РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Плевен, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430104376 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „БАНКА
ДСК” АД-*** против З. Н. И. с ЕГН **********, в която се твърди, че по
силата на сключен на 09.06.2014г. Договор за кредит *** “Сосиете женерал
Експресбанк“ АД е предоставило на С.Н.И., със съдлъжник З. Н. И. с ЕГН
**********, потребителски кредит в размер на 9 000 лв., с краен срок за
издължаване на кредита до 12.06.2019 г. Падежната дата била дванадесето
число на месеца. За ползвания заем кредитополучателят и съдлъжникът
дължали заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва на Банката при
условията, договорени в чл. 8 от Договора - част I, като номиналният лихвен
процент бил в размер на 10.45 %, формиран от базисен лихвен процент на
Банката - 10.45%, увеличен с надбавка от 4.9 пункта на година. Договорена
била и наказателна надбавка при неточно изпълнение на задълженията по чл.
9 част I от Договора за кредит. Кредитът бил осчетоводен и усвоен изцяло по
разплащателна сметка на кредитополучателя С.И.. Излага се, че при
1
погасяването на кредита били допуснати нередовности в плащанията на
вноските, като кредитът бил обслужван редовно до 12.11.2014 г. Просрочието
в погашенията било допуснато с неплащане на вноската, дължима на
12.12.2014 г., след което не били платени и вноските до настъпването на
предсрочната изискуемост - 08.03.2019 г., или общо неиздължените вноски
били 52 бр. за периода 12.12.2014- 12.02.2019 г., както и частта от вноската,
дължима до 08.03.2019г. Сочи се, че неизпълнението довело до настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането на осн. чл. 10, ал. 2 Част II от
Договора за кредит, тъй като за вноските от м. декември 2014 г. до м.
ноември 2018 г. била налице забава в плащането над 90 дни.
Твърди се, че на кредитополучателя и съдлъжника били изпратени
уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост с изх. № 250-
07/17.01.2019 г. на Банката. Уведомленията и на двете лица били залепени
надлежно на 21.02.2019 г. на посочените от тях адреси. Според сведения от
съседи, З. И. не живеела в момента на известяването на адреса ***, който бил
посочен от нея в договора за кредит. Предсрочната изискуемост настъпила на
08.03.2019 г.
Пояснява се, че след датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК било начислено
единствено обезщетение за забава в размер на законна лихва, при
съобразяване съгласно Тълкувателно решение №3/2017г.
Твърди се, че към 04.04.2019 г. С.Н.И. и З. Н. И. дължали солидарно по
процесния договор следните суми: 8 419.92 лева - главница, 803.78 лева -
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 12.12.2014 г. до 08.03.2019
г., 90.62лв. - обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до 04.04.2019 г.
Излага се, че горните суми били присъдени на кредитора в
производството по ч.гр.д.***, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.04.2019 г. до изплащане на задължението. След издаване на
заповедта за незабавно изпълнение било образувано изпълнително дело №
*** по описа на *** , peг. ***, с район на действие ***. Заповедта за
незабавно изпълнение била връчена редовно на длъжника С.И., а на
съдлъжника и ответник по настоящето дело З. Н. И.- чрез залепване на
уведомлениепо чл. 47 ГПК. На „Банка ДСК“ АД, в качеството й на
правоприемник на „Експресбанк“АД след вливането й в „Банка ДСК“АД,
2
били връчени указания от заповедния съд за предявяване на иск за
установяване на вземането срещу длъжника З. И..
С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес за предявяване
на установителен иск и се претендира постановяване на решение, с което да
се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сочените по-горе
суми. Претендират се направените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ответницата З. Н. И. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК.
Ищецът „БАНКА ДСК” АД - *** е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответницата З. Н. И. с ЕГН ********** са
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответницата не се явява и
не се представлява от упълномощен процесуален представител в открито
съдебно заседание, за което е редовно призована. Не е направила и искане
делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както
и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което се уважи исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК и се признае за
установено съществуването на вземанията на кредитора, произтичащи от
процесния договор за кредит от 09.06.2014г., по който ответницата е
съдлажник, и за които кредитора се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение в производството по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото
3
производство.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 186,29 лв. и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да се присъдят в тежест на ответницата с
изричното отбелязване, че са дължими при условия на солидарност с
длъжника С.И., по отношение на когото заповедта за изпълнение е влязла в
сила.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 186,29лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП или общо 286,29лв. Тези разноски са изцяло дължими от ответницата, с
оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че З. Н. И. с ЕГН ********** , с адрес ***,
ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, следните суми: сумата от 8 419,92лв., представляваща
главница; сумата от 803,78лв., представляваща договорна лихва за периода от
12.12.2014г. до 08.03.2019г.; сумата от 90,62лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 08.03.2019г. до 04.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
05.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са
дължими СОЛИДАРНО с длъжника С.Н.И. С ЕГН ********** по издадена
Заповед №1237 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 09.04.2019г. по ч.гр.д. №***по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З. Н. И. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. *** по описа на ПлРС за държавна такса в размер на
186,29лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., които суми са
дължими солидарно с длъжника С.Н.И. с ЕГН ********** по издадена
Заповед №1237 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
4
по чл.417 от ГПК от 09.04.2019г. по ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, З. Н. И. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата от 286,29лв., представляваща
направени в исковото производство разноски.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5