№………………………………./08.06.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в закрито съдебно заседание на 08.06.2017
г., в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА
КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 463 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С нова молба от 07.06.2017 г. К.Ж.К. е отправила
второ по ред искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за
разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ.
От представените от молителката предишни и
нови писмени доказателства, декларации за имуществено състояние, справки от СВ
– Варна, нотариални актове и договор за доброволна делба, епикриза,
служебна бележка и удостоверения и служебно направена справка в ТР, протокол на
Помощник ЧСИ, Решение № 217/10.03.2016 г. по т.д. № 2296/2015 г. по описа на
ВКС, І т.о., Решение № 72/30.03.2017 г. по в.т.д. № 26/2017 г. по описа на АС –
Варна, т.о., искова молба на КОНПИ, служебна бележка от ДГ, удостоверение от
„ВИП България инвест” ЕООД от 31.05.2017 г. и справка
от СВ - Варна е видно, че същата е в трудоспособна възраст, от представените
медицински документи не се установява трайно влошаване на здравословното
състояние /след 2014 г./, което да й пречи да реализира месечен доход в
рамките поне на средния за страната, още повече, че в удостоверение
№ 14/08.02.2016 г. и 18/31.05.2017 г. на „ВИП България инвест”
ЕООД е посочено, че К. упражнява трудова дейност. Последната притежава недвижими
имоти, както следва: апартамент № 14, находящ се в гр. Варна, ул. „Роза” № 37,
вх. А, ет. 4 с площ от 63.82 кв.м.; 1/3 ид.ч. от ПИ №
050058 по плана на гр. Игнатиево, м. „Таш Гечит” с площ от 12.021 дка; 1/2 ид.ч.
от ПИ № 311 по КП на гр. Варна, кв. м. „Розмарин” с площ от 500 кв.м.; ½
ид.ч. от ПИ № 114013 по плана на с. Генерал
Кантарджиево, м. „Азман Тарла”
с площ от 1.351 дка; 1/2 ид.ч. от ПИ № 114014 по
плана на с. Генерал Кантарджиево с площ от 607 кв.м.; 1/2 ид.ч. от ПИ №
017475 по плана на гр. Варна, м. „Маница /Таушан тепе/” с площ от 2 дка; 1/4 ид.ч. от ПИ в
землището на с. Игнатиево, м. „Таш Гечит” с площ от 6016 кв.м.; 1/2 ид.ч.
от овощна градина, находяща се в землището на с. Рогачево, м. „Чаира”, община Балчик с площ от 5015 кв.м. Налагането на
тежести върху притежаваните от К. имоти не препятства ползването им и реализирането
на доходи от тях.
Вярно
е, че за 1/2 ид.ч. от ПИ № 114014 по плана на с. Генерал
Кантарджиево с площ от 607 кв.м. е проведена публична продан, видно от протокол
от 07.02.2017 г. на Помощник ЧСИ и е обявен купувач за имота, но няма представени
доказателства цената на имота да е заплатена, имотът действително да е възложен
и за това да е налице влязло в сила постановление за възлагане. Същото не може
да бъде установено и от представената от ищцата справка от СВ – Варна.
От
представените от К. писмени доказателства единствено се установява, че по
отношение на нея е влязло в законна сила решение на ВКС, с което е прогласена
нищожността на сделката за 1/2 ид.ч. от имот с
постройка в с. Оброчище”, община Балчик, от която същата черпи собственически
права. Колкото до Решение № 72/30.03.2017 г. по в.т.д. №
26/2017 г. по описа на АС – Варна, т.о., с което се потвърждава първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на
ищцата за установяване на членственото й
правоотношение като съдружник във „Варна парадайс”
ООД, то не са ангажирани доказателства същото да е влязло в законна сила към
настоящия момент. Напротив, след служебна справка се установява, че решението е
обжалвано от К. и касационната й жалба е в процес на администриране. Т.е. молителката
и към настоящия момент е съдружник и управител на „Варна парадайс”
ООД и едноличен собственик на капитала и управител на „Варна парадайз” ЕООД, като в настоящото производство не са
представени доказателства за стойността на дела й в дружествата, който не е
равнозначен на частта й от дяловия капитал. Наложените запори върху дружествените
дялове на ищцата не препятства развиването на търговската дейност на дружествата
и разпределянето на печалба.
От
друга страна от справката от СВ – Варна представена от ищцата се установява, че
е налице влязло в сила решение № 1692/25.07.2013 г. по гр.д. № 3110/2012 г. по
описа на ВОС, с което по отношение на нея е прогласена за недействителна
покупко-продажба на ап. 12, находящ се в гр. Варна, кв. „Чайка”, бл. 10, вх.
Г., ет. 1 с площ от 69.290 кв.м., по силата на която Тони Димитров Димитров е продал имота на Емилия Януарова,
притежаван в режим на СИО между Димитров и К.К., на
основание чл. 24, ал. 4 от СК. Т.е същата е собственик на 1/2 ид.ч. от този имот.
От
гореизложеното е видно, че К.Ж.К. разполага с достатъчно
имущество, от което може да реализира доходи или да се разпорежда с него.
С
оглед изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2
от ГПК за уважаване на молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на
държавна такса, поради което същата е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивира
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***
за освобождаване от заплащане държавна такса в производството по гр.д. № 463/2016
г. по описа на ВОС, Х състав, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: