ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр.
Враца, 11.05.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
втори състав, в закрито заседание на
11.05.2022г. /единадесети май, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 646 по описа на
АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК.
Образувано
е по МОЛБА вх.№ 1244/20.04.2022г., депозирана от Директора на Дирекция
“ОДОП“-Велико Търново /ответник по делото/, чрез процесуален представител - * В.
В., с направено искане за изменение в частта на разноските на Решение №
132/07.04.2022г., постановено по АД № 646/2021г. на
АдмС-Враца. Посочва се, че с
оглед изхода на делото на приходната администрация на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат. Въпреки наличието на законова
разпоредба, в полза на НАП са присъдени разноски само в размер на 500 лева,
вместо поисканите 1254 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Разноските не са определени, съгласно материалния интерес на делото и не са
съобразени по размер с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не е налице прекомерност на същите и при това положение следва
да бъдат присъдени в поискания размер.
В молбата се твърди, че законът не поставя условие за наличие на
писмена защита, като в случая Дирекция “ОДОП“- В.Търново е представлявана в
с.з. от юрисконсулт, който е осъществил всички необходими процесуални действия
в развилото се производство в подкрепа на законосъобразността на защитавания
РА. С оглед на така посоченото в молбата се иска изменение на решението в
частта за разноските, като се присъдят такива
до пълния претендиран размер – сумата от 1254 лв.
Ответникът
по молбата – К.К. /жалбоподател по делото/,
не ангажира становище по
депозираната молба.
Молбата
е предявена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на
чл.144 АПК и от страна, която по принцип
има право да иска изменение на акта, в частта му за
разноските, поради което е ДОПУСТИМА. Същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С
Решение № 132/07.04.2022г., постановено по АД
№ 646/2021г. на АдмС-Враца е отхвърлена жалбата на К.Х.К. ***, срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ №
Р-04000620008171-091-001/16.07.2021г.
на ТД на НАП – Велико Търново, в потвърдената му част
с Решение № 120/ 18.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“–Велико Търново
относно определените му задължения за
ДДС в размер на общо 24 135.43 лв., от които 21 218.00 лв. главница и
2 917.43 лв. лихви за забава.
С
решението е осъден К.К. да заплати на
НАП –София разноски по делото в размер
на 500.00/петстотин/ лева и е отхвърлено искането над тази сума до пълния
претендиран размер за юрисконсултско възнаграждение от 1254 лв.. В решението съдът се е мотивирал защо отхвърля искането за
заплащане на юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 500 лева до
пълния претендиран размер от 1254 лв.,
съгласно представения списък.
Съдът, след като се запозна с депозираната
молба намира, че не са налице основания
за изменение на решението, в частта му
за разноските. Така определения с решението
размер от 500 лева
за юрисконсултско възнаграждение
на ответника е правилно определен от съда. Отчетени са извършените действия от
процесуалния представител на ответника * В. В. по делото в проведените с.з.,
както и че в хода по същество от същия са изложени кратки
доводи по отношение на оспорения РА. От процесуалния представител на ответника не
е искана възможност за представяне на писмена защита, но такава е предоставена
от съда и такава не е депозирана по
делото в определения от съда срок, видно от протокола от с.з., нито до
постановяване на решението. За отбелязване е и обстоятелството, че по делото
няма изготвено становище - отговор на жалбата, въпреки дадената възможност от
съда с разпореждането от 07.12.2021г.
В
действителност законът не изисква задължително представяне на писмено
становище - отговор по жалбата и писмена защита по съществото на спора, но
такава възможност е дадена на ответника и същия не се е възползвала от това. В
съответния срок не е депозирана писмена защита по съществото на спора. Изложени
са кратки доводи за това в самото
с.з. Не може да се приеме, че с тези действия
процесуалния представител е осъществил в пълен обем защитата по делото
и да
му се присъди юрисконсултско възнаграждение в претенидирания от него
размер от 1254 лева, съгласно представения списък. Освен процесуално
представителство законът изисква
и осъществяване на защита по
делото, като в случая следва да се вземе и предвид размера на разноските които се претендират от
ответника. В тази насока възраженията на молителя, че от страна на процесуалния
му представител са извършени всички процесуални действия в с.з. по законосъобразността на РА са неоснователни.
Освен това с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и
С-2016г., в които Съдът на ЕС /СЕС/ приема, че чл.101 § 1 от ДФЕС, във вр. с
чл.4 § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на
България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат –
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен от Наредба, приета от
професионалната организация на адвокатите, като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък
от минималния размер, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101 § 1 от ДФЕС. Следователно, след постановяване на горното
решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право
– чл.101 §1 от ДФЕС пред националното законодателство, следва по всяко дело
националния съд задължително, наред с величината на защитавания интерес, трябва
да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално
извършените дейности от пълномощника, като съдът не следва и не е длъжен да се
ограничава от определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на
конкретните видове правна дейност.
Преценявайки фактическата и правна
сложност на делото, както и реално извършените дейности от процесуалния
представител на ответника пред настоящата инстанция, съдът е приел да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Недопустимо е да се претендират
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съгласно материалния
интерес по приложен списък, без да е
осъществена в пълен
обем
защита по делото. Представянето на списък за разноските
в с.з. не е достатъчно да се присъдят същите в размера в който се претендират.
Предвид на изложеното
съдът приема, че не са налице основания
за изменение на решението в частта му за
разноските, в каквато насока са възраженията на молителя, поради което и
молбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата
на Директора на Дирекция “ОДОП“- Велико Търново, вх.№ 1244/20.04.2022г. с искане
за изменение в частта за
разноските на Решение № 132/07.04.2022г., постановено по адм.дело № 646/2021г.
по описа на Административен съд – Враца, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Враца, пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – София, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от
съобщението до страните.
АДМ.СЪДИЯ: