РЕШЕНИЕ
№363
гр. Пловдив, 19.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесети януари, 2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при
секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
административно дело № 1110 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по предявен
иск от Д.Т.Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. М.
със съдебен адрес:*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)
– гр. София за присъждане на обезщетение в размер общо на 20 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от
ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническите администрации в
Затвора - гр. Пловдив, както и в Следствения арест на гр. Пловдив, за
периодите, уточнени допълнително с молба вх. № 7999/09.06.2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив (лист 12-13), както следва:
- от 01.02.2013 г. до
30.10.2015 г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, за
който период претендира неимуществени вреди в размер на 7000 лв.;
- от 12.12.2015 г. до
30.08.2017 г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест – гр. Пловдив и
Затвора – гр. Пловдив, за който период претендира неимуществени вреди в размер
на 6000 лв.;
- от 30.09.2017 г. (в
исковата молба е посочена дата 31.09., каквато обаче не съществува, поради
което съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка) до 31.07.2018
г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест – гр. Пловдив и Затвора – гр.
Пловдив, за който период претендира неимуществени вреди в размер на 3500 лв.;
- от 01.04.2019 г. до
26.05.2020 г. (датата на входиране на исковата молба), когато се твърди, че е
пребивавал в Арест – гр. Пловдив и Затвора – гр. Пловдив, за който период
претендира неимуществени вреди в размер на 3500 лв.
В исковата молба е
посочено, че неимуществените вреди се изразяват в унижение, срам, чувство за
безпомощност, болки и страдания. По отношение на периодите, в които ищецът е
пребивавал в Затвора – гр. Пловдив се твърди следното: нетната площ на килиите
не е надвишавала 3 кв.м. и не е имал достатъчно жизнено пространство, липсвала
вентилация и свеж въздух, което довело до задух и кашлица у ищеца; към момента
тоалетните в Затвора – гл. Пловдив са с неработещи казанчета, липсвали
прегради, липсвали чешми и умивалници и тоалетната не е шумоизолирана; храната
в Затвора – гр. Пловдив е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, освен
това, ищецът е със заболяване, изискващо специална диета, която не му е била
осигурена, с изключение на последните два периода; банята е в лошо състояние, а
водата не става за пиене; липсва светлина в килиите; има прокапали тръби и
мухъл; през зимата килиите в Затвора – гр. Пловдив са много студени, а през
лятото топли; спалното бельо се е сменяло много рядко, като на л.св. не са
предоставяни допълнителни топли завивки, а килиите били пълни с инсекти,
следствие от което постоянно имал обриви. На следващо място се твърди, че спрямо
ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не му е дадена възможност
за участие в програми за въздействие, което от своя страна е довело до
поведенческа и личностна криза, която е налице и към момента на депозиране на
исковата молба, както и отклонения в психическото му състояние. Освен това,
въпреки оплакванията, не му е била предоставяна психологическа помощ, в т.ч.
при постъпването си на 01.08.2019 г. се е записал в журнала за медицински
оплаквания, досежно необходимост от посещение при психиатър, каквото и до
настоящия момент не му е било осигурено. Оплаквания са изложени и относно
липсата на адекватно медицинско лечение, въпреки, че от 2004 г. бил
диагностициран като болен от Хепатит С и не му давали никакви лекарства, тъй
като тези, които му били осигурявани, касаели заболяване „шизофрения“ и
по-скоро касаели психичното му състояние. Все в тази насока се твърди и че през
м.01.2020 г. е имал простудно заболяване, но в продължение на два месеца не му
е била осигурена никаква медицинска помощ.
За периодите, в които
ищецът е бил настанен в Следствения арест гр. Пловдив, оплакванията са за
недостатъчна жилищна площ, наличие на мухъл и инсектициди“ (тук съдът
констатира, че вероятно отново е налице техническа грешка, доколкото
инсектицидите представляват химически препарати, използвани за унищожаване на
вредни насекоми, поради което и доколкото се твърди, че в килиите са налични хлебарки,
дървеници и бълхи, се приема, че се твърди наличието в тях на инсекти, а не
инсектициди), липсата на вентилация, лоша хигиена, неосигуряване на диетична
храна, както и достъп до зала и библиотека.
В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ.
Ответникът - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периодите преди 2015
г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП –
Пловдив изразява становище за неоснователност на иска, прави алтернативно
искане да се присъди справедливо обезщетение.
Искът е процесуално
допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
След като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, както по искане на страните,
с оглед дадените им указания, така и служебно събрани на основание чл. 284, ал.
3 от ЗИНЗС, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представени 3 бр.
справки от Арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив (л. 22, л.
70 и л. 182) се установява, че Д.Д. е пребивавал на територията на Арест
Пловдив за следните периоди в обхвата на претендираните: от 12.12.2015 г. до
27.03.2016 г., от 30.10.2017 г. до 12.11.2017 г. и от 10.04.2019 г. до
23.09.2019 г. От тези справки се установява, че през м. юни 2009 г. е открит
новият арест Пловдив, който се намира в рамките на затвора Пловдив и представлява
масивна двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. Квадратурата на арестните помещения
отговаря на изискванията за 4 кв.м. на задържано лице, като към посочените
периоди същите са били оборудвани, както следва: две килии с по три легла с
размери 190/71 см и 58 килии с по две легла, оборудвани с маса за хранене с
размери 60/60 см и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см, възглавници,
одеяла и чаршафи. Подовата настилка никога не е била с балатум, а е на основата
на полимерепоксидните смоли. За периода, в който лицето е пребивавало в ареста,
последователно е бил настанен в килия № 228, като ведно с него са пребивавали
още две задържани лица, в килия № 124, като ведно с него са пребивавали още две
задържани лица и в килия № 114, в която е пребивавал само с едно задържано лице,
като размерите на килиите са 14,74 кв.м. Всяка килия е снабдена със собствен
санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава
всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата
етажа на Арест – гр. Пловдив, като размерите на санитарния възел са 125/112 см,
а извеждането до банята става по утвърден график месец за месец с периодичност
два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по
съответното предписание. В ареста има изградена модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление. Според справките дневната светлина
прониква през прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за
по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани лица ежедневно
се осигурява задължителното време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. А
относно дезинфекцията има сключени договори с „ДДД-1“ ООД, съгласно които по
график и при необходимост се изпълняват дейностите по ДДД. В подкрепа на
изложените по-горе твърдения са представени Протоколи за извършена ДДД
обработка на 23.02.2016 г., 29.11.2016 г., 30.01.2017 г., 29.03.2017 г.,
11.07.2017 г., 22.05.2019 г. (лист 23-26).
От последно приложената
справка (лист 182) се установява също така, че ищецът не е искал лечение във
връзка с наличния си хроничен Хепатит С и не е проявявал симптоматика на това
заболяване, съответно не е било направено искане за назначаване на диетично
меню, свързано с това му заболяване. Също така не е съобщил за други
заболявания, които да са налагали съответни специфични терапии. По отношение на
залата на библиотеката се твърди, че от откриването си през 2009г. Арест – гр.
Пловдив разполага с библиотека с ограничен книжен фонд. В щатното разпределение
няма определен служител, на който да са му вменени задълженията да обслужва
задържани лица в тази връзка, същата е ситуирана в административната част на
сградата, където движението на задържани лица се извършва единствено и само под
строг конвой от двама служители от надзорно-охранителния състав /НОС/ при
съответната необходимост от извършване на процесуално – следствени действия
пред разследващия орган. В тази връзка е създадена организация при изявено
желание от страна на дадено задържано лице, което е избрало дадено заглавие от
предоставения им списък със заглавия, да му бъде осигурено от служител на НОС
за лично ползване от него в килията, в която е настанен.
От Докладна записка
Рег. № 3225/09.07.2020 г. на П.П.– ИСДВР в ЗО „Хеброс“ – Затвора – гр. Пловдив
(лист 28) се установява, че Д.Д. е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“ в периода от
07.10.2014 г. до 06.04.2015 г. За този период няма данни в кои стаи е бил
настанен, нито броя настанени в дадена стая. Стаите са с различна площ и
съответно различен брой пребиваващи – от 2 л.св. до 12 л.св. Във всяка стая има
поставени легла, шкафчета, столове и маси, като височината на стаите е 2,50 м,
има луминисцентно осветление, като в големите стаи има по две или три лампи,
всяка стая има два прозореца с размери 110/130 см, а големите стаи имат по три
прозореца. Отоплението на стаите е с локално парно, тоалетната и банята са общи
за сградата, тоалетната е с размери 4,50/3,30 м, а умивалнята е с размери
3,20/2,90 м. Банята се ползва три пъти седмично – понеделник, сряда и петък,
тогава има топла вода, състоянието на банята е нормално, има и помещение –
съблекалня. Няма данни дали през този период са извършвани ремонтни дейности,
обработките срещу насекоми са в същите дни, когато се извършват и в затвора.
Няма данни дали ищецът е участвал в програми за обществено въздействие.
Приложен към записката е График за разпределение на времето на лишените от
свобода в ЗООТ „Хеброс“ от 28.03.2018 г. (лист 29), който график се констатира,
че не е относим към периода, в който се сочи, че лицето е пребивавало в ЗООТ
„Хеброс“, а именно от 07.10.2014 г. до 06.04.2015 г.
От представените от
ответника Становище от 09.07.2020 г. на ИСДВР В. И. (лист 37-40), Становище на ИСДВР
В. И. (лист 75-78) и нарочно изявление на процесуалния представител на
ответника – юриск. Ч. в о.с.з., проведено на 22.07.2020 г., се установява, че за
периода от 28.03.2016 г. до 01.01.2017 г. липсва подробна информация в кои
помещения е бил настанен ищецът, с колко лица е пребивавал по едно и също
време, с каква квадратура са същите, какво е било тяхното обзавеждане. Посочва
се единствено, че в Затвора – гр. Пловдив и в системата на ГДИН единственият
меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от
свобода по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на
лишените от свобода“, което пък по утвърдената Номенклатура на делата със
срокове за съхранение на ГДИН и териториалните поделения – ТС-НО-5, утвърдено
със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. Установява се
единствено, че ищецът е постъпил в Затвора – гр. Пловдив на 29.07.2013 г. в
Приемно отделение, стая ОП 1, където е пребивавал до 01.08.2013 г., след което
със Заповед № 975/02.08.2013 г. е преместен в Пета група, стая № 56, след което
със Заповед № 46/01.02.2014 г. е преместен в Трета група, стая № 33, която е с
два отваряеми прозореца и със санитарен възел с един отваряем прозорец, през
този период ищецът е работил и има 132 отработени дни и със Заповед №
1536/07.10.2014 г. е преместен в ЗООТ „Хеброс“.
Второто постъпване на
ищеца в Затвора – гр. Пловдив е било на 28.03.2016 г. в Приемно отделение, стая
ОП 1, с два отваряеми прозореца, разполагаща със санитарен възел с отваряем
прозорец, като със Заповед № 541/01.04.2016 г. е преместен в Пета група, стая №
56 с два отваряеми прозореца и санитарен възел също с отваряем прозорец и със
Заповед № 983/14.06.2016 г. е преместен в Трета група, стая № 36.
За периода от
01.01.2017 г. (от която дата е налична подробна информация) до 19.08.2017 г.
ищецът е бил в Трета група и настанен в спално помещение № 36, с площ без
санитарен възел 15,06 кв. м. и площ на санитарния възел 2,52 кв. м. и при
максимален брой лишени от свобода, които е следвало да бъдат настанени, а
именно 3 л.св., през периодите от 10.02.2017 г. до 19.04.2017 г., от 09.05.2017
г. до 03.08.2017 г. ищецът е пребивавал с повече лица (4 и 5 л.св. в едно
спално помещение). Това спално помещение разполага с един отваряем прозорец с
размери 1,20х1,20 м.
За периода 20.08.2017
г. – 21.08.2017 г. няма данни къде е бил настанен ищецът.
За този исков период (от
12.12.2015 г. до 30.08.2017 г.) е посочено, че Д. е бил назначен на работа със
Заповед № 634/21.04.2016 г. в „Обособено производство“. Със Заповед №
1441/08.09.2016 г. е назначен като готвач в служебния стол. Със Заповед №
1589/07.10.2016 г. е спрян след дисциплинарно наказание със Заповед №
1595/07.10.2016 г. за положителен тест за употреба на хероин. Независимо от
това със Заповед № 365/14.03.2017 г. Д. отново е назначен на работа в
„Обособено производство“.
За периода от
13.11.2017 г. до 16.11.2017 г. ищецът е бил настанен в Приемно отделение,
помещение „ОП 2“ с площ без санитарен възел 26,28 кв.м. и площ на санитарен
възел 2,70 кв.м. при максимален брой лишени от свобода, които е следвало да
бъдат настанени, а именно 6 л. св., през периодите от 15.11.2017 г. до 16.11.2017
г., ищецът е пребивавал с повече лица (7 и 8 л. св. в едно спално помещение).
Помещението е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0,44/1,18 м и
0,98/1,18 м, както и с един отваряем прозорец на санитарното помещение с
размери 0,35/1,18 м.
За периода от 17.11.2017
г. до 16.07.2018 г. със Заповед № 1792/17.11.2017 г. ищецът е преместен в Трета
група и настанен в спално помещение № 33 с площ без санитарен възел 29,60 кв.м.
и площ на санитарен възел 3,96 кв.м. при максимален брой лишени от свобода,
които е следвало да бъдат настанени, а именно 7 л. св., през целия период е
пребивавал с по-малко или с 6 л. св., т.е. не са били повече от 7 л. св. Помещението
е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м и един отваряем
прозорец на санитарния възел със същите размери.
През този исков период (от
30.09.2017 г. до 31.07.2018 г.) ищецът е участвал в специализирана групова
работа „Овладяване на гнева“ от 05.12.2017 г. до 22.12.2017 г. А със Заповед №
48/12.01.2018 г. е назначен на работа в „Обособено производство“ и е работил до
17.07.2018 г., когато е бил освободен.
За периода от
24.09.2019 г. до 26.09.2019 г. ищецът е бил настанен в Приемно отделение,
помещение „ОП 1“ с площ без санитарен възел 26,47 кв.м. и площ на санитарен
възел 2,80 кв.м. при максимален брой лишени от свобода, които е следвало да
бъдат настанени, а именно 6 л. св., през периодите от 24.09.2019 г. до
25.09.2019 г., ищецът е пребивавал с повече лица (11 и 8 л. св. в едно спално
помещение). Помещението е разполагало с два отваряеми прозореца с размери
0,50/1,18 м и 0,77/1,18 м, както и с един отваряем прозорец на санитарното
помещение с размери 0,30/1,18 м.
За периода от
27.09.2019 г. до 26.05.2020 г. (датата на исковата молба) ищецът е бил преместен
в Трета група и настанен в спално помещение № 25 с площ без санитарен възел 31,32
кв.м. и площ на санитарния възел 4,49 кв.м. при максимален брой лишени от
свобода, които е следвало да бъдат настанени, а именно 7 л. св., през целия
период, с изключение на 10.02.2020 г., е пребивавал с повече лица (8, 9, 10, 11,
12 л. св. в едно спално помещение). Това спално помещение разполага с два
отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м и 0,50/1,20 м, както и с един
отваряем прозорец на санитарното помещение с размери 0,40/1,20 м.
За този исков период
(от 01.04.2019 г. до 26.05.2020 г.) Д. е назначен на работа със Заповед №
2825/29.10.2019 г. в „Обособено производство“ и със Заповед № 1343/17.06.2020
г. е спрян. Впоследствие със Заповед № 1345/17.06.2020 г. е назначен на работа
в затворническата кухня.
Съгласно посочените
по-горе становища, във всички спални помещения, в които е бил настаняван
ищецът, а и във всички останали помещения в Затвора – Пловдив, има обособени
санитарни възли с достъп до течаща студена вода, оборудването е стандартно и
еднакво за всички лишени от свобода – легло с размери 90х180 см и шкаф с
размери 45х50 см. Къпането на лишените от свобода е в обща баня, като всички
имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на
времето от съответната група. Като работещ (по време на изтърпяване на всички
наказания) същият е имал достъп до баня всеки ден след приключване на работния
процес. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената се
осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори,
както и могат да си закупят от лавката вещи, предмети и хранителни продукти,
които могат да ползват и държат при себе си, съгласно Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, като съответният
отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване, което е на
доброволен принцип.
Л. св. Д. е участвал в
специализирана групова работа „Овладяване на гнева“ от 05.12.2017 г. до
22.12.2017 г., със същия са провеждани беседи и разговори по различни поводи –
при планиране и препланиране на присъдата, за участие в групова работа, при
извършване на дисциплинарни нарушения от него, при мотивиране за започване на
работа, при желание от негова страна и др.
От страна на ответника
по делото са представени още:
- Присъствена форма за
месец декември 2017 г. относно обучение по групова работа на тема „Овладяване
на гнева“ за периода 05.12.2017 г. – 22.12.2017 г. ( лист 41);
- План на присъдата по
НОХД № 5845/2019 г. ( лист 42);
- становище Рег. №
3225/14.07.2020 г. от Началник с-р ФЛКР (лист 44), в което е посочено, че
затвора Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от
свобода, но се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци се подменят своевременно.
Изложено е, че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Посочено е, че със собствени сили на лишени от свобода и със
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН, се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки
предвид старата материална база. Според становището, банята е обща, подът е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за
лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и
е на територията на затвора (закупен през януари 2017 г.), а въглищата се
осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН;
- справка, изготвена от
Началник с-р ФЛКР (лист 44), според която в затвора разполагат с постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно
за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО.
Посочено е, че всеки лишен от свобода при постъпването си получава спално бельо
и постелен инвентар, за което се води отчетност, като грижата за чистотата на
спалното бельо се полага на лишените от свобода, като в утвърден график от
Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен
от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на
затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода има право
бельото му да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора, като няма
данни ищецът да е подал такава молба (нито за изпиране, нито за допълнителен
инвентар), която да е с отрицателен отговор. Изложено е, че за поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на основание чл. 80,
ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където при
извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Посочено е, че във всяка стая в затвора
Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма
вода. По отношение на топлата вода е посочено, че времето за достъп до такава е
съгласно утвърден от началника на затвора гр. Пловдив график за разпределение
на времето на лишените от свобода;
- график за
разпределение на времето на лишените от свобода на III, V и VI пост (лист
45-46, лист 48);
- работно време на
магазин към ДП ФЗД (лист 47);
- копия от менюта за
различни периоди, в т.ч. и такива за диетична храна (лист 49-62);
- Справка относно
правното положение на Д.Т.Д. (лист 82-83);
- Становище от
29.12.2020 г. от ИСДВР В. И., в което се посочва, че л.св. Д.Д., както и всички
останали л.св. не са лишавани от правото да ползват спортна зала и да посещават
библиотеката в затвора, съгласно графика за разпределение на времето на
групата, в която е бил настанен (лист 130);
- Договори за ДДД,
сключени от ГДИН, ведно с протоколи за извършени услуги (лист 133-179).
По отношение на
здравословното състояние на ищеца са представени:
- Медицинска справка от
14.07.2020 г. от Доктор МЦ Затвора – гр. Пловдив, към която са приложени
Амбулаторен лист № 168 от 30.06.2020 г. за общ медицински преглед, който се констатира,
че не е относим към спора, доколкото е след завеждане на исковата молба;
Епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода 05.05.2019 г. до 08.05.2019 г.;
Етапна епикриза от 14.07.2020 г. от МЦ Затвора – гр. Пловдив, която също се
констатира, че е извън исковия период; Рапорт от д-р К.Д. – Директор МЦ Затвора
– Пловдив от 14.05.2016 г. (лист 30-34);
- Становище от Н.Г. –
инспектор-психолог с рег. № 6646/30.07.2020 г. от 31.07.2020 г., съгласно което
при всяко постъпване в затвора на лишените от свобода се извършва
психологическо изследване, каквото е направено и за Д., последно от което при
настоящото му поредно постъпване в затвора. Посочва се, че провеждането на
психологическо консултиране на лишените от свобода се осъществява чрез заявка,
която трябва да отговаря на определени критерии /това включва и кризисни
състояния/ и по определена процедура. За ищеца се сочи, че не е постъпвала
заявка за консултиране от психолог, той самият не е подавал заявление за
индивидуална работа с психолог и не са се налагали кризисни интервенции. Д. е
преминал през специализирана програма „Овладяване на гнева“ /при предходната си
присъда/, към момента предвид противоепидемични мерки в Затвора – гр. Пловдив
се сочи, че са преустановени групови програми, поради което реализирането на
такива е отложено за след отпадане на ограниченията. Психолозите на Затвора –
гр. Пловдив нямат правомощия да провеждат лечения, като лишени от свобода, при
които са налице индикации за влошено психично състояние, чрез Медицинска служба
се изпращат на лечение в Психиатрично отделение към болницата при затвора – гр.
Ловеч (лист 81);
- Докладна записка от Ю.А.–
главен готвач затворническа кухня от 02.10.2020 г. (лист 104), от което се
установява, че ищецът работи в затворническа кухня, направени са му
предварително изследвания за работа в ЗОХ, няма данни да има заболяване и
поради тази причина се храни на общ режим;
- Медицинска справка от
д-р Р.Д., Доктор МЦ Затвора – Пловдив (лист 105), в която се посочва, че Д. не
е имал оплакване от психологическо естество, за да се налага някакво лечение
или интервенция, както и няма информация да е извършвана такава;
- Медицинска справка от
д-р Р.Д., Доктор МЦ Затвора – Пловдив от 09.12.2020 г. (лист 127), в която се
посочва, че от наличната документация на ищеца Д.Д. е видно, че лицето е
боледувало единствено от паралетичен илеус, поради което е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Свети Георги“ – Първа клиника по хирургия за периода от 0.05.2019 г. и е
изписан на 08.05.2019 г. Що се отнася до останалите диагнози, посочени в
исковата молба, няма данни в медицинското му досие, както и същият не е
предоставял налични такива;
- становище рег. №
СА-3679/08.12.2020 г. от Сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Пловдив, от което се установява, че Д.Д. е бил задържан в Арест
– гр. Пловдив 10.04.2019 г. по ДП № 190/2019 г. по описа на Трето Ру при ОД на
МВР – Пловдив. При първоначалния медицински преглед на лицето (амб. № 1035),
извършен на 11.04.2019 г., същият не е съобщил за наличие на бронхиална астма и
Хепатит С, налице са данни единствено, че от 8 г. употребявал наркотични
вещества, вкл. хероин венозно, а от 1 г. бил в метадонова програма на д-р Х. с
доза 170 мг, оплаквал се е от стомашно разстройство и при прегледа е бил във
видимо добро общо състояние, адекватен, афебрилен, кожа и видими лигавици –
б.о., бял дроб – чисто везикуларно дишане, сърце – ритмична сърдечна дейност с
честота 80 у/мин, ясни тонове, АН – 120/80, корем и опорно-двигателен апарат –
б.о. При така установеното при постъпване на лицето в Арест – гр. Пловдив,
лекарят е достигнал до следното заключение: Наркомания – ремисия. Хроничен
хепатит С. Бронхиална астма (по анамнестични данни). Дадена терапия: Лопедиум 1
капс. и Лепонекс (25 мг) х 1 табл. вечер. За времето на престоя на Д. *** се
сочи, че същият не е искал лечение във връзка с наличния хроничен Хепатит С и
не е проявявал симптоматика на такова заболяване. На 05.05.2019 г. е бил
хоспитализиран по спешност в Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД с диагноза К 56.0. Паралитичен илеус. Изписан е от клиниката на 08.05.2019
г. без да се е наложила хирургическа интервенция. През останалия период от
пребиваването му в ареста не е имал други сериозни здравословни проблеми, които
да са налагали провеждане на специфична терапия или извеждане за консултация
и/или лечение във външно лечебно заведение (лист 183);
- Медицинска справка от
д-р Р.Д., лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив (лист 186) от 02.12.2020 г., в
която се заявява изрично, че няма информация л.св. Д.Д. да боледува от Хепатит
С или да е предоставен документ, доказващ това му заболяване.
По искане на ищеца, с
оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по делото са
допуснати до разпит двама свидетели.
Свидетелят Л. Х.К.,
разпитан чрез видеоконферентна връзка между Административен съд – Пловдив и
Затвора – Пловдив заявява, че се познава с ищеца от 2015 г. – 2016 г., като са
се запознали в затвора, били са заедно 3-4 месеца през 2016 г. в килия № 36. По
отношение на тази килия свидетелят заявява, че същата е малка (2/3 м) и в нея
са били 7-8 л. св., тя е била на втория етаж в Трети отряд. Тоалетната в тази
килия е била вградена – клекало, като е била отделена от леглата, но са я
отваряли, за да циркулира въздух. Не си спомня през друг период да са били
заедно в една килия, но са били заедно в един отряд. Килиите, които са
обитавали заедно с ищеца посочва, че имат едно прозорче с размери 1/1,2 м и не
влиза достатъчно светлина, няма и въздух. Заявява, че зимата е студено, тъй
като се икономисва от парно, а пък лятото е абсолютна жега (ако вън е 40
градуса, вътре се сочи да е 42–43 градуса), няма въздух и е страшно. Вентилация
няма в стаите, няма мебели – маси и столове няма, ако л. св. си сковат нещо
сами, тогава ще имат. Топла вода няма, понякога и студена няма, скоро е имало
авария и останали без вода, преди месец е било същото положението, а и на
втория етаж като цяло нямало налягане. В банята имало 7-8 душа, но само 3 работели
и се къпят по 100 л. св. наведнъж. Относно хигиената в стаята заявява, че на
някакво число от месеца всеки л. св. дава дежурство, като на месец се раздават
по един сапун, по 150-200 гр. прах за пране и по една чашка веро, повече
препарати дават сега по време на пандемията. Заявява, че пръскат против бълхи и
хлебарки, но от 2-3 месеца не са пръскали (т.е. през м. юни - м. август 2020
г., което е извън исковия период), не знае с какво пръскат, но след това
излизат повече бълхи и хлебарки, като си спомня, че Д. е бил нахапан, както и
всички останали л. св. Свидетелят знае, че Д. има здравословни проблеми, но не
са ги обсъждали, според него, ищецът има Хепатит С, но не е виждал отговорни
органи от медицинския екип да му осигуряват медицинска помощ. Не знае да са му
давани лекарства, а и в затвора давали само парацетамол и аспирин за всяка
болка, а за хепатита нищо не са му давали. Не знае дали ищецът е говорил с
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, но ако има писмо, изпращат
инспектора като пощальон. Във връзка със заболяването на ищеца твърди, че не му
е била предоставяна подходящата диетична храна. По мнение на свидетеля, храната
като качество горе-долу е добра, но като количество – недостатъчна.
Свидетелят Д.И.Д.,
разпитан чрез видеоконферентна връзка между Административен съд – Пловдив и
Затвора – Пловдив заявява, че се познава с ищеца повече от 10 години, като в
този период са били заедно в една група, в един отряд, но никога в една стая.
Има впечатления от стаите, в които е пребивавал ищецът, тъй като го е
посещавал, посочва, че през 2017 г. Д. е бил настанен в стая № 36, а сега е в
стая № 25, но която и да е била стаята, тя винаги е била с лоша хигиена,
пренаселена и ако стаята е за 2 л. св. в нея са били по 7-8 л. св., в т.ч.
посочва, че стая № 36 е най-малката стая, а сега в стая № 25 са повече от 10 л.
св. В стаите няма вентилация, горещо е, тъй като са на втория етаж, има
прозорец, но е високо и трудно се стига, няма светлина и не може да се чете,
трябва да е светната лампата, за да се чете книга. Топла вода няма, има
студена, но понякога с часове и дни и студена няма, има режим, а и като са по
10 л. св. в една килия, е много трудно. През зимата е много студено, тъй като
има един прозорец, който има около 1 см луфт, а и от вратите също влиза
студено, сутрин от 5 до 6 часа се пускало парното, след което се спира и винаги
е студено, по стените има дупки по 5-6 см, които си ги запушват със сапун, няма
изолация, в стаите има миризма на влага, пълно е с мухъл и плесен, много е
мръсно, не е правен ремонт от много години. Знае, че ищецът боледува от астма
доста време, има и Хепатит С, но отговорните органи в затвора не са му
предоставяли медицинска помощ – когато е по график, не го приемали, а ако не е
по график – няма как да отиде при лекаря. Не са му предоставяни и лекарства,
като сочи, че трябва да умираш, за да ти дадат лекарства, а когато влизат в
затвора те качват в Стационара за преглед, но изследвания не се правят, питат
само дали имаш болести, вкл. свидетелят от 10 месеца се е записал за кръвни
изследвания, които още не са му направени. Според него ищецът е разговарял с
отговорните органи, че трябва да е на диета, но не знае такава да му е била
поставяна, така, както той самият получава диетична храна, която не е за язвени
болести и Хепатит С. Посочва, че за язвени болести не трябва да се дава
пържено, мазно и много подправки, а мазното и подправките преобладават във
всяка манджа в затвора, което вече не е диетична храна.
Съдът кредитира
частично показанията на разпитаните по делото свидетели, като по-долу в
решението ще бъдат изложени подробни мотиви в тази връзка.
Допусната и назначена е
отново по искане на ищеца съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице П. – доц. д.м. инфекционист, началник на клиника по инфекциозни
заболявания в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. В своето заключение вещото лице на
поставения въпрос страда ли ищецът от вирусен Хепатит С, отговаря, че по думите
на адвоката, Д. е болен от Хепатит С от 2004 г., но в делото няма нито едно
медицинско изследване, доказващо тази теза, свидетелят също твърди, че Д.
боледува от Хепатит С. Това заболяване обаче се сочи, че е с хроничен ход, а
инфекционистите се занимават с остро протичащи инфекции, като категорично към
момента на изготвяне на заключението, ищецът няма остър вирусен Хепатит С. Що
се отнася до хронично заболяване, е необходимо становището на гастроентеролог,
което трябва да бъде потвърдено от конкретно посочени медицински изследвания, а
именно: антитела към вируса на Хепатит С; РСR за констатиране на
вируса; биохимично изследване на чернодробните проби; ехография на черен дроб.
Посочва се, че в делото е представена епикриза от пролежаване в хирургична
клиника, където в графата „придружаващи заболявания“ не е отбелязан Хепатит С.
Направените изследвания, видно от епикризата, показват единствено увеличение на
една чернодробна проба – АлАТ 80 Е/л. Направената ехография е също неубедителна
– лека стеатоза /омазняване/ на черния дроб. В тази връзка и за пълна
достоверност на здравословното състояние на ищеца, вещото лице посочва, че е
необходима консултация с гастроентеролог.
Допълнително в съдебно
заседание вещото лице заявява, че е изготвил своето заключение на база
събраните по делото доказателства, където няма никакви документи, които да
потвърждават, че Д. има Хепатит С.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено. Същото
не е оспорено и от страните по делото.
Други доказателства в
хода на съдебното производство не са ангажираха от страните.
При така изяснената фактическа обстановка,
съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия
закон. Чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на чл. 16, ал. 1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Следователно, отговорността на ответника произтича
пряко от закона и административния характер на дейността по ръководство и
контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация,
ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен
орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на
наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените
изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните действия и
бездействия на включените в състава му административни звена и длъжностни лица
при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи,
че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага
наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния
акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Деликтната отговорност
на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК) е да проведе главно и
пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за
които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не
подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на
обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция
се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната
отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. В тази връзка и на страните са дадени нарочни указания, в
т.ч. че при неангажиране на доказателства, ще се приложат последиците от
недоказването, а на Затвора – гр. Пловдив и Арест – гр. Пловдив при изисканите
служебно от съда доказателства, че в случай на неизпълнение на това задължение,
съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Както вече се посочи, претендираното от ищеца
обезщетение за понесени неимуществени вреди е за периода от 01.02.2013 г. до
30.10.2015 г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, от
12.12.2015 г. до 30.08.2017 г., от 30.09.2017 г. до 31.07.2018 г. и от
01.04.2019 г. до 26.05.2020 г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест – гр.
Пловдив и Затвора – гр. Пловдив, които неимуществени вреди се твърди да са пряка
последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3 от ЗИНЗС.
На първо място, с оглед
събраните по делото доказателства, съобразно изрично уточнения исков период от
страна на ищеца и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност за периодите преди 2015 г., следва да се посочи, че погасителната
давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през
който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на
специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание,
както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да намерят приложение правилата на
чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института
на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането
на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане,
какъвто е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите
действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато
увреждането е следствие от бездействие.
В тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, са обсъдени
противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ (загл. изм.). В първия случай вземането
за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При
незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното
преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Това тълкувателно
решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт (ЗСВ) и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че
погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на
незаконосъобразните действия (бездействия) на администрацията да поставят ищеца
в благоприятни условия на задържане и лишаване от свобода.
От представените и
неоспорени от ищеца справки се установява по отношение на първия исков период,
а именно от 01.02.2013 г. до 30.10.2015 г., че Д. е постъпил в Затвора – гр.
Пловдив на 29.07.2013 г., съответно на 06.04.2015 г. е бил освободен. Давностният
срок, включително за непозволено увреждане, е регламентиран с чл. 110 от ЗЗД
като петгодишен и с изтичането му се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от ответника са направени
изрични възражения за погасяване по давност на исковата претенция, в
съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, поради което съдът приема, че
след като от 06.04.2015 г. до датата на предявяване на иска – 26.05.2020 г., е
изтекла петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът в
тази му част, а именно за периода от 29.07.2013 г. до 06.04.2015 г., подлежи на
отхвърляне.
Пак съгласно
установения престой на ищеца в Затвора – гр. Пловдив следва да се приеме, че в
останалата част, а именно за периодите от 01.02.2013 г. до 28.07.2013 г. и от
07.04.2015 г. до 30.10.2015 г. следва да се приеме, че искът е недоказан,
доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал на територията
на Затвора – гр. Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата
молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за
недостатъчна жилищна площ, липсата на осветеност, лоша хигиена, наличие на
мухъл и инсекти и т.н.
С други думи казано, по
отношение на първия предявен исков период, а именно от 01.02.2013 г. до 30.10.2015
г., когато се твърди, че лицето е пребивавало в Затвора – гр. Пловдив, за който
се претендират неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, искът следва да бъде
отхвърлен, от една страна като недоказан за периодите от 01.02.2013 г. до
28.07.2013 г. вкл. и от 07.04.2015 г. до 30.10.2015 г. вкл., за които периоди
се установи, че лицето не е пребивавало на територията на Затвора – гр.
Пловдив, а от друга като погасен по давност за периода от 29.07.2013 г. до
06.04.2015 г. вкл.
По отношение на
следващите искови периоди, и с оглед липсата на друго уточнение от страна на
ищеца, твърденията му за бездействие на затворническата администрация, ще
следва да бъдат разгледани за следните периоди, за които се установява, че
лицето действително е пребивавало в Арест – гр. Пловдив и Затвора – гр.
Пловдив:
- от 12.12.2015 г. до
27.03.2016 г. (когато е бил в Арест – гр. Пловдив) и от 28.03.2016 г. (когато е
приведен в Затвора – гр. Пловдив) до 21.08.2017 г. (когато е бил освободен). За
останалите периоди в обхвата на претендирания, а именно от 22.08.2017 г. до
30.08.2017 г. се установи, че лицето не е било на територията нито на Затвора –
гр. Пловдив, нито на Арест – гр. Пловдив, което е самостоятелно основание в
тази част искът да бъде отхвърлен като недоказан;
- от 30.10.2017 г. до
12.11.2017 г. (когато е бил в Арест – гр. Пловдив) и от 13.11.2017 г. (когато е
приведен в Затвора – гр. Пловдив) до 17.07.2018 г. (когато е бил освободен). За
останалите периоди в обхвата на претендирания, а именно от 30.09.2017 г. до
29.10.2017 г. и от 18.07.2018 г. до 31.07.2018 г. се установи, че лицето не е
било на територията нито на Затвора – гр. Пловдив, нито на Арест – гр. Пловдив,
което е самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен като
недоказан;
- от 10.04.2019 г. до
23.09.2019 г. (когато е бил в Арест – гр. Пловдив) и от 24.09.2019 г. (когато е
бил приведен в Затвора – гр. Пловдив) до 26.05.2020 г. (датата на входиране на
исковата молба). За останалите периоди в обхвата на претендирания, а именно от
01.04.2019 г. до 09.04.2019 г. се установи, че лицето не е било на територията
нито на Затвора – гр. Пловдив, нито на Арест – гр. Пловдив, което е
самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен като недоказан.
За разрешаването на
настоящия правен спор, следва да бъде съобразена също така и съдебната практика
на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, която е установила общи принципи и стандарти за
преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3
от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по делото Йовчев срещу
България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Н. срещу България, Решение от
28.06.2007 г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008 г. по делото Славчо
Костов срещу България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т. срещу
България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу
България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката
дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и
други срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази
съдебна практика, по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо
отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния
елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване
от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да
осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението
към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката
не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното
ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени.
В случая се претендират
неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
в Арест – гр. Пловдив и Затвора - гр. Пловдив за посочените по-горе периоди. Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от Д.Д. претърпени неимуществени вреди, които са последица от: липса
на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на инсекти; липсата на
дневна светлина и вентилация в помещенията; ниско качество на храната, както и
липсата на предоставена такава съобразно необходимата диета във връзка с
наличните у ищеца заболявания; лошото състояние на баните и тоалетните; лошо
качество на водата; не толкова честа смяна на спалното бельо; липса на
индивидуална и корекционна работа; липса на медицинско обслужване и др. под.
По отношение на първия
спорен момент, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона.
В чл. 20, ал. 2 от
ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от
свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал. 3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
От събраните и описани
по-горе доказателства по делото, за всеки един от останалите три искови периода
се установява следното:
По отношение на втория
исков период, а именно от 12.12.2015 г. до 30.08.2017 г., за който се
претендират неимуществени вреди в размер на 6000 лв., се установява, че лицето:
- от 12.12.2015 г. до
27.03.2016 г. е било настанено в Арест – гр. Пловдив, където е пребивавало в
килия № 228 с площ от 14,74 кв. м., като ведно с него са пребивавали още две
задържани лица, или, осигурена му е била необходимата жилищна площ от 4 кв. м.
За този период се установява, че Арест – гр. Пловдив е бил нов и на задържаните
лица са били осигурени всички необходими условия, съвместими с уважението към
човешкото достойнство – арестните помещения са били оборудвани с легла, маса за
хранене, табуретки, постелъчно бельо, собствен санитарен възел и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в
рамките на обема на бойлерите, изградена модерна система за диференцирано
дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, два пъти
седмично най-малко извеждане по график за баня, своевременна ДДД обработка,
осигурен е и задължителният престой на открито. Или, установява се, че за този
период жизненото пространство и условията при които е бил настанен ищецът, са
отговаряли на изискванията;
- от 28.03.2016 г. до
31.03.2016 г., когато лицето е приведено в Затвора – гр. Пловдив е и било
настанено в ПО, както и от 01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., когато е било
преместено в спално помещение № 56, от страна на ответника не са представени
доказателства колко точно са били настанените лишени от свобода в помещенията,
в които е бил настанен ищецът, поради което и ще следва да се приеме, че
ответникът не се е справил с доказателствената тежест и по делото не се
установява по безспорен начин жизненото пространство в помещенията, в които е
пребивавал ищецът, да е отговаряло на изискванията;
- от 14.06.2016 г. до
21.08.2017 г., когато лицето е преместено в спално помещение № 36, отново от
страна на ответника не са посочени данни колко точно са били настанените лишени
от свобода за отделни периоди, а именно от 14.06.2016 г. до 31.12.2016 г. и от
20.08.2017 г. до 21.08.2017 г., поради което и следва да се приеме, че тук също
не се е справил с доказателствената тежест и не се установява по безспорен
начин спално помещение № 36, в което е бил настанен Д., да е отговаряло на
изискванията. По идентичен начин стои въпросът и с друга част от този период, а
именно от 10.02.2017 г. до 19.04.2017 г. и от 09.05.2017 г. до 03.08.2017 г.,
доколкото от приложените по делото справки, се установи, че в него са били
настанени повече от 3 л. св. при площ на помещението без санитарния възел 36
кв.м. В подкрепа на изложените по-горе твърдения са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, първият от тях Козарев, който е пребивавал
заедно с ищеца в това спално помещение твърди, че това е малка килия, в която
са пребивавали 7-8 л. св., а вторият – Д., който въпреки, че не е бил настанен
в тази килия, е посещавал ищеца в нея и като цяло твърди, че тя е най-малката
стая;
- от 22.08.2017 г. до
30.08.2017 г., както вече се посочи и по-горе, не се установява ищецът да е
пребивавал на територията на Затвора – гр. Пловдив.
По отношение на третия
исков период, а именно от 30.09.2017 г. до 31.07.2018 г., за който се
претендират неимуществени вреди в размер на 3500 лв., се установява, че лицето:
- от 30.09.2017 г. до
29.10.2017 г., както вече се посочи и по-горе, не е пребивавало на територията
на Затвора – гр. Пловдив и/или Арест – гр. Пловдив;
- от 30.10.2017 г. до
12.11.2017 г. е било настанено в Арест – гр. Пловдив, където е пребивавало в
килия № 124 с площ от 14,74 кв. м., като ведно с него са пребивавали още две
задържани лица, или, осигурена му е била необходимата жилищна площ от 4 кв. м.
За този период се установява, че Арест – гр. Пловдив е бил нов и на задържаните
лица са били осигурени всички необходими условия, съвместими с уважението към
човешкото достойнство – арестните помещения са били оборудвани с легла, маса за
хранене, табуретки, постелъчно бельо, собствен санитарен възел и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в
рамките на обема на бойлерите, изградена модерна система за диференцирано
дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, два пъти
седмично най-малко извеждане по график за баня, своевременна ДДД обработка,
осигурен е и задължителният престой на открито. Или, установява се, че за този
период жизненото пространство и условията при които е бил настанен ищецът, са
отговаряли на изискванията;
- от 13.11.2017 г . до
16.11.2017 г., когато лицето е преведено в Затвора – гр. Пловдив и настанено в
Приемно отделение, за период от два дни (15 и 16.11.2017 г.) в ОП 2 са били
настанени повече от 6 л. в. на площ от 26,28 кв. м., т.е. за тези два дни
жизненото пространство на ищеца не е отговаряло на изискванията;
- от 17.11.2017 г. до
17.07.2018 г., когато е бил освободен, ищецът е пребивавал в спално помещение №
33, в което се установява, че жизненото пространство е отговаряло на
изискванията;
- от 18.07.2018 г. до
31.07.2018 г., както вече се посочи и по-горе, не е пребивавало на територията
на Затвора – гр. Пловдив и/или Арест – гр. Пловдив.
При това положение,
настоящият съдебен състав намира, че единствено и само за период от два дни,
ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
По отношение на четвъртия
исков период, а именно от 01.04.2019 г. до 26.05.2020 г., за който се
претендират неимуществени вреди в размер на 3500 лв., се установява, че лицето:
- от 01.04.2019 г. до
09.04.2019 г., както вече се посочи и по-горе, не е пребивавало на територията
на Затвора – гр. Пловдив и/или Арест – гр. Пловдив;
- от 10.04.2019 г. до
23.09.2019 г. е било настанено в Арест – гр. Пловдив, където е пребивавало в
килия № 114 с площ от 14,74 кв. м., като ведно с него е пребивавало още едно
задържано лице, или, осигурена му е била необходимата жилищна площ от 4 кв. м.
За този период се установява, че Арест – гр. Пловдив е бил нов и на задържаните
лица са били осигурени всички необходими условия, съвместими с уважението към
човешкото достойнство – арестните помещения са били оборудвани с легла, маса за
хранене, табуретки, постелъчно бельо, собствен санитарен възел и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в
рамките на обема на бойлерите, изградена модерна система за диференцирано
дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, два пъти
седмично най-малко извеждане по график за баня, своевременна ДДД обработка,
осигурен е и задължителният престой на открито. Или, установява се, че за този
период жизненото пространство и условията при които е бил настанен ищецът, са
отговаряли на изискванията;
- от 24.09.2019 г . до
26.09.2019 г., когато лицето е преведено в Затвора – гр. Пловдив и настанено в
Приемно отделение, за период от два дни (24 и 25.09.2019 г.) в ОП 1 са били
настанени повече от 6 л. в. на площ от 26,47 кв. м., както и в периода от
27.09.2019 г. до 26.05.2020 г., когато е било преместено в спално помещение №
25, с площ от 31.32 кв. м., лицето е
пребивавало с повече от 6 л. св. Изключение от горното прави само един ден, а
именно 10.02.2020 г. Във всички останали дни /244/ ищецът е пребивавал в
помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв. м.
Останалите твърдения на
ищеца останаха недоказани в настоящото производство. По делото не се установиха
данни да има дървеници, хлебарки и гризачи, в каквато насока са твърденията на
ищеца и разпитаните по делото свидетели. От страна на затворническата
администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да са били подадени оплаквания
за хигиената в помещенията както в Затвора – гр. Пловдив, така и в Арест - гр.
Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
По отношение на
твърденията на ищеца, че по време на престоя му в Арест – гр. Пловдив не му е
осигуряван достъп до зала и библиотека, следва да се посочи, че съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗИНЗС във всеки затвор,
затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се
осигурява достъп на всички лишени от свобода. От представената справка от Арест
– гр. Пловдив от 30.12.2020 г. се установява, че на задържаните лица е бил
предоставен списък с наличните в библиотеката книги, както и възможност при
заявено желание същата да им бъде предоставена за четене. От страна на ищеца не
са представени доказателства, а и не се твърди същият да е заявил желание за
четене на определена книга и да е получил отказ. При това положение и следва да
се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени незаконосъобразни
действия/бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанието лишаване
от свобода, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Видно от доказателства
по делото по отношение на помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът,
няма нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Няма
нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като и във всички стаи и помещения
на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Видно от приложените по делото справки, във всяка стая има достъп до денонощно
течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. Тук е мястото да се
отбележи, че при ВиК повреда не само лишените от свобода нямат вода, но и всеки
гражданин, засегнат от ВиК повредата, а понякога и цели населени места нямат
вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда не поставя лишените от
свобода, в частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг
гражданин. По отношение на топлата вода пък, по делото се установи, че времето
за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив
график за разпределение на времето на лишените от свобода, които графици са
надлежно присъединени по делото и по отношение на тях не е заявено оспорване от
страна на ищеца.
От представеното по
делото становище от затвора Пловдив се установява и че всички помещения на
Затвора – гр. Пловдив, в които е бил настанен Д., са с отваряеми прозорци,
както и че проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи изцяло от
самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват
помещението. Това, че прозорците имат решетки по никакъв начин не се отразява
на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в минимална степен
се отразява на количеството светлина в помещението, но от друга страна
решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за изтърпяване
на наложено наказание „лишаване от свобода“. Недоказани останаха твърденията на
ищеца, че поради липса на свеж въздух, имал дихателни проблеми и кашлица. По
делото няма данни, а и самият ищец не твърди да е уведомил администрацията на
затвора за такива здравословни проблеми. До извод в обратната насока не водят и
показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от представеното
медицинско досие и допълнително изисканите справки от Затвора – гр. Пловдив, не
се съдържат такива, които да установят по безспорен начин, че лицето е имало
каквито и да било дихателни проблеми, свързани именно с липсата на свеж въздух.
Все в тази насока следва и да се посочи, че дори свидетелят Д. твърди, че е
духало както от луфта на прозореца, който е бил около 1 см, така и от самата
врата, а така също и от дупките в стената. Или иначе казано според твърденията
на този свидетел също следва да се приеме, че помещенията, които е обитавал
ищецът са били проветрени.
Що се отнася до
хигиената в Затвора - гр. Пловдив, от приетите по делото справки и становища се
установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, като съответният отговорник изготвя график за почистване,
което е на доброволен принцип, което се потвърждава и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Напълно неоснователни и недоказани са и
твърденията в исковата молба за неработещи казанчета, липса на прегради и липса
на работещи чешми и умивалници. В тази връзка, видно от приложеното по делото
становище в Затвора - гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци.
Пак там е изложено, че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения
на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е
гранитогрес в общите умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от
свобода и със строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние. Според становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с
фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода.
Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на
затвора (закупен през януари 2017 г.), а въглищата се осигуряват редовно от
централна доставка от ГДИН. От справката на лист 44 по делото се установява, че
за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода,
където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Ето защо е напълно неоснователна
претенцията и в частта относно лошото състояние на баните и тоалетните. Само за
пълнота следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът
под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в
цялост не е шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това
неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната не може да се тълкува като
нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над
средното ниво на битови условия.
От цитираните по-горе
справки се установява също така и че в затвора разполагат с постелен инвентар и
спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници, достатъчно, за
да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено
е, че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода
като в утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник
и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника
на затвора. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и свидетелски
показания, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или
за допълнителен инвентар, на която молба да е получил отказ. Ето защо в тази
част претенцията също е неоснователна.
На следващо място по
делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено топло през
лятото или прекалено студено през зимата в Затвора – гр. Пловдив за исковите
периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо повече, във всяко едно от
становищата на Затвора – гр. Пловдив се сочи, че отоплението се осъществява чрез
централно локално парно отопление, което обстоятелство не се отрича и от
разпитаните по делото свидетели. Действително, твърди се от същите, че като
цяло зимата е студено, както и че парното се пуска по малко, за да се
икономисва, но каквито и да било други данни, в т.ч. с посочване на конкретни
измерени ниски температури на конкретни дати, не са изложени, поради което и в
тази част показанията няма как да бъдат кредитирани.
Съдът не приема
оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора с оглед представените
по делото седмични менюта, както и с оглед липсата на представени конкретни
доказателства да е била заявена от ищеца посредством нарочна молба
необходимостта от конкретна диета, поради едно или друго заболяване, съответно
постановен отказ – изричен или мълчалив такъв от страна на затворническата
администрация. В тази връзка и доколкото е общо известен фактът, че средната
дневна енергийна нужда на човек е около две хиляди калории на ден, а от
представените по делото менюта се установява, че в повечето дни, дневният прием
на калории за лишените от свобода е над 2600, а понякога и до 3000 калории, в
тази част искът също следва да се приеме като недоказан. Установява се също
така, че храната е разнообразна, в менютата присъстват месо, риба, млечни продукти,
както и ястия с яйца и напълно неоснователно е твърдението на Д., че се набляга
предимно на нискокалорични храни. Съдът не кредитира показанията на свидетелите
в частите, в които се твърди, че на ищеца не е предоставяно меню, съобразно
необходимата диета, доколкото същите от една страна не са били наясно заявил ли
е ищецът необходимостта от някаква диета, още по-малко се твърди, че са
присъствали заедно с него по време на хранене и лично са се убедили каква храна
му се предоставя. Все в тази насока следва и да се посочи, че в една част от
менютата фигурира допълнителна дажба за работещите, какъвто не се спори между
страните, е и ищецът. Отделно от това, същият е бил назначен на работа в
затворническата кухня и е нямало никаква пречка да заяви своите претенции, с
оглед необходимостта от една или друга диета.
Не се доказаха и
твърденията за лошо качество на питейната вода, в т.ч. че няма откъде другаде
да се снабди с вода, както и че пиенето й е довело до вирусни инфекции и
заболявания у ищеца, доколкото няма пречка в случай, че не му харесва вкусът на
водата, да си закупи такава от лавката, която се намира на територията на
Затвора – гр. Пловдив, а по отношение на твърдените заболявания, липсват
каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът да се е разболял
вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави впечатление, че това
си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото състояние
на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са само 5-6 като от
тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с
изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта,
че ищецът пие от водата от душовете, която вода дори и да е ставала за пиене,
след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение
(котел), е напълно естествено да промени своите качества.
Недоказани останаха и
следващите твърдения, а именно, че канализационната мрежа минава през килията,
в която пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува мухъл,
доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос, а от
друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. За
наличие на тръби, преминаващи през килиите на ищеца не говорят и разпитаните по
делото свидетели, нито пък, че от капещата от тях вода се е образувал мухъл.
Съдът счита за неоснователни
твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца.
Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са
основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към
подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал. 2
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода
включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми за
въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.
образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал. 3 на същата разпоредба
с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и
възпитателна работа. Видно от становището на лист 37-40 по делото, ищецът е участвал
в специализирана групова работа „Овладяване на гнева“ от 05.12.2017 г. до
22.12.2017 г., като в подкрепа на тези твърдения е представена и Присъствена
форма (лист 41). Горното се установява и от становище на инспектор – психолог Н.Г.
(лист 81), в което се посочва и също така, че провеждането на психологическо
консултиране се осъществява чрез заявка, каквато няма данни да е била подадена
от ищеца, а и към момента, с оглед противоепидемичните мерки са преустановени
груповите програми. По време на изтърпяване на наложените му наказания Д. е бил
устроен и на работа в обособеното производство и в затворническата кухня, поради
което и не може да се приеме, че ищецът е бил изцяло лишен от социални дейности
и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
По отношение на
твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се
създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което
съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние.
При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се
изпраща незабавно на приемащата териториална служба.
Условията и редът за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба
№ 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване
от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между
дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване
с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава -
профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да
се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от
разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от
17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Според чл.
133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове
се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се
осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска
помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално
обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние на
лишените от свобода.
От фактите, изложени в
исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е точно твърдението на
ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил. Това обстоятелство не
се установява и от направените допълнителни уточнения, както и от събраните по
делото доказателства, доколкото не се установи при постъпването си в Затвора –
гр. Пловдив Д. да е заявил, че е болен от Хепатит С, както и че се нуждае от
някакво лечение и/или диспансеризация, все в тази насока следва и да се посочи,
че с оглед назначаването му на работа в затворническата кухня, на същия са
правени изследвания за работа в ЗОХ и в случай, че резултатите от тези
изследвания са били несъвместими с работата му в ЗОХ, той не би бил назначен на
нея. В тази насока е и заключението по СМЕ, прието без заявени резерви от
страните, в което д-р П. заявява категорично, че към момента на неговото
изготвяне, Д. няма остър вирусен Хепатит С. За пълнота следва и да се посочи,
че няма данни от страна на ищеца да е подавана молба за посещение при лекар
и/или зъболекар, на която молба да му е било отказано. Недоказани са в тази
връзка твърденията, още повече, че от медицинското му досие се установява, че
при негово оплакване е бил настаняван в хирургична клиника, където му е било
проведено необходимото лечение (така епикриза на лист 32), съответно е бил
прегледан при установено кръвонасядане под лявото око през 2016 г. (така рапорт
на лист 34).
До извод в обратната насока не води
представената от Арест – гр. Пловдив справка, от която се установява, че при
първоначалния медицински преглед, извършен на 11.04.2019 г. лицето е съобщило
за бронхиална астма и Хепатит С, доколкото няма данни нито в Арест – гр.
Пловдив, нито в Затвора – гр. Пловдив Д. да е проявил симптоматика на някое от
тях, в т.ч. и към датата на изготвяне на заключението по СМЕ, вещото лице
категорично заявява, че няма остър вирусен Хепатит С, изискващ някакво
специално лечение, респ. специална диета, съответно липсват данни да е искано
такова лечение.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на помещенията
в затвора гр. Пловдив за периодите от 28.03.2016 г. до 31.12.2016 г., от 10.02.2017
г. до 19.04.2017 г., от 09.05.2017 г. до 03.08.2017 г. и от 20.08.2017 г. до 21.08.2017
г. (в обхвата на претендирания период – 12.12.2015 г. до 30.08.2017 г.); от 15.11.2017
г. до 16.11.2017 г. (в обхвата на претендирания период – 30.09.2017 г. до
31.07.2018 г.); от 24.09.2019 г. до 25.09.2019 г., от 27.09.2019 г. до 09.02.2020
г. и от 11.02.2020 г. до 26.05.2020 г. (в обхвата на претендирания период –
01.04.2019 г. до 26.05.2020 г.), които водят до извода, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
За пълнота съдът счита
за необходимо да отбележи, че при осъществяване на правнорегламентирана
дейност, длъжностните лица от администрацията на ГДИН са нарушили и изискването
по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Действително по
делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни
лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна
цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС (Решение
от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” и др.).
Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която, в случаите по ал. 1
(държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В случая безспорно е
установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия, по-конкретно малката жилищна
площ на помещенията, в които е бил настанен Д. за посочените по-горе периоди.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде
определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1
от ДР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Понятието „справедливост“
е морално - етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Следва да се има предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца, имат компенсаторен
характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
В случая от съда се отчитат
обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна
дейност и периода на исковата претенция - времето, през което ищецът е
пребивавал в Затвора - гр. Пловдив в пренаселени помещения, както и фактът, че
тези три периода са с прекъсване, през което време ищецът е бил на свобода и в
случай, че условията в затвора са били толкова тежки, колкото твърди, не е
направил необходимото, за да не се налагат последващите му настанявания, с
други думи казано, сам се е поставил в това неблагоприятно положение.
Съобразно това, и при
прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за втория исков период (от
12.12.2015 г. до 30.08.2017 г.), за който се установи, че е бил поставен в
неблагоприятни условия в период от близо 15 месеца, възлиза на 1300 лева, като
в останалата част – за разликата над 1300 лв. до пълния предявен размер от 6000
лв. исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
За третия исков период
(от 30.09.2017 г. до 31.07.2018 г.), за който се установи, че ищецът е бил
поставен в неблагоприятни условия само за два дни, които дни са още при
постъпването му в Затвора – гр. Пловдив и настаняването му в Приемно отделение,
настоящият съдебен състав намира, че дори и да са настъпили, вредите са в много
малък обем и не са причинили твърдяните болки и страдания с някакъв
продължителен интензитет, поради което и не се следва присъждане на
обезщетение, поради което и тази искова претенция като неоснователна следва да
се отхвърли.
По отношение на
четвъртия исков период (от 01.04.2019 г. до 26.05.2020 г.), за който се
установи, че лицето е било поставено в неблагоприятни условия почти през целия
исков период, с изключение на периода от 01.04.2019 г. до 09.04.2019 г., за
който се установи, че не е бил нито на територията на Арест – гр. Пловдив, нито
на територията на Затвора – гр. Пловдив, както и за период от един ден
(26.09.2019 г.) в приемно отделение и един ден (10.02.2020 г.) в стая № 25,
справедливото обезщетение възлиза на 700 лв., като в останалата част - за
разликата над 700 лева до пълния предявен размер от 3500 лева исковата
претенция като неоснователна, следва да се отхвърли.
Основателни са и
претенциите на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 26.05.2020 г. (датата
на предявяване на иска) до окончателното изплащане на всяка една от сумите.
По разноските:
На осн. чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС при частично уважаване на иска, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат
сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 10 лева
– заплатена държавна такса.
От страна на адв. М. се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38 от
Закона за адвокатурата. В тази връзка и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 113 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не
се дължи.
ГДИН следва да бъде
осъдена да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер
на 150 лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Т.Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за
присъждане на обезщетение в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца неимуществени вреди
от бездействията на затворническата администрация в Затвора - гр. Пловдив за
периода от 01.02.2013 г. до 30.10.2015 г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, сумата
в размер на 1300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от 28.03.2016 г. до
21.08.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 26.05.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 6000
лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендираните – от 12.12.2015
г. до 30.08.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Т.Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.
Пловдив, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за
присъждане на обезщетение в размер на 3500 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – гр. Пловдив и
Затвора - гр. Пловдив за периода от 30.09.2017 г. до 31.07.2018 г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” №
21 да заплати на Д.Т.Д.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, сумата в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от
24.09.2019 г. до 26.05.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 26.05.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 3500 лв., както и за останалите периоди в обхвата на
претендираните – от 01.04.2019 г. до 26.05.2020 г.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” №
21 да заплати на Д.Т.Д.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив сумата в размер на 10 лв., представляваща
сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на адвокат Г.Г.М.,
със съдебен адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 113 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати по сметката на
Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 150 лв.,
представляваща направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на
касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от
съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/