№ 334
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000397 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „МТ Агро“ ООД
със седалище с.Телериг, община Крушари срещу решение № 25 от
30.03.2022г. по търг.дело № 126/21г. по описа на Добрички окръжен съд, с
което дружеството е осъдено да заплати на „Б.и 91“ ООД сумата от 60 000лв.,
частичен от целия от 70 000лв., представляваща дължима неустойка,
предвидена в раздел четвърти, чл.6 от договор за реализация на
селскостопанска продукция от 16.04.2018г. и направените по делото разноски.
Твърди че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон.
Твърди че в производството по гр.дело № 1135/2020г. по описа на РС –
Добрич и по възз.гр.дело № 316/21г. по описа на ОС – Добрич не са били
обсъдени правоотричащите им доводи и възражения.
Подробно излага във въззивната жалба всички свои правоизключващи
възражения за недължимост на претендираната неустойка за забава свързани
с липса на виновно неизпълнение на задълженията по договора от негова
1
страна, неизпълнение на задълженията на купувача, неупражнено право за
разваляне на договор по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД.
Позовава се на влязло в сила решение между същите страни, с което
претенция по същите търговски отношения по издаден запис на заповед е
отхвърлена.
Твърди нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на
добрите нрави. Твърди че след като съдът служебно следи за
действителността на договора и дължи произнасяне по направено възражение
за нищожност дори, и въведено извън преклузивния процесуален срок.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постанови друго, с което искът за неустойка да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Б.и – 91“ ООД със седалище гр.Севлиево в
депозиран в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 126/21г. по описа на Добрички ОС е
образувано по предявен осъдителен иск от „Б.и – 91“ ООД срещу „МТ –
Агро“ ООД за сумата 60 000лв., претендирана като договорна неустойка по
чл.6 от сключен между страните договор за реализация на селскостопанска
продукция от 15.04.2018г. и представляваща разлика до пълния размер над
присъдената неустойка по гр.дело № 1135/20г. по описа на РС – Добрич.
Не е спорно сключването между страните на договор за реализация на
селскостопанска продукция от 16.04.2018г., по силата на който въззивникът
„МТ – Агро“ ООД е поел задължение да продаде на въззиваемото дружество
„Б.и – 91“ ООД пшеница – зърно, реколта 2018г., 500 тона при цена 280лв. за
тон. Не е спорно че задължението на продавача да достави уговорената стока
е изпълнено до количество в размер на 307.8тона, както и че купувачът е
2
изпълнил задължението си за плащане на получената от него пшеница. В
раздел четири, чл.6 от договора е уговорена неустойка дължима в случай на
неизпълнение на поетите задължения на продавача, в размер на 50 % върху
общата стойност по договора в срок до 15.08.2018г.
Не е спорно че между същите страни е водено гр.дело № 1135/20г. по
описа на Добрички районен съд, по което е постановено влязло в сила
решение, с което „МТ - Агро“ ООД е осъдено да заплати на настоящия ищец
на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата 10 000лв., предявена като частичен
иск, представляваща част от дължима неустойка, предвидена в раздел четири,
чл.6 от договор за реализация на селскостопанска продукция от 16.04.2018г.
Съобразно разрешението, дадено в т.2 на тълкувателно решение №
3/2016г. от 22.04.2019г. решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право.
По иска за заплащане на договорна неустойка е налице сила на
присъдено нещо за основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти: съществуването на договорно правоотношение
между страните, неизпълнение на задължението на продавача по договора,
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение, както и досежно
признатия с решението размер на неустойката. Формираната сила на
присъдено нещо относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Или в
настоящия случай това са правоизключващите възражения на ответника,
поддържани във въззивната жалба за липса на виновно неизпълнение на
задълженията по договора от негова страна, за неизпълнение на задълженията
на купувача, за неупражнено право за разваляне на договор по реда на чл.87
ал.1 от ЗЗД, както и възраженията за нищожност на уговорената между
страните в договора неустойка.
Допустими за разглеждане в настоящето производство са само
правопогасяващите възражения за останалата част от вземането. Такива биха
3
били възражения срещу пълния размер на вземането и възраженията за
погасяване на задължението. Такива възражения обаче във въззивното
производство няма поддържани.
Договорната неустойка за неизпълнено задължение на продавача да
достави уговореното количество пшеница е уговорена в раздел четвърти, чл.6
от договора и същата е в размер на 50 % от стойността на договора, или в
размер на сумата 70 000лв.
Няма възражение за плащане.
Няма оплакване във въззивната жалба срещу изводите на
първоинстанционния съд досежно приетото за неоснователно възражение за
погасяване на вземането за горницата по давност. С оглед правомощията на
въззивния съд, съобразно чл.269 ал.1 изр.второ от ГПК и при липса на
оплакване във въззивната жалба, въззивният съд не може да приеме друга
дата за начален момент на вземането за неустойка, от тази приета от първата
инстанция.
Влязлото в сила решение между същите страни по търг.дело № 52/19г.
по описа на ОС – Добрич е ирелевантно за настоящето производство, тъй като
предмет на този иск е било съществуването на вземане по запис на заповед от
16.04.2018г., макар и да не е било спорно между страните, че записът на
заповед е издаден от продавача като обезпечение за изпълнение на неговите
задължения по договора от 16.04.2018г. Силата на присъдено нещо на
решението по търг.дело № 52/19г. не се простира върху претенцията на
купувача за договорна неустойка по договора от 16.04.2018г. а само върху
абстрактната сделка.
С оглед на така изложеното предявеният иск за горницата от 60 000лв.,
представляваща договорна неустойка за неизпълнено задължение на
продавача по договор за реализация на селскостопанска продукция от
16.04.2018г. е доказан и основателен и следва са бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивното
производство разноски в размер на сумата 5 600лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 30.03.2022г. на Добрички ОС по
търг.дело № 126/21г.
ОСЪЖДА „МТ - Агро” ООД със седалище с.Телериг, община Крушари,
адрес на управление с.Телериг, ул.“Шестнадесета“ № 5, ЕИК *********, да
заплати на „Б.и – 91“ ООД със седалище гр.Севлиево, ЕИК ********* сумата
5 600лв. /пет хиляди и шестстотин лева/, представляваща направени разноски
за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5