Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.06.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Двадесет и шести юни				Година	2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

463

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 4 ал. 1 ЗЗДН от Ц.Г.Д., ЕГН ********** ***, против К.Ц.Д., ЕГН ********** *** с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, против К.Ц.Д., ЕГН ********** ***.

        В молбата се твърди, че извършителя е син на молителя, което обстоятелство не се оспорва от извършителя. Твърди се още, че страните живеят в едно домакинство, и от около една година извършителя употребява наркотици. В това си състояние е склонен да извършва действия, с които заплашва молителя и съпругата му, заканва се към двамата със саморазправа, или ще ги отрови. Последния такъв случай бил на 31.05.20 г. Твърди, че на този ден е забелязал липса на уреди и вещи от дома, и на въпроса къде са вещите, извършителя отговорил, че ги е заложил и е отправил закани, че ако се обърнат към полицията ще пребие молителя или съпругата му.  

На това основание молителя е подал настоящата молба за постановяване на заповед за налагане на мерки по реда на ЗЗДН.

Към молбата е приложена декларация от молителя по реда на чл. 9 ал. 3 от същия закон.

    В съдебно заседание молителя поддържа молбата си.

    В съдебно заседание извършителя оспорва молбата, оспорва и декларацията, като неотговаряща на истината.  

    По делото е разпитана свидетелката Еленка Георгиева – съпруга на молителя. Свидетелката твърди, че извършителя ги тормози, имало скандали по повод изнесени вещи. На 31.05.2020 г. се скарали по такъв повод, викали полиция. Не се е заканвал с убийство, заканвал се е на баща си, че ще го пребие, ще го умори. Не си спомня за случая на 31 май.

Съдът намира, че така установеното от фактическа страна, се налагат следните изводи:

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие – наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалия, който да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е извършено от посочения в молбата ответник, и то на твърдените дати. Такъв акт на домашно насилие може да се изразява, с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, под формата на физическо, психическо, емоционално или сексуално насилие, както и опита за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка и във фактическо съжителство. Целта на закона е да се даде възможност на пострадалия да потърси защита от съда чрез налагане на съответните мерки, посочени в закона. За да се осъществи това, от значение е въпроса дали по отношение на пострадалия е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Без значение е дали пострадалия е предприел действия в своя защита, или ответни такива спрямо нападателя си. Закона защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия,  който да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Смисълът на закона е да защити действителните жертви на домашно насилие, и в това производство съдът не следва да обсъжда спорове за лични отношения между страните, или да събира доказателства по други дела.

Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН дадена под страх от наказателно преследване, също е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства, и следва да бъде взета в предвид при постановяване на съдебния акт. Закона придава на тази декларация доказателствена сила, чрез разпоредбата на закона, че при липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал. 3 – чл. 13 ал. 3 ЗЗДН.

От събраните по делото гласни доказателства, обсъдени по-горе,  може да се направи извод, че на твърдяната дата извършителя е осъществил акт на домашно насилие спрямо баща си, изразяващо се в психическо такова, чрез употреба на закани със саморазправа. В тази насока, съдът цени показанията на свидетелката Г=, независимо от близката и роднинска връзка с молителя.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид и кръга обществени отношения, които се регулират от Закона за защита от домашно насилие. Обикновено това са случаи, които касаят лични отношения между граждани, намиращи се в роднински или други връзки, подробно описани в чл. 3 от ЗЗДН, и се развиват в семейна среда, обикновено без свидетели, с оглед на което законодателя е придал доказателствена сила на декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, и е предвидил чл. 13 ал. 3 ЗЗДН, че когато няма други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация.  Посоченото в декларацията кореспондира напълно с посоченото в молба. Описаното в нея по дата и факти, които са се случили кореспондира напълно с изложеното в молбата и следва да бъде ценено в тази насока.

Като взема предвид факта, че по делото не се доказа категорично наличието на други случаи в миналото за извършено насилие, което може да се квалифицира като домашно такова от извършителя спрямо молителя, съдът счита, че следва да наложи на извършителя мярката, предвидена в чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН –  „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя”, за срок от 6 месеца.

 Съдът счита, че тази мярка ще окаже необходимото въздействие върху извършителя и ще се изпълнят целите на ЗЗДН, да санкционира неправомерните действия квалифицирани, като акт на домашно насилие.

При този изход на делото нарушителят следва да бъде осъден да заплати глоба в полза на държавата съгласно чл. 5 ал. 3 ЗЗДН в размер на 200 лв., както и държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

НАЛАГА на основание чл. 5 ал.1 т. 1, ЗЗДН следната мярка за защита:

”ЗАДЪЛЖАВА К.Ц.Д., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц.Г.Д., ЕГН ********** ***.

  Горната мярка се налага за срок от 6 месеца, считано от днес – 26.06.2020 г.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ  съответната заповед.

   ОСЪЖДА К.Ц.Д., ЕГН ********** ***, да заплати глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв., и  държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

           

                                                                                  Районен съдия: