Р
Е Ш Е
Н И Е № 260313
гр. Бургас, 18.02.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2961 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД,
предявени от “Теленор България” ЕАД, гр.С, срещу И.Р. ***.
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 610/2020г.
на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от общо 216.21 лв., в
това число: 98.41 лв. – за потребени далекосъобщителни услуги и абонаментни
такси за периода от 16.11.2018г.
до 17.01.2019г., дължими по Договор за мобилни услуги от 16. 11.2018г. за мобилен № **********, и
117.80 лв. – 19 неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от същата
дата за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Black,
и допълнителна сума от 5.89 лв. по чл.1, ал.2 от Договора, ведно със законната
лихва от 30.01.2020г. до окончателното плащане,
както и за деловодните разноски. Твърди също, че Р.
е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това,
моли
Съда да по-станови решение, с което да бъде
признато за установено, че той му дължи горните
су-ми. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Р. за исковите
суми, по ч. гр. дело № 610/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът е подал възражение.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявения установителен иск.
На 16.11.2018г.
Р. е сключил с “Теленор България” ЕАД договор за мобилни услуги за мобилен № 359*********, по абонаментен план Тотал 26.99
– с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС с месечна абонаментна такса от
26.99 лв., плюс стойността на
допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24
месеца, както и договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Black с обща лизингова цена от 255.47 лв. с ДДС, платима, както следва –
пър-воначална сума от 120 лв. и 23 равни месечни вноски, всяка от по 5.89 лв.
Тези писмени доказателства не са оспорени по
надлежния ред в хода на настоя-щото производство от ответника.
Предвид горното, следва да бъде направен
извод, че между страните е възникна-ло и съществувало твърдяното в исковата
молба облигационно правоотношение, осно-вано на договора за мобилни услуги от 16.11.2018г., включително и в процесния период от 16.11.2018г., погрешно посочен в заповедното производство от ищеца и отразен в
за-поведта за изпълнение по чл.410 от ГПК с начало 18.10.2018г., до
17.01.2019г., както и това – по договора за лизинг.
От приложените към
исковата молба писмени доказателства – данъчни фактури, също неоспорени по
надлежния ред от ответника, се установява, че за отчетни периоди: от 16. до
17.11.2018г., от 18.11. до 17.12.2018г., и от 18.12.2018г. до 17.01.2019г., ищцо-вото
дружество му е начислило задължения в общ размер от 102.10 лв., в това число –
три месечни абонаментни такси от по 23.99 лв. без ДДС, два SMS-а по 0.32 лв. без ДДС и 3 лизингови вноски – от по 5.89 лв. С кредитно
известие от 18.02.2019г. е сторнирана сумата 9.58 лв. и е добавена още една
лизингова вноска, като в резултат на това дългът за исковия период възлиза на 98.41
лв.
Тук следва да се
посочи, че в заповедното
производство ищецът е твърдял, че за-дължението за заплащането на горната сума произтича от договора за предоставяне на мобилни услуги и представлява абонаментни
такси и цена на потребени далекосъобщи-телни
услуги. Така е отразено и в издадената по ч. гр. дело № 610/2020г. на РС Бургас заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което – с оглед характера на иска по
чл.422, ал.1 от ГПК, определя предмета на делото. С исковата молба, обаче, се
твърди друго, а именно – че в тази сума са включени и четири броя лизингови
вноски, всяка от по 5.89 лв. И тъй като
производството по установителния иск се развива стриктно, в рамките на
отразените в заповедта за изпълнение фактически и правни основания, претенцията – в съответната й част, за общо 23.56 лв.,
следва да се отхвърли само поради това несъот-ветствие.
На следващо място,
напълно неоснователно ищецът е начислил една цяла месеч-на абонаментна такса за
периода от 16 до 17.11.2018г., т. е. за един ден, като дори да се приеме, че я
е намалил със сторнираната сума от 9.58 лв., то това очевидно съвсем не е
достатъчно.
Съдът намира, че с
оглед уговорената цена по договора ответникът дължи, както следва: за отчетен
период от 16. до 17.11.2018г. – абонаментна такса от 0.90 лв. /про-порционално
– 1/30 от 26.99 лв./ + 0.38 лв. – за 1
брой SMS с ДДС; за отчетен период от 18.11. до 17.12.2018г. – абонаментна такса от
26.99 лв. +
0.38 лв. – за 1 брой SMS с ДДС и за
отчетен период от 18.12.2018г. до 17.01.2019г. – абонаментна такса от 26.99
лв., об-що 55.64 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът
не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца горната сума – до датата
на приключване на устните състезания по делото, поради което следва да се приеме, че иск
по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, досежно същата, се явява
доказан по основание и по размер, и като такъв – следва да се уважи. За
разликата над нея, до 98.41 лв.,
претенцията следва да се отхвър-ли, като неоснователна.
Ответникът не е ангажирал доказателства и да е заплатил
на ищеца другите 19 вноски по Договора за лизинг на
мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Black, за периода
от месец март 2019г. до месец октомври 2020г., всяка от по 5.89 лв., както и съ-щата сума, на основание
чл.1, ал.2 от Договора – за да придобие
право на собственост върху лизинговата вещ, общо – 117.80 лв.
Претенцията по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.205 от ЗЗД, е основателна и следва да бъде уважена
изцяло.
Върху главниците се
дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, 30.01.2020г.,
до окон-чателното им изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете му – общо 78.27 лв. за ДТ и 288.79 лв. – платени адвокатски
възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО – по отношение на И.Р.Р., с ЕГН: **********,***, че съ-щият дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управ-ление:
гр.С, ЖК ”, сумата от
общо 173.44 лв., в това число: 55.64 лв.
– абонаментни такси и цена за потребени далекосъоб-щителни
услуги за периода 16.11.2018г.
– 17.01.2019г., по Договор за мобилни
услуги от 16.11.2018г. за мобилен номер 0*********,
и 117.80 лв. – 19 неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от същата
дата за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Black,
всяка от по 5.89 лв., и допълнителна
сума в такъв размер – по чл.1, ал.2 от
Договора, ведно със законната лихва, считано
от 30.01.2020г. до окончателното пла-щане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч. гр. дело № 610/ 2020г. на РС Бургас, като за разликата над първата от
двете главници до пълния предя-вен размер – от 98.41 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Р.Р. да заплати на “Теленор България” ЕАД направе-ните в заповедното и в настоящото производства
разноски, а именно: общо 78.27 лв. за
ДТ и 288.79 лв. – платени адвокатски
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.