Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 03.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА                                     

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   12584  по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 11.06.2018г. по гр.д. № 60591 по описа за 2016г. на Софийски районен съд,  53-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е.М.  Г., ЕГН **********, с адрес: ***  дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите в размер, както следва: главница от общо 2217,32лв., ведно със законната лихва от 19.07.2016г. до изплащането й, от които: 2162,08лв., представляваща неплатена стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 79 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., 55,24лв., представляващи главница за дялово разпределение на енергията за периода ; сумата от 156,72лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 2162,08лв. за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39894/2016г. на Софийски районен съд, като неоснователен е отхвърлен иска за 7,69лв. като лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. до  19.05.2016г. , като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 450лв. по заповедно и по исково дело.

 

 

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5116441/10.07.2018г., изпратена по пощата на 03.07.2018г. от ответника по исковете Е.М.  Г., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че по делото не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота, както и че е потребила енергия в количества и на стойност, за които исковете са уважени. Документите, представени от ищеца били оспорени, съдебните експертизи били работили по тези документи и не следвало да се кредитират. Нямало валидно сключен договор за дялово разпределение на енергията.  Претендирал е  разноски. Процесуалният му представител е претендирал присъждане на възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по делото.

Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в срока за отговор не е изразил становище по жалбата. С молба от 22.04.2019г. е оспори жалбата, претендирал е разноски за възнаграждение за юрисконсулт, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивниците за разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД, ЕИК  ********не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №  8022654/27.10.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Е.М.  Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите в размер, както следва:  главница от общо 2217,32лв., ведно със законната лихва от 19.07.2016г. до изплащането й, от които: 2162,08лв., представляваща неплатена стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 79 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2015г., 55,24лв., представляващи главница за дялово разпределение на енергията за периода ; сумата от 149,03лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 2162,08лв. за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г., сумата от 7,69лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 55,24лв. за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г.,  , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39894/2016г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил  енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали и суми за дялово разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Е.М.  Г., ЕГН ********** в предоставения  срок се оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е потребител на топлинна енергия в имота, не е абонат на ищеца, не е потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Представените документи били частни и не били верни, не била изпаднала в забава на плащането на сумите. Невъзможно било начисляване на такива суми при спазването на разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяване, потреблението не било надлежно измерено.

Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.”ООД, ЕИК  ********не е изразило становище по исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 39894/2016г. по описа на СРС, 53-ти състав, от което се установява че по заявление вх. № 3046861/19.07.2016г. е издадена заповед за изпълнение, с която е  разпоредено Е.М.  Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** 2217,32лв., ведно със законната лихва от 19.07.2016г. до изплащането й, представляваща неплатена стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 79 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., сумата от 156,72лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата  за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г., както и съдебни разноски от 360,57лв., за така издадена заповед длъжник е уведомен на 23.08.2016г., на 01.09.2016г. е подал възражение срещу заповедта, като е направено възражение за недължимост поради погасяване по давност и оспорване размер на разноски като прекомерни, 28.09.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 27.10.2016г. е представил искова молба вх. № 8022654/27.10.2016г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 25/28.12.2009г. съставен от нотариус В.П., рег. № 206 на Нот.К., носещ подпис за страните по него и за нотариуса, съгласно който К.М.Т.е дарил на сестра си Е.М.Г. своята ½ ид.ч. от съсобствения им апартамент № 79 в гр. София, ж.к. „********.

Приет е договор от 2001г., съгласно който етажните собственици в сграда в гр. София, бл. 379, вх. Д, ж.к. „********”, гр. София е възложило на Т.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в имота.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г., публикувани в ежедневник, както и ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение  от 03.02.2014г.

По делото е приет протокол за отчет на уреди, съгласно който на 27.04.2015г. уреди в имота са отчетени и е констатирано потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване , отчитано по водомер и енергия за отопление с 5бр. отоплителни тела, за което е положен подпис за потребител И.Г..

По делото е приета изравнителна сметка, изготвена от третото лице помагач, съгласно която в имота за периода е потребявана топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване и за отопление,  стойност на потребена енергия в имота за период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.  е 2162,08лв.  – за отопление с 5 отоплителни тела и за БГВ, отчетена по показания на водомер.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза,  вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и при третото-лице помагач  е посочило, че за процесния период в сградата, в която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, енергията е отчитана ежемесечно по общия топломер, приспадани са технологични разходи за сметка на ищеца. Посочило е, че имотът е с отопляем обем от 205куб.м., за процесния период в  имота е потребявана енергия за отопление с 5 отоплителни тела с уред, както и енергия за битово горещо водоснабдяване, отчитана по водомер, уреди са реално отчетени, изравнителни сметки отразявали коректно дялово разпределение на енергията, като стойност на реално потребена енергия за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2015г. била 2311,64лв.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца  за имота се дължат плащане на 2162,08лв. за топлинна енергия и 55,24лв. за дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. Лихвата за процесния период за главниците е съответно 149,03лв. и 7,69лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.

По допустимостта на решението в обжалваната част:

Решението на районния съд в частта, с която  е уважен иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията в размер на 55,24лв. и за лихва върху него от подаване на заявлението е недопустимо и като такова следва да се обезсили, а производството  в тази част следва да се прекрати. Това е така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.  Релевантно при преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за за издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на плащането му, поради което исковете за такива суми са недопустими, постановеното по тези искове решение на СРС е недопустимо и следва да се обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили заповедта в тази й част.

По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустима:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД  и длъжникът е осъден да му заплатят стойността на потребена топлинна енергия за  процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които е уважен  иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил иск за установяването им.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия  по смисъла на чл. 153 от ЗЕ и отговаря пред ищеца за заплащане на същата. По делото  не е оспорено, а и се установява от приетите писмени доказателства, че за процесния период ответникът е бил носител на правото на собственост върху имота . По делото не се твърди и не се установява ІІІ-то лице да е носител на вещно право на ползване върху имота или да е сключило с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в имота, освобождавайки ответника от задължение към ищеца да я заплаща, поради което  съдът приема за установено, че отговорността на ответника за заплащане на стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия може да се ангажира от ищеца.

Доколкото по делото се установи, че ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца одобрени от ДКЕВР  през февруари 2014г,  както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно  наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно:  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.,  сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата.  С клаузата на Общите условия  е вменено  задължение за  ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.

Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно  - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ.  са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът  кредитира в тази част кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е установено ежемесечно снемани отчети  по общия топломер в сградата и са отчислявани технологични разходи за процесния период, че в сградата се потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, такава се потребява за отопление и в процесния имот с  5 отоплителни тела, както и за горещо битово водоснабдяване, коятосе отчита по водомер. Съдът приема, че от приетите по делото протокол за отчет на уреди, изравнителна сметка, които не са оспорени в срок, заключение по техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и неопровергано от други доказателства по делото, се установява, че през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.  реално потребената енергия в имота е на стойност от общо 2162,08лв. Неоснователни са доводите на ответника, че трето лице помагач не разполагало с право да извършва дялово разпределение на енергията. Приетия по делото договор установява възлагане от етажните собственици на третото лице помагач дяловото разпределение на енергията. Отделно, правилността на така извършеното дялово разпределение е установено от заключението на техническата експертиза и само по себе си възражението на ответника срещу правото на Топлоконтрол „ООД да извършва същото не се отразява на изводите на съда за дължимостта на сумите. При така възприето съдът приема, че по делото  е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на сумата от общо 2162,08лв. като стойност на доставена топлинна енергия в имота. По делото не е установено погасяване на тези задължения, поради което и правилно районният съд е уважил иска за тази сума. Иск е предявен преди да изтекат 3 години от възникване  на задълженията.

По иска за обезщетение за забава за периода от 15.09.2015г. до 19.05.2016г:

Иск за обезщетение за забава за плащането на главницата от 2162,08лв. в размер на 149,03лв. за периода от 15.09.015г. до 19.05.2016г. е неоснователен. По делото не е установено изпадане в забава на ответника. В забава съгласно чл. 33 от ОУ от февруари 2014г. ответникът изпада след публикуване на фактурите на интернет-страница на ищеца. Доказателства, че фактури за процесни задължения са публикувани на интернет-страница на ищеца по делото не са ангажирани и неправилно иск е  уважен от районния съд, поради което  и решението на районния съд в тази част следва да се отмени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, с която в тежест на ответника по исковете е поставена отговорността за разноски за сумата от 38,85лв. по исково и заповедно дело следва да се отмени.

Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 4,09лв. , представляващи разноски за държавна такса за производството пред СГС.

На адв. Г. не следва да се присъжда възнаграждение за безплатно представителство на въззивника по делото. По делото не е установено въззивникът да е натоварил адв. Г.  и тя да се е съгласила да го представлява безплатно по делото на някое от основанията по чл. 38 от ЗАдв. По делото е прието само пълномощно, което не изявления за безплатно представителство от адвокат по делото, поради  което и съдът приема, че не е установено съглашение между  въззивника и  упълномощения от него адвокат за безплатно процесуално представителство по делото, а само при такава хипотеза е приложима разпоредба на чл. 38 от ЗАдв. При така възприето на адв. Г. не се следва присъждане на възнаграждение за оказано безплатно представителство на въззивника в производство пред СГС. Такова не следва да се присъжда и за производство пред СРС по същите съображения.

Въззиваемият е претендирал разноски за възнаграждение за юрисконсулт за производство пред СГС, но процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което да обоснове присъждане на такова възнаграждение по делото не е осъществено. Въззиваемият не е подал отговор на жалбата в срок, не е изпратил представител в проведеното публично съдебно заседание. Депозираната молба  на 22.04.2019г. е бланкетна, съдържа само оспорване на жалбата и претенция за разноски с оспорване претенция за разноски на въззивника, поради което и съдът приема, че не може да обоснове  извод за основателност на искането присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на въззиваемия за производство пред СГС.

На третото лице помагач разноски не се следват съобрзано разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение от 11.06.2018г. по гр.д. № 60591 по описа за 2016г. на Софийски районен съд,  53-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е.М.  Г., ЕГН **********, с адрес: ***  дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от  55,24лв., ведно със законната лихва от 19.07.2016г. до изплащането й, представляващи главница за дялово разпределение на енергията в имот, представляващ  апартамент № 79 в гр. София, ж.к. „********за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г; сумата от 7,69лв., (горница над 149,03лв. до 156,72лв.), представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия от 2162,08лв. за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39894/2016г. на Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА  като недопустимо производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ  Решение от 11.06.2018г. по гр.д. № 60591 по описа за 2016г. на Софийски районен съд,  53-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е.М.  Г., ЕГН **********, дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, заплащане на сумата от 149,03лв., представляващи лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г на плащането на главницата от 2162,08лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39894/2016г. на Софийски районен съд, както и в частта, с която Е.М.  Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски по исково и заповедно дело в размер на 38,85лв., и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. №  8022654/27.10.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу Е.М.  Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Е.М.  Г., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумата от 149,03лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 2162,08лв. за периода от 15.09.2015г. до  19.05.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 39894/2016г. на Софийски районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.06.2018г. по гр.д. № 60591 по описа за 2016г. на Софийски районен съд,  53-ти състав в останалата обжалваната част.

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********  да заплати на Е.М.  Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4,09лв. (четири лева и 0,09лв), представляващи съдебни  разноски за държавна такса в производството пред СГС.

Отхвърля искането на адв. К.Г. за присъждане на основание на чл. 38 от ЗАдв. на възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на въззивника-ответник по исковете.

Отхвърля искането на Т.С.“ЕАД за присъждане на разноски в производство пред СГС за възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД, ЕИК  ******.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                    2.