№ 6105
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110158207 по описа за 2023 година
Предявен е от Й. С. А. срещу „С. К.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за прогласяване нищожността на чл. 29 от Договор за паричен заем № 781905/20.01.2022 г.,
предвиждащ заплащането па неустойка в размер па 0,9 % от стойността на усвоената сума
на ден.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 781905, като отпуснатият кредит бил в размер на 460,00 лева, а
срокът за погасяване на първия транш – 19 дни, ГЛП 36 % и ГПР 42,58 %. Размерът на
общата дължима за връщане сума се сочи, че е 468,74 лв. В чл. 19 от Договора било
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условия посочени в ОУ или банкова гаранция. Съгласно чл. 29 от Договора при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, била дължима неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на кредита, платима наред с погасителните вноски. Твърди, че
му е начислена неустойка в общ размер на 78,66 лева. Оспорва клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка като нищожно поради накърняване на добрите нрави и развива
подробни съображения в тази насока. Аргументира, че е било задължение на ответника
преди сключване на договора, да направи оценка на кредитоспособността. Сочи, че
непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на основание чл. 71 ЗЗД. Счита, че клаузата, с която е уговорена
неустойка е неравноправна. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен
договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и сочи, че
1
същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички изисквания
съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не му е
начислена, респ. събирана, но въпреки това развива подробни съображения в насока, че
клаузата с която е уговорена е действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже че клаузата е валидна, респ. че е
индивидуално уговорена.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
страните тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № 781905 от 20.01.2022г., със
соченото от ищеца съдържание.
От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние № 781905 от 20.01.2022г. се установява, че лихвеният процент по
кредита е в размер на 36 %, ГПР- 42,85 %, като общо дължимата сума от потребителя по
първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 468,74
лева. Срокът за погасяване на първия транш е 19 дни. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора
кредиторът отпуска на потребителя сумата по кредитната линия на отделни траншове
/предварително определен размер на отпуснатата в заем главница/.
В чл. 19, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.
19, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да
отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се
извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 29, ал. 1 от договора е посочено, че в
случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
2
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и
одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в
срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка
заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който
потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят
осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от
момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението,
неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва
неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който
действието на обезпечението е било прекратено.
От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на договора
за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за
необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните
регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14
от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от
потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от
следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция.
В раздел VIII от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на
задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде
поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е
дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с
постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на
заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен
договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното
правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно
възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за
кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител.
Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт,
едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят
следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи:
минимален осигурителен брутен доход 1500 лева; валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР
относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ
3
кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на
кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад,
считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се
извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице-
поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от
офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД. В чл.
46, ал. 1 от ОУ е регламентирано, че в случай че потребителят не изпълни задължението си
за предоставяне на договорено обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. В представения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити е посочено, че в случай че
потребителят не предостави обезпечение, посочено в част 2-ра, т. 8 в срок до 3 дни, считано
от датата на сключване на договора за кредит, се начислява неустойка в размер на 108 лева,
която се заплаща на части ежемесечно съгласно погасителен план, неразделна част от
договора.
В погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита
/главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител за един лихвен
период е 547,40 лева, от която неустойката е в размер на 78,66 лева и същата се начислява и
се дължи от заемателя в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не
се предостави гаранция/поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и същата се начислява
ежедневно и пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде
предоставена гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде
преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция.
Въз основа на тези данни и във връзка с възражението на ищеца за противоречие на
неустоечната клауза с добрите нрави, съдът намира следното.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
4
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата
сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да
представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на над 17 % от размера на заетата сума. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза
извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че неустоечната
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
5
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му бъдат присъдени. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от адв. Д. М., като с оглед цената на
иска от 78,66 лева, в полза на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Й. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Света Троица“ № 315, ет. 3, ап. 53, срещу „С. К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД нищожността на съдържащата се в чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 781905
от 20.01.2022г. неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне
на обезпечение.
ОСЪЖДА „С. К.“ АД да заплати на Й. С. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „С. К.“ АД да заплати на адв. Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата от 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство по делото на Й. С. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6