РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Перник, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720100259 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Т. Д., Е.М.Д., М. М. Д. и М. М. Д. срещу
„Топлофикация-Перник“ АД.
Ищците твърдят, че ответното дружество се е снабдило срещу общия им
наследодател М.Д.Д., с изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание – определение по ч.гр.д. № 6505/2003 г., за принудително събиране вземанията по
който е образувано изп.д. № 5665/2004 г. по описа на ДСИ при СИС към РС Перник. Твърди
се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно – последното било
предприето на 13.06.2005 г., поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона, а ДСИ издал постановление на 27.07.2012 г., с което констатирал предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва се, че с извършваните плащания от сума в общ размер
4062,08 лева била погасена сумата от 1713,83 лева, като по този начин непогасеният чрез
плащане остатък възлизал на 2348,25 лева, във връзка с което са изложени съображения за
изтекла погасителна давност за вземането в този размер. След молба за отписване на
вземането получили отказ от служителите и заплаха за събиране по принудителен ред.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че поради изтекла погасителна давност в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не
съществува изискуемо вземане спрямо ищците за сумите, предмет на издадения срещу
общия им наследодател М.Д.Д. изпълнителен лист от 16.12.2003 г. по ч.гр.д. № 6505/2013 г.
въз основа на несъдебно изпълнително основание, за сумата от по 587,06 лева, съставляваща
1
¼ ид.част от сумата 2348,25 лева – остатъчна главница за неплатена топлинна енергия,
доставена до имот, находящ се в ***************, аб. № ******** за периода от 01.08.1999
г. до 30.09.2003 г., ведно със законната лихва от 08.12.2003 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са начислени така
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са предприемани, поради
което са погасени по давност. Намира, че материалното право съществува като естествено
задължение, но то не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение, а единствено
доброволно платено. Излага съображения за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право на
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда
правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е
винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича
се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани
или увеличи правната сфера на ищеца.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест
на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в
конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
В процесния случай ответникът е признал иска, като изрично е признал и всички
факти, пораждащи спорното материално право, а с доклада по делото по реда на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване твърденията
относно образуването на изп.д. № 5665/2004 г. по описа на ДСИ при СИС-РС Перник по
изпълнителен лист, издаден в полза на ответното дружество срещу наследодателя на
ищците по гр.д. № 6505/2003 г. по описа на ПРС, въз основа на несъдебно изпълнително
основание, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 13.06.2005 г.
Налице е изрично изявление на ищците за постановяване на решение при признание
на иска, не са налице отрицателните процесуални предпоставки, визирани в чл. 237, ал. 3
ГПК, с оглед на което съдът е прекратил съдебното дирене и дължи произнасяне на решение
по процесуалния ред на чл. 237, ал. 1 ГПК, с което да уважи предявените отрицателни
установителни искове, без да излага мотиви по същество.
По разноските:
Доколкото след 2005 г. взискателят не е поискал или предприемал каквито и да е
изпълнителни действия за оспорените вземания, същият не е станал повод за завеждане на
производството, поради което и доколкото с отговора на исковата молба е признал иска,
2
налице са кумулативните предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне
отговорността за разноските в процеса и същите следва да се възложат на ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Т. Д., с ЕГН: **********, Е.
М. Д., с ЕГН: **********, М. М. Д., с ЕГН: ********** и М. М. Д., с ЕГН: **********
срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ субективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* НЕ съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) срещу С. Т. Д., Е. М. Д., М. М. Д. и М. М. Д. в
качеството им на наследници на лицето М.Д.Д., с ЕГН: **********, починал на ******, при
условията на разделна отговорност – всеки по ¼ /една четвърт/ ид.ч. (или по 587.06 лева за
всеки) от сумата в общ размер на 2348,25 лева – остатъчна главница за неплатена топлинна
енергия, доставена до имот, находящ се в ***************, аб. № ******** за периода от
01.08.1999 г. до 30.09.2003 г., ведно със законната лихва от 08.12.2003 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която е издаден изпълнителен лист от 16.12.2003 г. по ч.гр.д. №
6505/2013 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание срещу М.Д.Д..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК С. Т. Д., с ЕГН: **********, Е. М. Д., с ЕГН:
**********, М. М. Д., с ЕГН: ********** и М. М. Д., с ЕГН: **********, да заплатят в
полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* – при условията на разделна
отговорност (по 1/4), сумата от общо 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3