№ 1805
гр. Русе, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520105336 по описа за 2024 година
Предявени са искове за реално изпълнение на договорно задължение за
падежирала редовна главница и за предсрочно изискуема главница по договор
за паричен кредит, които са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск за
договорна лихва, който е с правна квалификация чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът “Неткредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр. София, ул.
Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Христова- Станкова
твърдят, че на *** г. между ищеца и ответницата е сключен договор за
потребителски кредит с посочен номер - № ***. Ответницата била предявила
иск за нищожност на този договор и по него било образувано гр. д. № *** г. по
описа на РсРС. Твърди още, че било налице неизпълнение на задълженията на
ответницата по договора, поради което с предявяване на иска ищецът заявява,
че прави изявление за предсрочна изискуемост на цялата главница по
договора. С оглед на това претендира за осъждането на ответницата да
заплати 347,51 лв. - падежирала главница за периода 16.06.2024 г. - 16.09.2024
г., 252,14 лв.- падежирала възнаградителна лихва за същия период и 1652,49
лв.- предсрочно изискуема главница за периода от 16.10.2024 г. - 16.11.2025 г.
Върху главниците се претендира и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба. Претендира и за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. И. Д., ЕГН:********** оспорва
иска. Позовава се на това, че договорът за кредит бил нищожен и на осн. чл.
1
22 и чл. 23 от ЗПК, поради което дължи връщане само на главницата. Моли
иска да бъде отхвърлен, както и разноските по делото да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***. По силата на договора, кредиторът “Неткредит“ ООД е
предоставил на кредитополучателя Д. кредит в размер на 2000 лв., със срок на
кредита 18 месеца. Страните са се договорили, че размерът на вноските по
кредита е по 150 лв., включващи съответна част главница и договорна лихва
съобразно погасителен план. Препис от исковата молба, съдържаща изявление
за предсрочна изискуемост на кредита е връчен на ответницата на *** г.
Исковата молба е подадена в съда на *** г. заедно с отговор по гр. д. № *** г.
по описа на РсРС, но с влязло в сила определение за разделяне на
производството по делото е отделен за разглеждане в отделно производство в
настоящото дело №*** г. Производството по гр. д. № *** г. по описа на РсРС
към момента е приключило с влязло в сила решение №*** г., с което е
прогласена за недействителна /НИЩОЖНА/, на осн.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК разпоредбата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № ***
от *** г., предвиждаща дължимост на договорна неустойка с която се
надвишава максимално допустимия % на ГПР по кредита. По г.д.№*** г. не е
искана и не е прогласявана цялостна нищожност на договора, но по
настоящото производство ответницата е изложила доводи за наличието на
такава поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл. 22 от ЗПК. Съгласно
последната разпоредба /чл.22 от ЗПК/ „Когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен“. С оглед на това независимо, че
по г.д.№*** г. е искана и прогласена недействителност само на конкретна
клауза от договора няма пречка да се установи и приложи по настоящото дело
на нищожност на целия договор поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
С оглед на това следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК – „Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита“. С оглед на това ответницата дължи на
ищеца връщане само на предоставената сума в размер на 2000 лв. като следва
да се съобразят и направените от нея плащания. Съобразно представената от
2
ищеца справка на *** г. ответницата е направила плащане по договора в
размер на 1300 лв. Със същото тя е погасила падежиралите вноски по
главницата и част от предсрочно изискуемата главница като е останала
непогасена част от същата в размер на 700 лв. Именно в тази част искът следва
да се уважи, а за останалата част от главницата и за претендираните лихви
следва да се отхвърли.
При разпределяне на разноските по делото следва да се вземе предвид,
уважената/отхвърлена част от исковете. С оглед на което от общо направени
разноски от ищеца в размер на 724,40 лв. съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК следва да му се присъдят разноски само в размер на 418,12 лв.
(42,28%).
Предвид отхвърлянето на иска за лихви в полза на адвоката,
представлявал ответницата следва да се присъди адв. възнаграждение.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случай, че в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА регламентира
заплащане на възнаграждение при успешен резултат от осъществената от
адвоката безплатна правна защита пo чл.38, ал.1 от ЗА. Съдът определя
размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. При оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения
труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (пo своята правна
същност, обезщетение) на спечелилата делото страна пo чл.78 ГПК.
Разпоредбата на чл.78 ГПК регламентира случаите, при които страната е
заплатила. възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата
на чл.38 от ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя, безплатна правна
помощ. В хипотезата по чл.38 ал.2 от ЗА липсва уговорен и реално заплатен
адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за
неговото заплащане съгл. т.1 от TP № 6/06.11.2013 г. пo т. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по
чл.38 ал.2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер,
е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал. 1 от ЗА). Предвид
гореизложено, дължимото адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА е в размер
на 400 лв., което следва да се присъди в полза на адв. Д. М..
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН:********** да заплати на „Неткредит“ ООД,
ЕИК ********* със седалище гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10,
представлявано от И. Н. Христова- Станкова сумата от 700 лв. – неизплатена
част от главница по Договор за потребителски № ***, главницата по който е
обявена за предсрочно изискуема с изявление на кредитодателя, достигнало
до кредитополучателката на *** г., ведно със законната лихва от *** г. до
окончателното плащане, както и 418,12 лв. – разноски по делото и
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на предсрочно изискуема главница в
останалата му част – за горницата до 1652,49 лв., както и исковете за
заплащане на 347,51 лв. - падежирала главница за периода 16.06.2024 г. -
16.09.2024 г. и на 252,14 лв.- падежирала възнаградителна лихва за същия
период.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр. София,
ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Христова- Станкова
да заплати на адв. Д. М. от АК Пловдив сумата в размер на 400 лв. – адв.
възнаграждение по делото за оказаната на ответницата безплатна адв. помощ
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4