Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 7.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,VІ 11 св, открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря АЛБЕНА
ЛАМБЕВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 1473 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ
са обективно съединени искове с правно основание : чл.79 ЗЗД и чл.72 вр.чл.19 ЗАПСП и чл.86 от ЗЗД от „В.У.Л.“/ Viasat World Limited“рег.във В.,регистрационен
номер № **** срещу „Н.Т.” ЕООД ЕИК ****.
Ищецът твърди, че има сключен договор с
ответното дружество № 109964 от 01.07.2010г., по силата на който е предоставил
на ответника неизключителното право за срока на действие от 15 месеца и в рамките на територията на гр.София да
приема и разпространява телевизионни канали на ВИАСАТ. Договорът се е
подновявал за следващи 12 месеца, ако никоя от страните не отправи писмено
предизвестие за прекратяване в 2 месечен срок преди изтичане срока на договора.
По силата на договора като лизингополучател,
ответникът се е задължил да заплаща на ищеца като лизингодател нетна месечна
лицензионна такса.Таксата се е дължала в 14 дневен срок от фактурата. Твърди,
че договорът е изменян с три допълнителни споразумения. Твърди, че ответникът
не му е заплатил дължимото лицензионно възнаграждение по 25 броя фактури,
конкретно посочени в исковата молба на обща стойност 45 225.60 лв. за
периода 19.09.2013г., когато е издадена първата фактура № 1050458 и до
18.12.2015г., когато е издадена последната фактура предмет на исковата
претенция № 1071459 . Моли да му се присъди исковата сума по фактурите. Върху главниците се претедира и мораторната лихва, считано от датата на издаване на всяка
една фактура до датата на исковата молба в общ размер от 11 357.38 лв. .
Претендира и направените по делото разноски.
ОТВЕТНАТА страна не взема
становище по исковите претенции.
Съдът, като взе в предвид изразените
становища и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ищецът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на
предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК.
Съдът
счита, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът
не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито
съдебно заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.Съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 239 от ГПК,
тъй като на ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок
и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено
решение бил е
уведомен за последиците от неявяването му и възможността за постановяане на
неприсъствено решение..
От изложените в исковата молба твърдения и представените от ищеца по делото писмени
доказателства – писмен
лицензионен договор № 109964 от 01.07.2010г., приложения към към същия четири
броя, анекси № 1, № 2 и № 3 с приложенията към тях, процесните 25 броя фактури може
да се направи извод за обоснованост и основателност на исковите претенци.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил
задълженията си по договора да заплаща месечната лицензионна такса за исковия
период, което е в негова тежест, поради което следва да се приеме, че не я е
заплатил и дължи претенцирата от ищеца обща сума.
Върху главницата се дължи и мораторна лихва за забава в
претендирания размер от 11 357.38 лв. , предвид, че срока за плащане е
изрично уговорен в договора и е предвидена и лихва за забава. Претенция за законна
лихва от датата на исковата молба в исковата молба не е предявена.
На осн.чл.239, ал.2 от ГПК съдът не
следва да мотивира решението си по същество, доколкото го постановява при
условията на неприсъствено решение. Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като претенциите следва да бъдат уважени изцяло в
претендираните с исковата молба размери .
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно представения списък в общ размер на 6 164.51 лв. включващи ДТ от 2 264.51 лв. и
адв.хонорар за представителсвото от адв. Ц. в размер на 3 900 лв. .
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн.чл.
79 ЗЗД вр.чл.19 вр.чл.72 ЗАПСП „Н.Т.“ ЕООД *** да заплати на от „В.У.Л.“/ Viasat World Limited“рег.във В.,регистрационен
номер № ****, ****610 ,****Роуд , ****, съдебен адрес ***,офис 3 сумата от 45 225.60
лв. / четиридесет и ет хиляди двеста двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/
дължима лицензионна такса за периода 19.09.2013г., когато е издадена първата
фактура № 1050458 и до 18.12.2015г., когато е издадена последната фактура
предмет на исковата претенция № 1071459, по договор за кабелно разпространение
на канали ВИАСАТ / VIASAT EXPLORERQ VIASAT HISTORY, VIASAT NATURE, TV 1000 / № 109964 от 1.07.2010г./ за
частни абонати/, както и мораторна лихва като обезщетение за забава в размер
общо на 11 357.38 лева / единадесет хиляди триста петдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/ на осн.чл.86 от ЗЗД за периода 19.09.2013г. до 12.07.2018г. и сумата от
6 164.51 лв. /шест хиляди стопетдесет и четири лева и петдесет и една
стотинки/ разноски на осн.чл.78 ГПК.
. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните,
като в едномесечен срок от получаването му ответникът има право да иска
отмяната му пред САС при условията и предпоставките на чл.240 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: