РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. П., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100105 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба подадена от “БАНКА ДСК” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни директори, чрез
старши юрисконсулт Р. М. М., със съдебен адрес гр. Б., ул. „Т.“ № 3, против В. Г. З., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № 18.
Ищецът твърди, че на 22.06.2021 г. между страните е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който
на ответницата е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът
до който се осигурява чрез кредитна карта в размер на 1 000 лева. Поради нереволвиране с
минимални суми за револвиране за периода от 10.02.2023 г. до 12.06.2023 г. съгласно Общите
условия към договора са били налице предпоставки за прекратяване на ползването на
кредитния лимит и на 10.07.2023 г. ползването на същият е било прекратено. Посочва още,
че на 22.06.2024 г. поради изтичане срока на договора, който съвпада със срока на валидност
на кредитната карта, вземането по договора е станало изискуемо поради настъпил краен
падеж.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. Г.
З., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № 18, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни директори, следните
суми произтичащи от неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2021 г.: 818,33 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 21.08.2024 г. - датата на подаване на Заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане;
263,20 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.02.2023 г. до 23.06.2024 г.;
17,99 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от
24.06.2024 г. до 20.08.2024 г.; 90,00 лева – такси за нереволвиране, и 0,20 – такса вноска на
АТМ.
Претендират се сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата в законоустановения срок представя заявление, с което моли да бъде
разсрочено изпълнението на решението.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответницата В. З., редовно призована, не се явява и представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, като разгледа приложените по делото писмени доказателства, както и
становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложеното и прието ч. гр. д. № 1332 по описа на П.кия районен съд за
2024 г., че ищецът е подал заявление вх. № 7189/21.08.2024 г. по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК,
като е поискал да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника В. Г. З.. В т. 9 от заявлението е отразено, че се претендира главница в
размер на 818,33 лева, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 263,20 лева,
обезщетение за забава в размер на 17,99 лева, заемни такси по договора в размер на 90,20
лева, ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 799 от 23.08.2024 г., постановено от заповедния съд, потвърдено с
Определение № 1329 от 26.11.2024 г. на Окръжен съд - Б. по в. ч. гр. д. № 1051/2024 г.,
Районен съд – П. е отхвърлил изцяло подаденото заявление.
Представени и приети като доказателства по делото са копия на Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2021 г.,
Общи условия по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК, Погасителен план и ГПР, Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти Maxi Go на Банка ДСК, както и извлечение от счетоводните
книги по кредитна сметка № 13/30050676 от 21.08.2024 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално
допустими. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и
процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против
пасивно легитимирана такава.
При иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, легитимиран да
предяви иска е заявител, чието заявление е отхвърлено в заповедното производство по реда
2
на чл. 410 и сл. ГПК, а легитимиран ответник е лицето, против което е поискано да бъде
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.
Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и
надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за банков кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с кредитополучател
– ответницата, се доказва от обективиращия го документ, както и от погасителния план,
общите условия и условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти „Maxi
Go“ на „Банка ДСК“ АД към този договор, които документи са представени по делото. Те са
подписани за ответницата, а подписите й върху тях не са оспорени, поради което трябва да
се приеме, че същите материализират нейни изявления (чл. 180 ГПК).
Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на
ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
независимо дали е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Сключеният между страните договор разкрива признаците на такъв за потребителски
кредит, по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).
Ответницата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното
правоотношение да е действало при упражняването на професионална или търговска
дейност, а ищецът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране,
включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на
договора, ищецът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция,
дадена в чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а ответницата е имала качеството на „потребител“, съобразно
легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.) въвежда изискването, че:
„Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора“. Касае се за ясна императивна разпоредба, която във връзка
с чл. 22 ЗПК установява специална форма за действителност на договорите за потребителски
кредит (вж. Определение № 50706/04.10.2022 г. по гр. д. № 851/22 г., IV г. о. на ВКС), чието
приложение е допустимо от чл. 10, § 2 и от чл. 22, § 1 на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. (вж. Решение № 50162/10.01.2023 г. по
т. д. № 550/22 г., II т. о. на ВКС, както и направения там анализ на Определение от
14.04.2021 г. по дело С-535/20 на СЕС).
В този контекст се налага изводът, че договорът, от който произтичат ищцовите
претенции, не съответства на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото и без специални знания се
констатира, че не всичките му елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, щом като едни от най-важните от тях (за кредитния лимит, за лихвения процент, за
годишния процент на разходите и за общата дължима сума) са изписани ръкописно, а
останалата му част е представена печатно.
Както беше казано, отклоненията от императива на чл. 10, ал. 1 ЗПК водят до
недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК), а тогава
3
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва
или на други разходи по него (чл. 23 ЗПК).
Обсъжданата недействителност, както и механизмът за уреждане на последиците й,
са специални спрямо общата уредба на същите материалноправни институти в ЗЗД. По тази
причина, при установяване на такава недействителност в исковото производство, съдът
следва да признае с решението си дължимата главница по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, като не е нужно нейното връщане да се извършва в
отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/21 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 60186/22.11.2022 г. по т. д. № 1023/20 г., I т. о. на ВКС
и Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/22 г., I т. о. на ВКС).
С оглед приетата недействителност на договора, ищцовите претенции подлежат на
отхвърляне, с изключение на онази за главницата, която трябва да бъде уважена само за
невърнатата чиста стойност на кредита.
По искането за разсрочване:
В срока за писмен отговор от ответницата е депозирано „заявление“, с което се иска
разсрочване изпълнение на решението, поради което и съдът следва да се произнесе по
същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 214 ГПК при постановяване на решението съдът може
да отсрочи или да разсрочи изпълнението с оглед имотното състояние на страната или други
обстоятелства.
Въпреки предоставената възможност ответницата не е представила никакви
доказателства за своето имотно състояние.
При липсата на доказателства за наличието на обстоятелства, обосноваващи исканото
разсрочено изпълнение по реда на чл. 241, ал. 1 от ГПК, съдът приема, че не са налице
основания за уважаване на искането.
По разноските:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава право
на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК).
Деловодните разноски, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената
част от исковете, са 171,96 лв. и те са изчислени на базата на заплатената държавна
такса за главния иск (50 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (определено от съда в
размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ).
Ответницата не е направила съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. З., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № 18, да заплати
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище“, ул. ”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни
директори, следните суми:
- 818,33 лева, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2021 г.,
сключен между „Банка ДСК“ АД (като кредитодател) и В. Г. З. (като кредитополучател),
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от
21.08.2024 г. до погасяването, и
- 171,96 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни разноски по
делото.
4
ОТХВЪРЛЯ исковете на БАНКА ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище“, ул. ”Московска” № 19, представлявана от
Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни директори, предявени срещу В. Г. З., ЕГН: **********, с
адрес гр. П., ул. „К.“ № 18, с които се претендира последната да бъде осъдена да заплати на
първото и следните суми:
- 263, 20 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 10.02.2023 г. до
23.06.2024 г., по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 22.06.2021 г., сключен между „Банка ДСК“ АД (като кредитодател) и
В. Г. З.. (като кредитополучател);
- 17,99 лева, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта на
вземането, за периода от 24.06.2024 г. до 20.08.2024 г., и
- 90 лева и 0,20 лева, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД,
представляващи такси по кредита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата В. Г. З., ЕГН: **********, с
адрес гр. П., ул. „К.“ № 18, по реда на чл. 241 ГПК за разсрочване изпълнението на
решението.
Решението подлежи на обжалване пред Б.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5