Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 05.
12. 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември
през двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3891 по
описа за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 149 във вр. с чл. 143 от СК.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Н.Т.А. ***, като майка и законна
представителка на малолетното дете ***, родено на *** год., против В.Б.И. ***. В молбата се твърди, че
детето *** е родено от съвместното съжителство между страните, като след
раздялата на последните същото живее при своята майка, която единствено полага
грижи за него. Твърди се, че в момента ищцата е по майчинство с второ дете и
получава минимално възнаграждение и добавки за двете деца, които са крайно
недостатъчни за отглеждането им. Твърди се, че ответникът работи в *** и няма
други деца, които да издържа. В заключение ищцата моли съда да осъди ответника
да заплаща на детето *** ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от
месец октомври 2011 година.
Ответникът В.Б.И. ***, чрез назначения му от съда особен представител,
ангажира становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните нямат сключен граждански брак, като по
време на фактическото им съжителство се е родило детето им *** *** Б., ЕГН **********.
В частта му, в която се иска присъждане на издръжка за периода от 01. 10.
2011 год. до 18. 07. 2012 год., искът се явява процесуално недопустим и в тази
му част производството следва да бъде прекратено. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година преди предявяването на иска, т. е. в случая, считано от
19. 07. 2012 год.
В останалата му част процесният осъдителен иск е допустим. Същият е
предявен от надлежна страна- ищцата Н.Т.А. като носител на родителските права и
задължения по отношение на малолетното дете *** /чл. 122 ал. 1 от СК/.
Обстоятелството, че няма влязло в сила съдебно решение, с което да е решен
въпросът относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права
и отношенията му с родителите, не съставлява пречка за разглеждането на
заведения иск за издръжка и не обуславя недопустимостта на последния. Разгледан
по същество, искът е частично основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.
2 от СК родителят дължи издръжка на непълнолетните си деца, независимо от
обстоятелството дали същите са трудоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. От приложеното по делото удостоверение изх. № 94НН- 0085/ 20. 11.
2013 год., издадено от Дирекция “Социално подпомагане” гр. Плевен, е видно, че
през периода м. януари 2013 год.- м. юни 2013 год. ищцата Н.Т.А. е получавала социални
помощи и надбавки по чл. 7 и чл. 8 от ЗСПД в размер на 170 лв. месечно. По
делото липсват доказателства за получаваните от ответника В.Б.И. доходи, а и
липсват данни за действащи трудови договори на същия /срв. писмо изх. № 16014-
1 от 12. 11. 2013 год. на ТД на НАП гр. Велико Търново, офис гр. Плевен/. С
оглед обаче на обстоятелството, че се касае за млад човек в трудоспособна
възраст съдът приема, че ответникът би могъл да реализира доходи поне в размер
на минималната за страната работна заплата.
При преценката на така събраните доказателства съдът приема, че
необходимата обща издръжка на детето ***, което е на 5 години, следва да се
определи на 160 лв. От тази сума ответникът В.Б.И. следва да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 100 лв., като останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката Н.Т.А., която полага и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. При разпределение на дължимата издръжка
съдът съобрази възрастта на малолетното дете, както и обстоятелството, че
ответникът няма задължения за издръжка към други лица. Така определеният размер
на издръжката се дължи от ответника от 19. 07. 2012 год., т. е. една година
преди датата на завеждане на исковата молба, доколкото са налице предпоставките
на чл. 149 от СК: още тогава страните са живеели разделени, детето е било
отглеждано от майката, а бащата си е спестил разноските по неговата издръжка и
възпитание. Издръжката се дължи до настъпването на причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. За разликата до 200 лв. предявеният осъдителен иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса върху уважената част от иска в размер на 144 лв., както и направените
разноски за назначаване на особен представител в размер на 100 лв.
По така изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 3891/ 2013 год. по описа на Плевенския районен съд в тази част от
предявения от Н.Т.А. *** против В.Б.И. *** иск, в която се иска присъждане на
издръжка за периода от 01. 10. 2011 год. до 18. 07. 2012 год.
ОСЪЖДА В.Б.И. ***, ЕГН
**********, да заплаща на малолетното си дете *** *** Б., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законна представителка Н.Т.А. ***, ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 100 лв., считано от 19. 07. 2012 год. до настъпване на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА В.Б.И. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 144 лв. и направените
разноски за назначаване на особен представител в размер на 100 лв.
В частта му, в която е прекратено производството по делото, решението има
характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 7- дневен срок от днес. В останалата му част решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: