№ 475
гр. София, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Н. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 313 и сл. от НПК.
С протоколно определение от 07.07.2021 г., постановено по НЧД № 7305/2021 г. по
описа на Софийски районен съд /СРС/, НО, 12-ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, по отношение на осъдения В. ФИ. П. е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по НОХД № 19595/2019 г., по НОХД № 9723/2020 г. и
по НОХД № 16418/2019 г. – и трите по описа на СРС, а именно – наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„Строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
Със същото определение на основание чл.59 от НК, първостепенният съд е зачел и
приспаднал от така определеното едно общо най-тежко наказание – времето, през което
осъденият В. ФИ. П. е бил задържан по реда на чл.72 от ЗМВР, до 72 часа с постановление
на прокурор и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 16418/2019 г.
по описа на СРС и по НОХД № 19595/2019 г. по описа на СРС, а на основание чл.25, ал.4 от
НК, СРС е зачел и приспаднал от така определеното едно общо наказание – времето, през
което осъденият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 19595/2019 г. по
описа на СРС, считано от 12.12.2019 г. до 04.04.2021 г.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба от адв. Р. В. – САК
– преупълномощен от назначения за служебен защитник по отношение на осъдения В. Ф. П.
– адв. КР. М. – от САК, в която се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно
и необосновано, поради което се отправя искане за неговата отмяна и за определяне спрямо
осъдения П. на друго общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде най-
справедливо.
1
В съдебно заседание, защитникът на осъдения В. Ф. П. – адв. В. – от САК, поддържа
така депозираната частна жалба, като моли обжалваното първоинстанционно определение да
бъде отменено, и да бъде извършено ново групиране на наказанията, което да отговаря на
критериите на закона, явяващо се и най-благоприятно за осъдения. Моли определеното
наказание да бъде също най-благоприятното за осъдения П., като се приложат разпоредбите
на чл.25 и чл.59 от НК, но не и тази на чл.24 от НК.
Представителят на СГП пледира обжалваното определение на СРС да бъде
потвърдено като правилно и следващо да бъде оставено в сила с въззивното решение.
Осъденото лице В. ФИ. П. е нередовно призован, не се явява и не ангажира доводи по
фактите и обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на
подадената въззивна частна жалба, а производството спрямо него бе разгледано при
условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 НПК.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съдебен състав – СРС – НО, 12-ти
състав, е образувано по повод постъпило предложение от прокурор при СРП, с правно
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, за групиране на наказанията, наложени на осъдения
В. Ф. П. по НОХД № 19595/2019 г., по НОХД № 9723/2020 г. и по НОХД № 16418/2019 г. –
и трите по описа на СРС, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. В така депозираното
предложение се отправя искане за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду
наложените на осъдения за съвкупността от престъпления – в размер на две години
„Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
За да се произнесе по постъпилото предложение, първостепенният съд е изискал
справка за съдимост по отношение на осъдения В. Ф. П., както и справка от ГД „Изпълнение
на наказанията“ относно правното му положение.
Въз основа на така събраните писмени доказателствени средства, СРС е приел за
установено, че са налице основанията за групиране на наказанията, наложени на осъдения
П., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК. Приел е, че В. Ф. П. е осъден по НОХД №
19595/2019 г. по описа на СРС, за деяние, което е извършил на 10.11.2019 г., за което му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца; както и
по НОХД № 9723/2020 г. по описа на СРС, за деяние, извършено на 15.11.2019 г., за което
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година; а така също и
по НОХД № 16418/2019 г. по описа на СРС, за деяние, извършено в периода 28.03. –
29.03.2019 г., за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2
години. Първостепенния съд е отчел, че за всички тези осъждания на П. може да бъде
образувана една съвкупност, която включва трите осъждания, тъй като деянията са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е по трите производства.
Първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките спрямо осъдения
В. Ф. П. да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му за
съвкупността от престъпления, в размер на 2 (две) години „Лишаване от свобода“.
Ето защо и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, СРС – НО, 12-ти състав е
групирал наложените на осъдения В. Ф. П. наказания по НОХД № 19595/2019 г., по НОХД
№ 9723/2020 г. и по НОХД № 16418/2019 г. – и трите по описа на СРС, като е определил
едно общо най-тежко наказание за тях „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, и е
постановил същото да бъда изтърпяно ефективно при първоначален „Строг“ режим, на
2
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал от така
определеното едно общо най-тежко наказание – времето, през което осъденият В. Ф. П. е
бил задържан по всяко едно от посочените наказателни производства и е търпял наказание
„Лишаване от свобода“ по НОХД № 19595/2019 г. по описа на СРС, считано от 12.12.2019 г.
до 04.04.2021 г.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата
инстанция документ – частна жалба от адв. Р. В. – от САК, в качеството му на защитник на
осъденият В. Ф. П., която съдът намери за допустима, като подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и в срока по чл. 306, ал.3, вр. чл.319, ал.1 от НПК, но по
съществото й неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че
са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени по отношение на осъдения
П. по присъди, постановени по № 19595/2019 г., по НОХД № 9723/2020 г. и по НОХД №
16418/2019 г. – и трите по описа на СРС, тъй като деянията, предмет на образуваните и
приключили наказателни производства, са извършени от осъдения при условията на реална
еднородна съвкупност, преди да е влязла в сила присъда срещу него за което и да било от
тях.
Налице са следователно, предпоставките, визирани в императивната законова
разпоредба на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание на осъдения, измежду така наложените му по цитираните три наказателни
производства.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил за изтърпяване
от осъдения П. на едно общо най-тежко наказание измежду определените му за
съвкупността от престъпленията, а именно – в размер на най-тежкото от тях – „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години.
В съответствие с доказателствената съвкупност, СРС е констатирал, че В. Ф. П. е
осъждан с тридесет отделни съдебни акта, но на групиране подлежат наложените му
наказания именно по посочените по-горе производства – по НОХД № 19595/2019 г., по
НОХД № 9723/2020 г. и по НОХД № 16418/2019 г. – и трите по описа на СРС, тъй като
наказанията по предходните осъждания на лицето са вече изтърпени и то в съотношение
най-благоприятно за осъдения.
Така, видно от справката за съдимост на В. Ф. П., същият е осъждан, както следва:
- С влязло в сила определение на 12.12.2019 г., за одобряване на споразумение,
постигнато между страните по НОХД № 19595/2019 г. по описа на СРС, НО, В. Ф. П. е
осъден за извършено от него на 10.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и с оглед постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК, му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, следва да
бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим. С така постановеното определение и на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, от наложеното на П. наказание, е приспаднато
времето, през което същия е бил задържан по цитираното наказателно производство, по
реда на ЗМВР и НПК, считано от 19.11.2019 г. до 12.12.2019 г.;
- С влязло в сила определение на 08.10.2020 г., за одобряване на споразумение,
постигнато между страните по НОХД № 9723/2020 г. по описа на СРС, НО, В. Ф. П. е
осъден за извършено от него на 15.11.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като на основание чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК и с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, му е наложено наказание
3
ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
- С влязло в сила определение на 12.05.2021 г., за одобряване на споразумение,
постигнато между страните по НОХД № 16418/2018 г. по описа на СРС, НО, В. Ф. П. е
осъден за извършено от него в периода 28.03.2019 – 29.03.2019 г. престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като на основание чл. 195, ал. 1,
т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 от НК и с оглед постигане целите
на наказанието по чл. 36 от НК, му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от
свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим, като на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК при изпълнение
на така определеното наказание е приспаднато времето, през което П. е бил задържан.
Налице са следователно, предпоставките, визирани в императивната законова
разпоредба на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за определяне на едно общо най-тежко
наказание на осъдения, измежду така наложените му за съвкупността от описаните
престъпления.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил за изтърпяване
от осъдения едно общо най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от
престъпления, а именно – в размер на най-тежкото от тях – наложеното му по НОХД №
16418/2018 г. по описа на СРС – НО – „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години.
Правилно и законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, съдът определя
първоначален „Строг“ режим на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от 5 години
за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е
било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията;
в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за
което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години, като в конкретика на процесния случай, приложимата
разпоредба е именно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Не са налице основания за ревизия на изводите на първоинстанционния съдебен
състав по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК. Правилно
съдът е приспаднал от така определеното на осъдения едно общо най-тежко наказание,
времето, през което П. е бил задържан по реда на чл.72 от ЗМВР; до 72 часа с постановление
на прокурор, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД №
16418/2019 г. по описа на СРС и по НОХД № 19595/2019 г. по описа на СРС, включени в
съвкупността осъждания.
Правилно и законосъобразно районният съд е приложил закона, като на основание
чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднал от така определеното на осъдения едно общо най-тежко
наказание, изтърпяната част от наказанието по включеното в съвкупността НОХД
№19595/2019 г. по описа на СРС, считано от 12.12.2019 г. до 04.04.2021 г.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне
или отмяна – неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила или явна несправедливост на определеното при
условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо, най-тежко наказание спрямо
осъдения В. Ф. П., поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето
решение.
4
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.07.2021 г. на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 12-ти състав, постановено по НЧД № 7305/2021 г. по описа на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5