МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 374/2016г.І
ПЪРВИ наказателен състав - РРС
Частният
тъжител А.М.М. обвинил
Т.А.С.,***, ЕГН-********** в
това, че
На 02.01.2016г.,
в гр.Русе, причинил на А.М.М.,***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, не опасно за живота, в резултат от кръвонасядания на клепача на
лявото око с подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на
лявата очна ябълка и повърхностно разкъсване на конюнктивата й и кръвонасядане
на меките тъкани към лявата скула – престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
По делото
е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3000.00лв.
за причинени неимуществени вреди и в размер на 646.40лв. за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 02.01.16г.
до окончателното изплащане.
Частният тъжител и повереникът му поддържат обвинението.
Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,
за което бил предаден на съд и му бъде наложено наказание за него, както и да
бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимия
Т. С., редовно призован се явява лично и дава обяснения в хода на съдебното
производство, в които не отрича извършването на деянието. Подсъдимият и защитникът
му, пледират подсъдимия да бъде оправдан по предявеното му обвинение, като
изтъква аргументи за наличието на неизбежна отбрана.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост,
счете за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Т.А.С. е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.
В
следобедните часове на 02.01.2016 г. подс.Т.С. и свид.М. А., с която поддържал
интимни отношения, били в центъра на гр.Русе. Около 18.20 ч. на стоянката на
таксита до хотел „Дунав плаза” те се качили в таксиметров автомобил, управляван
от тъжителя А.М.. С. седнал на задната лява седалка, а А. на задната дясна.
Последната дала адрес на водача на таксиметровия автомобил - гр. Русе,
бл.”Приста”. Тъжителя М. потеглил към указаното му място, но като приближил адреса
пропуснал отбивката за блока и по този начин удължил маршрута. Свид.А. му
направила забележка, че е длъжен като водач на таксиметров автомобил да знае
адресите в града. М. отговорил, че управлява таксиметров автомобил от 30
години, но според него блока бил нов, а и до сега не бил изпълнявал поръчка до там.
В крайна сметка, по заобиколен път, тъжителя докарал подсъдимия и свид. А. пред
вход В, на бл.”Приста”, където било жилището на последната. Тя му заплатила
дължимата сума и слязла от автомобила, като се насочила към входната врата на
блока. Подсъдимият също слязъл от таксито, но тъй като бил подразнен от
удължаването на маршрута и възникналият между свид. А. и водача спор, блъснал
силно вратата на автомобила. Тогава тъжителя А.М. отворил шофьорската врата,
излязъл навън и попитал подс.С. защо е тръшнал врата. Последният се обърнал към
М. и без да отговори му нанесъл юмручен удар в областта на лявото око. След
това се обърнал и влязъл във входа на блока. Тъжителя М. почувствал силна болка
и седнал на шофьорската седалка в автомобила си. Извадил мобилният си телефон и
на спешен номер 112 съобщил за случилото се. След това се обадил на сина си –
свид.М.М. като му казал какво се е случило и къде се намира. От своя страна М.М.
се свързал с брат си – свид.Д.М. и му съобщил за инцидента. Междувременно на
мястото на произшествието пристигнал полицейски служители на Второ РУ при ОД на
МВР-Русе, сред които свидетелите В.В. и Р.П.. Пред тях тъжителя М. обяснил
какво се е случило, дал описание на подсъдимия и свид.А., като посочил и входа,
където влезли. Тъй като полицейските служители установили кръвоизлив в окото на
тъжителя, се обадили в МБАЛ-Русе, от където бил изпратен автомобил на спешна
помощ. След това издирили подс.С. и свид.М.А., които били в жилището на
последната. Пред полицаите С. признал, че действително е нанесъл юмручен удар
на тъжителя А.М.. На мястото пристигнали и синовете на тъжителя – свидетелите М.М.
и Д.М..
По-късно
А.М. бил откаран в Спешно приемно отделение на МБАЛ-Русе, където след преглед
бил насочен за прием в Очно отделение. Престоял там до 11.01.2016г., като след
проведеното лечение и настъпило подобрение в състоянието на окото му, М. бил
изписан, с указания за продължаване на лечението при домашни условия.
Проверката
по случая била възложена на свид.Д.Д. – полицейски инспектор във Второ РУ Русе,
който снел обяснения от всички установени и съпричастни към произшествието
лица.
На 22.01.2016г.
тъжителят М. посетил съдебен лекар в МБАЛ-Русе, който издал съдебномедицинско
удостоверение за вида, характера и механизма на получаване на установените по А.М.
телесни увреждания.
От заключението на назначената в хода на
съдебното производство съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване телесните
увреждания на тъжителя А.М. се установява, че същият е получил кръвонасядания
на клепача на лявото око с подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на
склерата на лявата очна ябълка и повърхностно разкъсване на конюнктивата й и
кръвонасядане на меките тъкани към лявата скула, които увреждания са му причинили
временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Според вещото лице тези
увреждания са резултат от действието на твърд тъп/тъпоръбест предмет и могат да
се дължат на нанесен удар с юмрук в областта на лявата орбита и по давност
отговарят да са получени на 02.01.2016г.
Изложената фактическа обстановка се установява
от обясненията на подс.Т.С. и показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Д.М., М.М., В.В., Р.П., М.А. и Д.Д., както и от приетите и
приобщени писмени доказателства – заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза, фиш за спешна медицинска помощ, епикриза от Отделение „Очни
болести”, фактура, фискални бонове, извлечения за преводи чрез ПОС-терминал в
РРС, пътни листи ведно с дневни отчети, справка за съдимост.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият
Т.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 02.01.2016г., в гр.Русе, причинил на А.М.М.,***,
лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота, в резултат от
кръвонасядания на клепача на лявото око с подконюнктивален кръвоизлив във
видимата част на склерата на лявата очна ябълка и повърхностно разкъсване на
конюнктивата й и кръвонасядане на меките тъкани към лявата скула.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава на престъплението:
Безспорно се установи, че на 02.01.2016г., около 18.30ч.,
след отправена от тъжителя М. забележка към подс.С., за това, че при излизане
от таксиметровия автомобил блъснал тенденциозно силно вратата, подсъдимия нанесъл
удар с юмрук по лицето на пострадалия, като удара попаднал в областта на лявото
му око. В резултат от нанесеният удар, на А.М. били причинени увреждания – кръвонасядания на
клепача на лявото око с подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на
склерата на лявата очна ябълка и повърхностно разкъсване на конюнктивата й и
кръвонасядане на меките тъкани към лявата скула. Тези увреждания
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето му, не опасно за
живота, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Досежно така възприетата фактическата обстановка е налице пълна идентичност между обясненията на
подсъдимия и показанията на всички разпитани по делото свидетели. Тези гласни
доказателства взаимно се допълват и се характеризират с последователност,
изчерпателност и категоричност относно основните факти, предмет на доказване,
като очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка. Подс.С. не отрича, че при слизането си от
автомобила, подразнен от спора между А. и пострадалия по повод удълженият
маршрут, умишлено блъсна вратата на таксито. Признава, че след като М. излязъл
от автомобила и му отправил забележка за това, С. му нанесъл юмручен удар в
лицето. Твърди, че се почувствал застрашен, тъй като М. бил със заплашително
вдигнати ръце. От своя страна, свид.А. заявява, че действително, след като
излязла от автомобила и се насочила към входа на блока, чула че подсъдимия
ударил вратата на таксито по-силно от нормалното. Когато се обърнала, видяла С.
и М. застанали един срещу друг, лице в лице, като М. бил с вдигнати и свити в
юмруци ръце, но не възприела нанасяне на удари между тях. Твърди, че след като С.
се прибрал от полицейското управление, където давал обяснения за случая, той й
признал, че е ударил шофьора на таксито. Действително, и останалите свидетели –
полицейските служители В.В., Р.П. и синовете на пострадалия – свидетелите Д.М., М.М. не били преки очевидци на нанасянето на удара с
юмрук на пострадалия от страна на подсъдимия, но и четиримата еднозначно
възпроизвеждат това, което М. им разказал за инцидента, веднага след
приключването му – както за неговата причина, така и за нанесеният удар и
възприели телесните увреждания в областта на окото на същия. Нещо повече, още
на мястото на инцидента, пред полицейските служители, подс.С. признал, че
действително след възникнало словесно пререкание между тях е ударил с юмрук
пострадалия. Идентична фактическа обстановка била установена и от свид.Д.Д., в
резултат от извършената от него предварителна полицейска проверка и въз основа
на дадените пред него обяснения от установените лица, в това число и от
подсъдимия.
В съчетание с неоспореното
заключение на съдебномедицинската експертиза, обективно потвърждаваща наличието
на посочените телесни увреждания на пострадалия и достоверността те да бъдат
получени по този именно начин и по това време, Съда формира убеждението си за
безспорна доказаност на тези обстоятелства.
Съдът не възприема
становището на защитника на подс.Т.С., че деянието последният осъществил при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и като такова не
е обещественоопасно.
Институтът на неизбежната
отбрана предпоставя непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в
активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане
на охранявани от закона интереси и изисква то да е започнало, и продължаващо
във времето.
Действително, от
необорените обяснения на подсъдимия и показанията на свид.А. се установява, че
тъжителя излязъл от автомобила, отправил забележка към подс.С., за това че
блъснал вратата, като бил вдигнал ръцете си, свити в юмруци. Логично е, в такава
ситуация, в тъмната част на денонощието и на не добре осветено място, всяко
действие от едната или другата страна да бъде възприето като предполагаема
заплаха. Като такава би могъл да бъде възприет от подсъдимия и самият факт на
излизането от автомобила на тъжителя с вдигнати ръце. В същото време обаче,
съобразно еднозначната съдебна практика, едно нападение е непосредствено само
когато е започнало увреждането или когато е създадена реална и непосредствена
опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или
законните права на гражданите, респ. неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение. От събраните по
делото доказателства обаче, не се
установява тъжителя А.М. да е извършил каквито и да било реални действия, които
обективно могат да бъдат определени като непосредствено нападение срещу
подсъдимия С.. Още
повече, че житейският опит на подсъдимия му е позволявал да се ориентира и
прецени, че в конкретната ситуация няма действително нападение, създаващо
реална опасност за него. Подс.С. бил наясно, че тъж.М. е видимо на възраст,
която указвала на значително надмощие на силите на подсъдимия над пострадалия.
В този смисъл, действията на пострадалия по отношение на подсъдимия, явно не
съставлявали реална заплаха за него.
С оглед на това, Съдът
намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, деянието на подс.Т.С.
да бъде оценено като неизбежна отбрана, респективно поради липса на обществена
опасност да се приеме, че деянието е несъставомерно.
От субективна страна,
подсъдимия Т.С. действал при евентуален умисъл. Той съзнавал, че извършва
действие /нанасяне на удар с юмрук в главата/, годно да причини на пострадалия А.М.
телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал общественоопасните
последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова
телесно увреждане, но се съгласил с настъпването на този престъпен резултат,
преследвайки основната си цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалия.
От
изложеното е видно, че с действията си подс.Т.С. е осъществил всички елементи
от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.130, ал.1
от НК. Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва да бъде признат
за виновен и му бъде наложено съответното наказание.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл.78а от НК по отношение на
подсъдимия. Действително, за деянието се предвижда наказание “Лишаване от
свобода” до две години или “Пробация”. Престъплението е умишлено, подсъдимият
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. В същото време обаче, с деянието на
пострадалия са причинени имуществени вреди, който до момента на произнасяне на
присъдата не били възстановени или обезпечени. Такива са направените от тъж. А.М.
разноски за престой в болничното заведение – Отделение „Очни болести” при
МБАЛ-Русе от 03.01.2016 г. до 11.01.2016 г., представляващи платена от него потребителска
такса в размер на 46.40лв./ 8 дни по 5.80лв./. Несъмнено досежно приложението
на чл.78а, законът има пред вид всички вреди, които са реално причинени и са
пряка и непосредствена последица на престъплението, каквито в случая са
разноските на пострадалия за престой в болница, за лечение на умишлено нанесената
му телесна повреда.
В
този смисъл са неотменените становища,
изложени в Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г. на Пленума на ВС и в Тълкувателно
решение № 88 от 17.12.1982 г. по н. д. № 73/82 г., ОСНК
Поради
това, при липса на една от задължителните предпоставки на чл.78а от НК, подсъдимият
на следва да бъде освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а следва да му бъде определено наказание, от вида на
предвидените в разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК. Съдът приема, че
на осн. чл.57, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено по-тежкото
алтернативно предвиденото наказание - “Лишаване от свобода”, тъй като телесната
повреда била нанесена, чрез увреждане на жизнено важен човешки орган, каквото е
окото. В резултат от това увреждане, били причинени значителни болки и
неудобства на пострадалия, като същият бил лишен продължително време от
възможността да работи, респективно да придобива доходи за своята и на
семейството си издръжка.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимия Т.С., Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината, още във фазата на
предварителната полицейска проверка, липсата на предходни осъждания и трудовата му
ангажираност. Отегчаващо отговорността
обстоятелство е факта, че телесни увреждания са причинени на лице в напреднала
възраст. Предвид това, Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минималния и
средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК и
ориентирано към минимума, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца.
Съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така
наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години. Този срок би
въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в
бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимият Т.С. е извършил деяние по
чл.130, ал.1, от НК, с което причинил на пострадалия неимуществени вреди,
щетите от които следва да възмезди. Подсъдимия е осъществил фактическият състав
на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки и страдание, пряка и непосредствена последица от
причинените от побоя над пострадалия увреждания.
Имайки предвид от една страна постигнатото
пълно възстановяване на здравето на пострадалия, а от друга, значителните болки
и страдания, както и неудобство, резултат от невъзможността в продължителен
период от време пълноценно да използва двете си очи, изпитаното унижение, предвид видимите белези от уврежданията по
лицето, настоящият състав на съда
счита, че един справедлив еквивалент за обезщетяване на тези неимуществени
вреди ще бъде сумата от 1500.00 лева. Предвид това, предявеният иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е основателен
и доказан по размер до 1500.00 лв. Съдът счита това обезщетение за
справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление.
Тази сума подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец А.М., ведно със
законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане. Останала част
от гражданския иск за разликата над 1500.00лв.
до 3000.00лв., следва да се отхвърли като недоказан по своя размер.
С деянието, подс.Т.С. причинил на А.М. и
имуществени вреди, пряка и непосредствена последица на престъплението, а именно
направените от пострадалия разноски за престой в болничното заведение –
Отделение „Очни болести” при МБАЛ-Русе от 03.01.2016г. до 11.01.2016г.,
представляващи платена от него потребителска такса в размер на 46.40 лв./ 8 дни
по 5.80 лв./. Тези разноски са доказани по основание и размер от представените
писмени доказателства удостоверяващи направените от гражданския ищец разходи по
болничния престой. Поради това и на основание чл. 45 от ЗЗД подс.Т.С. е длъжен
да репарира парично вредите, които е причинил виновно, а пострадалия А.М. е
понесъл в размер на 46.40 лв., представляващи стойността платена от него
потребителска такса в МБАЛ-Русе за болничен престой 8 дни по 5.80 лв.
Тази сума подсъдимия следва да заплати на
гражданския ищец А.М., ведно със законната лихва от деня на деликта до
окончателното й изплащане.
Неоснователен и недоказан е гражданският
иск предявен от А.М. срещу подсъдимия за претърпени имуществени вреди в размер
на 600 лева. Същите се претендират като обезщетение за това, че гражданският ищец
бил лишен от възможността, по време на осемдневен болничен престой, да
практикува трудовата си дейност, а именно да управлява таксиметров автомобил. Съдът
намира, че така претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление. Претенцията на гражданският ищец се основава на
пропуснати ползи, а според константната съдебна практика, на възмездяване
подлежат имуществените вреди пряк резултат от престъплението, което изключва
пропуснати ползи.
Това налага предявеният от А.М. срещу
подсъдимия граждански иск за имуществени вреди в размер на 600 лева да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият следва да заплати държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 61.86 лв.
Подсъдимият следва да заплати на частният
тъжител А.М. и сумата от 747.00 лв., за разноски направени от последният за
завеждане на делото, за адвокатски хонорар, са съдебномедицинска
освидетелстване и издаване на съдебно удостоверение, както и сумата от 172.89лв.
в полза на Съда, за разноски в съдебното производство.
Мотивиран
така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: