№ 1085
гр. Бургас, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С. П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105800 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.3 от АПК, вр. пар. 19 от ЗИД на АПК, вр.
пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на Д. Й. Д. против заповед №
****/29.05.2024 г. на областен управител на Област Бургас, с която се одобрява план на
новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актовете по пар.4 от ЗСПЗЗ за местността „****“, с. А.,
землище на гр. Ч., в частта, в която не е отразен поземлен имот с идентификатор ****,
заедно с изградените в този имот сгради.
С определение № ****/26.08.2024 г. съдът конституира като заинтересовани страни по
делото: С. И. Х., Г. Ж. Й., Г. Д. Д., С. Д. Д..
С определение № ****/09.10.2024 г. съдът конституира като заинтересовани страни по
делото: С. Р. Р., Н. Р. С., И. К. И., Х. В. Г., Т. Г. Г., В. Г. Г..
Нито една от заинтересованите страни не депозира писмено становище по жалбата. В
съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., заинтересованите страни С. Д. и Г. Д.
изразяват становище, че жалбата е основателна. В съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, заинтересованата страна Г. Д. заявява, че предоставя на съда да реши дали да
уважи жалбата. Останалите заинтересовани страни не се явяват в съдебно заседание.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата и моли съда да я уважи, като отмени атакувания административен акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на Областния управител моли съда
да остави без уважение жалбата.
Районен съд – Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ****/29.05.2024 г. на областен управител на Област Бургас, издадена
на основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ и протоколи на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е одобрен план на новообразуваните имоти (за
1
краткост ПНИ) и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „****“, село А.,
землище на гр. Ч., Община С..
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по пар.4а
от ЗСПЗЗ, № **** г., нот. дело № **** г. по описа на нотариус Б. К., Й. Д. Й. е признат за
собственик на 400/3040 ид.ч. земеделска земя, цялата от 3040 кв.м., представляваща имот
планоснимачен № **** по плана на местността „****“ в землището на минно селище Р.,
заедно с построената в същия имот сезонна масивна постройка, застроена на 130,5 кв.м.
Наследници на Й. Д. Й. са Д. Й. Д. (жалбоподателят по настоящото дело) и Г. Ж. Й..
С нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № **** г.,
нот. дело № ****/2005 г. по описа на нотариус Н. Н., Д. Й. Д. и М. К.а Д. са признати за
собственици на имот, придобит на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както следва:
600/3040 кв.м. идеални части земеделска земя, представляваща имот **** по плана на
местността „****“ в землището на минно селище Р., ведно с изградената върху имота
сезонна паянтова постройка на площ от 27 кв.м. Наследници на М. К.а Д. са Д. Й. Д., Г. Д. Д.
и С. Д. Д..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **** г., нот. дело № **** г.
по описа на нотариус Б. К., Д. Й. Д. е признат за собственик по давност върху поземлен имот
с площ 2143 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А., целият с
площ 3143 кв.м., с номер по предходен план ****, отреден за земеделски труд и отдих по
пар.4 на ПЗРЗСПЗЗ.
Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. е отразен в помощния план
към ПНИ с номер 1, в регистъра на имотите, предоставени за ползване, са записани имената
на Й. Д. Й., Д. Й. Д. и М. К.а Д., като са описани документи за собственост – нотариалните
актове, посочени по-горе в решението. В кадастралния план имотът е с номер 1.
Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. е отразен в ПНИ за местност
„****“, с. А., като два имота – част от новообразуван имот 325 и ползвателски имот 62.1,
записан на жалбоподателя. В регистъра на новообразуваните имоти за собственик на
новообразуван имот 325 с площ от 2820 кв.м. на основание решение на поземлена комисия
№ 2535/10.03.1993г. е записан А. Н. А., чийто наследник е заинтересованата страна С. И. Х..
Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. попада върху два имота,
съществували преди образуването на ТКЗС – в имот 3055 (на А. Н. А.) 2727 кв.м. и в имот
3056 (на Н. Т. И.) 300 кв.м.. Наследници на Н. Т. И. са заинтересованите страни С. Р. Р., Н. Р.
С., И. К. И., Х. В. Г., Т. Г. Г., В. Г. Г..
На място има материализирана ограда на целия поземлен имот с идентификатор ****
по КККР на с. А. по площта и по границите, които са нанесени в кадастралната карта. В
ПНИ са нанесени всички сгради, които се намират в целия поземлен имот с идентификатор
**** по КККР на с. А., като не е отразена частта, която е съборена от сграда с
идентификатор ****.5. В имота има: вилна сграда на 3 етажа със застроена площ 45 кв.м.;
вилна сграда на един етаж със застроена площ 75 кв.м.; постройка на допълващото
застрояване на един етаж със застроена площ 35 кв.м.; постройка на допълващото
застрояване на един етаж със застроена площ 17 кв.м.; постройка на допълващото
застрояване на един етаж със застроена площ 399 кв.м.
Изложената фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от
атакуването на административния акт, като мотивите за това са следните:
Имотът, в който жалбоподателят притежава собственически права, попада в територия
по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като това се потвърждава от заключението на вещото лице по
2
назначената съдебно-техническа експертиза, както и от цитираните по-горе и представени с
жалбата нотариални актове. В границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно
освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти,
които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица – в този смисъл
Решение № 60138 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2021 г., I г. о., както и Определение
№ 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 230/2023 г.
В настоящия случай част от поземления имот жалбоподателят е придобил по давност,
друга част по наследство, а трета част на основание пар.4а от ЗСПЗЗ. Ето защо, той има
интерес да атакува заповедта с твърдение, че имотът, в който той има собственически права,
следва да бъде включен в ПНИ.
По отношение на заинтересованите страни:
В първоинстанционното съдебно-административно производство съдът определя
служебно, съгласно чл. 154 от АПК, страните, в това число и кръгът на заинтересованите
лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК, като отчита значението на индивидуалния
административен акт за правната им сфера. АПК не съдържа легална дефиниция на
понятието „заинтересована страна“, поради което съдът следва да преценява наличието на
въведения от законодателя общ принцип на заинтересуваност, приложим както във фазата на
административното производство, така и в съдебната фаза – аргумент от Решение № 15320
от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 595/2018 г., V о.
Следва изрично да се посочи, че от представените от жалбоподателя документи за
собственост следва, че той не е единствен собственик на поземлен имот с идентификатор
**** по КККР на с. А.. В този имот собственически права притежават и Г. Ж. Й., Г. Д. Д., С.
Д. Д., поради което те имат качеството заинтересовани страни. Този извод следва от чл. 8
АПК – всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс,
имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни
интереси. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 15 АПК – страни в административния
процес могат да бъдат всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни
интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение
или за които те биха породили права, или задължения.
На следващо място, при оспорване на ПНИ заинтересовани страни са лицата, на които
са записани имотите по регистъра към плана, по отношение на които жалбоподателят има
претенции. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
се установи, че поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. е отразен в ПНИ за
местност „****“, с. А., като два имота – част от новообразуван имот 325 и ползвателски
имот 62.1, записан на жалбоподателя. В регистъра на новообразуваните имоти за собственик
на имот 325 с площ от 2820 кв.м. е записан А. Н. А., чийто наследник е заинтересованата
страна С. И. Х.. Следователно само госпожа Х. има качеството на заинтересована страна.
Обстоятелството, че поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А. попада върху
два имота, съществували преди образуване на ТКЗС, единият от които записан на името на
Н. Т. И. е без правно значение за определяне на заинтересованите страни.
Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните във всички
инстанции. При наличие на незаконосъобразно конституирана страна, както е в случая,
производството по делото спрямо нея следва да се прекрати.
Ето защо производството по отношение на заинтересованите страни С. Р. Р., Н. Р. С.,
И. К. И., Х. В. Г., Т. Г. Г. и В. Г. Г. следва да бъде прекратено.
По съществото на спора:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид
разпоредбите на пар. 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, които овластяват
областния управител да одобрява плана на новообразуваните имоти и регистъра към него, и
в предписаната по чл. 59, ал.2 от АПК форма. При издаването му са спазени всички
процесуалноправни разпоредби на закона. Заповедта е обнародвана в ДВ в
законоустановения срок и е разгласена чрез средствата за масово осведомяване, съгласно
3
изискването на пар. 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въпреки това жалбата се явява основателна, като мотивите за това са следните:
Имотът, в който жалбоподателят има собственически права, вече е обособен като
обект на вещни права, който ПНИ следва да отрази в неговите граници, следващи от
придобивното основание – аргумент от т. 2. 5. от издадената въз основа на делегацията по
чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-
454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол
към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (за краткост Заповедта) – в този смисъл
Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 230/2023 г. Според тази точка
границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобИ.е, се нанасят в плана
без изменение на местоположението им.
Следователно, имотът, в който жалбоподателят има собственически права, следва да
бъде отразен в ПНИ. Следва изрично да се посочи, че в настоящото производство проверка
дали са налице предпоставките за придобИ.е право на собственост по давност, респективно
по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не се извършва, тъй като предмет на съдебен контрол е
само заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ с оглед правилата на § 4к, ал.
1-5 ПЗР ЗСПЗЗ. Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК (чл.483, ал.1 от ГПК – отменен) притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение – така мотивите на Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3
ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост, какъвто не е предметът на настоящото дело.
В административното производство, каквото е настоящото, съдът констатира и се
съобразява с вещните права на страните така, както са удостоверени със съответните титули
за собственост, т.е. изхожда от формалната легитимация за собственост на страните по
делото. Настоящата инстанция действа като административен съд и няма правомощие да
преценява преюдициално валидността на административните актове, които не са обект на
неговия пряк съдебен контрол – в случая решение на Поземлена комисия, на основание на
което в регистъра на новообразуваните имоти за собственик на новообразуван имот 325 е
записан А. Н. А..
В ПНИ следва да бъде отразен поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с.
А., заедно със сградите в него. Ето защо жалбата е основателна и атакуваната заповед следва
да бъде отменена в частта, с която имотът, в който жалбоподателят има собственически
права, не е нанесен в ПНИ. Делото следва да бъде върнато като преписка на органа за
произнасяне, като в ПНИ бъде включен имотът, в който жалбоподателят има
собственически права, като в регистъра към плана като собственик на този имот следва да
бъдат посочени лицата, които притежават собственически права, съобразно нотариалните
актове. Според настоящия съдебен състав в ПНИ следва да бъде обособен новообразуван
имот и за реституирания собственик (заинтересованата страна С. И. Х.), защото
нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка не е пречка за обособяване на
новообразуван имот за реституирания собственик с ПНИ – в този смисъл Определение №
202 от 14.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 230/2023 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, във вр. чл. 78, ал.1 от
ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото.
Жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение и
1020 лева депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза. В този смисъл той има право на разноски в размер на 1320 лева.
4
Заинтересованите страни нямат право на разноски, защото искане за присъждане на
разноски не е заявено от заинтересованите страни С. И. Х., Г. Ж. Й., Г. Д. Д. и С. Д. Д., а по
отношение на останалите заинтересовани страни – защото производството по отношение на
тях е прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на заинтересованите страни
С. Р. Р., с адрес гр. Ч., ул. ****, Н. Р. С., с адрес гр. Ч., ул. ****, И. К. И., с адрес гр. С.
****************, Х. В. Г., с адрес гр. Ч., ул. ****, Т. Г. Г., с адрес гр. Б. ***, и В. Г. Г., с
адрес гр. Ч., ул. ****.
ОТМЕНЯ по жалба на Д. Й. Д., ЕГН – **********, заповед № ****/29.05.2024 г. на
областен управител на Област Бургас, с която се одобрява план на новообразуваните имоти
и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз
основа на актовете по пар.4 от ЗСПЗЗ за местността „****“, с. А., землище на гр. Ч., в
частта, в която не е отразен в плана поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. А.,
с площ 3143 кв.м., ведно с построените в него сгради, като самостоятелен, а площта му
попада в новообразуван имот 325 и в ползвателски имот 62.1, и не е включен в регистъра
към плана жалбоподателят като собственик на поземлен имот с идентификатор **** по
КККР на с. А. и на сградите, построени в него.
ИЗПРАЩА делото като преписка на областния управител на област Бургас за ново
произнасяне в отменената част, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА областен управител на Област Бургас да заплати на Д. Й. Д., ЕГН –
**********, с адрес гр. Б. ***, сумата от 1320 (хиляда триста и двадесет) лева разноски по
делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5