№ 1897
гр. Варна, 29.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900391 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
С протоколно определение № 716/15.12.2025г. съдът, по искане на ищеца, е
назначил повторна съдебно-счетоводна експертиза, като е възложил разноските на
ответника.
Отделно, въз основа на представената от А. Т.- вещо лице по първоначална
експертиза, справка- декларация по чл. 23, ал.2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № H-1/2023г.
за вписването, квалификацията на възнагражденията на вещите лица, съдът е
определил окончателно възнаграждение в размер на 2450 лева, като е задължил
ответника да представи допълнителен депозит в размер на 450 лева.
По делото е постъпила молба вх.№ 37116/17.12.2025г. от ответника „Юробанк
България“ АД, чрез процесуалния си представител юрк. К. с искане съдът да
преразгледа горното определение. Намира, че на осн. чл. 160, ал. 1 вр. чл. 154, ал. 1 от
ГПК задължена за разноските за експертизата е страната, която е направила
доказателственото искане. Възразява и срещу определеното окончателно
възнаграждение на вещото лице по първоначалната експертиза, сочейки че този размер
е прекомерен с оглед фактическата сложност на задачите.
По искането, съдът намира следното:
В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6,
§ 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-
224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 ,
както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради
неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи.
Следователно, и с оглед посоченото тълкуване на СЕС, при всички случаи
разноските за експертиза се дължат от ответника.
Що се отнася да искането за редукция на вече определеното възнаграждение на
1
вещото лице по първоначалната експертиза, съдът съобразява, че същото отговаря на
представената справка – декларация, като ответникът не е оспорили вида на
извършените от експерта дейности и времето, за което това е сторено.
По изложените съображения, молбата за преразглеждане определение №
716/15.12.2025г. в частта относно определените депозити на вещите лица, се явява
неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 37116/17.12.2025г. от ответника
„Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си представител юк. К., преразглеждане
определение № 716/15.12.2025г. в частта относно възлагането и размера на разноски
за експертизи.
УКАЗВА на ответника, че ако поради невнасяне в срок на определените
разноски за експертиза страната стане повод за отлагане на делото, същата може да
понесе имуществена санкция.
Определението не подлежи на обжалване.
Съобщението за настоящото определение да се връчи на ответника по
електронен път.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2