Решение по дело №315/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Административното дело е образувано по исковата молба на М. Д. М., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез пълномощник адвокат Л. А. от ***, против Областна дирекция на МВР – ***, с искане ответникът да бъде осъден да й заплати: сумата от 500,00 лева, представляваща имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 49/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен; сумата от 52 920,00 лева, представляваща имуществени вреди за пропуснато трудово възнаграждение, поради несключен трудов договор, за периода от 01.12.2022 г. до 05.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сумата от 10 000,00 лева, представляваща неимуществени вреди за п. б. и с. в резултат на отмененото НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г. на н. с. в ОД МВР – ***, С. „П. п.“ – ***, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла цитираните имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г. на н. с. в ОД МВР – ***, С. „П. п.“ – ***, отменено с Решение № 75/23.06.2023 г. по КАНД № 67/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен. Посочва, че имуществените вреди в размер на 52 920,00 лева са настъпили в резултат на несключване на уговорен трудов договор с г. р. L. L. UG, за периода – от 01.12.2022 г. до 05.03.2024 г., датата на връщане на СУМПС. Моли съда да осъди ответника за посочените суми. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за изплатен адвокатски хонорар и държавна такса.

В съдебно заседание ищцата М. Д. М. се явява лично и с адвокат Л. А., която поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Моли за присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на същите. Представя по делото писмена защита, в която излага допълнителни съображения за основателността на исковата претенция.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – ***, се представлява от г. ю. К. Б., която моли за оставяне исковата молба без разглеждане в частта, с която се претендират 500,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на процесното НП и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен в останалата му част. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представя по делото писмени бележки с допълнителни аргументи за частичната недопустимост и за неоснователността на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава становище за частична основателност на иска, само по отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди, като счита, че претендираният размер е завишен.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2022 г. ищцата М. управлявала личния си лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ [рег. номер] в [населено място] по [улица], когато около 13.30 ч. бил спряна за проверка от служители на ОДМВР – *** в близост до б. „Л.“. След като проверили документите й полицейските служители й казали да отиде в двора на П. п. – *** (бивш КАТ), където била тествана за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, като пробата била отрицателна. Същевременно докато управлявала автомобила си в двора на СПП М. подала рязко газ и превъртяла предните задвижващи колела, за което й бил съставен АУАН серия GA № 766667/20.10.2022 г. от П. К. П. на д. м. а. при ОДМВР ***, С. П. п. *** (л. 66 от делото). АУАН бил връчен незабавно на И. (М.), която отказала да подпише. При връчването му било иззето СРМПС на автомобила. С. на АУАН квалифицирал деянието на И. (М.) като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В АУАН бил посочено, че същата се е д. н. като с. р. с. си – в един момент з. да п., а в следващия се д. а.

На основание съставения АУАН GA № 766667/20.10.2022 г. и в съответствие със заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР – *** (л. 70 от делото), И. Н. Н. на д. н. с. към ОД на МВР - ***, С. П. п. ***, и. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000671/20.10.2022 г. (л. 41), с която на М. Д. И., [ЕГН], била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „а“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който видимо не отговаря на п. и. ДО ОТПАДАНЕ НА ОСНОВАНИЕТО ЗА ТОВА. Със заповедта били отнети СУМПС № ********** и Контролен талон № *******. Заповедта била връчена веднага на И. (М.), която отказала да я подпише. Свидетелството й за управление на МПС, което било иззето със заповедта, било върнато на М. срещу подпис на 05.03.3024 г., като получаването било отразено писмено от нея на гърба на ЗППАМ, под разписката за получаването й. (л. 41 – гръб).

На основание съставения АУАН серия GA № 766667/20.10.2022 г. и в съответствие със заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР – *** (л. 70 от делото), И. Н. Н. на д. н. с. към ОД на МВР - ***, С. П. п. ***, и. процесното Наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022 г. (л. 7), с което на М. Д. И., [ЕГН], на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на М. на 20.12.2022 г., която го обжалвала пред Районен съд – Сливен, който с Решение № 145 от 07.04.2023 г., постановено по АНД № 0049 по описа на съда за 2023 г., потвърдил обжалваното НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г.. М. М. обжалвала решението на районния съд пред Административен съд – Сливен, който с Решение № 75/23.06.2023 г. по КАНД № 67 по описа на съда за 2023 г. (л. 9 – 10) отменил Решение № 145 от 07.04.2023 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 0049 по описа на съда за 2023 г. и отменил Наказателно постановление № 22-0804-005045/14.11.2022 г..

По делото са приобщени писмени доказателства както следва: Срочен трудов договор – частичен превод от н. е. (л. 13 – 15); Удостоверение № 7148 на ОДМВР *** (л. 27); Декларация за идентичност на лице с различни имена (л. 28); Справка за задграничните пътувания на М. М. (л. 42); Заявление за връщане на СУМПС с приложено копие на удостоверение за п. г. и удостоверение за з. с. на водач (л. 62 – 64); Сведение от М. Д. (л. 65); справка картон на водача М. М. (л. 71 – 72); Удостоверение изх.№ 10/27.11.2024 г. за ползван платен отпуск от М. М. (л. 80); Справки за с. п. за М. М. и С. К. (л. 81 – 82); Решение № 804/17.10.2022 г. по гр. д. № 3909/2022 г. на Районен съд – Сливен (л. 150 – 152).

По делото бяха разпитани свидетелите К. С. П., Д. Н. Д. и А. С. К., които дадоха показания относно трудовата дейност и з. с. на ищцата М. М..

В хода на съдебното производство беше възложена съдебно – п. експертиза, заключението на която беше изготвено от д. Л. В. Д.. Вещото лице е изяснило и. в п. с. на ищцата, настъпили след отнемане на СУМПС и периода през който е била лишена от възможността на управлява лек автомобил.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че исковата претенция е частично процесуално допустима, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г.), в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай, предвид изхода от спора - отмяна на процесното НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г., М. М., в качеството й на жалбоподател по КАНД № 67/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, е имала правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от нея разноски. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т.д. 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на жалбоподателя не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим. В този смисъл са определение № 11722/17.09.2020 г. по адм.д. № 8452/2020 г., III отд. на ВАС и решение № 15283/10.12.2020 г. по адм.д. № 6702/2020 г., III отд. на ВАС.

С оглед на това съдът намира, че исковата претенция за присъждане на 500,00 лева, представляващ платено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП № 22- 0804-005045/14.11.2022 г., следва на основание чл. 130 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203 ал. 2 от АПК, да бъде върната на ищцата, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

В останалата й част исковата претенция е допустима, като предявена от лице с активна процесуална легитимация, доколкото заявява, че в резултат на отмененото от съда като незаконосъобразно НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г., по негова жалба, е претърпяло имуществени и неимуществени вреди. Посоченият ответник разполага с пасивна процесуална легитимация по смисъла на чл. 205 от АПК, тъй като, съобразно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, Областните дирекция на МВР са юридически лица. Настоящият съд е местно и родово компетентен за валидно разглеждане на иска по смисъла на общите правила на чл. 133, ал. 5 от АПК, като исковата защита е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се реализира по реда на чл. 203 и сл. АПК. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в п. на б. и п. на с.

Отговорността на държавата или на общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда /причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

В настоящия казус първата от изискуемите предпоставки е налице: отменен административнонаказателен акт, в случая – НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г. на н. с. в ОД МВР – ***, С. „П. п.“ – ***.

Същевременно съдът намира, че не са налице останалите предпоставки за реализиране на отговорността на ответника в случая, тъй като твърдените от ищцата вреди, не са настъпили в резултат на отмененото НП и не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с него.

В исковата си молба ищцата твърди, че претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат от отнемане на СУМПС, извършено на 20.10.2022 г. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата е издадена ЗППАМ № 22-0804-000671/20.10.2022 г., с която на М. Д. И., [ЕГН], била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. „а“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който видимо не отговаря на п. и. ДО ОТПАДАНЕ НА ОСНОВАНИЕТО ЗА ТОВА. В заповедта е посочено изрично, че именно с нея са били отнети СУМПС № ********* и Контролен талон № *******. Освен това на гърба на заповедта е отразено, че отнетото СУМПС е върнато на М. М. на 05.03.2024 г.

След като отнемането на СУМПС не е било извършено въз основа и в изпълнение на отмененото НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г. на н. с. в ОД МВР – ***, С. „П. п.“ – ***, то не може да се приеме, че заявените от ищцата вреди са настъпили в резултат на издаването му, още повече, че същото не е влязло в сила за да бъде евентуално пристъпено към неговото изпълнение. След като в случая не са налице в пълен обем всички елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то исковата претенция се явява неоснователна.

С оглед изложеното съдът не намира за необходимо да изследва доколко в действителност са настъпили твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, тъй като дори и да са настъпили в пълен обем или частично, след като не се намират в пряка причинна връзка с действието на отмененото НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г., то фактическият състав даващ основание за уважаване на исковата претенция не е налице.

При този изход на делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203 ал. 2 от АПК и чл.172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ВРЪЩА исковата молба на М. Д. М., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез пълномощник адвокат Л. А. от ***, против Областна дирекция на МВР – ***, В ЧАСТТА Й, с която се иска ответникът да бъде осъден да й заплати: сумата от 500,00 лева, представляваща имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 49/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М. Д. М., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез пълномощник адвокат Л. А. от ***, против Областна дирекция на МВР – ***, В ЧАСТТА, с която се иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 52 920,00 лева, представляваща имуществени вреди за пропуснато трудово възнаграждение, поради несключен трудов договор, за периода от 01.12.2022 г. до 05.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сумата от 10 000,00 лева, представляваща неимуществени вреди за п. б. и с. в резултат на отмененото НП № 22-0804-005045/14.11.2022 г. на н. с. в ОД МВР – ***, С. „П. п.“ – ***, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. Д. М., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], да заплати ОД на МВР – ***, сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба в прекратителната му част, имаща характер на определение, пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните и с касационна жалба в останалата му част пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.