен акт. Констативният
акт, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностни лица
в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с
който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за
издаване на обжалваната заповед. Същият акт на основание посочената разпоредба
от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и
действията, извършени пред и от служителите на общината. В хода на съдебното
дирене не се събраха доказателства, които да опровергаят отразените в
констативният акт факти и обстоятелства. Напротив в жалбата си А.Ф.В.
потвърждава, че за извършеният строеж няма строителни книжа.
Прави
се възражение в жалбата, че съставеният Констативен акт № 01-688 от
07.03.2023г. не е съобщен на адресатите по законния ред, като е нарушен §4 от
ЗУТ и чл. 61 от АПК. Съдът намира това възражение за неоснователно и счита, че съставеният
при проверката на място констативен акт е съобщен на заинтересованите страни
именно по посочените в §4 от ДР на ЗУТ и чл. 61 от АПК правила. В §4, ал. 1 от ДР на ЗУТ е разписано, че съобщаването от компетентните органи на
заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс се извършва
чрез отправяне на писмено съобщение, като съгласно ал. 2 в случаите, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. В конкретният случай
жалбоподателката А.Ф.В. е отказала да подпише констативния акт и да получи
екземпляр от него, което обстоятелство самата тя твърди в жалбата си, който
отказ е удостоверен с един свидетел. Изпратеният за връчване констативен акт на
М.М.И. с известие за доставяне на адреса на същата в гр. София не е бил получен,
тъй като пратката се е върнала като непотърсена /л. 20 и 21/. Екземпляр от
Констативен акт № 01-688/07.03.2023г. е бил поставен чрез залепване на адреса
на строежа в гр. Ябланица, ул. „Ратица“ № 11, на който адрес живее и А.В. ***.
Съдът следва да посочи, че
съставянето на констативния акт в отсъствие на един от адресатите на заповедта
- М.М.И. не е съществено процесуално нарушение, тъй като ЗУТ не съдържа
процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за
извършената проверка на място и със съставянето на Констативния акт и
заповедта, не се преклудира възможността да се подават възражения срещу
констатациите на органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е
сторено. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, застъпена в Решение на ВАС
№ 13153/07.10.2019г. по адм. д. № 280/2019г; Решение на ВАС № 5133/08.04.2019г.
по адм. д. № 11946/2018г; Решение на ВАС № 3515/22.03.2017г. по адм. д. №
11040/2016г; Решение на ВАС № 3901/18.03.2019г. по адм. д. № 9519/2018г. /.
Възразява се, че строежът е изграден
до 07.04.1987г. и е търпим съгласно §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и че в
приложеният към жалбата Протокол за определяне на строителна линия и ниво от
1991г. външната тоалетна я има „скицирана“, което означава, че е изградена
преди 31 март 2001г. и е търпим строеж по смисъла на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ. На първо място не бяха ангажирани доказателства от страна на
оспорващата, с които да се докаже, че приетият от Кмета на Община Ябланица
незаконен строеж – външна тоалетна е изграден преди предвидените срокове в §16
от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Представеният към жалбата
Протокол № 11 от 07.05.1991г. за определяне на строителна линия и ниво, касае
строеж – стопанска сграда, собственост на Мария П. Бочева и по никакъв начин не
може да се приеме, че касае поземлен имот с идентификатор 87014.701.2004, УПИ XIV-822, кв. 3 гр. Ябланица, още по-малко, че на същият
има нанесена процесната външна тоалетна. Освен това в оспорената заповед е
отразено, че съгласно становище на главния архитект на Община Ябланица,
констатираният незаконен строеж не е търпим и подлежи на премахване, тъй като
не отговаря на законовите отстояния от регулационните линии. За да се приеме
един незаконен строеж за търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или §127, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, освен да е изграден съответно преди 07.04.1987г. или до
31.03.2001г. е необходимо и да са били допустими по действащите към момента
градоустройствени планове и разпоредбите, които са действали по времето, когато
са извършени. Доказателства за това не бяха ангажирани от оспорващата, въпреки
указаната от съда тежест на доказване както в определението за конституиране на
страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание, така и
впоследствие в хода на съдебното дирене. На оспорващата беше указано да
ангажира допустими и относими доказателства за твърденията по жалбата и
претендираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, но не се
представиха никакви доказателства и не се направиха никакви доказателствени
искания.
След съвкупна преценка на
приобщените по делото доказателства, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Безспорно установено по делото е, че строежът, чието
премахване е наредено с оспорената Заповед № 879/05.07.2023г. на Кмета на Община
Ябланица – външна тоалетна в поземлен
имот с идентификатор 87014.701.2004, УПИ XIV-822, кв. 3 гр. Ябланица, е именно незаконен строеж,
тъй като е извършен без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно
тази разпоредба строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон /ЗУТ/. В конкретният случай безспорно се доказа по делото, а и се
потвърждава от жалбоподателката А.Ф.В. в
жалбата,
че за въпросната външна тоалетна няма издадено разрешение за строеж. Според
легалното определение на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без
промяна на предназначението. Отразено е в заповедта, че е установен незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по
реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е също, че за осъщественият незаконен
строеж е бил съставен Констативен акт № 01-688 от 07.03.2023г., в присъствие на
А.Ф.В., връчен по реда на §4 от ДР на ЗУТ
на М.М.И., като срещу същият не са постъпили писмени възражения в
законоустановеният срок. В
оспорената Заповед
№ 879/05.07.2023г. на Кмета на Община Ябланица изрично е посочено, че същата се издава във връзка с Констативен акт № 01-688/07.03.2023г.,
съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, с което констатациите по него са приобщени
като фактически мотиви на заповедта.
При така установеното по делото, настоящият
съдебен състав намира извода на административния орган, че процесният обект е
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и че същият
не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и подлежи на премахване, за правилен и законосъобразен. Административният
орган правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към
приложимата за целта правна норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В рамките на
административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства,
сочещи на наличието на строителни книжа, изискуеми по ЗУТ както към момента на
извършване на строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни
книжа за строежа е достатъчно основание за премахването му като незаконен,
поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и е съобразена с целта на закона – премахване на
незаконните строежи.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
– Кмета на Община Ябланица, в предвидената от закона писмена форма, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за нейната отмяна, а оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
По
делото не е направено искане от страна на ответника за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. последно от АПК, Ловешки
административен съд, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по Жалба вх. №
2142/25.07.2023г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. №
02-11-/6/ от 20.07.2023г. по регистъра на Община Ябланица, подадена от А.Ф.В. с
адрес: ***, против Заповед № 879/05.07.2023г. на Кмета на Община Ябланица, с която е
наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Външна тоалетна, УПИ XIV 822, кв. 3,
ПИ с идентификатор 87014.701.2004 по КККР на гр. Ябланица“.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез
Административен съд гр. Ловеч пред Върховния административен съд на Република
България.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: