№ 45
гр. Севлиево, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100587 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ЗППК „Росица“ –
гр. Севлиево, ЕИК *********, чрез адв. П. Д., срещу Д. Й. Д. с ЕГН ********** за
сумата от 2 880 лв. с ДДС - неплатени наемни вноски по Договор за наем на гараж,
находящ се в стопанския двор на кооперацията за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2023
г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 30.04.2024 г.,
до окончателното изплащане. Направено е искане за осъждане на ответника да предаде
владението върху имота.
Ищецът твърди, че на 17.12.2019 г. с решение на Управителния съвет на ЗППК
„Росица“ се предоставил на ответника за временно и възмездно ползване гараж,
собственост на кооперацията, като наемателят следвало да заплаща месечен наем от по
2 лв. на кв.м. или общо 50 лв. Сочи се, че наемателят не платил нито една месечна
вноска. Поддържа се, че с писмена покана от 19.03.2024 г. изпратена на ответника с
препосръчано писмо бил уведомен, че едностранно прекратяват договора поради
негова вина, поради неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена
Излагат се съображения, че ответникът бил поканен да освободи помещението и да
предаде владението като върне ключовете , но той не сторил това.
Искането към съда е да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноските
по делото.
Ответникът, в законоустановения срок, депозира отговор на исковата молба чрез
1
адв. И. Г., с който оспорва предявения иск. Поддържа се, че предложението да заплаща
наем е получил едва с получаване на исковата молба, тъй като поканта с изх. №
8/25.03.2024 г. не била получена от ответника. Излагат се съображения, че никъде в
решенията на кооперацията не е било решено да заплаща наем и не бил уведомен за
такова нещо.
Искането към съда е да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноските
по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен протокол № 5 от 17.12.2019 г. от проведено заседание на
ЗППК „Росица“, в който е записано, че е дадена гаражна клетка на ответника без да се
плаща наем и е взето решение наемателите на отдадените обекти да предплащат наем
до пето число на месеца.
По делото е представена и покана от ЗППК „Росица“ до ответника от 19.03.2024
г., с която във връзка с горното решение, ответникът е пойанен да заплати месечния
наем в размер на 50 лв. на месец или 2 880 лв. с ДДС. В поканата е обективирано
изявление за прекратяване на договора за наем и освобождаване на помещението.
Представено е и известие за доставяне на пратка до ответника.
По делото са разпитани свидетелите Р.Д.С. и Д.Н.К.. Съгласно показанията на
свидетеля Събев, ответникът е държал гараж, собственост на кооперацията, под наем,
условието да се предостави гаража било да се заплаща наем, всички имоти на
кооперацията били отдадени под наем, а не безвъзмездно. Свидетелят твърди, че
ответникът не е освободил гаража, за което бил уведомен.
Съгласно показанията на свидетля К. /председател на контролния съвет на
кооперацията/, присъствал на заседанието, когато се взело решение да се даде гараж
под наем на ответника, контролният съвет присъствали съвместно с управителния, в
едно заседание, заедно ги провели. Взели решение за наемната цена на обектите.
Свидетелят сочи, че управителят на кооперацията уведомил ответника, че следва да
заплаща наем още преди настаняването. Устно го приканвал да плаща наем.
Свидетелят посочвам че ответникът е поканен да освободи помещението, но той
отказвал да го направи. Държал инструменти вътре, ключът бил в него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и при преценката им по реда на
чл. 172 ГПК ги намира за логични, допълващи се и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, като съгласно
заключението на вещото лице общата стойност на средния пазарен наем за исковия
период за гаража е в размер на 2850 лв.
2
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и изготвено с
необходимата компетентност. Същото не е оспорено от страните по делото.
Други релевантни за спора доказателства не са приобщавани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.
233 от ЗЗД.
В случая не е спорно между страните по делото обстоятелството, а и се
установява от събраните доказателства – писмени и гласни, че ищецът е предоставил
на ответника процесния недвижим имот – гараж, както и че ответникът е ползвал
имота през процесния период. Спорен е въпросът дали процесният имот е бил отдаден
безвъзмездно на ответника и дали същият е бил уведомен, че дължи заплащането на
наем.
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно
възнаграждение, не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на
породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане
на уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за ползване
на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на
наемния договор.
Основното задължение на наемодателя е: 1) да предаде наетата вещ на
наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на
уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: 1) да
заплати уговореното наемно възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва
съгласно обичайното или уговореното предназначение, 3) да заплаща всички
уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я
върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
несъмнено, че ищецът е отдал за временно и възмездно ползване процесния обект. В
този аспект са събраните гласни доказателствени средства, както и представения
протокол от проведеното събрание на кооперацията. Горното се подкрепя и от
изпратената до ответника покана, в която се съдържа изрично изявление за
дължимостта на наемните суми. Съдът намира, че ответникът е бил уведомен, че
дължи наемна цена, но е бездействал и не заплащал същата. Последният не проведе
насрещно доказване относно обстоятелството, че не е бил уведомен, че следва да
заплаща наемна цена за гаража. Напротив, същият не отрича, че го е ползвал през
процесния период, както и че не го е освободил.
Поради изложеното предявеният иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
По отношение на иска с правно основания чл. 233 ЗЗД:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен
срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата страна
един месец по-рано. В случая по делото е приета покана и разписка за доставянето и
до ответника,с която същият е уведомен, че договорът за наем се счита прекратен,
поради неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена.
Независимо от това, дори условно да се приеме, че не е настъпило прекратяване
на наемния договор с отправената нотариална покана, наемните отношения между
страните са били прекратени с факта на подаването на исковата молба по чл. 233, ал. 1
ЗЗД, която също има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1
ЗЗД съгласно константата практика на ВКС. След прекратяване на наемните
правоотношения, същите не могат да бъдат продължени или подновени едностранно
от бившия наемател, при което положение съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1
ЗЗД той е длъжен да върне наетата вещ, която задържа без правно основание.
С оглед на всичко изложено дотук предявеният иск по чл. 233 ЗЗД също се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 865,20 лева, представляващи направени по делото
разноски, от които 115,20 лева – държавна такса, 350 лева – възнаграждение за
адвокат, 400 лв. – депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Д. Благоев“, бл. 2, вх. „Г“, ет. 7,
ап. 20, да заплати на ЗППК „Росица“ – гр. Севлиево, ЕИК *********, с адрес на
управление – зона „Изток“, ул. „ПЖК“ № 1, сумата от 2 880 лв. /две хиляди
осемстотин и осемдесет лева/ с ДДС - неплатени наемни вноски по Договор за наем
на гараж, находящ се в стопанския двор на кооперацията за периода 01.01.2020 г. до
31.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба –
30.04.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Д. Благоев“,
бл. 2, вх. „Г“, ет. 7, ап. 20 да освободи и предаде на ЗППК „Росица“ – гр. Севлиево,
ЕИК *********, с адрес на управление – зона „Изток“, ул. „ПЖК“ № 1 заеманото
гараж, находящ се в стопанския двор на кооперацията.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Д. Благоев“,
бл. 2, вх. „Г“, ет. 7, ап. 20 да заплати на ЗППК „Росица“ – гр. Севлиево, ЕИК
*********, с адрес на управление – зона „Изток“, ул. „ПЖК“ № 1 сумата 865,20 лв.
/осемстотин шестдесет и пет лева и двадесет ст./ съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово, в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5