№ 1161
гр. Благоевград, 17.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20221200100676 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е въз основа на искова молба, постъпила пред ОС Благоевград, депозирана
от Д. В. П., ЕГН **********, на адрес: *, със съдебен адрес: град *, чрез Адвокат Д. М.- АК
*, срещу „В и К„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област:
Благоевград, Община: *, гр. *, п.к. 2850, ул. "Оборище" № 6 - представлявано от управителя
И. Т. Х..
Твърди се с ИМ, че въз основа на издаден Нотариален акт № *, том. *, peг. № *, дело
*/2022год., ищцата Д. В. П. е собственик на следния недвижим имот: Сграда с
идентификатор 56126.7.6.1 по КК и КР на град *, област Благоевград, одобрени със Заповед
№ РД-18-70/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение- Жилищна
сграда еднофамилна, брой етажи- 2 /два/, със застроена площ по кадастрална скица от 115
кв.м., с адрес на сградата: *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор 56126.7.6, по
КК и КР на град *, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: *, местност *, с площ по
кадастрална скица от 591 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с
начин на трайно ползване- ниско застрояване- до 10 м., с номер по предходен план 007006,
при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: 56126.7.5; 56126.7.63 и
56126.7.121, ведно с прилежащите и идеални части от мазето, както и припадащите идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Твърди се от
ищцата, ме в този имот тя живее заедно със семейството си.
Сочи се с ИМ, че от м.01.2022г. започнала да се усеща неприятна миризма на канализация
около имота на ищцата, като такава била усетена и от съседите. Тъй като в края на
м.02.2022г. неприятната миризма на канализация, въпреки студеното време станала
нетърпима, един от съседите- Х. Г., подал сигнал по телефона до Управителя на ответното
дружесвто- „ВиК“. Причината за неприятната миризма била избилите фекалии в шахтата на
1
двора на ищцата. След подадения сигнал било отговорено- да си заплати от собствениците
за отпушване на канализационната шахта, за което ищцата и нейните съседи се съгласили.
По- късно от служители във ответното дружество се разбрало, че Директора на “ВиК“ ЕООД
се е разпоредил с ВОМА /машината за отпадъчни води и фекалии/ да се източат шахтите и в
най високата точка на улицата посредством налягане да се отпуши канализационната шахта.
Поддържа се от ищцовата страна, че предвид обстоятелството, че имота на ищцата е в най-
ниската точка, цялото налягане при източването е избило и се върнало в имота и дома на Д.
В. П..
Твърди се от ищцата, че на 01.03.2022год. около обяд, в дома и на административен адрес:
*, цялата подова настилка в кухнята, хола, коридора, пералното помещение и мазето са били
наводнени с отпадъчна вода и фекалии /поне четири пръста височина, за което с ИМ е
приложен снимков материал/. Наложило се спешно семейството да напусне жилището и да
се премести временно да живее при роднини от с. Струмешница. Къщата е била напълно
необитаема- целия под бил във фекалии, дрехите прибрани в мазето също са били покрити с
фекалии, мрамора, ламината, вратите са целите във фекалии и трябва да бъдат премахнати и
заменени с нови.
Сочи се с ИМ че на 02.03.2022год. след подаден сигнал от ищцата в Община * и молба за
спешност, в дома и е извършена проверка от комисия в състав: Инженер Г. Т.- ст. експерт
ВиК и Газ при ОбА-*, инженер Г. П.- ст. Експерт по УК и ОМбП и Н. Г.- специалист „АСК“
при АБА *, които са констатирали следното: изливане на отпадъчни води и фекалии на
първи етаж от жилищната сграда вследствие на дейности по отпушване на уличната
канализация от страна на служители на ВиК ЕООД град * и ненавременно съдействие от
страна на експлоатагтиочното дружество.
При проверката се установява още следното: при извършен оглед в помещенията на първи
етаж на жилищната сграда се установява, че видимо са извършени дейности по почистване
на едрите частици от фекалии и отпадъчни води, като отпадъчните води са пропили
подовите настилки и същите са мокри и се носи специфична характерна миризма по целия
първи етаж. Нанесени са следните поражения по подовите настилки в помещенията:
подовата настилка в дневна плюс столова /хол/ вследствие на наводненията с отпадъчни
води е напоена и влажна, като от същата се носи специфична характерна миризма на
отпадъчни води. Същата следва да бъде подменена тъй като дървения материал се е пропил
с отпадъчните води и не може да бъде дезинфекцирано самото помещение и отстранена
миризмата. Към исковата молба е приложен от ищцата снимков материал от който става
ясно, че постланите килими са пропити с отпадъчни води и фекалии и не подлежат на
третиране с оглед ползване. Краката на масите в столовата и хола, както и ъгловия диван са
пропити с отпадъчни води и са неизползваеми. В кухнята пода е от гранитогрес, като е
почистен от фекалиите, но фугите са пропити с отпадъчни води, като отпадъчните води са и
под хладилника и кухненското обзавеждане. Коридора и пералното помещение също са
залети със отпадъчни води, мраморната настилка в коридора и фугите на фаянсовите плочки
в пералното помещение са пропити с отпадъчни води и се носи специфична характерна
2
миризма. От коридора по стълбището отпадъчните води са постъпили към мазето на
жилищната сграда , като настилката по стълбището е от мрамор, пропит с отпадъчни води.
По стълбите отпадъчните води достигат до коридора на мазето който също е облицован с
мрамор и навсякъде се носи характерна и специфична миризма.
При извършен оглед в двора на жилищната сграда се установи, че през сифона на барбеюото
са постъпили отпадъчни води, като пода е залят около 2,5 квадратни метра с отпадъчни води
и фекалии. Отпадъчните води от канализационната мрежа постъпват през тоалетната чиния
в тоалетната и към сифоните на мивките във всички останали помещения. Тоалетната е
залята с отпадъчни води и фекалии, като фугите са пропити с отпадъчни води и се носи
специфична характерна миризма.
Исковата претенция по делото е основана на доводи, че в следствие на причинените от
ответното дружество щети/имуществени и неимуществени такива /, наложило се
семейството да се премести да живеем в къщата на роднини- в село Струмешница и се е
налагало всеки ден по няколко пъти семейството да пътува до град * с оглед
обстоятелството, че децата учат и посещават детски градини и училище в град *. Наложило
се ищцата да прибегне до търсене на медицинска помощ, като и били предписани
успокоителни и хапчета за регулиране кръвното и налягане. Било е препоръчано посещение
на психолог, но семейството се отказало от тази услуга, предвид многото разходи свързани с
бедствието което ги е сполетяло.
С ИМ се сочи, че към настоящия момент жилището е частично използваемо, като е
почистено едно помещение с цел да не се пътува ежедневно, като децата на ищцата всеки
ден преживяват изпитания на 01.03.2022г. ужас и стрес.
Излагат се доводи от ищцата, че е трудно да се възстановят нанесените щети предвид
обстоятелството, че заради пандемията семейството се е прибрало в България и въпреки, че
ищцата активно търси работа и започва такава, след като децата се разболеят, тя бива
освободена от работодателя под предлог, че не може да си позволи служител с малки деца,
на когото се налага често да отсъства. Твърди се от ищцата, че към момента на предявяване
на иска пред съда, тя и децата се прехранват от това което отглеждат в градината и от това
което им дават роднините. Д. В. П. твърди че е регистрирана в Агенция по заетостта, при
Дирекция бюро по труда град * и активно търся работа. Сочи че родителите и починали по
време на Ковид кризата и тя е съвсем сама и безпомощна Самотна майка е, бащата на двете
и дъщери също е безработен и никога не и е заплащал издръжка за децата им. Ищцата е
работела сезонна работа в *, къдато вземала със себе си и децата, но към настоящия момент
и там няма работа.
Въз основа на изложеното, ищцата в качеството и на собственик на наводнения недвижим
имот, обосновава правния си интерес да предяви осъдителен иск срещу ВиК оператора-
“ВиК“ ЕООД, за сумата от 58 925.48лева, съставляваща обезщетение за вреди, причинени на
имуществото на ищцата вследствие на дейности по отпушване на уличната канализация от
страна на служители на ВиК ЕООД град * и ненавременно съдействие от страна на
експлоатационното дружество, като исковата претенция е определена по размер, въз основа
3
на разходите за отстраняването им и черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 50
от ЗЗД.
Поддържа се от ищцовата страна, че в случая претърпените вреди са произлезли от дейности
по отпушване на уличната канализация от страна на служители на ВиК ЕООД, град * и
ненавременно съдействие от страна на експлоатационното дружество, в резултат на което
огромни количества фекални води са наводнили дома на ищцата на адрес: гр. *, *. Излагат
се доводи, че във връзка със слачуя, не може да се направи извод за извършено коннкретно
действие от конкретно лице, което да е виновно и от това да са настъпили вредите за
собственика на имота. Поддържа се че отговорността е на юридическото лице и е по чл. 50
от ЗЗД за вреди от вещ, вследствие проява на нейните същностни /вътрешни, специфични
качества, свойства и недостатъци, без да е осъществявано някакво особено въздействие
върху нея от органи или длъжностни лица/. Отговорността по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за
лично деяние, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея
отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира
според икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите, а дружеството ответник е
собственик на В и К мрежата и същите експлоатират, поддържат и съответно на тях се
заплащат услугите по доставка на вода и отвеждането на отпадните води.
Изложени са от ищцовата страна правни доводи, за това че съобразно приетото с
Постановление № 4/1975г. на Пленума на ВС, когато при ползването на дадена вещ не са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от
вещи, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите,
когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите.
Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е
съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване- така Решение № 309 от
04.06.2014г., по гр.д.№ 354/2012год. на BKC, IV г.о. Поддържа се от ищцовата страна че
именно такъв е настоящият случай при съобразяване, че не са налице данни за конкретни
действия свързани с неправилна експлоатация, а до вещ, разположена под земята и изложена
на въздействието на средата, без възможност за пълен контрол във всеки един момент на
техническото й състояние и обезопасяване. Присъща на подземните водопроводи е
потенциалната опасност от причиняване на вреди при тяхната експлоатация, каквито и
грижи да бъдат полагани, без обективно да има техническа възможност за пълно
отстраняване на опасността от аварии, а настъпването на вредите, да бъде предотвратено.
Сочи се с ИМ, че за да бъдат отстранени нанесените повреди в дома на ищцата, били са
предложени оферти, стойността на които е в размер на общо: 58 925.48лева, като това е само
материалната стойност на това което следва да се заплати за да възстановяване на
нанесените имуществени вреди, както и на неимуществените вреди изразяващи се в стрес,
ужас, уплаха и здравословните проблеми от преживяното, които не биха били овъзмездени
по никакъв начин. Сочи се, че децата се будят нощем и крещят, плачат когато си спомнят за
преживяното.
Предвид изложеното, иска се от съда да постановите съдебен акт , с който да осъди „В И К „
4
ЕООД град *, ЕИК *********, Държава: България, Област: Благоевград, Община: *, гр. *,
п.к.2850, ул. "Оборище" № 6- представлявано от управителя И. Т. Х., да заплати на Д. В. П.,
ЕГН **********, с адрес: град *, *, сума в размер на 58 925.48лв., представляваща
обезщетение за вредите, които са нанесени в Сграда с идентификатор 56126.7.6.1, по КК и
КР на гр. *, Община *, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-70/14.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, които вреди в причинно-следствена връзка и следствие
на аварирал уличен водопровод и канализация и дейности по отпушване на уличната
канализация от страна на служители на ВиК ЕООД град * и ненавременно съдействие от
страна на експлоатационното дружество по *, гр. *, са били причинени на 01.03.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2022год., до
окончателното плащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски, като ДТ и
адвокатски хонорар и такси за експертизи и свидетели.
С ИМ са направени доказателствени искания: за разпит на трима свидетели при режим на
довеждане; за назначаване на съдебно техническа и оценителна експертиза, която да
отговори на въпросите, поставени с исковата молба по делото. С ИМ са представени
писмени доказателства и се иска приобщаването им към доказателствата по делото.
След извършена служебна проверка в закрито съдебно заседание, съдът счита че
депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице нови
основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход,
е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея
заедно с приложените писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника- “ВиК“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез пълномощника- адв. Г. К., с който се оспорват предявените искове с правно
основание чл. 50 от ЗЗД, както по основание, така и по размер и се възразява срещу
твърденията на ищеца в исковата молба.
Възразява се, че съгласно член 19 ал. 1 т. 4, б. 3в - уличните канализационни мрежи и
дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни
колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение
на тези по чл. 13 ал. 1 т. 7 се явяват публична общинска собственост, поради което
дружество „В и К“ ЕООД няма качеството на ответник по настоящия иск. Следователно
цитирания текст елиминира експлоатационното дружество като оператор по смисъла на
член 198о и сл. от ЗВ.
С писмения отговор се излагат доводи, че в случай че приеме че дружеството „В и К“ ЕООД
притежава пасивна процесуална легитимация то исковата претенция се оспорва от ответника
изцяло като неоснователна.
Не се оспорва от дружеството ответник, че “ВиК“ ЕООД е получило сигнал с молба, че е
5
запушена гофрирана канализация Ф315 в участъка до РШ 7/ревизионна шахта 7/, намираща
се в град *, община *, област Благоевград, м. „*“. На място пристигнал екип на В и К ЕООД,
установил, че капакът на РШ 7 е бил отместен от предназначеното за поставянето му място
и дъждовните водни количества, които се стекли п улицата заедно с носените от водата
кални и други наноси навлизали свободно в канализацията.При допълнителен оглед на
трасето и отваряне на другите ревизионни шахти се констатирало от служителите на
дружеството, че РШ 6 била запушена и пропускала минимално воден поток след нея, в
следствие на което участъкът между РШ6 и РШ7 се бил напълнил с отпадни и наносни
дъждовни води. Екипът на дружество В и К ЕООД е направил опит със средствата, с които
разполага дружеството, да отпуши засегнатия участък но без успех. Наложило се
дружеството да заяви каналочистачна машина, която била частна собственост на трето лице,
което да отиде на място и да почисти участъка. След това каналочистачната машина е
пристигнала, проблемът е бил отстранен. С тези действия, служителите на ответното
дружество са направили всичко възможно, за да отстранят повредата, което и са успели да
направят. Целта е била да отстранят изцяло повредите и в действителност са постигнали
този ефект.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че канализацията от РШ 7 до РШ 6, която съгласно
член 19 ЗВ е публична общинска собственост, е участък, който не е част от
канализационната мрежа на дружеството, а е изградена от живущите в района и за тяхна
сметка без разрешението на кмета на общината и без да са сключили договор с
експлоатационното дружество. Дружеството няма представени от ищцата схеми или
одобрени проекти за изграждането на канализацията. Документите, които ищцата е
представила на дружеството са за изграждане на септична яма. Сочи се че с ищцата няма
сключен договор за поддържане на трасето, нито за прехвърляне на съоръжението за
експлоатация. Поради това, всяко лице, което се е присъединило трябва да предприеме
необходимите мерки за опазване от повреда на канализационната система и от унищожаване
на съоръженията към нея, като ведно с това да не изпускат нерегламентирани отпадни води.
Сочи се с писмения отговор на ИМ от процесуалният представител на дружеството
ответник, че както в Община *, така и в ответното дружество „В и К“ ЕООД не са приети и
влезли в сила проекти за изграждане на сградно- канализационно отклонение, върху които
да са отразени кота тема, кота дъно на уличната канализация, кота в точката на заустване,
необходими диаметри и минимални наклони.
Оспорва се предявеният иск за вреди като неоснователен и поради това че деликтната
отговорност на дружеството ответник не е настъпила, поради това, че между ищцата и
ответника няма валиден договор за присъединяване към водопроводните и канализационни
мрежи на Община *, нито такъв за поддържане на трасето или за прехвърляне на
съоръжението за експлоатация от В и К ЕООД. Липсва съгласие от страна на
компетентния орган за присъединяването на съоръженията на ищцата към трасето и
мрежите на общината. Липсва инвестиционен проект, ведно с придружаващите го
документи и удостоверение за въвеждане в експлоатация за изграждане на водопроводни и
6
канализационни съоръжения, които да бъдат присъединени законно към мрежите на Община
*. Проектите за изграждането на съоръженията не са съгласувани от главния архитект на
Община * по реда на член 144 ЗУТ.
Поддържа се с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, че факта на присъединяване към
мрежата на ВиК без разрешителен режим води до прекъсване на причинно - следствената
връзка, тъй като между В и К ЕООД и ищцата не съществува облигационна връзка, предмет
на която да бъде присъединяване на изградените по възложение на ищцата съоръжения към
мрежата на Община * по реда на Наредба № 9 за ползване на ВиК системи.
Излагат се доводи, че за да възникне отговорност за вреди от вещта по реда на член 50 ЗЗД
трябва да са налице следните предпоставки:
-Наличието на противоправно действие или бездействие. То включва изначалностна
техническа връзка между канализационната мрежа на Община * и съоръженията на ищцата.
Трябва да бъде налице валидно и законно присъединяване към мрежата на общината, за да
възникне и отговорността на дружеството за внимателна поддръжка и експлоатация на
канализационната и водопроводната мрежа е цел полагане на дължимата грижа.
Дружеството или общината не са предвидили за частта на мрежата, намираща се в близост
до имота на ищцата, да бъдат присъединени водопроводни и канализационни съоръжения,
тъй като не е постъпило искане за присъединяване от ищцата. Поради тази причина и за
дружеството не е възникнала отговорност да обезопаси тази част от мрежата е оглед
присъединяването на ищцата към нея. Следователно, при възникването на деликт,
дружеството няма качеството на деликвент, тъй като ищцата незаконосъобразно се е
присъединила към гофрирана канализация Ф315, към която дружеството или общината не са
предвидили възможност за присъединяване. Отговорност не възниква в случаите, когато
вредата е настъпила по изключителна вина на пострадалия, на трето лице или поради
непреодолима сила (Вж. Решение №50011/06.02.2023г. по дело №1364/2022г., ВКС,
докладвано от съдия Глъбина Генчева и Решение №50010/06.02.2023г. по дело
№1239/2022г., на ВКС, докладвано от съдия Гълъбина Генчева). Вината на пострадалата се
изявява в това, че последната се е присъединила към гофрирана канализация ФЗ15 на
Община * без да уведоми дружеството за това, което действие от нейна страна представлява
неправомерно присъединяване към канализационна система, вероятно с целта да не
заплаща дължима сума за присъединяване, да не заплаща предвидените за одобрение и
съгласуване на инвестиционния проект общински такси. Приложим към настоящия случай
е юридическият принцип, че „никой не може да се черпи с права от собственото си
неправомерно поведение”, който принцип възпрепятства възможността на ищцата да получи
от дружество В и К ЕООД обезщетение за настъпили вреди по реда на член 50 ЗЗД./.
- За възникване на отговорността на ответното дружество следва да са налице вреди.
Вредите трябва да са възникнали от естеството на вещта въпреки правилната й експлоатация
и нейното пълно обезопасяване. Въпросът, който трябва да бъде повдигнат, и на който
трябва да бъде отговорено е- дали ищцата е имала право да ползва вещта. Отговорът на този
въпрос следва да разкрие обективната истина по делото и отговорът на въпроса в настоящия
7
случай е отрицателен. Ищцата не е имала право да се присъедини към гофрирана
канализация Ф315, тъй като не е спазила съответните нормативно установени процедури за
това, като вместо това се е присъединила незаконосъобразно, допускайки извършването на
незаконосъобразно действие. За да възникне отговорност за настъпилите вреди от страна на
ответника той трябва да е разрешил експлоатацията на вещта от страна на ищцата и освен
това е трябвало да бъде налице законова предпоставка за експлоатация на вещта от страна
на ищцата. Нито ответникът е дал такова съгласие, нито общината е дала своето съгласие,
нито е била налице законова предпоставка за ищцата да се присъедини към гофрирана
канализация Ф315, но въпреки това го е направила, осъзнавайки, че няма право за това. По
този начин ищцата изцяло е допуснала настъпването на вредите от вещта. Аргумент за това
се явява обстоятелството, че в случай, че ищцата се беше присъединила към гофрираната
канализация с помощта на „В и К“ ЕООД, респ. с помощта на Общинска администрация * и
по реда на нормативно установената процедура за това, то тогава ответното дружество щеше
да има предвид нейното присъединяване и щеше да предприеме действия, с които да
обезопаси участъка, присъединен от ищцата и само тогава ответникът може да носи
отговорността по член 50 ЗЗД.
-Поддържа се с отговора на ИМ и липсата на третата предпоставка за ангажиране на
отговорността на дружеството овтетник- наличието на причинно- следствената връзка. В
практиката си ВКС приема, че причинната връзка е философска категория. Изискването към
причинната връзка между деянието и вредата, е деянието да предшества във времето
настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и
съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което
вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако
деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Следователно, най-
напред се прилага теорията за еквивалентността, въз основа на която следва да се отсеят тези
фактори, без които вредата не би настъпила. Това обаче не е достатъчно, за да се реши
въпроса дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата следва обективно,
необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно
следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на
непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е
годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Става дума за така наречената теория
за адекватната причинна връзка, известна още като теория за относимата причина.
Развиват се съображения от пълномощника на “ВиК“ ЕООД с писмения отговор на ИМ, че
едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по
своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.
е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица.
Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено
деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да
8
предизвика настъпилия резултат. Същевременно е необходимо да се има пред вид още едно
важно обстоятелство. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна,
необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди
да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност.
Затова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази реална
възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност. Затова при
изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е
бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и
резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност,
причинната връзка не бива да се приема за дадена. За да се изясни ролята на всяко от
предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види,
дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност.
Причинната връзка следователно е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента /Вж. Решение № 50009/02.02.2023г. по гр.дело №1860/2022г, на ВКС/
Поддържа се с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, че в настоящия случай липсва
причинно- следствена връзка поради изложените в т. 2 причини. Само при едновременното
съществуване на всички елементи от фактическия състав на отговорността по член 50 ЗЗД,
искът би могъл да се яви основателен и то само тогава, когато последният бъде доказан по
реда на пълното и главно доказване от страна на ищцата. В случая, нито един от изброените
елементи на фактическия състав не е изпълнен, поради което липсва основание за
уважаването на предявения иск. Освен това, ответникът не се явява пасивно легитимирано
лице, срещу което да бъде предявен иска за вреди, тъй като канализацията се явява публична
общинска собственост, за която отговаря друг орган, който е различен от дружество В и К
ЕООД.
Изложени са доводи с отговора от ответното дружество, чрез неговия пълномощник, че
ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на суми, които
произлизат изцяло от представени й от търговски дружества- оферти. На обезщетение
подлежат само реалните вреди, тоест правото на обезщетение се поражда само за
действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като
обратното може да доведе до неоснователно обогатяване /Вж. ТР № 3/2021г. по т.д. № 3 от
2021г. на ОСГТК, докладвано от съдия Зоя Атанасова/.
Видно от начина, по който граматически е систематизирано съдържанието на исковата
молба, ищцата претендира предявения размер вреди, който изцяло представлява общият
сбор от суми, които произлизат от няколко броя търговски оферти за закупуване на мебели и
други домашни потребности, предоставени на ищцата, но все още неприети от нея, които
сами по себе си се явяват предложение за сключване на договор (член 13, ал. 1 ЗЗД) и
неприемането им в срок би могло да породи правните последици, предвидени в
разпоредбата на член 13, ал. 1, 2 или 3 ЗЗД, при което съществува опасност от отпадане на
предмета на делото, тъй като ще липсва материален интерес, респ. цена на иска.
9
Поддържа се от ответника че с оглед на факта, че материалният интерес по делото произлиза
пряко от общия сбор на офертите, които ищцата е получила от съответните търговци,
съществува опасност - към датата на приключване на делото с краен съдебен акт, офертите
да станат невалидни поради изтекъл срок на предложението (арг. от член 13 ал. 3 ЗЗД), но и
също така до приключване на делото, сумите в представените от ищцата оферти биха могли
да се намалят както с помощта на договорка между ищцата и търговеца, така и поради
наличието на странични фактори. Следователно, тези суми не представляват данни за
действително настъпили вреди, а само за предполагаеми или хипотетични такива. Както е
прието в цитираното по- горе тълкувателно решение, заплащане на обезщетение при
наличието на предполагаеми или хипотетично настъпване на вреди не се дължи от
ответника поради това, че при заплащането им при тези обстоятелства, и породило
института на неоснователното обогатяване поради това, че основанието за заплащането им е
или отпаднало, или неосъществило се поради отказ от приемането на офертите или отказ от
закупуване на мебелите и/или услугите, предложени от търговците.
Излагат се доводи, че към момента на предявяването на исковете пред съда, ищцата все още
не е заплатила сумата, посочена в офертите, приложени към исковата молба, поради което и
последните се явяват само фикция към настоящия етап на делото. Няма данни, които да
докажат, че това са действителните вреди, претърпени от ищцата. Също така, ищцата би
могла да получи от ответника, поисканата от нея сума и да поиска оферти от други
търговци, които да и предоставят финансово по-изгодни оферти от вече посочените, което
означава, че цената на иска би се явила по-висока от действително претърпените вреди.
Оспорва се твърдението на ищцата с ИМ- че комисията на ОА - * е констатирала, че вредите
били настъпили вследствие на действията на „В и К“ ЕООД. Никъде в приложените към
исковата молба документи, вкл. и протоколи от комисията не се посочва причинна връзка
между действията на служители на дружеството и настъпилия вредоносен резултат, както
ищцата сочи в исковата си молба. Констатациите на комисията на ОА - * единствено е
констатирала наличието на отпадъчни води. Тя не е посочила виновно за случилото се лице.
Тези доводи произлизат единствено от разширителното тълкуване на текста, направено от
ищцата, поради което не приемаме последните за истинни.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, наведени са пред съда от ответника “ВиК“
ЕООД- ВЪЗРАЖЕНИЯ:
Възразява се от ответната страна срещу допускането и приемането на копието от част „В и
К“, която се предполага, че е част от инвестиционен проект, тъй като към исковата молба
липсват данни за това последната да е била съгласувана и приета по реда на ЗУТ, както и
съоръженията описани в нея да са били изградени и въведени в експлоатация по реда на
ЗУТ, и присъединени към мрежата на В и К с помощта на сключен между страните
договор. По реда на член 140 и сл. ЗУТ, инвестиционният проект се одобрява от главния
архитект на общината и то в завършен вид, който предполага наличието на доклад за
съответствие и други документи, включени към инвестиционния проект.
Възразява се срещу допускането на Констативен протокол от 02.03.2022г., съставен от
10
комисия към ОА *; Оферта от фирма „Дивани Делукс“ ЕООД; Оферта от дружество
„Никмар Кънстракшън“ ЕООД; Ценова оферта № ********** от дружество Възход- 5 ООД;
Част В и К, фаза: Технически проект от 2007г.; Обяснителна записка; Количествена сметка
№ 1 и Количествена сметка № 2 - в качеството им на писмени доказателства, тъй като
нямат отношение към делото, поради причината, че в тях не се съдържат данни, сочещи на
противоправно действие или бездействие от страна на ответника и също така част В и К,
фаза: Технически проект от 2007г., ведно с придружаващите я описани документи не са били
съгласувани и одобрени от гл. архитект на Община *, нито има документ за въвеждането на
канализацията в експлоатация по реда на ЗУТ.
Възразява се от ответната страна срещу допускането и приобщаването към доказателствата
по делото на Фактура № ********** от 21.03.2022г., съставена от „М. А. Клийнинг“ ЕООД,
тъй като последната не е била подписана от получателя, липсва ЕГН на получателя, което е
нарушение на изискванията към съдържанието на фактурата, регламентирано в член 6,
ал. 1, т. 3 ЗСЧ, поради което няма стойността на годно писмено доказателствено средство /
пхо арг. от Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС по т. д. № 206/2012г., I т.о., ТК, докладчик
председателят Таня Райковска; Решение № 96 от 26.11.2009г. на ВКС по т.д. № 380/2008г., I
т.о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева; Определение № 581 от 28.11.2016г. на
ВКС по гр.д. № 60140/2016г., I г.о., ГК/
Възразява се от отвеника срещу допускането на третия въпрос, отправен към вещото лице,
по поисканата от ищцата съдебно техническа експертиза, с който се поставя задача да се
установи следното: „Установените вреди в причинно- следствена връзка ли са с аварията на
канализационната мрежа, стопанисвана от ответното дружество“. Поддържа се от ответната
страна, че този въпрос не спада към професионалната компетентност на вещото лице-
оценител, тъй като установяването на причинно- следствената връзка е изцяло правно
действие и съставлява преценка единствено от правомощията на съда. Вещото лице не
може да прави правни изявления, което е прието изцяло в практиката на съдилищата в Р
България. Въпросите, отправени към вещото лице не може да излизат извън предмета на
предоставената му задача - да установи стойността на вредите, както и стойността на труда и
материалите за отстраняването им, и най-вече извън неговата компетентност на оценител.
При изложените доводи от фактическа и правна страна, иска се от съда да постанови
определение, с което да прекрати производството по делото поради липсата на пасивна
процесуална легитимация на дружеството „В и К“ ЕООД, тъй като съгласно член 19, ал. 1, т.
4, б. Зв - уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1 т. 7 се
явяват публична общинска собственост, поради което дружество „В и К“ ЕООД няма
качеството на ответник по настоящия иск. Следователно се елиминира експлоатационното
дружество като оператор по смисъла на член 198о и сл. от ЗВ.
Алтернативно в случай че съдът приеме че е налице пасивна процесуална легитимация по
11
отношение на дружество „В и К ЕООД по настоящия иск, иска се от съда да отхвърли
предявения от иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, с който претендира заплащане от
дружество „В и К ЕООД, на сума в размер на 58 925.48лв., представляваща сума за
претърпени от ищцата имуществени вреди, като неоснователен поради това, че дружество
„В и К“ ЕООД не се явява надлежния деликвент, отговорен за настъпилите вреди главно
поради причината, че ищцата е извършила нерегламентирано присъединяване към
канализация Ф315, поради което има изключителна вина за настъпването на вредните
последици за нея. Нерегламентираното й присъединяване представлява недобросъвестно
деяние, което изключва отговорността на ответника по член 50 ЗЗД поради причината, че
последният не носи отговорност за липа, които не са потребители, нямат облигационно
правоотношение нито имат пваво да се присъединят към канализация Ф315 на „В и К“
ЕООД. Нерегламентирано присъединеният участък се явява канализация от РШ7 до РШ,
експлоатирана от „ВиК“ ЕООД, който е изграден без знанието и съгласието на В и К ЕООД,
без надлежните документи и разрешителни процедури, регламентирани в ЗУТ.
Претендират се от ответната страна и сторените по делото разноски, ведно с адвокатския
хонорар и законната лихва върху тях, считано от деня на депозиране на исковата молба.
С писмения отговор на ИМ са направени от ответната страна доказателствени искания: иска
се от съда да допусне до разпит при режим на довеждане- трима свидетели; иска се
назначаването на комплексна съдебно техническа експертиза, изпълнима от вещи лица-
строителен инженер и В и К инженер, като вещото лице да отговори на поставените с
писмения отговор въпроси.
Съдът на основание чл. 140 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния
проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице
основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В
исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на
които те се основават, изведени са правните съображения и са посочени коректно
предявените искове и тяхното правно основание. Ищецът е направил доказателствените си
искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на
исковата молба.
Предявени са осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди, както и иск за
дължимата законна лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата
молба- 08.08.2022год., до окончателното плащане на дължимото. Сочи се с ИМ, че
предявените искове за вреди са насочени срещу “ВиК“ ЕООД, тъй като се твърди че вредите
са произлезли от дейности по отпушване на улична канализационна мрежа, извършени от
служитлеите на “ВиК“ ЕООД гр. * и ненавременното съдействие от страна на
експлотационното дружество на тази част от уличната канализация. Същевременно
поддържа се, че наводняването на жилището на ищцата се дължи на свойствата на вещта-
част от улична канализационна мрежа, като в този случай отговорността е солидарна- на
12
собственика на вещта и на лицето, под чийто надзор и поддържа вещта се намира. Поддържа
се че отговорност то вредита настъпили от вещта се носи и тогава, когато не е съществувала
техническа възможност за пълното и обезопасяване/Решение № 309 от 04.06.2014г. по гр.д.
№ 354/2012г. на ВКС, IV г.о. на ГК/ При изложените съображения от фактичска страна
изведени с ИМ, макар да се твърди че вредите са причинени на ищцата от действията на
“ВиК“ ЕООД по почистване на уличната канализация с автомобил ВОМА, то поддържа се
че не може да бъде установена вина от страна на служителите на дружеството ответник,
поради което се претендират вреди, настъпили от вещта/училчаната канализационна мрежа
в тази част на града/, за които следва да отговарят солидарно собственика на вещта и
дружеството осъществяващо поддръжката на съоражението.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Собственикът
носи отговорност за вредите, произлезли от вещта, само ако вредите са резултат на
качествата на вещта, на нейните свойства. Тази отговорност е обективна и безвиновна. В
хипотезата на визираната правна норма/ чл. 50 ЗЗД/ не се доказва деянието, а само, че
вредите са произтекли от дадена вещ, и че ответникът е този, на когото принадлежи
собствеността върху вещта. Съобразно задължителната практика на ВКС, Пост. № 4/75 на
ВС, т. 3, актуална и към настоящия момент, отговорността на собственика на дадена вещ, за
произлезли от нея вреди, е основана главно на обстоятелството, че техниката на
производство изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството.
Затова е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД само, когато при ползване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общо приети правила. Когато е допуснато
такова нарушение, отговорността е по чл. 45, респективно по чл. 49 ЗЗД. В случая, така,
както е описан деликта в обстоятелствената част на исковата молба, последният е основан
на отговорността на чл. 50 ЗЗД. Заявената с ИМ правна квалификация съответства и на т. 3
от Постановление № 4/30.10.1975г. на Пленума на ВС: - "Когато при ползване на дадена вещ
са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения са допуснати и са
произлезли от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД" Съобразно т. 2 на ПП17/1963г.: "... ако
вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на
изпълнение на възложената работа, отговорността на този, който е възложил работата, пред
увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за
тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е
възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато
въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.“
Ответникът- “ВиК“ ЕООД, чрез пълномощника си по делото оспорва предявените искове,
като на първо място възразява че не е пасивно легитимиран да отговоря пред ищеца за
нанесените му вреди. Твърди че ако се претендират вреди нанесени от уличната
канализация, то същата е собственост на съответната община на населеното място, като
писовно легетимирана да отговаря по предявения иск е Община *. На второ място възразява
13
се, че в случая се касае за нерегламентирано присъединяване към канализация към
гофрирана канализация Ф315, поради което следва да бъде изключена отговорността както
на Община *, така и на “ВиК“ ЕООД- гр. *, на което дружество не е възложена поддръжката
на тази част от уличната мрежа.
Настоящият състав на ОС Благоевград съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗВ
уличната канализация е публична общинска собственост, ако е елемент от уличната
канализационна мрежа в урбанизираната територия, каквато е тази на гр. *, и не попада в
изключенията на чл. 13, ал. 1, т. т. 5 и 6 ЗВ. Следователно Община * се явява собственик на
канала по силата на Закона за водите, към релевантния по чл. 50 ЗЗД момент /на
увреждането/. Задължението за поддържането в техническа и експлоатационна изправност
на уличната мрежа лежи върху лицата, осъществяващи нейната експлоатация – чл. 126, ал. 1
от Закона за водите. В конкретния случай на територията на Община * юридическото лице,
осъществяващо поддръжката на водопреносната мрежа, в случай че тя е част от изградената
законно улична мрежа на града, е именно ответното дружество- “ВиК“ ЕООД. Задълженията
на ответника да поддържа водопреносната и канализационната мрежа в съответствие с
техническите изисквания, както и да опазва съоръженията и имотите- собственост на
потребителите са установени и с нормите на чл. 42, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, приета от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Ответникът изпълнява тези нормативни задължения чрез
своите служители. Щом се претендират вреди, причинени от свойствата и качествата на
вещта/уличната регулационна мрежа/, а не от конкретното противоправно поведение на
дружеството ответник- “ВиК“ ЕООД, отговорно за поддръжката и техническата
експлоатация на уличната мрежа, то пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск по
чл. 50 от ЗЗД е собственика на вещта- Община */ако по делото се не се докаже възражението
на ответната страна, че тази чуст от уличната мрежа съставлява нерегламентирано
присъединена към канализация отводна канализация, изградена без строително разрежение
и строителни книжа/.
Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на страните, т.е. за принадлежността
на правото на иск, която е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки.
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, като
съдът има задължението с оглед на наведените фактически твърдения, да даде правна
квалифищация на предявения иск и следи служебно не само дали правото на иск е надлежно
упражнено, но и дали иска е насочен срещу ответник, който е пасивно легитимиран да
отговоря по така предявения иск. В настоящия случай несъмено ищцата Д. В. П. е активно
легитимирана да предяви иск за вреди по реда на чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД, но предявения от
нея иск е вреди причинени от вещ/улична канализация в рамките на урбанизирана
територия/, като при поддържано твърдение че вредите не са настъпили от неправомерно
поведение на “ВиК“ ЕООД/дружеството което отговаря за техническата поддръжка на
канализационната мрежа/, дружеството “ВиК“ ЕООД не е пасивно легетимирано да
14
отговаря по така предявения иск, а надлежен ответник по иска е Община *, а срещу този
ответник иск не е предявен. Поради изложените съображения налице е ненадлежно
упражняване на предявения иск, както и ненадлежен ответник с оглед на пасивната
процесуална легитимация по така предявения иск. Ето защо производството следва да бъде
прекратено от съда поради недопустимост на предявения иск срещу посочения в ИМ
ответник- “ВиК“ ЕООД.
Воден от изложеното, състава на ОС Благоевград, на основание чл.130 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 676/2022г. по описа на Окръжен съд
Благоевград, по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, от Д. В. П.,
ЕГН **********, с адрес: град *, *, срещу „В И К „ ЕООД град *, ЕИК *********, Държава:
България, Област: Благоевград, Община: *, гр. *, п.к.2850, ул. "Оборище" № 6-
представлявано от управителя И. Т. Х., за сума в размер на 58 925.48лв., представляваща
обезщетение за вредите, които са причинени на 01.03.2022г., в Сграда с идентификатор
56126.7.6.1, по КК и КР на гр. *, Община *, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-
18-70/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, които вреди са в причинно-
следствена връзка и следствие на аварирал уличен водопровод и канализация и дейности по
отпушване на уличната канализация от страна на служители на ВиК ЕООД град * и
ненавременно съдействие от страна на експлоатационното дружество по *, гр. *, , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2022год., до окончателното
плащане, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.
Определението на съда за прекратяване на производството по гр.д. № 676/2022г. по описа на
ОС Благоевград, подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от връчване на
съобщението за него, с частна жалба, пред АС София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15