№ 6479
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20251100508162 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „М.“ ЕООД, ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Д.
Д. срещу решение № 7655/30.04.2025 г. на СРС, 140 състав, постановено по
гр.д. 12 489/2025 г., с което е отхвърлен иска по чл. 233 ал.1 изр. 1 от ЗЗД
срещу „Виваком България“ ЕАД за осъждане на ответника да предаде
фактическата власт и да опразни следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.504.63.4.31, находяща се на адрес: гр.
Кюстендил, кв. Запад, бл. 94, ет.1, с обща площ от 113, 67 кв.м. , който
самостоятелен обект е разположен в сграда 4, изградена в поземлен имот с
идентификатор 41112.504.63, при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж – няма, под обекта – няма, над обекта: 41112.504.63.4.2; 41112.504.63.4.1;
41112.504.63.4.3; 41112.504.63.4.16; 41112.504.63.4.18; 41112.504.63.4.17, които
помещения са разположени, както следва: три съседни помещения,
представляващи главен репартитор, кабелно и DLU, с обща площ 92,35 кв.м.,
при общи външни граници на тези помещения – южен външен зид,
помещение АТЦ, антре, складово помещение, източен външен зид,
1
помещение „АС табло“ с площ от 21,32 кв.м., при граници и съседи:
помещение /АТЦ/,помещение, входно антре, помещение на основание чл. 4
ал.2 от договор за наем от 30.06.2010 г., сключен между страните, а при
условията на евентуалност – поради срока, за който същият е бил сключен.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното
решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния
закон.
Изложени са твърдения, че в договора за наем е вменено задължение
страните при промяна в адреса за кореспонденция да се уведомяват взаимно,
което по аргумент на по-силното основание, сочи че това задължение се
простира и при промяна в адреса на управление и наименованието на
страната. Заявени са твърдения, че поради липса на знание за новото
наименование на дружеството – наемател, наемодателят продължил да издава
фактурите по процесния договор със същия ЕИК и старото наименование на
дружеството – „БТК“ ЕАД, които фактури се плащали до м. 02.2024 г. и
касаели период от 16 месеца, поради което издаването на фактурите със
старото име на ответника не било възприемано от същия като основание за
неплащане.
Твърди се неизпълнение на задължението от страна на наемателя за
промяна в неговото наименование и промяна в адреса на управление. В тази
връзка са наведени възражения, че изпратеното писмо от ответника, оформено
като „непотърсено“ било оформено от ответника, оператор на пощенски
услуги от неизвестно лице и в неизвестно качество.
Твърди се, че съгласно чл. 4ал.2 от договора за наем същият може да
бъде предсрочно прекратен с двуседмично писмено предизвестие, в случай на
забава в плащането на месечната наемна цена с повече от 60 дни за два
последователни месеца като било безспорно, че ответникът не заплатил
дължимия наем за месеците от февруари до юли вкл.2024 г., поради което и
предвид връченото уведомление договорът за наем бил прекратен.
Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което
заявената претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство „Виваком България“ ЕАД,
чрез процесуален представител юрк. М.Т., в който са наведени подробни
2
съображения относно правилността на решението като е заявено искане за
неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което
решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Предмет на първоинстанционното производство е осъдителен иск с
правно основание чл. 233 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Страните не спорят, че са страни по договор за наем, сключен на
30.06.2010 г.
Въззивникът – наемодател е заявил твърдения, поддържани и във
въззивната жалба, че същият е прекратен едностранно от него на основание
чл. 4 ал.2 от договора. Сочената клауза от договора установява правото на
наемодателя да прекрати едностранно същия с двуседмично писмено
предизвестие от страна на наемодателя в случай, че наемателят забави
плащането на месечната наемна цена с повече от 60 дни за два
последователни месеца. Фактът на отправено писмено предизвестие респ.
неговото получаване от наемателя не е спорен между страните.
При ангажираните от страните доказателства не могат обаче да бъдат
споделени твърденията на въззивника, че е налице забава в плащането на
наемната цена, продължила повече от 60 дни и касаеща два последователни
месеца. Това е така, защото съобразно нормата на чл. 2 ал.6 от договора
установява, че наемателят дължи заплащане на наемната цена само в случай,
че наемодателят издаде и му представи фактура за наемната цена. В случай на
забавяне на представяне на фактурата, срокът за заплащане на наемната цена
се удължава с толкова дни с колкото е забавено издаването и/или
представянето на фактурата. По делото няма данни приложените фактури да
са достигнали до знанието на адресата. По този факт страните не са
формирали спор, поради което съдът приема, че същите са достигнали.
Спорът между тях е концентриран, че за сочен получател по тях е посочено
3
дружеството – наемател с неговото предишно наименование, поради което не
са надлежно издадени. Фактурата като първичен счетоводен документ следва
да съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 6 ал.1 от ЗСч като
наименованието на дружеството е едно от тях, което с процесните по делото
това изискване не е изпълнено.
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба за
неизпълнение на задълженията по чл. 18 ал.3 от договора, които по аргумент
на по-силното основание касаели и уведомяване за промяна в наименованието
на страните по договора. Сочената клауза на договора установява, че при
промяна на лицето, определено за контакти или посочените адреси, страната
извършила промяната е длъжна незабавно да уведоми другата. Разширително
тълкуване вкл. чрез аргумент на по-силното основание на нормата при
тълкуване волята на страните, посредством критериите на чл. 20 от ЗЗД, съдът
не може да обоснове. Това е така, защото постигната уговорка в чл. 18 ал.3 на
договора следва да се тълкува в съвкупност с нормите на чл. 18 ал.1 и чл. 19
ал.2 от договор, установяващи правото на лицата за контакти да подписват
протоколи и други документи, свързани с изпълнение на договора като
кореспонденцията между страните по факс, телекс и електронен адрес не ги
освобождава от задължението да изпратят съответната документация в
оригинал на другата страна. Възражението не намира подкрепа и с оглед
публичността на ТР към АВп по арг.чл.2а т.1 от ЗТР, който по естеството си
съставлява електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на
вписване по закон, касателно ЮЛ – ТД. Промяната в наименованието на
търговеца безспорно е от кръга на обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Видно от данните по делото и при липса на регламентирано
задължение, ответникът – наемател е уведомил наемодателя за промяната в
своето наименование чрез пощенска пратка на адреса, посочен като такъв за
кореспонденция. Видно от стореното отбелязване, същата е върната като
„непотърсена“. Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната
жалба, че отбелязването е сторено от ответника като оператор на пощенски
услуги. Няма данни от вписания предмет на дейност „Виваком България“ЕАД
в ТР същият да упражнява дейност като оператор на пощенски услуги.
Оформянето на пратката като „непотърсена“ е с оглед изпълнение на
изискванията на чл. 42 б.“д“ от ОУ на пощенския оператор „Български пощи“,
на който е възложено доставянето на пратката.
4
При липсата на други възражения, заявени в жалбата и поради
съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на състава
на СРС, обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следват разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, предвид своевременно заявеното искане.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7655/30.04.2025 г. на СРС, 140 състав,
постановено по гр.д. 12 489/2025 г.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100
лв. – съдебни разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5