РЕШЕНИЕ
№ 4781
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110165993 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Т. В. след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 50243/2024 г. по описа на СРС по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Г. Т. В. за: сумата от 2486,79
лева (двe хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и 79 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 499,33 лева (четиристотин деветдесет и девет лева
и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до
13.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 59,72 лева (петдесет и девет лева и
72 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот:
гр. София, ж.к. „ Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
1
и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане
така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Сочи, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установява, че
ответникът е собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване, поради
което не е носител на задължението за заплащане на топлинна енергия. По отношение
на претендираната лихва за забава отделно сочи, че е недължима и поради факта, че не
са настъпили условията, предвидени в ОУ за изпадането му в забава за извършаване
на плащанията. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК в проведеното
заповедно производство, длъжникът прави и възражение за изтекъл период на
погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определение от 07.01.2025 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 06.03.2025 г. без възражения
от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
2
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ № 57, том. III, се установява, че на 26.04.1989 г. ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот. По делото не са представи
доказателства за последващо отчуждаване на имота.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия. Същото
се установява и от приетата по делото данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена
на 21.03.1998 г. от ответника Г. Т. В., видно от която същият е декларирал
собствеността върху процесния имот.
Ответникът изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорва,
че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на
твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния
период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен.
Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.08.2024 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 21.08.2021 г., са погасени по давност. В настоящия
случай обаче началният момент на процесния период е от 01.05.2022 г., поради което
не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.
3
По отношение на предявеното вземане за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен
в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 490/24.01.2025 г. по в. гр. дело № 10079/2023 г. по описа на СГС, Решение
№ 7056/18.12.2024 г. по в. гр. дело № 10028/2023 г. по описа на СГС, Решение №
1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение от
15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 145,51 лева разноски в исковото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на уважената част
от исковете, при първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
4
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от общо 91,38 лева, пропорционално на уважената част от исковете,
включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно издадената
заповед за изпълнение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответника сумата от 66,89 лева разноски в исковото производство за
платено адв. възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Г. Т. В., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********: сумата от 2486,79 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. София,
ж.к. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2024 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземането за сумата от 499,33 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 16.07.2022 г. до 13.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 29.08.2024 г. по ч. гр. дело №
50243/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Т. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 145,51 лева разноски в исковото производство и
сумата от 91,38 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на Г. Т. В., ЕГН: ********** сумата от 66,89 лева разноски в исковото
производство, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5