Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8789
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №66071 от
11.03.2020г., постановено по гр.дело №19909/2019г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в,
е признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответниците
И.Д.М. с ЕГН********** и В.Р.М. с EГH**********, дължат на „Т.С.”ЕАД сумите от по
2848,25лв. всеки от тях- стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 11.01.2019г. до
изплащане на вземането, мораторни лихви в размер на по 213,35лв. всеки от тях
за периода от 14.09.2017г. до 02.01.2019г., както и такса дялово разпределение
в размер на по 25,38лв., като исковете са отхвърлени за сумите съответно- над
2848,25лв. до 3008,77лв. за главниците и за мораторните лихви в размер на
4,66лв. за периода от 30.01.2016г. до 02.01.2019г. Ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца общо 200лв. разноски в исковото производство и 60лв. разноски в
заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ищеца- „Бруната
България”ООД.
Срещу решението
са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивни жалби от ответниците
И.Д.М. и В.Р.М.. Жалбоподателите поддържат, че не е установено облигационно
правоотношение между тях и ищеца. Твърдят, че задължението или част от него е
погасено по давност. Жалбоподателката И.М. твърди също така, че срещу нея искът
не е предявен в законоустановения едномесечен срок и поради това решението е
недопустимо. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове- отхвърлени. Претендират разноски.
Ответникът по
жалбите „Т.С.” ЕАД в подадения в срок отговор на въззивните жалби оспорва
същите като неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло
като правилно.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивните жалби на ответниците.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Относно
твърденията на жалбоподателката И.М., съдът намира същите за неоснователни.
Действително първоначално искът е предявен само срещу ответника В.М. и едва с
уточнителна молба от 07.08.2019г. ищецът е посочил, че искът следва да се счита
за предявен и срещу двамата ответници. В случая обаче дадените от заповедния
съд указания за предявяване на установителния иск са непълни и неточни- в тях
не е посочено името на нито един от длъжниците в заповедното производство.
Поради това настоящият състав приема, че срокът за предявяване на исковете и
срещу двамата ответници е спазен от ищеца.
Решението на СРС
е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответниците са собственици на
процесния апартамент, което обстоятелство се установява не само от представената
по делото на л.14 молба за вписване на законна ипотека, но и от останалите
представени от ищеца и третото лице помагач писмени доказателства- фактури,
отчети и заверен списък с етажни собственици в процесната сграда. Следователно
ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената в имота топлоенергия в
определено количество за исковия период.
Неоснователно е и
възражението за погасяване на част от вземанията по давност- процесният период
е от м.05.2016г. до м.04.2018г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 11.01.2019г.- преди да е изтекъл тригодишен срок от
приключването на който и да е от периодите, за който се претендира заплащане на
топлинна енергия.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и лихви са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивните
жалби се явяват неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателите нямат право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №66071 от 11.03.2020г., постановено по гр.дело №19909/2019г.
по описа на СРС, ГО, 53 с-в в обжалваните му
части.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Бруната България”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/