РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600208 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 47 от 30.10.2024 г. на Окръжен съд-Благоевград по НОХД № 910/23
год.,подс.Ю. Ш. Ш. е признат за виновен в това,че на 11.08.2021 год.,около 22.10 ч.,в
гр.Якоруда,обл.Благоевград,в района на кръстовището между ул.“Миланица“ и „Стефан
Караджа“,като правоспособен водач на МПС при управление на моторно превозно средство-
л.а. „Мерцедес Е 250“ с рег. № *** по ул.“Миланица“ с посока на движение към м.“Юндола“
е нарушил чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП,като не е намалил скоростта на движение и не е спрял
превозното средство при възникналата опасност за движението-движещ се по пътното
платно пешеходец,в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил
смъртта на неправилно пресичащия пътното платно пешеходец В. В. П. от гр.***,поради
което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК във вр. с
чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,като е
оправдан да е нарушил разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП и го е оправдал в тази част на
обвинението.
На основание чл.66,ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от три
1
години.
Подс.Ш. е осъден да заплати на Р. В. П. обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на брат му В. П.,ведно със законната лихва от 11.08.2021
год.
Осъден е и да заплати в полза на МВР-Благоевгрд сумата от 3047.55 лв. разноски в
досъдебното производство,сумата от 4 873.58 лв. в полза на Окръжен съд-Благоевград
разноски в съдебното производство,сумата от 1600 лв. ДТ върху уваЖ.я граждански иск и по
5 лв. ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Съдът е върнал на правоимащия Ю. С. от гр.*** л.а. „Мерцедес Е 250“ с рег. № ***.
Срещу така постановената присъда ,в осъдителната й част, е постъпила въззивна жалба от
защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна,незаконосъобразна и в противоречие
със събраните по делото доказателства,а наложеното наказание за несправедливо.Счита,че
фактическата обстановка не е изяснена в достатъчна степен,извършен е неправилен анализ
на доказателствата,като липсват такива в подкрепа на обвинителната теза.Прави искане за
отмяната й и оправдаване на подсъдимия.
Против присъдата,в нейната гражданска част и в частта за индивидуализиращите
наказанието обстоятелства,е постъпила жалба и от повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител Р. П.,с която сочи,че последният не е доволен от присъдения размер на
гражданския иск,който намира за занижен.Счита,че справедливият размер би следвало да е
пълният,предявен с исковата молба и моли да бъде постановено решение в този смисъл.С
допълнителна молба претендира разноските по делото в размер на 6000 лв. за адвокатска
защита.
С допълнителна въззивна жалба поверениците на гражданския ищец и частен обвинител
допълват оплакванията си срещу присъдата в частта,с която е отхвърлен гражданския иск и
в която са приети смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия.Не споделят аргументите
на съда,с които е отхвърлил претенцията им до пълния размер,като изтъкват,че в случая
особената и надхвърляща формална роднинска връзка близост между двамата братя е
доказана и смъртта на В. П. е изживяна от доверителят им крайно тежко и с голяма човешка
мъка.Твърдят,че няма съпричиняване на процесното ПТП от пострадалия,защото той е
пресичал улицата на осветено място и не е извършвал движение,с което да обърка
подсъдимия.Поддържат,че във фактическия състав на престъплението няма отнемане на
предимство на пешеходна пътека или внезапно излизане на платното не на пешеходната
пътека,от които да следва някаква причинна връзка с удара,а пострадалият просто е пресичал
една пуста улица,без движение на други автомобили,т.е. нито едно от обективните
обстоятелства по делото не дава основание за намаляване на обезщетението.
Намират за неправилни аргументите на съда за снижаване на обществената опасност на
подсъдимия поради това,че е шофьор на линейка и с положителна характеристика за
отлично изпълнение на трудовите му задълЖ.я.Приемат обратното на това,тъй като
допускането на ПТП от шофьор на линейка увеличава обществената опасност на
2
дееца.Интерпретират заетата от него позиция за желание за прикриване на обективната
истина,за вменяване на причиняването на ПТП на пострадалия и за опити за укриване на
съществени и относими факти,което говори за липса на критично отношение към случилото
се.По отношение на претендираните разноски поддържат,че те съответстват на сложността
на производството и извършените процесуални действия,поради което следва да се присъдят
на гражданския ищец.Молят за уважаване на граждански иск в пълен размер.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище,че първоинстанционният съдебен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден и от гледна точка на вида и размера на
наказанията.Не взема становище за размера на гражданския иск.
Поверениците на гражданския ищец и частен обвинител Р. П. поддържат въззивната си
жалба.Твърдят,че с нея са оспорили и размера на наложеното на подсъдимия наказание и
пледират,че следва да бъде наложено най-тежкото такова,за да се изпълнят целите на
наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.На първо място
излагат,че обстоятелството ,че подсъдимият е шофьор на линейка не допринася за
смекчаване на отговорността му,нещо повече,това му е дало самочувствието на страхотен
шофьор и му е внушило самонадеяност така че да не предприема никаква маневра,нито да
намали,нито да спре или заобиколи,когато е видял пострадалия на пътя.В този смисъл не
споделят приетото от съда,че се касае за небрежност и твърдят,че е налице
самонадеяност.Оспорват и извода на съда,че подсъдимият е с ниска степен на обществена
опасност,на който противопоставят обстоятелството,че той е напуснал мястото на
произшествието,заминал е и след време се е появил,през което време е измислил вече
варианти.Освен това той се е обадил на тел.112,но след св.Ю. и освен това в хода на
производството не е показал никакво съжаление от случилото се,а след произшествието е
създал романтична връзка,която се е развила до степен да се ожени и е щастлив.
Изразяват несъгласие с прието от съда,че е налице съпричиняване от пострадалия,който е
пресичал не на пешеходна пътека,в която връзка поддържат,че подсъдимият просто не е
реагирал и поради това е налице груба самонадеяност,направо пряк умисъл,като е мислел,че
ще може да се размине с жертвата,но въпреки това се е случил фаталния удар и затова
наказанието следва да бъде максимално.По отношение на приетото съпричиняване
изтъкват,че такова няма и това,че пострадалият се е движел не директно върху пешеходната
пътека,а леко встрани,с нищо не изменя приносът на подсъдимия,тъй като произшествието е
щяло да се случи и без това.Излагат,че пешеходецът се е движил по права линия,макар и не
върху пешеходната пътека и приближаващият го автомобил е бил толкова далече,че е имал
достатъчно време да реагира във всички ситуации,разгледани от вещите лица.
Относно размера на обезщетението изтъкват,че трима свидетели са установили,че братята са
имали особена близост и Р. П. особено болезнено е преживял смъртта на брат си,поради
което гражданския иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Поверениците на частния обвинител Р. П. ,с писмени становища,представляващи копия на
тези,подадени пред първостепенния съд,поддържат доводите на прокурора.
3
Защитникът на подсъдимия на първо място поддържа,че не е установено мястото на
произшествието-дали е на главен път или път,част от републиканската пътна мрежа или на
такъв път,който е част от градската пътна мрежа,който факт намира за особено
съществен,защото той определя и ограниченията на скоростта.Оспорва,че в този пътен
участък е имало вертикална пътна маркировка,тъй като от писма от Областно пътно
управление-Благоевград и от Община-Якоруда става ясно,че има само един пътен
знак,който е поставен след произшествието.На следващо място приема за неверен факт,че
това е осветен участък от пътя,а всъщност е точно обратното,тъй като св.Ю.,който се е
озовал първи на местопроизшествието е заявил,че не е имало никаква осветеност на пътния
участък,не е имало работещи лампи,не е имало каквато и да е възможност да се вижда
нормално в тези условия.Намира всичко това за установено и за защитата не е ясно как
съдът е извел,че е налице нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,тъй като се е движел над
разрешената скорост,но не е имал съответната реакция.
Изразява недоволство и от това,че съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК-касае
се за шофьор в Бърза помощ,който цял живот е работил само това,видно от трудовата му
характеристика става въпрос за човек,който е помагал на стотици хора в този район и
благодарение на неговите умения стотици хора са спасени,прекрасен служител,реагирал е
адекватно при спешни повиквания дори извън работното си време,с необходимите
сръчност,бързина и квалификация.Не е осъждан и през цялата си трудова кариера е имал
само 4 акта за леки нарушения и то във времето,когато е започнал,след като е придобил
правоспособност.
По отношение на съпричиняването изтъква,че произшествието е станало на 3 до 4 метра от
пешеходната пътека,т.е. пешеходецът не е пресичал на обозначеното за това място и
едновременно с това резултатът от кръвната проба на последния показва значително
количество погълнат алкохол.
Пледира за постановяване на справедлив съдебен акт,тъй като подсъдимият и към момента
продължава да изпълнява задълЖ.ята си,той е единственият шофьор на линейка там и за
тази му правоспособност има определени специфични изисквания,полагане на
допълнителни тестове.
В лична защита подсъдимият добавя,че бащата на пострадалия е намерен след една седмица
починал,като синовете му една седмица не са знаели,че е починал.Допълва и че Р. П. ,при
посещенията си в Якоруда,изобщо не е живял при брат си,а при един негов комшия и почти
не се е срещал с него.По отношение на пътния участък поддържа,че на известно разстояние
има едно изкачване и погледнато отстрани изглежда ,че има видимост,обаче в посока от
Разлог за Велинград има едно леко изкачване,което отнема половината от видимостта и това
пречи най-много в тъмната част на денонощието.
Поверениците на Р. П. репликират защитата,като посочват,че св.Ю. е казал,че лампата
отляво не е светела,а ударът е в дясната лента и освен това късите светлини на водача
осветяват 50-55 метра,т.е. той е имал осветеност в дължината на опасната зона,която при 66
км/ч е 50 метра,като същият е бил на разстояние два пъти плюс 10 метра от опасната зона и
4
дори да е имал затруднение на първите 50 метра,то е имал още 60 метра за пълен спирачен
път,за да предприеме някаква маневра.Противопоставят се и на доводите за
съпричиняване,като поддържат,че за да е налице такова, то същото следва да е в причинна
връзка с резултата,а такава няма.
В последната си дума подсъдимия не се счита за виновен и че целият му живот е свързан с
книжката.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбите, както и излоЖ.те от страните, и след като
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда приема следното:
Чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е
приел за установена фактическа обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и
тя е следната:
Подс.Ш. е правоспособен водач на МПС от 2003 год.,наказван четири пъти за нарушения по
ЗДвп,не е осъждан,работи като шофьор на линейка във ФСМП-гр.Якоруда.
На 11.08.2021 год. вечерта,след като приключили работа,св.С. и пострадалия В. П. посетили
заведението на М. Ш.,което се намирало на ул.“Миланица“ в гр.Якоруда,в близост до
бензиностанция „Вия“ и си поръчали ракия.Около 21.30 ч. св.С. си тръгнал,а П. останал още
около половин час.Напуснал заведението около 22.00 ч. и отправяйки се към дома
си,предприел пресичане на платното за движение на ул.“Миланица“ в района на
кръстовището с ул.“Стефан Караджа“ в посока към тротоара на моста на ул.“Стефан
Караджа“.Започнал пресичането извън намиращата се след кръстовището пешеходна
пътека,обозначена с напречна пътна маркировка ,тип „Зебра“,както и с поставени от двете
страни пътни знаци Д17“Пешеходна пътека“ с примигващи светлини.
В същото време по ул.“Миланица“,с посока на движение към м.“Юндола“ наближавал
кръстовището на ул.“Миланица“ с ул.“Стефан Караджа“ л.а. „Мерцедес Е 250“ с рег. № ***,
/собственост на Ю. С./,управляван от подс.Ш..
Платното за движение по ул.“Миланица“ било двупосочно,с по една лента за движение във
всяка посока,разделени с единична непрекъсната линия М1,а в района на кръстовището-с
единична прекъсната линия,тип „М3“.Широчината на платното за движение била 10.40
метра.Платното за движение на ул.“Стефан Караджа“ от дясната страна на кръстовището
било двупосочно,широко 7.90 метра,с по една лента за движение във всяка посока,с
обособена тротоарна ивица от двете страни.Външните страни на тротоарните ивици били
оградени с метални парапети,като в този участък улицата представлявала мост над р.Места.
Автомобилът се движел със скорост от 66.31 км/ч в дясната пътна лента,по суха асфалтова
настилка без неравности,на къси светлини в тъмната част на денонощието при улично
осветление -от двете страни пътят се осветявал от симетрично разполоЖ. вертикални улични
лампи,от които не работела само една,намираща се от лявата страна на пътя до пешеходна
пътека.
Пешеходецът започнал пресичането,когато управляваният от подсъдимия автомобил се
5
намирал на отстояние 108-109 метра,движейки се от ляво Н.сно и почти перпедикулярно
спрямо посоката му на движение.При всеобхватно наблюдение на пътя подсъдимият имал
обективна възможност да възприеме пешеходеца като опасност при навлизането му на
пътното платно и при скоростта си на движение своевременно да реагира като намали
скоростта или спре.
Пешеходецът изминал около 9 метра,когато в дясната лена за движение бил ударен в
областта на дясната подбедрица с предната дясна част на автомобила,управляван от Ш..След
първоначалния удар последвало повдигане на тялото на П. и завъртането му наляво,при
което при съприкосновение с дясната част на бронята се получило счупване на лявата
бедрена кост в долната трета и счупване на шийката на лявата бедрена кост.При
продължаващото възкачване на тялото на пострадалия последвал удар на таза му в областта
на предния десен фар и ръба на предния капак и предния десен калник на автомобила.След
този удар тялото на пешеходеца се приплъзнало по гръб по ръба на предния капак на
автомобила,при което били получени контузии по гърба отляво,а по автомобила-хлътване на
десния край на предния капак.Поради ротацията на тялото и удара под ъгъл леко
наляво,тялото не достигнало до предното стъкло,но главата на П. достигнала до дясното
странично огледало,в което се ударила.След известно носене на тялото на пешеходеца от
автомобила,то било изхвърлено напред и Н.сно,като паднало на банкета отдясно на пътното
платно по посоката на движение на автомобила,приплъзнало се по затревената част,след
което се установило на място по гръб.
Подсъдимият не спрял на мястото,а след удара и отхвърлянето на тялото на пешеходеца
напред и Н.сно, продължил движението си,при което отхвърлил по път обувките му,както и
част от отломки от автомобила.
Скоро след това обаче се върнал на мястото на произшествието,на което вече бил св.Ю..Той
бил в същото заведение и поради звука от силен удар,възприет и от св.К.,веднага се
отправил към кръстовището.В района му не видял автомобил или хора,но в затревената част
на банкета,отдясно на платното за движение,забелязал човек,лежащ по гръб.Установил
липсата на пулс и веднага се обадил на тел.112 и в 22.05 ч. съобщил за блъснат човек.
Тогава ,в посока от гр.Разлог,с автомобила приближил подсъдимия и спрял след
пешеходната пътека.Свидетелят забелязал,че по автомобила има следи от удар.Подсъдимият
слязъл,отишъл до тялото и също проверил за пулс.После и той подал сигнал до тел.112,а на
св.Ю. казал,че той е блъснал човека,понеже не го е видял.
На мястото на произшествието пристигнал екип на ФСМП-Якоруда в състав д-р Л. и
шофьор на линейката Х. Л.,като лекарят констатирал смъртта на В. П..След това пристигнал
и полицейски екип от група „Охранителна полиция“ при Участък Якоруда -В. К. и М.
Ш.,както и мл.автоконтрольор от РУ на МВР-Якоруда-В. Ц..Последният съставил
констативен протокол за ПТП,в който отразил,че посоката на движение на пешеходеца е от
дясно наляво,което е възприел от разговор с водача на автомобила,както и че в района на
кръстовището е осветен участъка от пътя.Братът на подсъдимия-св.Ш. Ш. също отишъл на
мястото на произшествието и от брат си разбрал,че пешеходецът,след като е пресякъл
6
пътното платно ,в последния момент паднал назад върху колата.На място пристигнал и
братът на пострадалия-Р. П.,който видял тялото на пострадалия по гръб на земята.
Бил извършен оглед на местопроизшествието,намиращо се на ул.“Миланица“,в района на
кръстовище,образувано от ул.“Миланица“ и ул.“Стефан Караджа“,като установените върху
пътното платно и извън него следи и предмети,както и направените измервания и
констатации,били фиксирани в протокол и бил изготвен и фотоалбум.За посока на огледа
била избрана посока от с.Юруково към с.Черна Места /м.Юндола/,а за основен ориентир-
ръбът на бордюрна плоча на първата дъга,от която започвала дъговидната извивка за
ул.“Стефан Караджа“,намираща се от дясната страна на пътното платно по посока на
огледа.Отразено е в протокола,че се касае за прав участък от пътя,в населено място,без
напречен или надлъжен наклон.Върху платното за движение не били установени
спирачни,трасологични или механични следи.
На подс.Ш. била взета кръв за изследване и от химическата експертиза не е установено
наличие на етилов алкохол и упойващи лекарствени средства и наркотични вещества в
предоставените за изследване кръв и урина.
В пробата,иззета на 12.08.2021 год. от трупа на В. П., е установено наличие на етилов
алкохол в концентрация 2.42 промила.Не е установено наличие на упойващи лекарствени
средства и наркотични вещества.
От извършените оглед и аутопсия на трупа на пострадалия и от приетата по делото СМЕ е
установено,че смъртта му се дължи на блъскане от движещ се автомобил.Констатирани са
комбинирана черепномозъчна и гръбначна травма,множество счупвания на дълги тръбести и
плоски кости,несъвместимо с живота счупване на черепния покрив и черепна основа
вляво,контузия на мозъка,счупване на шийни прешлени,счупване на ребра в лявата гръдна
половина по една фрактурна линия,счупване на таза вляво,бампер фрактура на дясна
подбедрица,счупване на тялото на лявата бедрена кост в долната трета,счупване на шийката
на лявата бедрена кост,ретроперитонеален хематом,обширни охлузвания в лявата половина
на гърба,характерни кръвонасядания на дясната подбедрица с полукръгла форма и лявото
бедро с триъгълна форма,масивни кръвонасядания на меките черепни покривки.
Според експертизата,ударът от лекия автомобил е отзад и отдясно на пострадалия.След
първоначалния удар е последнало възкачване на тялото с гръб по предния капак,удар на
главата в рамката на предното стъкло с тилната част на главата.Кръвонасяданията с
характерната полукръгла форма от външната страна на дясното коляно и триъгълно
кръвонасядане с подлежащо счупване на тялото на лявата бедрена кост в долната трета на
лявото бедро са от групата контактни увреждания,причинени от директен удар от части на
автомобила и представляват отпечатък на част от тях.
За изясняване на механизма на ПТП и причините за него е приета АТЕ ,според която
автомобила е бил технически изправен,средната му скорост на движение е била 66.31 км/ч,а
на мястото на произшествието няма фиксирани спирачни следи,но дори и водачът да е
задействал ефективно спирачната система,тъй като автомобилът е бил снабден с АБС на
7
спирачната уредба и спирачните колесни устройства осигуряват спирачен ефект на
границата на блокиране,това не позволява блокиране на колелата.
Опасната зона за спиране на автомобила /пълния спирачен път/ при посочената скорост е
определена на около 50 метра.
От техническа гледна точка причина за възникналото ПТП е несвоевременна реакция на
водача на лекия автомобил,като произшествието е било предотвратимо,защото в момента на
навлизане на пешеходеца на пътното платно отстоянието на автомобила от мястото на
произшествието е било около 108-109 метра и при опасна зона за спиране на превозното
средство от около 50 метра,за водача е съществувала техническа възможност за
предотвратяване на произшествието.За него е съществувала техническа възможност да
задейства спирачната уредба на автомобила и да спре до мястото на произшествието.
В момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно автомобилът е бил видим за
пешеходеца.Въпреки средната му степен на алкохолно опиване,преценката му,че
автомобилът е достатъчно далече и има възможност да пресече пътя,без да бъде ударен от
него,е била правилна.
Ако водачът на лекия автомобил се е движел с 50 км/ч, това разстояние автомобилът е щял
да измине за 7.81 сек. и при изминаване на цялата широчина на пътното платно от 10.40
м.,пешеходецът при приетата му скорост на движение от 1.5 м/сек. е имал възможност да
пресече пътното платно,без да бъде ударен от автомобила,т.е. произшествието е било
предотвратимо.
С допълнителна комплексна експертиза е изяснена най-вероятната траектория на движение
на пешеходеца след като е започнал пресичането на кръстовището,като експертите са
приели,че В. П. е пресичал платното за движение на ул.“Миланица“ от ляво Н.сно пред
автомобила,почти перпендикулярно спрямо посоката му на движение.Със сигурност не е
пресичал отдясно наляво,т.е. ако се е връщал по някаква причина към заведението,защото
тогава тялото му е щяло да бъде изхвърлено не към банкета,а към средата на платното за
движение,респ. към средата на автомобила и главата на пострадалия е щяла да се удари в
челното му стъкло,а ако автомобилът не е спрял след този удар /както е в случая/ е щял дори
да прегази изхвърленото пред него тяло.Инициалният удар върху пострадалия пешеходец е в
десния му крак,който към момента на удара е бил опорен,а левият е изнесен пред
тялото,респ. пред центъра на тежестта на тялото.Не е възможно пешеходецът да е изкочил от
„нищото“ отдясно на водача точно когато се е разминавал с насрещен товарен автомобил /с
оглед обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие/ ,тъй като той е имал
идеалната видимост от над 150 метра към кръстовището,защото определеното място на
удара е около 5 метра наляво от десния бордюр,а и защото влиза в противоречие с
твърдяното усещане от „закачането на нещо“.
От снимките на огледния протокол е установено,че в района на кръстовището не е имало
пътни знаци за забрана за движение със скорост,различна от тази за населено място.
Изчислена е скоростта на автомобила в момента на удара по разстоянието на отхвърляне на
8
пешеходеца и е прието,че средната скорост на движение преди възникване на
опасността,довела до произшествието ,е 66.31 км/ч.
Изведено е,че водачът е реагирал със закъснение при тази скорост на автомобила,тъй като ще
измине опасната зона от около 50 км/ч за 3.92 сек.,като за това време пешеходецът ще
измине разстояние от 3.12 метра и тъй като водачът е задействал спирачната уредба на
разстояние от около 29 метра,това не му е позволило да спре до мястото на произшествието
и да предотврати удара.
Съобразно описания механизъм на произшествие и отчитайки сложното въртеливо и
постъпателно движение на тялото на пострадалият пешеходец след удара от автомобила в
десния му опорен крак,отчитайки и деформациите на купето на автомобила и резултатите от
извършената аутопсия,експертите са приели,че раните в главата и тялото на пострадалия със
сигурност са получени от страничното дясно огледало за обратно виждане.
Ударът от лекия автомобил е отзад и малко отдясно на пострадалия,което е установено от
характерната бампер фрактура на дясната подбедрица,защото върхът на трииъгълния костен
фрагмент посочва посоката на удара.
Не е имало причина пешеходецът да не бъде възприет от водача,като в случая се касае за
липса на реакция или несвоевременна реакция от страна на последния.При установената
скорост на движение подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме
своевременно пешеходеца като опасност за движението и да отреагира адекватно с
намаляване на скоростта и спиране,за да предотврати произшествието.Подсъдимият не е
предприел своевременно спиране.
Установено е още от гласните доказателствени средства-показанията на Р. П.,/брат на
пострадалия и конституиран в настоящото производство като граждански ищец и частен
обвинител/,на св.К. и Ч./ и тези на св.К.,разпитана във въззивното съдебно следствие,че
пострадалият и брат му Р. П. са били в много добри отношения,със силна връзка на обич и
привързаност и последният е преживял изключително тежко смъртта му.
За да приеме за установена тази фактическа обстановка първостепенният съд е подложил на
пълен и правдив анализ доказателствените източници по делото,от които е извел времето и
мястото на пътнотранспортното произшествие,механизма на настъпването му,пътната
обстановка и посоката на движение на пешеходеца и на автомобила,управляван от
подсъдимия,скоростта,с която е управлявал,причинените телесни увреждания на
пострадалия и причинната връзка между последните и настъпилата смърт на същия.
Посоката на движение на пострадалия,при което е предприел преминаване през
ул.“Миланица“ съдът е установил въз основа на сведенията,дадени от св.С. и тези на
св.Д.,които са познавали пострадалия като чест клиент на заведението и маршрута,по който
е минавал-пресичал от заведението към моста на ул.“Стефан Караджа“,за да стигне до дома
си.Че малко време след като си е тръгнал от заведението е бил блъснат от автомобила се
извежда от показанията на св.Ю.,който е чул силен звук от удар и е излязъл на платното за
движение,който звук е бил възприет и от св.Д.,която след това разбрала,че П. е бил ударен от
9
автомобил.Изводите на първоинстанционния съд в тази насока се подкрепят от АТЕ,според
която В. П. е пресичал почти перпендикулярно пред автомобила,управляван от
подсъдимия,отдясно наляво спрямо посоката му на движение.
Мястото на удара също е установено по категоричен начин от констативния протокол,
протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него,както и от заключението
на експертите.
От протокола за оглед е видно,че местопроизшествието се намира в гр.Якоруда,на
ул.“Миланица“,в района на кръстовището,образувано от ул.“Миланица“ и ул.“Стефан
Караджа“.ПТП е настъпило в населено място,на прав участък от пътя,като от двете му
страни липсват естествени или изкуствени обекти,вещи и предмети,ограничаващи
видимостта.Посочено е също,че на разстояние 28.80 м. от ориентира /началният ръб на
бордюра на първата дъга,от която започва дъговидна извивка за ул.“Стефан
Караджа“,намираща се дясната страна на пътното платно по посока на огледа/ по
дължина,има пешеходна пътека-М8.1,тип „Зебра“-напречно разположена с общо 9
бр.сегменти,обозначена със знак Д17 с примигващи светлини в горната си част.
С оглед на посочените констатации в протокола за оглед на местопроизшествието,то и за
място на последното е прието от експертите района на кръстовището,образувано от
ул.“Миланица“ и ул.“Стефан Караджа“ в гр.Якоруда.
Същото е оспорено от защитникът на подсъдимия с твърдения,че такова кръстовище не
съществува,а съществува кръстовище,формирано от Републикански път ІІ-84 и ул.“Стефан
Караджа“,като в подкрепа на твърденията си представя карта по сега действащия план на
Якоруда,според която няма ул.“Миланица“.
За проверка на твърденията на защитата от въззивният съд е изискана информация от
Община-Якоруда и от АПИ-Областно пътно управление-Благоевград и от тях е получена
разнопосочна информация.Така от Община-Якоруда е постъпило писмо /л.90 от въззивното
дело/,според което ул.“Миланица“ не е идентична с Републикански път ІІ-84,тя е
перпендикулярна на описания път и се намира на около 150 м. на запад от кръстовището
между Републикански път ІІ-84 и ул.“Стефан Караджа“,като същата е част от общинската
пътна мрежа на гр.Якоруда.Допълнително е представена информация за разполоЖ.ето на
сгради в участъка между кръстовището,образувано от Републикански път ІІ-84 и
ул.“Стефан Караджа“ до изхода на гр.Якоруда в посока Велинград.
Според отговора на АПИ-Областно пътно управление –Благоевград /л.91 от въззивното
дело/ път ІІ-84 „Юндола-Якоруда-Разлог“ от км 61+500 до 107+400 е част от
републиканската пътна мрежа,попадаща на територията на Областно пътно управление-
Благоевград и преминава през Якоруда.На км 77+939 от Републикански път ІІ-84 има
кръстовище с ул.“Стефан Караджа“,но нямат информация дали път ІІ-84 е ул.“Миланица“ по
регистъра на Якоруда.Представили са ситуация на път ІІ-84 „Юндола-Якоруда-Разлог“,на
която не са отразени улици от населеното място и извлечение от „BGMaps“,според която
ул.“Миланица“ и път ІІ-84 се припокриват.
10
Горните отговори дават основание на САС да приеме,че всъщност се касае за привидно
противоречие,изводимо от различните наименования на един и същ пътен участък и че
мястото на произшествието е там,където и както е описано в протокола за оглед на
местопроизшествие.Посоченото се установява от извадките от общия устройствен план на
Якоруда и от действащия кадастрално-регулационен план,от които е видно,че
ул.“Миланица“ прави завой в едната си част и продължава вече като част от Републикански
път ІІ-84,вкл. и в частта с кръстовището с ул.“Стефан Караджа“.В този смисъл мястото е
очертано и в обвинителния акт /л.6 от същия/,като находящо се на Републикански път ІІ-
84,преминаващ през гр.Якоруда и свързващ две административни области и отделни
населени места.
Касае за участък от пътя в населено място,с наличие на улично осветление и пешеходна
пътека в района на кръстовището,поради което и твърденията на защитата,които са в
насока,че не е установено дали е път от републиканската пътна мрежа или е част от
градската пътна мрежа,което е от значение за режима на скоростта, се явяват неотносими с
оглед на изводите на експертите за скоростта,с която е управлявал подсъдимия и
предотвратимостта на удара както при установената му скорост на движение от около 66
км/ч,така и при скорост на движение от 50 км/ч.
Видно е в тази насока от експертните заключения,че скоростта,с която е управлявал
подсъдимия в момента на удара е била 66.31 км/ч.При възникване на опасността на
пътя,каквато представлява навлизане на пешеходеца на пътното платно,същият е отстоял на
108.72 метра и е могъл да го възприеме,а опасната зона за спиране е определена на 50
метра,което е дало основание на вещите лица да приемат,че за него е съществувала
техническа възможност да предотврати произшествието,но е реагирал и е задействал
спирачната уредба на разстояние от около 29 метра,което не му е позволило да спре до
мястото на ПТП и да го предотврати.
Вещите лица са изчислили и че при движение със скорост от 50 км/ч,водачът на автомобила
е могъл да възприеме пешеходеца от около 83.34 метра при опасна зона за спиране от около
35 метра и за него и в този случай е съществувала възможността за предотвратяване на ПТП.
Установено е от доказателствените източници и протоколите за извършени процесуално-
следствени действия,свидетелски показания и заключения на вещи лица,че участъкът от
пътя на мястото на произшествието е бил осветен от улични лампи,както и че осветеността
пред автомобила на къси светлини е била в рамките на 50-55 метра,която осветена зона е
равна и по-голяма от опасната му зона за спиране при скорост от 66 км/ч,поради което и
видимостта му не е била ограничена както от липсата на осветление на пътя пред него,така
и от други фактори,препятстващи видимостта му.
Обсъдени са от първостепенния съд и дадените от подсъдимия обяснения,които правилно са
оценени като средство за защита,тъй като твърденията му за появата на пешеходеца на
пътя,за посоката на придвижването му,за скоростта,с която е управлявал превозното
средство и за видимостта на пътя,са проверени от техническа и медицинска гледна точка и в
съвкупност с показанията на свидетелите и констатациите в протокола за оглед на
11
местопроизшествие , са били опровергани.
Несъмнено е налице и пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания в
резултат на произшествието и настъпилата смърт на пострадалия.
Последният обаче с поведението си също е допринесъл за настъпване на произшествието и
това е така,защото при пресичане на платното за движение не е изпълнил задълЖ.ето си да
премине по намиращата се в близост пешеходна пътека -нарушение по чл.113,ал.1,т.1 от
ЗДвП и то е поставило началото на причинно-следствения процес.
С оглед на горното правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел,че
подс.Ш. е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от
НК,като на инкриминираните дата и място,при управление на МПС в нарушение на
чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца В. П..
По силата на посочената разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат,когато възникне опасност за движениетото,а в конкретния случай
опасността за движение е възникнала в момента на навлизане на пешеходеца на пътното
платно и обективно е станал видим за водача,но подсъдимият не е реагирал своевременно с
намаляване на скоростта или със спиране,така че да избегне настъпването на вредоносните
последици.
Допуснатото от подсъдимия нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат-смъртта на пострадалия В. П.,за който резултат е допринесъл
пешеходеца с неправомерното си пресичане на необозначено за това място.
САС споделя правния извод на първия съд и за това,че вмененото му нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл.21,ал.1 от ЗДвП не е в причинна връзка с
резултата,тъй като е установено по експертен път,че не скоростта е в основата на
произшествието,а липсата на реакция от страна на подсъдимия,тъй като както при избраната
от него скорост на движение,така и при управление с 50 км/ч произшествието е било
предотвратимо с намаляване на скоростта или спиране.
Първостепенният съд правилно е приел, че от субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост ,в проявлението й на небрежност,тъй като подс.Ш. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.В този смисъл същият е бил длъжен да предвиди,че липсата на своевременна
реакция на възникналата опасност на пътя може да причини настъпването на вредоносния
резултат.
САС не споделя доводите на поверениците на гражданския ищец и частен обвинител Р. П.
,че деянието е извършено в проявната форма на самонадеяност ,още по-малко при наличието
на пряк умисъл,като в отговор на това следва да се изтъкне,че с обвинителния акт,с който
Ш. е предаден на съд, прокуратурата поддържа,че деянието е извършено при несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по чл.11,ал.3,пр.1 от НК,поради което е и недопустимо
отговорността му да бъде ангажирана по пр.2 на чл.11,ал.3 от НК или по ал.2 на чл.11 от
НК,тъй като липсва такова обвинение.
12
Освен това аргументите на защитата за прилоЖ.ето на чл.11,ал.3,пр.2 от НК касаят
обстоятелства,които са от значение за индивидуализация на наказанието на подсъдимия,тъй
като го характеризират откъм трудовата му заетост,както е сторил първоинстанционния
съд.В тази връзка правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства положителната обществена характеристика на
подсъдимия,която включва и отлично изпълнение на трудовите му задълЖ.я на плоскостта
на високорисково ежедневно управление на автомобил със специален режим на
движение,липсата на допуснати тежки нарушения на правилата за движение по пътищата и
чисто съдебно минало,съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства е отчетено допускането на тежко
нарушение на правилата за движение по пътищата,причинено от липса на реакция у
подсъдимия въпреки опитността му като шофьор и обстоятелството,че не е спрял веднага
след произшествието,а е продължил движението си,като е отчетена и високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние не само предвид съставомерния резултат,но и с
оглед неблагоприятните последици за близките на загиналия.
В този смисъл,макар и да е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства,САС споделя преценката на първостепенния съд,че не са налице условията на
чл.55 от НК /каквото искане се поддържа от защитата и в настоящото производство/,тъй
като изключително високата степен на обществена опасност на деянието на фона на
многократно увеличения пътен травматизъм в страната налага наказателна принуда с по-
голям интензитет.Наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода
,/съобразено с редакцията на относимата разпоредба по смисъла на чл.2,ал.2 от НК/ не се
явява несъразмерно тежко при така установените обстоятелства ,които го характеризират
като личност с ниска степен на обществена опасност на подсъдимия,но наличието на
посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства препятстват прилоЖ.ето на
чл.55 от НК.
Правилно изтърпяването на така наложеното наказание е отложено на основание чл.66,ал.1
от НК за срок от три години,тъй като са налице предпоставките за прилоЖ.е на института на
условното осъждан.Подсъдимият е неосъждан,наложеното му наказание не надвишава три
години и за постигане на целите на наказанието не се налага ефективното му изтърпяване.
За постигане на целите на специалната и на генералната превенция съдът правилно е
приложил и разпоредбата на чл.343г от НК,като е лишил подсъдимия от правоуправление за
срок от три години,който е от естество да дисциплинира водача да съблюдава стриктно
правилата за движение на пътищата.
По отношение на приетия за разглеждане граждански иск от Р. П. САС споделя аргументите
на първостепенния съд относно неговата частична основателност до размера от 40 000
лв,като е видно,че същият е предявен в размер на 70 000 лв. ведно със законната лихва от
датата на увреждането.
Безспорно е налице причинна връзка между деянието на подсъдимия и претърпения от
13
гражданския ищец вредоносен резултат-загубил е брат си,с когото са имали запазени
братски отношения независимо от това,че ищецът от дълги години,повече от 20 год., се е
установил в Испания заедно със семейството си,но е посещавал периодично бащината си
къща,в която е живял и пострадалия..Несъмнено гражданският ищец е понесъл смъртта му
тежко,като е узнал за това минути след произшествието и лично е отишъл на място. Видно е
от показанията на свидетелите,че се касае за запазени отношения между двамата братя,които
са поддържали връзка помежду си през всички години,в които гражданският ищец е
пребивавал в чужбина.Правилно обаче е отчетен от първостепенния съд факта,че животът
им в различни държави неминуемо е рефлектирал и върху близостта им и интензивността на
отношенията им и това води до намаляване на претенцията за вреди на граждански ищец и
като е отчел и допуснатото съпричиняване от страна на пострадалия,е намерил иска за
основателен и доказан до посочения размер от 40 000 лв.
В този смисъл неоснователни се явяват доводите на поверениците на гражданския ищец за
уважаване на иска в пълен размер,тъй като изводимите от показанията на свидетелите
сведения очертават наличието на обичайна връзка между двама братя,без същата да може да
се определи като такава на особена близост.Напълно обясними от смъртта на брат му са
били отрицателните емоции,преживени от гражданския ищец ,както и тъгата му,че вече
„няма при кого да идва,няма кой да го посреща“,които страдания обаче са и естествена
последица от това,че брат му е бил последният му близък роднина в България.Ето защо САС
намира,че размера на обезщетението за неимуществени вреди е определен правилно и няма
основания атакувания съдебен акт в гражданската му част да бъде ревизиран.
С оглед на горното САС намира атакуваната присъда за правилна и
законосъобразна,постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон,поради което и следва да бъде потвърдена.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възлоЖ. направените от гражданския ищец и
частен обвинител Р. П. разноски за повереник в първоинстанционното производство в
размер на 6200 лв. и във въззивното производство в размер на 6250 лв. ,както и разноски на
частния обвинител Р. П. за повереници в първоинстанционното производство в размер на
3600 лв.
По отношение на искането на последните за присъждане на разноски при въззивното
разглеждане на делото,направено с молба на л.76 от въззивното дело,придружена от напълно
нечетливо копие на договор за правна помощ,САС счита същото за неоснователно.Видно,че
посочената молба,а и в последващата такава са копия на тези,представени по
първоинстанционното производство и в тях са излоЖ. съобраЖ.я относно хода и
съдопроизводствените действия само в това производство.Касателно разглеждане на делото
пред въззивния съд липсва отделно становище на поверениците на частния обвинител Р.
П.,същите не са се явявали в съдебните заседания и не са взели становище по хода и по
съществото на делото във въззивния съд,поради което и САС счита,че на същите следва да
бъдат присъдени само посочените по-горе разноски за процесуално представителство пред
окръжния съд,но не и пред САС.
14
По излоЖ.те съобраЖ.я Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 47 от 30.10.2024 год. на Окръжен съд-Благоевград по НОХД №
910/23 год.
ОСЪЖДА Ю. Ш. Ш. с ЕГН ********** да заплати на Р. В. П. сумата от 6200 лв. разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 6250 лв. разноски за адвокат във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Ю. Ш. Ш. с ЕГН ********** да заплати на Р. В. П. с ЕГН ********** сумата от
3600 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. В. П. за присъждане на разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15