Решение по дело №656/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на Е.В.Я. ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст. К. ***, със съдебен адрес:*** против ЗППАМ № 23-0283-000073/ 05.11.2023 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и административно- производствените правила. Жалбоподателят сочи, че е дал кръвна проба за химико-токсилогично изследване в ФСМП – Каварна в законово установения срок на 05.11.2023 г., за което е бил придружен от полицейски служител на РУ – Каварна.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Ст. К. *** е получена писмена молба с изразено становище, че поддържа жалбата и счита оспорения адм. акт за незаконосъобразен.

Ответникът по оспорването – началникът на сектор при ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, редовно призован, не се явява, и не се представлява. В писмено становище, изпратено с адм. преписка изразява становище за законосъобразност на издадения адм. акт и неоснователност на подадената жалба.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че на процесната дата жалбоподателят Е.В.Я. е управлявал лек автомобил м. „Мерцедес“ с ДК№ ТХ 7969 АМ, видно от съставения АУАН с. GA № 716637 от 05.11.2023 г. (стр. 16 от делото), собственост на Пламен Атанасов Димитров.

С процесната Заповед № 23-0283-000073 от 05.11.2023 г. началникът на сектор при ОД на МВР – Добрич, РУ – Каварна е наложил ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя.

По делото е представен Протокол за извършване напроверка за употребата на наркотични и упойващи вещества № 283р.17160/ 05.11.2023 г. (стр. 18 от делото), от който се установява, че жалбоподателят Р. Радев е дал проба за химическо изследване, като материалът е изследван за алкохол и отрицателен резултат, а при изследването за наркотични вещества е дал положителен резултат за Бензодиазепини.

По делото са представени: Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Добрич за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Добрич за издаване на мотивирани заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (стр. 24 и 25 от делото). Представено е изследване с Дрегер Друг Тест 5 000 (стр. 19 от делото) за наличието на наркотици, с положителен резултат за Бензодиазепини.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 23-1717-000104 от 12.06.2023 г. на началника на Първо РУ- Добрич при ОД на МВР –Добрич, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от представената Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. директорът на ОД на МВР –Добрич е упълномощил лицата от състава на дирекцията, които следва да издават заповеди за прилагане на ПАМ, сред които и началниците на РУ при ОД на МВР – Добрич за територията на съответното РУ при ОД на МВР - Добрич.

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица).

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 04.12.2021 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: …б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;..“. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в случая не е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. В чл.6 ал.9 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В настоящия случай жалбоподателят е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.9 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова преди излизането на резултата от кръвната проба административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на опиати (в случая бензодиазепини).

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 1010 лева, включително внесена държавна такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият

административен съд

РЕШИ :

ОТМЕНЯ по Заповед за ППАМ № 23-0283-000073/ 05.11.2023 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на Е.В.Я. ЕГН ********** *** е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“Максим Горки“ №12, представлявана от директора старши комисар Ц.П., да заплати на Е.В.Я. ЕГН ********** *** направените разноски по административно дело № 656/2023 г. по описа на АдмС - Добрич в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, съставляващи адв. възнаграждение и внесена ДТ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия: