№ 1567
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110169049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу И. Т. Т. (съгласно уточнителна молба от 18.05.2023г. – л.37) за сумата от
533,46 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г. до имот на
адрес : гр. София, ж.к. „О****, ведно със законната лихва от 20.12.2022г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, за сумата от 108,50 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 30.03.2020г., за
сумата от 29,43 лева – цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.03.2019г. –
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.12.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане и за сумата от 6,82 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 01.05.2019г. – 30.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от – „Термокомпект“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал молба, с която единствено е представил решение
на ТЕЛК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомпект“ ООД, не е взел становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
1
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетите по делото доказателства – списък на етажни собственици (л.17) и декларация по
чл.14 ЗМДТ № 18474/26.03.1998г., се налага изводът, че Д. Т. Т., ЕГН ********** е признал
извънсъдебно, че е бил собственик на процесния имот, като това извънсъдебно признание не се
опровергава от останалите доказателства по делото (арг. чл.175 ГПК). При това съдът приема, че Д.
Т. Т. е бил собственик на процесния имот, като след неговата смърт, настъпила на 15.12.2006г.,
имотът е придобит по наследствено правоприемство от брат му И. Т. Т. (ответникът по делото),
който е единствен негов наследник, видно от приетото като доказателство удостоверение за
наследници на Д. Т. Т. (л.36). Няма данни за извършвани разпоредителни сделки с имота или на
друго основание да е губена собствеността върху имота, поради което съдът приема, че през
процесния период ответникът е бил собственик на имота. При това ответникът има качеството на
клиент на ТЕ за битови нужди за имота и страните са обвързани от облигационно правоотношение
с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни
Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
- чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетите по делото писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба
от 14.03.2024г. – главни отчети и изравнителни сметки, се установява, че през процесния период в
процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност от 533,46 лева. Няма твърдения и
доказателства за извършено плащане.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период – 15.09.2019г. – 30.03.2020г., възлиза на
сумата от 29,34 лева съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен. Искът за
акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 29,34 лева и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
2
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като пълният размер
на разноските възлиза на 155 лева (държавна такса за предявяване на исковете и за издаване на съд.
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100
лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото), от която сума съразмерно на ответника се следват разноски от 135,35 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „О****, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
533,46 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г. до имот на
адрес : гр. София, ж.к. „О****, ведно със законната лихва от 20.12.2022г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 29,34 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 30.03.2020г. и сумата от
29,43 лева – цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.03.2019г. – м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.12.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена
за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 108,50 лева и изцяло
иска за сумата от 6,82 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
услуга дялово разпределение за период на забавата 01.05.2019г. – 30.03.2022г.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „О****, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 135,35 лева -разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач
3
„Термокомпект“ ООД, ЕИК *********, адрес за призоваване: гр.София, бул. „Христо Ботев“ № 59.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4