РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9211 по описа за 2018 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 31, ал.2, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 34 ЗЗД от М.К.П. срещу К.М.Д.,
за прогласяване за унищожаем на сключения
на 24.04.2018 г. между Т.М.П. и К.М.Д. договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 46, том
I-A, рег. № 6264, дело № 41/24.04.2018 г., по описа на нотариус Р.Б., рег. №273
при НК, вписан в Сл. Вп. с вх. рег. № 25223 от 24.04.2018 г., акт № 115, том
LVI, дело №17838 от 24.04.2018 г., по силата на който Т.М.П. е прехвърлил на
своята сестра К.М.Д. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент
№15, с идентификатор 68134.302.121.1.15, находящ се в гр. София, район *****,
със застроена площ от 91,20 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 5
и 1,083% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот. Искът е предявен до размера на
една втора идеална част, представляваща припадащата й се наследствена квота (ищцата е била съпруга на прехвърлителя Т.М.П.), като е
предявен и иск от М.К.П. срещу К.М.Д. на основание чл. 34 от ЗЗД да й бъде
предадено владението на имота до размера на 1/2
ид.ч. от него.
В
исковата молба и уточнителна молба от 20.12.2019 г. са изложени твърдения, че на 10.04.2018 г. Т.П. е бил
настанен в частен дом за възрастни хора в гр. Симитли с диагноза „деменция“, за
което е лекуван медикаментозно. Предвид обстоятелството че две седмици по-късно
на 24.04.2018 г. е изповядана процесната
сделка, ищцата поддържа, че към този момент здравословното състояние на бившия
й съпруг не му е давало възможност да разбира свойството и значението на извършеното
от него разпореждане. Уточнява, че приживе не е искано поставянето под
запрещение на Т.П.. Моли горепосочената сделка за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителя Т.М.П. и К.М.Д.,
да бъде обявена за унищожаема на основание чл. 31 от ЗЗД, както и да и бъде
предадено владението върху имота до размера на наследствената й квота от 1/2
ид. част. Претендира сторените в настоящето производство разноски.
С
отговора на исковата молба и становище от 10.02.2020 г. ответницата К.М.Д.
оспорва иска с твърдения, че въпреки влошаване на здравословното състояние,
породено от травми на двигателния апарат, брат ѝ Т.П. не е страдал от
деменция и напълно съзнателно е извършил атакуваната сделка. Моли исковете да
бъдат отхвърлени изцяло, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 46, том I-A, рег. № 6264, дело № 41/24.04.2018
г., по описа на нотариус Р.Б., рег. №273 при НК, вписан в
Сл. Вп. с вх. рег. № 25223 от 24.04.2018 г., акт № 115, том LVI, дело №17838 от
24.04.2018г., Т.М.П. е прехвърлил на своята сестра К.М.Д. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: апартамент №15, с идентификатор 68134.302.121.1.15,
находящ се в гр. София, район *****, със застроена площ от 91,20 кв.м., заедно
с прилежащите му избено помещение № 5 и 1,083% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
При сключване на сделката е подписана декларация от Т.М.П., в която същият
сочи, че със съпругата му М.К.П. живеят във фактическа раздяла, като същата е
напуснала семейното жилище преди повече от 15 г. и понастоящем живее в Кралство
Великобритания.
Т.М.П. и ищцата М.К. Р.(П. след брака) са сключили граждански брак на
22.10.1978 г.
Видно от препис – извлечение от акт за смърт Т.М.П. е
починал на 26.08.2018 г.
От заключението на изслушаната и приета по делото
психиатрична експертиза, се установява, че не съществуват доказателства за
наличие на изразена деменция или друго психично разстройство, нарушаващи
способността на Т.П. да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Вещото лице пояснява, че основните симптоми на
хроничния психоорганичен синдром са нарушенията на паметта и нарушена
концентрация на вниманието, като съзнанието обикновено не е тежко нарушено, за
разлика от острия и подострия психоорганичен синдром. Не съществуват данни за
наличие на тежко изразен (умерено тежка и тежка деменция) хроничен психоорганичен синдром.
Напротив, налице са данни за запазено психосоциално функциониране в степен,
близка до обичайната за пациента, изразяваща се в редовни посещения при
общопрактикуващ лекар, който не е установил данни за психоорганичен синдром.
Данни за наличие на психоорганичен синдром са били установени единствено по
време на лечението на Т.П. в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА през
2015 г. Както преди, така и след този период на хирургично лечение не
съществува медицинска информация, потвърждаваща наличие на такъв синдром. Няма
данни способността на Т.П. да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си да е била качествено нарушена към дата 24.04.2018
г.
Съгласно заключението на тройната психиатрична
експертиза, по делото няма доказателства Т. М.П. да е страдал от деменция или
друго хронично разстройство с психотично качество, което да му е пречело да
разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си към
момента на сключване на сделката – 24.04.2018 г. В представените амбулаторни
листа от 2015 г. и 2018 г. има данни за това, че П. е страдал от мозъчно съдова
болест, с периоди на обърканост и неадекватност, но това са само амнестични
данни, без обективен психичен статус и преценка на специалист – психиатър. Най
– вероятно се е касаело за мозъчно – съдови спазми, водещи до преходно
нарушение на съзнанието и делироподобна клинична картина. Няма данни тези
преходни разстройства в яснотата на съзнанието да са довели до траен
интелектуално паметов упадък.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може
да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. (31, ал. 2 от ЗЗД).
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар и
дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да
разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това
състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на
сделката и по-специално, дали това състояние е било такова, че да позволи на
сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно,
без външна намеса да формира и да изрази волята си. Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД унищожението на договор, сключен от дееспособно лице,
което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
От събраните по делото доказателства, се установява
непротиворечиво, че способността на Т.П. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките не е нарушена
към дата 24.04.2018
г., когато е сключен договора за издръжка и гледане. Следователно,
иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, за унищожаване на договор от
24.04.2018 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен между Т.М.П. и К.М.Д., обективиран в нотариален акт № 46, том
I-A, рег. № 6264, дело № 41/24.04.2018 г., по описа на нотариус Р.Б., следва да бъде отхвърлен, размера на
1/2 ид. ч., представляваща припадащата се на ищцата М.К.П., наследствена квота, При извод за неоснователност на конститутивния иск, на отхвърляне подлежи и
обусловения от него иск по чл. 34 от ЗЗД да й бъде предадено владението на
имота до размера на 1/2 ид. ч. от него
Относно
разноските
При този изход на спора, в полза на ответницата
К.Д., следва да бъдат присъдени в размер на 3500 лв., за адвокат, по
представения договор за правна защита и съдействие № 784916 от 12.11.20201 г.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете
с правно основание чл. 31 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, предявени от М.К.П., EГH **********,
представлявана от адв. Е.Г.,***, пл. *****, срещу К.М.Д., ЕГН **********,***,
за унищожаване договор от 24.04.2018 г. за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Т.М.П. и
К.М.Д., обективиран в нотариален акт № 46, том I-A, рег. № 6264, дело № 41/24.04.2018 г., по описа на нотариус Р.Б.,
рег. №273 при НК, вписан в Сл. Вп. с вх. рег. № 25223 от 24.04.2018 г., акт №
115, том LVI, дело №17838 от 24.04.2018г., по силата на който Т.М.П. е
прехвърлил на К.М.Д. следния недвижим имот, а именно: апартамент №15, с
идентификатор 68134.302.121.1.15, находящ се в гр. София, район *****, със
застроена площ от 91,20 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 5 и
1,083% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, до размера на 1/2
ид. ч., представляваща припадащата й се наследствена квота, както и на основание чл. 34 от ЗЗД да й бъде
предадено владението на имота, до размера на 1/2 ид. ч. от него.
ОСЪЖДА М.К.П., EHK **********,
представлявана от адв. Е.Г.,***, пл. *****, да заплати на
К.М.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3500 лв., представляваща разноски за
адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: