Присъда по дело №4479/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 76, постановена на 06.03.2025г. по н.ч.х.д. № 4479 по
описа на Районен съд – Варна за 2022г.:

Частният тъжител В. Б. Ив. е повдигнал обвинение срещу Ив. И. М. за това, че на
18.10.2019 год. в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 87Б, ПИ с
идентификатор 10135.5506.182 е унищожил или повредил противозаконно подпорна стена
и/или оградни съоръжения, собственост на тъжителя, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 216, ал.4 НК.
В с.з. обвинението спрямо подсъдимия М. се поддържа от упълномощения
представител на тъжителя и от него в лично качество.
Повереникът на частния тъжител адв. Вл. пледира депозираната частна тъжба да
бъде уважена както е предявена, като бъдат взети предвид всички нейни уточнения. Намира,
че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин увреждане на
имуществото на частния тъжител – ограда на значителна стойност, като видно от
представеното писмо на областния управител процесният път няма съставен акт за частна
общинска собственост и акт за държавна такава, което прави оградата незаконна. Същата се
намира в имот на частния тъжител, като противоправно и по нареждане на подсъдимия
същата е била премахвана от общинските служители, от което тъжителят е претърпял
имуществени вреди.
Частният тъжител И. на свой ред лично пред съда поддържа обвинението, като
излага, че оградата му е събаряна нееднократно, като при последното такова всичко е иззето
– отрязани били коловете, оградната мрежа, като били иззети вратите и в двете посоки.
Посочва, че от съдебно решение на Административен съд – гр. Варна се установява, че има
съборени гараж и външна подпорна стена, а междувременно за изградения път няма издаден
акт за общинска собственост, като всичко изградено след неговия имот представлява
незаконно строителство и то върху защитена зона, по повод на което чака решение по дело
образувано в Европейския наказателен съд, като всички лица, които по повод на изпълнение
на службата си не са постановили освобождаването или защитаването на определената
територия следва да носят отговорност за това, вкл. наказателноправна такава.
В подробната си пледоария си защитата на подс. М. на свой ред намира, че тъжбата
е неоснователна, като посочва, че в хода на проведеното наказателно производство му е
било трудно да разбере какви точно действия и/или бездействия е извършил подсъдимия, с
които да е причинил каквато и да е вреда на каквито и да е обекти, собственост на частния
тъжител. Излага, че в хода на провелото се наказателно производство тъжителят
неколкократно е сменял заявените за увредени от доверителя му обекти поради което и в
пледоарията си същият ги разгледа общо. Посочва, че изготвените експертни заключения са
изключително подробно и добросъвестно изготвени и посредством тях се установява
наличието на една единствена подпорна стена, която е била разрушена през 2008 година,
като същата е по дължина на целия имот, от неговата горна страна, от към пътя, като до нея
е бил залепен гараж, а в самата подпорна стена е имало изградена оградна мрежа с колони,
като всички те са били разрушени през 2008 година. В своя имот тъжителят има изградена
успоредно на тази подпорна стена друга, която определя границата на имота на тъжителя,
която е съществуваща, но в много лошо състояние, което се дължи на неизвършван основен
ремонт по нея и като цяло на лоша поддръжка, която не следвало да се вменява във вина на
доверителя му. Третата възможност за потенциално увреждане е, че на самия второстепенен
път частният тъжител на няколко пъти е изграждал метална конструкция, която е предмет на
разглеждане и описание в назначената по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, тъй като счита, че въпросният път е част от неговия имот, което обстоятелство
не се потвърждавало от наличните по делото писмени доказателства. Наред с това, с
действията си по поставяне на оградното съоръжение тъжителят увреждал интересите на
1

живущите, като им преграждал пътя по който можели да стигнат до имотите си. Подчертава,
че прегражданият път е такъв обозначен за използване от пожарната, за да имат достъп до
тези имоти в случай на възникване на пожар, като преграждането му реално пречи не само
на хората, но и на пожарната. Поради редицата подавани сигнали от граждани срещу тези
самоволни действия на частния тъжител районното кметство му е давало предписания за
премахване, след което са му били съставяни актове, уведомявана е общинска
администрация и едва след това гражданска защита, а не кмета чрез лични действия, са
премахвали поставяните ограждения. Нещо повече, кметът на района дори не е издавал
заповеди за премахване на огражденията, което обстоятелство е потвърдено изцяло от
събраните по делото гласни доказателства. Намира за категорично установено,че Ив. М. в
качеството си на Кмет на район Аспарухово няма и не може да има никакво отношение към
унищожаването и/или повреждането нито на металната оградна конструкция, нито на
подпорната стена, която понастоящем е част от имота на г-н И., а още по-малко към
унищожаването на гаража и подпорната стена през 2008 година, в който период той дори не
е изпълнявал описаната по-горе длъжност. Счита, че процесното деяние е несъставомерно от
обективна и субективна страна, като изобщо подобно престъпление не било извършено от
конкретно лице, като дори някой фактически чрез действия и/или бездействия да е
унищожил някакви вещи на тъжителя, то това не е подс. Ив. М., който би могъл да носи
наказателна отговорност единствено за свои лични действия и/или бездействия, поради
което пледира същият да бъде признат за невиновен и оправдан.
В предоставеното му право на реплика частният тъжител излага пространни
твърдения, че намиращата се в имота му подпорна стена е напускана и компроментирана от
натрупаните върху нея инертни материали, лошото изграждане на пътя, което водело до
отвеждане на всички води в неговия имот, като имало ори решение на РДНСК, която
задължавало кмета на район Аспарухово да премахне незаконните строежи и да не
позволява строителство върху хигиенно защитена, свлачищна зона.
Подсъдимият Ив. И. М., редовно призован, не се явява лично, като взема становище
по същество на производството единствено чрез своя упълномощен процесуален
представител, не се възползва и от предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на
последна дума.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Ив. И. М. е роден на 03.04.1968 год. в гр. Варна, живущ в гр. Варна,
българин, бълг. гражданин, с ЕГН **********, действащ кмет на район „Аспарухово“ в гр.
Варна, неосъждан.
Частният тъжител В. Б. Ив. и съпругата му Ст. Т. И.а, съгласно Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, вписан с вх. рег. №11529 от
16.05.2005г., акт №34, том XXXVI, дело № 8537/2005г. /находящ се на л.79 от делото/ са
собственици по давностно владение на недвижим имот - жилище с площ от 85 кв.м и гараж,
с площ от 22 кв.м, построени върху държавен недвижим имот с площ от 647 кв.м., находящ
се гр. Варна, община Варна, област Варненска, ул. „Кирил и Методий” № 87Б, съставляващ
ПИ № 2266 по КП на 29, подрайон на гр. Варна - м-ст „Вилите”, при граници на имота: скат,
ПИ № 2268, път и ПИ № 2265.
Относно жилищната сграда и гаража, построени върху държавното място е
издадено Удостоверение изх.№ 9400-614/25.02.2005г. от Община Варна, Дирекция
„Общинска собственост и икономическо развитие” /на л.35 от делото/, с което се уведомява
Областна администрация – Варна, че сградите, предмет на искането за обстоятелствена
проверка са построени върху държавно дворно място, за което е съставен акт за държавна
собственост № 8015/26.07.1965г. Сградите са построени от Б. П.. Молителят е съборил
старата сграда, изградил е нова на нейно място, като е достроил стая и входно антре. Тъй
2

като е завишил размера на първоначално изградената сграда, спрямо него има наказателно
постановление. За земята е заплащан наем от молителя към „Жилфонд” от 1976г. и от 1998г.
има сключен договор с район „Аспарухово”.
При извършен оглед на адреса на частния тъжител в негово присъствие и в
присъствие на адвоката на подсъдимия вещото лице инж. П. Л. е констатирала, че подпорна
стена с дължина 26.41м и височина 2.80м; ограда от метални колони и поцинкована мрежа с
дължина 26.41м. и гараж с площ от 22 кв.м, понастоящем не съществуват.
Гаражът бил изграден през 1938год. заедно със старата сграда, с местоположение в
ската, като го подпира, срещу югозападната граница на имота. Гаражът е бил с площ от 22
кв.м, с размери в план около 4.50/5м. Основите са били изпълнени от бутобетон. Двете челни
стени към ската са били изпълнени от бутобетон, а другите две стени от тухла. Монтирана
била дървена гаражна врата на метална конструкция по североизточната фасада с размери
2/2.20м. Монтиран е бил прозорец 1.20/1.20м по югоизточняата фасада. Покривът е бил
изпълнен плосък, стоманобетонова плоча 10 см.
Подпорна стена с дължина 26.41м и височина 2.80м е била изградена през 1938г., с
местоположение в ската, успоредно на северозападната граница на имота. Подпорната стена
е била с дължина, колкото горната граница на имота, височина 1.80м от терена. Основите са
били изпълнени от бутобетон, а стената от камък с дебелина 0.30м.
Ограда от метални колони и поцинкована мрежа с дължина 26.41м е била изпълнена
върху гореописаната подпорна стена, като същата е била от метални колове ф60 мм, през
2.50м, с височина 1.50м и поцинкована мрежа с височина 1.50м.
Гаражът, подпорната стена, оградата са били съборени през 2008г., във връзка с
прокарване на път, като събарянето им не е извършено от г-н И.и против неговата воля.
По северозападната граница на имота - към пътя, в ПИ с идентификатор
10135.5506.182, е изпълнена подпорна стена.
Към момента на огледа тази подпорна стена е съществуваща, като по данни на г-н
И. подпорната стена е изградена през 1976г.. стоманобетонова, заедно с ремонта на къщата.
В участъка при сградата, подпорната стена е с дължина 10м, височина от терена
2.30м — 2.50, дебелина при основата 0.55м, и при върха 0.35м.
Същата е на разстояние от 0.30м до 0.76м до къщата. По нея има хоризонтална
пукнатина с дебелина 0.2-0.5см на разстояние около 0.5м от горния край на стената. Има
паднало парче от мазилката с размери около 0.30/0.1м., както и паднало парче /след дървото,
при стълбите/ с размери около 1.2/0.5м с дебелина 0.10м от вътрешната страна на стената.
Следва участък напречно с дължина 2.70м, височина 2.0м, средна дебелина 0.15м.
Наблюдава се напречна пукнатина с дебелина около 1мм.
Следва участък успореден на границата на имота с дължина 6м, средна дебелина
0.14м, височина 2м.
Изградени са три броя контрафорси, с цел укрепване на стената с висоичина 1.30м
от терена, размери в основата 0.35/0.45м, размери в горната част 0.30/0.32м. Има пукнатини
в мазилката с дебелина от 0.2см до 0.8мм.
Има паднало парче от мазилката с размери около 0.50/0.60м и отчупен ръб.
Следва напречна стена с дължина 2м, височина 2м, средна дебелина 0.15м. Тя е на
отстояние около 1.50м от второстепенната постройка.
Следва подпорна стена по границата на имота, която се явява и стена на
второстепенната постройка в имота по която няма пукнатини.
Между второстепенната постройка и ПИ с ид. 10135.5506.183 видимо е изпълнена
подпорна стена от бутобетон, с дължина около 4м, височина 0.50м. Земните маси под нея са
3

свлечени. Има паднали парчета, като същата не подлежи на ремонт.
С изключение на горната част от подпорната стена, в останалите части от стената
не са установени вертикални отклонения на стената.
Видно от Комбинирана скица между план на 29-ти м.р., одобрен със Заповед
№59/11.04.1984г. и актуална кадастрална карта към 22.08.2024г., северозападната граница на
ПИ с ид.10135.5506.182, както и на имот №2266, не е променена във времето. Промяната на
площта на имота е по другите три граници на имота.
Изграждането на път с ид.10135.5506.197 не променя северозападната граница на
ПИ с ид.10135.5506.182.
Констатацията на инж. Р. П., видно от приложената СТЕ /л.5 от делото/ е, че
изграденият път - ПИ 10135.5506.197 не засяга ПИ 10135.5506.182. Същият път
представлява граница на имот с 10135.5506.182. пътят е проведен и изграден в югоизточния
откос на бул. „Кирил и Методий”, успоредно на булеварда.
Съобразно заявеното от тъжителя и по негови данни е извършена оценка на гараж с
площ от 22кв.м, в ската, като същият е несъществуващ (съборен през 2008година) и оценен
на сумата от 3112,76 лева; подпорна стена в ската (също съборена през 2008г.) е оценена по
твърдения на тъжителя на 1811,16 лева; ограда над подпорната стена в ската (също съборена
през 2008г.) е оценена на сумата от 84,62 лева.
Съществуващата в имота понастоящем подпорна стена по северозападната граница
на имота — към пътя е в лошо техническо състояние, което се дължи на неправилно
изпълнение за част от нея и лоша поддръжка на останалата част, като необходимата сума за
ремонт на същата според изчисленията на вещото лице възлиза на сумата от 1750,11 лева.
По отношение на допълнително поставяните от г-н И. преградни съоръжения,
които същият монтира напречно на път с идентификатор 10135.5506.197 -прегражденията са
с дължина около 4 м и височина 2м. и се състоят от метална врата и метално пано в стила за
вилни и дворни места, като са изпълнени от метални профили.
Същите били монтирани напречно на ширината на пътя като продължение на
страничните регулационни линии на имота, който владее г-н Б., като по този начин се
усвоява част от площта на второстепенния път.
С така монтираните две метални преграждения се възпрепятства свободният достъп
по пътя и подходите за съседните имоти.
Второстепенната улица е и пожарен път. Сложена е табела в началото на пътя. С
извършеното преграждане на пътя от двете страни се възпрепятстват действията на
пожарните екипи.
При извършения оглед на място на 14.02.2025г., от вещото лице е установено, че
прегражденията в ПИ с ид. 10135.5506.197 са премахнати, като същите са оценени на
стойност от 1579,35 лева.
От разпита на св. Т. Г. – главен инспектор „Контрол на строителството“ и св. Т. М. –
главен специалист „Управление на отпадъците“ към Община Варна, район Аспарухово се
установи, че в Общината съществува проблем с имота на тъжителя И., свързан с
второстепенен път, който същият твърди, че попада в неговия имот и прегражда с масивни,
отваряеми метални порти, което преграждане препятства достъпа на редица граждани до
техните имоти, което провокира подаването на жалби до дежурния на района и в годините е
довело до редица издавани спрямо г-н И. наказателни постановления, издавани предписания
за премахване на огражденията, както и фактическото им премахване от аварийната служба
(„Гражданска защита“), като кмета на район „Аспарухово“ не е издавал никакви заповеди за
събаряне на каквито и да е имоти, вещи, постройки и/или съоръжения на тъжителя, нито е
извършвал лични действия по премахването им.
4

От разпита на св. В.В. Б. – син на частният тъжител се установи в подкрепа на
констатациите, отразени в съдебно-техническата експертиза, че поставяните от баща му
метални ограждения са били отстранявани на няколко пъти включително от пожарната,
намиращата се в имота подпорна стена е напукана (според свидетеля от вибрациите на
минаващите по пътя камиони). За гаража и другата стена помни, че са били съборени
отдавна, когато той е бил малък, не познава и никога не е виждал в близост до имота Ив. М..
По делото са налице писмени доказателства, че тъжителят е бил уведомяван от
кмета на района, че за монтираните от него преградни съоръжения следва да представи
документи, като в случай, че не направи това същите подлежат на демонтиране.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно от гласните такива – от показанията на св. Т. Г. – главен
инспектор „Контрол на строителството“, на св. Т. М. – главен специалист „Управление на
отпадъците“ към Община Варна, район Аспарухово, от показанията на св. В.В. Б., от
заключението по назначените съдебно-техническа и оценителна и допълнителна техническа
и оценителна експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства, които
поради своя значителен обем не следва да бъдат детайлно описвани, тъй като съдържанието
им не се оспорва от страните и същите са залегнали в заключенията на подробно изложените
и обсъдени експертни заключения.
От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът еднопосочно установи
описаното от вещото лице Любомирова, с тази разлика, че констатациите на експертизата са
подробни, детайлни и стъпват освен на наличните по делото писмени доказателства и на
констатираното на място на обекта, поради което за съда не възникнаха никакви колебания в
кредитирането на показанията на всички разпитани по делото свидетели, на депозираните
експертни заключения, както и на представените, изисканите и приобщени писмени
доказателства.
Действително, в настоящия случай спорът няма фактически характер, а е въпрос
единствено на интерпретация на установените факти от различните участници в процеса и
то от гледна точка на основните принципи на наказателното правораздаване, респ. на
възможността едно лице да бъде подведено под отговорност в наказателноправния смисъл
на думата.
В първоначално депозираната частна тъжба от В. Б. Ив. от 08.11.2022г. се
съдържаха множество интерпретации на факти всички от тях изложени в посока на това, че
кмета на район Аспарухово чрез издаване на заповеди е увредил негови имуществени
интереси.
Последваха многократни опити за уточняване на изнесените твърдения, като с
поредна уточняваща молба от 30.08.2023г. тъжителят И. посочва, че фактическите действия
на кмета на района, на областния управител и на други отговорни органи се изразявали
главно в бездействие – нарушаване на служебните функции да се предприемат съответни
правни и фактически действия по проверка и спиране на СМР по изграждане на канал и
други строителни дейности, които в крайна сметка увреждат негово имущество – подпорна
стена и оградни съоръжения, като сам той посочва, че действително физически активни
действия по унищожаване били извършвани от трети лица.
Досежно конкретната дата на деянието адв. Вл. на свой ред в уточняваща молба
посочва, че това се е случило на 18.10.2019г., но частният тъжител бил узнал за него едва на
23.09.2022г.
Предвид горното, съдът намира от правна страна, че не са налице доказателства,
сочещи, че подс. Ив. И. М. е извършил вмененото му с частната тъжба престъпление.
Нещо повече, по делото не се установи с каквато и да е категоричност, че спрямо
имуществото на И. е било извършено каквото и да е престъпление, камо ли такова по чл.
5

216, ал.4 НК.
На първо място, съдът прие, а този факт не се и оспорва и от тъжителя предвид
описано в уточняващата молба, че на процената дата на извършване подсъдимият изобщо не
е присъствал в имота на тъжителя, не е издавал никакви заповеди за събаряне, нещо повече,
видно от показанията на св. Б. (син на частния тъжител) той изобщо е непознат в имота –
никога не го е посещавал и не е извършвал никакви активни действия в и по отношение на
него.
Нещо повече, видно от констатациите на вещото лице, възприети при извършения
оглед на място, съобразно заявеното от тъжителя и по негови данни е извършена оценка на
гараж с площ от 22кв.м, в ската, като същият е несъществуващ (съборен през 2008година);
подпорна стена в ската (също съборена през 2008г.) и ограда над подпорната стена в ската
(също съборена през 2008г.), т.е към датата на събарянето им независимо от причините за
това (изясняването на които не са и не биха могли да бъдат предмет на настоящото
производство) подс. М. не е бил кмет на района и няма абсолютно никакво касателство с
извършените действия, който наред с посоченото са се случили през 2008г. (извън
темпоралния обхват на действията, описани в частната тъжба).
Що се касае до съществуващата в имота понастоящем подпорна стена по
северозападната граница на имота към пътя (същата понастоящем не е унищожена, а
единствено евентуално повредена)— същата е в лошо техническо състояние, което се дължи
обаче според експертизата на неправилно изпълнение за част от нея и лоша поддръжка на
останалата част (а не както твърди тъжителя на дейността по експлоатация на пътя).
По отношение на допълнително поставяните от г-н И. преградни съоръжения,
които същият монтира напречно на път с идентификатор 10135.5506.197, с които се
възпрепятства свободният достъп до пътя (който е и пожарен път) и подходите за съседните
имоти, същите са оценени на стойност от 1579,35 лева и понастоящем след неколкократни
опити да бъде убеден г-н И. да не ги поставя, са напълно премахнати.
Към посоченото премахване обаче, подс. М. няма абсолютно никакво касателство
нито физическо, нито документално такова, като то е било извършвано от служители на
гражданска защита и пожарната, които разполагат със съответната техника и компетентност.
За пълнота на изложението, съдът намира за уместно да посочи, че в хода на
проведеното наказателно производство се установи, че тъжителят г-н И. е възприел като
своя лична мисия борбата със считаното от него за незаконно строителство на територията
на района, като такова допускано от административните органи безогледно върху терени,
представляващи хигиенно защитени зони.
Посоченото обстоятелство, независимо от неговата основателност и социална
оправданост обаче не кореспондира по никакъв начин с пряката възможност да бъде
ангажирана наказателната отговорност на което и да е лице, конкретно на кмета на района,
тъй като за да бъде сторено това е необходимо това лице със свои лични, преки и
непосредствени действия да реализира действия или бездействия, които да са съставомерни
по съответния текст от наказателния закон, в конкретния случай по чл. 216, ал.4 НК.
В настоящия случай, тъжителят не успя да докаже извършването на нито едно
лично действие – събаряне, разрушаване, в това число издаването на нарочна заповед за
събаряне и т.н. или дори бездействие, тъй като въздържанието от действие например по
спиране на събаряне на имущество е пряко свързано с конкретни законоустановени
правомощия на кмета на района, каквито нито бяха установени, нито отсъствието им при
положение, че са били съществуващи като възможност, беше пряко доказано в настоящото
производство.
Нещо повече, потенциалната злоупотреба със служебно положение, неизпълнение
или лошо изпълнение на административни задължения, което е увредило или би могло да
6

увреди имущество на гражданите, не съставлява престъпление от частен характер, поради
което и не е от компетентността за разглеждане от страна на районния съд.
Що се отнася до наведените твърдения, че прокопаният канал и изградения
общински път увреждат имуществото на тъжителя съществуващо понастоящем в имота се
опровергаха от констатациите на изготвеното експертно заключение, а унищожаването на
допълнително поставяната от него ограда, която е и извън предмета на настоящото
производство (доколкото се въведоха от тъжителя едва в хода на съдебното следствие, но
въпреки това и за прецизност бяха изследвани от вещото лице), отново не е в резултат на
преки или косвени действия или бездействия на кмета на района Ив. М., който не може и не
следва да носи отговорност за чужди действия (законосъобразнстта на които би могла да се
разглежда в друг вид съдебно производство – напр. административно такова).
За да бъде съставомерно едно деяние по чл. 216, ал.4 НК е необходимо освен вещта
да бъде фактически унищожена това да е сторено от съответното лице умишлено и
противозаконно.
В настоящия случай от събраните по делото доказателство действително се
установи, че подпорна стена и оградно съоръжение на тъжителя са били унищожени през
2008г. (и то не от подсъдимия), а понастоящем съществуващата подпорна стена е единствено
повредена (отново не от негови действия), като аналогично е положението с допълнително
поставяната ограда, преграждаща пътя.
Поради това съдът оправда подсъдимия по предявеното му с частната тъжба
обвинение за това да е извършил престъпление по чл. 216, ал.4 от НК, доколкото липсват
доказателства за авторство на деянието и изобщо за извършване на такова деяние.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	76
Дата:	6 март 2025 г.
Съдия:	Теодора Шишкова

Дело:	20223110204479
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 ноември 2022 г.

Присъда по дело №4479/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите