Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

04.12

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Гeоргиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

188

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от управителя на „ЕРЕС - 217“ ООД ***, ***, против Решение № 21/12.06.2019 г., постановено по НАД № 27/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002108/02.05.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕРЕС - 217“ ЕООД ***, ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Ардино е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.  

Сочи, че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин, което не било съобразено от съда. В тази връзка твърди, че контролните органи и въззивният съд стигнали до извода за извършено административно нарушение единствено въз основа на това, че лицето се намирало в обекта към датата на проверката, без да изследват обстоятелството дали реално е престирало труд. На следващо място районният съд изцяло бил игнорирал факта, че към датата на съставянето на АУАН на З. Ф. е било връчено уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ, заверено в ТД на НАП, поради което за визираното в НП нарушение не следвало да бъде ангажирана имуществена отговорност на дружеството.

Счита, че изискването за връчване на работника на трудов договор и копие от уведомлението по чл. 63 от КТ било кумулативно, поради което за осъществяването на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ следвало на работника да не са връчени екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, респ. връчването на някой от посочените документи изключвало нарушение на цитираната норма. С оглед описанието на нарушението, а именно, че на Ферад не било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, то нарушението следвало да се квалифицира по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5, а не по чл. 63., ал. 2 от КТ. Предвид това в конкретния случай било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Развива доводи, че нарушението по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 би могло да бъде отстранено веднага след установяването му, за което да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ.

Счита за неправилни изводите на районния съд, че в случая административно наказващия орган бил извършил преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Развива съображения, че КТ се явява специален закон по отношение на ЗАНН и нормата на чл. 415в от КТ, която не допускала прилагането на института „маловажност“ се явявала репресивна спрямо отговорните лица и не следвало да се прилага, тъй като противоречала на европейските правни норми относно трудовото законодателство. В тази връзка сочи липсата на висока обществена опасност на деянието, както и липсата на вреди и вредни последици за работника, което не било отчетено от районния съд, както и не било отчетено обстоятелството, че се касаело за невръчено уведомление, а не липсата на сключен трудов договор.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 21/12.06.2019 г., постановено по НАД № 27/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино, след което да постанови друго, с което да отмени  Наказателно постановление № 09-002108/02.05.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕРЕС - 217“ ЕООД ***, ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ или измени същото относно размера на наложената санкция, като намали същото до предвидения минимален размер.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Депозира становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи. 

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, чрез юрисконсулт А. оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 09-002108/02.05.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕРЕС - 217“ ЕООД ***, ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че на 05.03.2019 г. е допуснал до работа З. Ш. Ф., с ЕГН **********, преди да й връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.  

Приел е, че в конкретния случай АНО е извършил преценка за наличието на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, при спазване изискванията на ЗАН по предявяване и връчване на АУАН и НП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „ЕРЕС - 2017“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. З от КТ, заверено от ТД на НАП. Последното се изпраща от работодателя в 3-дневен срок от сключване на трудовия договор до съответното ТД на НАП.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 05.03.2019 г. З. Ш. е престирала работна сила в шивашки цех в ***, стопанисван от „ЕРЕС - 217“ ЕООД ***, като едноличното дружество в качеството си на „работодател“, е допуснал  на работа лицето без преди това да му е връчил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Ардино писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, З. Ф. е престирала труд – изпълнявала дейност като ***/*** в обекта/, като при извършената й проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали е потвърдил в съставената писмена декларация, че работи като *** в цех в ***, няма трудов договор и не й е връчено копие от уведомлението. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите И. С. и Х. Ч., като логични, последователни, допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че цитираните свидетели непосредствено са възприели работника да полага труд в обекта на контрол, което З. Ф. е потвърдила в попълнената декларация по чл. 402 от КТ. Несъмнено на 05.03.2019 г. около 11.30 часа, респ. към момента на осъществяване на проверката от служителите на инспекцията на труда в по-горе цитирания обект З. Ш. е извършвала работа/престирала труд – ***, без преди това да й е предоставено копие от уведомлението, заверено в НАП. В случая уведомлението за сключения трудов договор между „ЕРЕС – 217“ ЕООД *** и лицето е регистрирано в НАП на 05.03.2019 г. в 20.41.06 часа или повече от 8 часа след извършената проверка от служителите на ОИТ, при която е констатирано престирането на работна сила от страна на работника Зелиха.  

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „ЕРЕС - 217“ ЕООД ***, има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Въведените в касационната жалба твърдения, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 са неоснователни. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ изрично въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Нарушението на посочената норма е предвидено като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорнаст на работодателя със санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Цитираният от жалбоподателя текст на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, също въвежда задължения за работодателя да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, което връчване да се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. Нарушение на посочения текст от подзаконовия нормативен акт би било налице, в случаите, когато уведомленията са надлежно заверени в съответната териториална дирекция на НАП и са връчени на лицата, но липсват положени подписи от същите срещу съответното име. Право на АНО е да прецени, преди налагане на административното наказание, под коя от действащите правни норми да подведе констатираното нарушение с АУАН, като в случая по изложените по-горе съображения, правилно и законосъобразно процесното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от законния представител на „ЕРЕС – 217“ ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Ардино, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/12.06.2019 г., постановено по НАД № 27/2019 г. по описа на Районен съд – Ардино.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.