№ 19875
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110136146 по описа за 2025 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№
233669/03.07.2025 г. от Д. Г. Р. против „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, с която е предявен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща
част от сумата от общо 246,00 лева, като платена без правно основание на 30.09.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 233669/03.07.2025 г., ищцата твърди,
че на 30.09.2025 г. заплатила на каса на ответното дружество сумата от 246,00 лева.
Поддържа, че плащането било без правно основание, тъй като нямала каквито и да
било договорни отношения с ответника. С оглед предходното ищцата обуславя
правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск поради липса на доказателства за извършено
плащане от страна на ищцата на процесната сума. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
С определение, обективирано в протокол от проведено на 28.10.2025 г. открито
съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в
размер на предявения иск от 50,00 лева на 246,00 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
1
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен разходен касов ордер № 238801/30.09.2022 г., от който се
установява, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество сумата от 246 лева
с посочено основание „по № кредит: 93435, по № вноска: 5“.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един
правен субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е
фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява
своята фактическа власт върху полученото.
Съобразно константната практика на съдилищата по този фактически състав на
неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата, а ответникът –
наличието на валидно основание за престиране на същата. Ако получилият облагата не
докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното
връщане /в този смисъл е решение по гр.д.№ 5858/2007 г. , решение по гр.д.№ 335/2008 г.,
решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 138
от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. /
.
Настоящият съд приема, че от приложения по делото разходен касов ордер №
238801/30.09.2022 г., който не бе оспорен от ответника, безспорно се установява, че
ищцата е заплатила в полза на ответното дружество сумата от 246 лева, с посочено
основание вноска по кредит.
В тежест на ответника бе да докаже наличието на правно основание за
получаване на процесната сума, но в хода на производството не бяха представени
доказателства в тази насока. Нещо повече, в писмения отговор от ответника се
поддържа становище, че между дружеството и ищцата не е налице облигационно
правоотношение. Доводите, че дружеството не е получило процесната сума, се
опровергаха от гореописаното писмено доказателство.
С оглед предходното, настоящият съд приема предявения иск за основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен в размера след допуснатото увеличение
на основание чл.214 ГПК. Върху сумата от 246,00 лева се дължи законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в РС – Пловдивд – 17.02.2025 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. Видно от обективираното в молба от ищцата с вх.№ 344386/22.10.2025 г. е, че
2
същата претендира единствено разноски за държавна такса. С оглед предходното,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 42,70 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна помощ и
съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда наведеното в писмения отговор
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съгласно чл.38, ал.2 ЗА
определяне размера на адвокатското възнаграждение е в правомощията на съда.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В таза насока съдът съобрази и влязло в сила решение от
15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу
България“ /жалба № 59667/14/, с което държавата е осъдена да заплати на
жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието,
че националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на
претендираните разноски, въпреки направените възражения.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА
е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност,
3
която да е обусловена от събирани в производството доказателства и доказателствени
средства, като производството е приключило в едно открито съдебно заседание, на
което процесуалния представител на ищеца не се е явил, съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. С оглед предходното, ответникът следва да
заплати на адв.К. сумата от 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.“Младост 1“, ул.“Анна Ахматова“ № 9 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН **********
сумата от 246,00 лв., представляваща заплатена на 30.09.2022 г. в полза на ответното
дружество сума без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.02.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.“Младост 1“, ул.“Анна Ахматова“ № 9 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН **********
сумата от 42,50 лева, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост 1“, ул.“Анна Ахматова“ № 9 да
заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗА на адвокат К. Й. К. от АК – гр.Пловдив, с
личен номер ************, сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца в
производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4