№ 20007
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110141359 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.
Предявен е от ищеца Г. Н. С. срещу ответника „Игривко“ ЕООД иск с правно
основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 30 000 лева – частичен иск от общо
претендирани размер на обезщетението от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, които вреди са в причинна
връзка с претърпяна от ищеца трудова злополука, настъпила на 21.07.2023г., ведно със
законната лихва върху горната сума считано от 21.07.2023г. до окончателното
плащане.
Ищецът Г. Н. С. твърди, че в резултат на трудова злополука, претърпяна на
21.07.2023г. е получил телесни увреждания – две прободно-прорезни наранявания в
областта на дясната гърда, прободно-прорезна рана в областта на лявата мишница,
голяма прободно-прорезна рана на лявата предмишница с увреждане на екстензурен
мускул в мускулно-сухожилната част на страничния сгъвач на китката, вследствие на
което да са причинени болки и страдания. Моли съда да осъди ответника да
заплати сумата от 30 000 лв., част от вземане в общ размер от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 21.07.2023г. до плащането. Претендира
разноски.
Ответникът „Игривко“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява за съпричиняване на резултата от
страна на ищеца при условията на груба небрежност. Оспорва и размера на предявения
1
иск. Моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност намира, че
обезщетението не следва да превишава 5 000 лева, които следва да се намалят с
приноса на ищцата за настъпилата злополука, както и със сумата 1800 лева платена
доброволно от работодателя. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - К. Д. А. Б. – П., изразява
становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че е настъпила твърдяната
злополука, която е приета за трудова по установения ред, настъпване на твърдените
имуществени вреди, както и техния размер, а по отношение на неимуществените вреди
– настъпилите болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и
причинната връзка между трудовата злополука и вредите.
Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства,
в т.ч. трудов договор № 11 от 29.09.2021г., и като безспорно между страните, че към
21.07.2023г. пострадалият ищец Г. Н. С. се е намирал в безсрочно трудово
правоотношение с ответника „Игривко“ ЕООД, в рамките на което заемала длъжността
„Продавач - консултант“, с код по НКПД 52232001.
С разпореждане № 33336/28.07.2023г. на ТП на НОИ - София град, на основание
чл. 60, ал.1 КСО процесната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1
КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от
една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение. Ответникът не твърди и съответно не представя
доказателства да е обжалвал разпореждане № 33336/28.07.2023г. на ТП на НОИ -
София град по реда и в сроковете по чл.117 КСО.
Констатациите в обстоятелствената част на разпореждането са приети въз
основа на Протокол № 1 от 26.07.2023г. от разследване на злополуката, обяснения на
2
пострадалата и на Г. Б. М. - Д., като е отразено, че злополуката е станала през време и
по повод на извършваната работа като продавач – консултант в магазин за детски
стоки и играчки. В допълнение е посочено, че пострадалата Г. С. е нападната от
външно за фирмата, непознато лице, което поискало пари от касата и я наранило с нож
в областта на лявата ръка и гърдите, което е причинило порезни рани, контузия на
гръдния кош и временна неработоспособност.
Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална
доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени
удостоверените в него факти – чл. 179, ал. 1 ГПК. Съдържащите се в него констатации
за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна
работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и
за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на
работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар.
функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен
елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200
КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита
установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на
изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на
процеса не доказа обратното.
С оглед на това следва да се приеме, че по делото еднозначно се установява
наличието на трудово правоотношение между страните и настъпила трудова
злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на
злополуката като трудова е установен по регламентирания в закона ред, със съответния
влязъл в сила административен акт.
По делото е представена Епикриза от Клиника по хирургия при Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И. Пирогов“ ЕАД
(л. 11 и 12 от делото), от която се установява, че на 21.07.2023г. ищецът Г. С. е
докарана от екип на ЦСМП с контузи на гръдния кош, вследствие на опит за обир –
нападната е с нож от непознато лице. Пациентът съобщава за болки в лявата ръка,
където има порезни рани, както и в дясната гърда. Установено е, че на дясната гърда в
медиалната част от ареола има две порезни разни без убедителни данни дали са
проникващи с отсъстващо активно кървене и наличен хематом в областта на долната
част на гърдата с р-ри 1х5 см. започващ от долната порязна рана и вървящ медиално с
вид на ход от пробождащото тяло. Извършена е оперативна интервенция под обща
интубационна анестезия, почистване на установените две прорезно-прободни рани, за
които е установено, че са непроникващи в гръдния кош, с поставяне на по един
гофриран дрен във всеки раневи ход. Посочено е, че е установен частично прекъснат
мускул FCR в областта на мускулно – сухожилната му част на лява предмишница.
3
Според епикризата ищцата е изписана на 24.07.2023г. с подобрение, с указания за
амбулаторно проследяване и чрез контролни прегледи.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение № 369/2023г., издадено от
Съдебномедицински кабинет, ул. „Здраве“ № 2, след извършен на 06.08.2023г. личен
преглед на ищцата, съгласно което са констатирани следните травматични
увреждания: две прорезно-прободни рани в областта на дясната гърда, повърхностна
прободно – прорезна рана на лява мишница, голяма рана на лява предмишница с
увреждане на естензурен мускул в мускулно сухожилната му част, наложило
извършването на оперативна интервенция. Посочено е, че двете рани в областта на
дясната гърда и лявата предмишница са получени от действието на предмет с остър
връх и най – малко един режещ ръб, които са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Представени са 2 бр. болнични листове /л.24-25 от делото/, от които се
установява, че във връзка с претърпяната трудова злополука на ищцата е разрешен
отпуск за временна неработоспособност за периода от 21.07.2023г. до 22.09.2023г.
включително.
По делото са представени три броя амбулаторни листа за преглед на пациент:
лист за преглед на пациент № 174541, издаден на 09.08.2023г. от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД с отразена в същия основна диагноза: последица от открита рана на
горен крайник; обективно състояние: добро, оплакване от хипестезии по пръстите,
раната е спокойна, без наличие на протичащи инфекциозни процеси, терапия:
премахване на конците, стерилна превръзка, гипсова имобилизация в изправност,
върната шина до следващия контролен преглед на 15.08.2023г.; амбулаторен лист №
179555/15.08.2023г. на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, в който е посочено, че не са
необходими изследвания, свалена е гипсовата шина, дадено е мнение за започване на
физиотерапия и консултация с невролог; и амбулаторен лист № *********/29.08.2023г.
на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД с отразено обективно състояние: палпаторна
болезненост и ограничени движения в лява китка и пръстите на лява ръка, намалена
мускулна сила на лява длан и предмишница; изследвания: ъгломерия на китки.
По делото е назначена СМЕ, заключението по която съдът намира, че следва да
бъде възприето изцяло, тъй като установява характера на причинените на ищеца
травматични увреждания и наличието на причинно – следствена връзка между тях и
процесния инцидент, доколкото са дадени задълбочени, обективни и достатъчно
мотивирани отговори на поставените задачи, след анализ на наличната по делото
медицинска документация и извършен личен преглед на ищеца, като липсват
доказателства, които да го разколебава. Съгласно заключението, вследствие на
процесния инцидент ищцата е диагностицирана с прободно-порезна рана на дясната
гърда, в горно-вътрешния й квадрант, с раневи канал с дължина 4 см, с ход леко
4
предно вътрешно, непроникваща в гръдната кухина, прободно-порезна рана на дясната
гърда, в долно-вътрешния й квадрант, с раневи канал с дължина 6-7 см, с ход
хоризонтално и вътрешно подкожно, непроникваща в гръдната кухина, една прободно-
порезна рана на лявата мишница, както и една порезна рана на лявата предмишница с
частично прерязване на радиалния мускул сгъвач на китката (FCR) в областта на
мускулно- сухожилната му част. Вещото лице изяснява,че раните на дясната гърда и на
лявата мишница са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, всяка една от тях. Уточнява, че възстановяването е за две - три
седмици с образуване на белези, които имат постоянен характер. Раната на лявата
предмишница, предвид увреждането на външния мускул сгъвач на дланта, което е
наложило пластично възстановяване (зашиване, миорафия) и имобилизация
(обездвижване) за период над 30 дни, е причинила на пострадалата трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни.
Експертът е уточнил в заключението, че ищцата е изпитвала интензивни болки от по-
тежкото нараняване - порезната рана на лявата предмишница, но нараняванията на
дясната гърда също са свързани с по-силни болки, особено в острия период на
травмата. Най - слаба болезненост е свързана с раната на лявата мишница, но всички
телесни увреждания са изисквали прием на обезболяващи. Вещото лице изяснява, че
при изследване на проводимостта на нервите на лявата ръка на ищцата, тя е
диагностицирана със сетивна невропатия, като е доказано постравматично увреждане
в проводимостта на медиални и улнарния нерв. При разпита си по реда на чл. 200 ГПК
в осз от 30.09.2025г. експертът уточнява, че в конкретния случай е увредена частично
сетивна компонента на нервите от раната надолу, без увреждане на двигателната им
част. В допълнение мотивира изводи, че срокът на зарастване на увредения мускул е
около 21 дни, а срокът на нетрудоспособност е около 30-40 дни, като определянето на
тези срокове е строго индивидуално а в случая констатациите за нервно-сензорно
увреждане на нерви на ръката предполагат продължителен период на възстановяване.
Вещото лице – медик подчертава, че към момента на прегледа е налице запазена
мускулна сила за лявата ръка без оток и при леко намален обем на флексия (сгъване) в
китката. Съобщените оплаквания от изтръпване по задната повърхност на лявата
предмишница, понякога с острота като на „пронизване“, счита че касаят неврологично
смущение в резултат на невралната увреда – паресезии. При изслушването си вещото
лице с категоричност заявява, че увреждането е дефинитивно, доживотно и
неподлежащо на възстановяване, както и, че при евентуален повторен опит за
хирургична намеса за подобряване на естествената функция, практически не би могло
да се достигне до такава, което определя като характерно за прерязванията на мускули.
Заявява, че предвид увреждането на нервите на ръката, са напълно обясними
спорадични болки и дискомфорт в засегната зона на лявата ръка, особено при влошени
атмосферни условия - висока влажност и ниска околна температура, както и при
5
натоварване. Вещото лице заключва, че в случая са налице документални данни за
правилно и своевременно проведено лечение след получаване на травмите,
провеждане на контролни прегледи, съблюдаване на времето за имобилизация, за
махане на конците, за използване на предписаната временна нетрудоспособност, както
и за провеждане на предписана физиотерапия.
Заключението на вещото лице е обосновано, отговаря на поставените въпроси и
се подкрепя от останалите доказателства по делото, поради което съдът го кредитира
изцяло. С оглед тези обстоятелства съдът намира за доказани в процеса настъпилите за
ищеца неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с настъпилата на 21.07.2023г.
трудовата злополука.
Спорен по делото е въпросът какъв е справедливият размер за обезщетяване на
претърпените от ищцата болки и страдания. За отговора му съдът съобразява
следното:
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля В. И. С. – съпруг
на ищцата. От показанията на свидетеля се установява, че след инцидента получил
обаждане от ищцата, която му казала, че е нападната, а малко след това му съобщила,
че я карат към „Пирогов“. Свидетелят заявява, че бил в района и веднага отишъл към
болничното заведение. Видял пострадалата, която била цялата в кръв, и помогнал да я
качат на количка. Тя му споделила, че е намушкана с нож, след което я приели за
оперативни интервенции. Престояла в болницата около 3-4 дни, след което се
прибрала вкъщи с шина на лявата ръка. Сочи, че след като ищцата С. била изписана,
той полагал ежедневни грижи за нея, тъй като не можела да се обслужва сама. Заявява,
че този период на по -интензивна грижа продължил около 2-3 седмици. Твърди, че още
не е възстановена ръката, не може да държи с нея, усеща изтръпване. След инцидента
пострадалата станала по-нервна, започнала да се буди през нощта, получавала
панически страх. Не смеела да излиза сама. Свидетелят посочва, че я придружава
вечер след работа. Знае, че на осемнадесет годишна възраст е била нападната във
входа на блок. При преценка на показанията на свидетеля съдът следва да изходи от
вероятната им заинтересованост, но преценени въз основа на чл. 172 ГПК, същите
касаят лични възприятия и се подкрепят от останалите доказателства по делото,
поради което и се кредитират от настоящия състав в пълнота.
По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, вещото лице по която аргументира изводи, че е безспорен факта за
внезапно нанесените на ищцата пробожданията с нож, респективно преживения шок,
ужас и страх, че може да бъде убита. Посочва, че изненадващия характер на атаката е
предизвикал у пострадалата усещане за беззащитност, напрегнатост, с предприети
целенасочени себезащитни действия. Причинените прободни наранявания по гърдите
6
и ръката й са довели до остра стресова реакция - изразяваща се в тревожност,
неувереност и уплаха за живота й и изхода от агресията. Пострадалата е проявила
симптоми на вегитативни признаци от стресогеното събитие - тахикардия,
разтреперване пребледняване до извеждането й от сресогената обстановка и намиране
на съдействие и първоначална подкрепа от полицейски служители и мед. лица от
Бърза помощ до пристигането й в Пирогов. При разпита си в съдебно заседание,
проведено на 17.06.2025г., на въпроси на страните вещото лице дава оценка, че в
случая се касае за стресогенно събитите и първична реакция от страна на ищцата,
която вижда, че някой влиза с нож в магазина, където тя работи и се насочва към нея.
Посочва, че не е изключено тя да се опита да отнеме ножа на нападателя с цел
себезащита или отбягване на атаката. В заключението разяснява, че типични
симптоми, които се забелязват след подобен остър внезапен стрес са оживяването на
минали сцени - сънища или кошмари, угнетеност, емоционална лабилност,
дистанциране, самовглъбяване, липсата на съзвучност спрямо заобикалящата среда.
Уточнява, че ходът на постравматичното разстройство в болшинството от случаите
завършва с оздравяване - от шест месеца до година, като в незначителна част от
случаите заболяването може да приеме хроничен продължителен ход, който при
ищцата към настоящия момент не се наблюдава. В допълнение посочва, че към
момента на прегледа, се установява ситуативна тревожност и угнетеност при
възпроизвеждане на травмиращата ситуация, което е в процес на дистанциране,
неизискващ приемането на медикаментозна терапия. Установено е след прегледа на
пациента, че в юношеска възраст е била нападната пред вратата на блок, за което има
спомен, но отдавна го е отреагирала и дистанцирала от социалния си живот. В тази
насока вещото лице посочва, че липсват патологични фиксации към събитието.
Експертът допълва, че след инцидента липсват данни за консултации и прегледи с
психиатри, като ищцата е провела три психологични сесии при психолог. Заключението
на вещото лице е обосновано, отговаря на поставените въпроси и се подкрепя от
останалите доказателства по делото, поради което съдът го кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди е
заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил правната възможност на
съда по справедливост да определи заместващата парична престация, което лицето,
което поема отговорността, дължи на увредения като обезщетение за изживените
болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия,
както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
7
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При съобразяване установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта и посочените в ППВС N 4/68 г. като релевантни за размера на
обезщетението и за прилагането на критерия „справедливост“ обективни
обстоятелства, а именно - характера и интензитета на претърпените болки и страдания,
продължителността на същите, както и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на събитието, служещи като база за паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди.
В настоящия случай при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът, на първо място, отчита внезапността на изживяната от
ищцата травма от неколкократно намушване с нож, изпитаната физическа болка и
жестокостта на увреждащото събитие.
Видно е от приложената медицинска документация и от оценката й в приетата
медицинска експертиза, че злополуката е довела до две прободно-порезни рани в
областта на дясната гърда, една прободно-порезна рана в областта на лявата мишница
и една порезна рана на лява предмишница с частично прерязване на радиалния мускул
сгъвач на китката в областта на мускулно-сухожилната част, които по своя медико-
биологичен признак представляват временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Следва да се отчете, че същите са причинили на пострадалата трудности във
всекидневните ангажименти и битови дейност, в т.ч. необходимостта да бъде
подпомагана от съпруга си за период от около 2-3 м. Съдът цени при определяне
размера на обезщетението обстоятелството, че ищцата е изпитвала в острия период на
травмите интензивни болки, преминала е през оперативна интервенция с пластично
възстановяване на мускула, както и гипсова имобилизация. В допълнение към това се
съобразява срокът на възстановяване, който за раните на дясната гърда и на лявата
мишница е около 2-3 седмици с образуване на белези с пожизнен характер, както и за
период повече от 30 дни за увредения мускул. Настоящият съдебен състав отчете и
установеното постравматично увреждане на проводимостта на нервите на увредения
горен крайник, обстоятелството, че е нарушена сетивността на нервите без
възможност за подобрение, както и изпитваните и към настоящия момент оплаквания
- спорадични болки и дискомфорт при влошени атмосферни условия и при
натоварване. От значение са и допълнителните характеризиращи белези на увреденото
лице – Г. С. е била на 52 г. , т.е. в трудоспособна възраст към датата на злополуката.
На следващо място, съдът взема предвид внезапността и интензивността на
изживените душевните болки и страдания – по делото бяха събрани множество
еднопосочни доказателства за отражението на инцидента върху психическото
8
състояние на ищцата. Внезапността и агресивността на атаката (нападение с нож) са
предизвикали у пострадалата остра стресова реакция - шок и ужас, както и страх за
живота , че може да бъде убита. Отчитат се и последвалото връщане към минали
сцени, към самото стресогенното събитие, кошмари, тревожност, както и изразена
емоционална лабилност, установена от СПЕ. При определяне размера на
обезщетението съдът възприема изводите на вещото – лице д-р М., че към настоящия
момент ищцата е в процес на дистанциране от стресогенното събитие, но
същевременно следва да се подчертае, че се касае за посегателство срещу най –
висшата ценност – неприкосновеността на човешкия живот, като именно за деяние с
такъв предмет (грабеж придружен с опит за убийство), е осъден нападателят с влязло в
сила споразумение по НОХД № 2490/2023г. по описа на СРС, НО, 3 с-в.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им
към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап
на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г.
по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о./. Предвид всичко изложено, съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата, следва да бъде определено в
размер на общо 25 000 лева. За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за
неотносими представените от ответника вайбър кореспонденция и платежно
нареждане от 23.08.2023г. /лист 81/, съгласно които работодателя е превел на ищцата
сумата 1800 лева, с основание „Договор за помощ“. Релевираните с отговора на
исковата молба доводи за съпричастност и заплащането на паричната сума в знак на
добра воля, са израз на вътрешни отношения между страните по трудовоправната
връзка, които не са обект на изследване при съдебно предявена претенция за
обезщетяване на вредите от настъпилата трудова злополука, съответно не следват да
бъдат отчитани, нито приспадани от определения от настоящата инстанция справедлив
размер на обезщетението.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Отговорността на работодателя за обезщетяване на работника за вредите,
понесени от настъпила трудова злополука е обективна, доколкото законът му е
възложил риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение
на трудовите му функции. По реда на чл. 201, ал. 2 КТ тази отговорност може да бъде
намалена, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, но само когато
същият е действал при груба небрежност. Съдът не дължи служебно произнасяне по
въпроса налице ли е допусната груба небрежност от работника или служителя, но при
9
направено в срок искане за намаляване на обезщетението на това основание, той
следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да обоснове
наличието или липсата на груба небрежност.
Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца при допусната от него груба небрежност при изпълняване на възложените
трудови функции. Положителният извод за наличие на съпричиняване както в общия
случай, така и при релевирана от ответника груба небрежност като основание за
намаляване на дължимото обезщетение, се предпоставя от наличието на установено по
делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал
предпоставки за собственото си увреждане си и обективно е допринесъл за
настъпването му. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС груба небрежност при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би
могъл да го допусне. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането,
това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се
обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по - голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. За
да е налице проявена груба небрежност следва да се установи липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност от пострадалия. Съгласно практиката на касационната инстанция по повод
наличието на груба небрежност при неспазване на инструкциите за безопасност при
работа е прието, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на
труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. При
обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият
работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяко
нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а
10
само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна
обстановка (в този смисъл например Решение № 167/30.12.2020 г. по гр.д. № 591/2020
г. по описа на ВКС, III г.о., Решение № 977 от 14.01.10г.по гр.дело № 298/09г.на
Четвърто г.о.; Решение № 60 от 5.03.14г.по гр.дело № 5074/14г.на Четвърто г.о.).
В настоящия случай ответният работодател се позовава на допусната от
работника груба небрежност при твърдения, че ищцата е действала в нарушение на
утвърдена Инструкция за безопасна работа, с която е била запозната при проведените
първоначален и периодичен инструктаж, при възникналата ситуация на въоръжен
грабеж, а именно направила е опит да противодейства на нападателя, вследствие на
което са нанесени ударите, причинили телесни увреждания.
За установяване на твърдението си страната е ангажирала писмени
доказателства - Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Инструктаж
на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/ за периода
03.08.2020г. – 16.04.2024г., Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
/Начален инструктаж/ за периода 01.11.2019г. – 18.03.2024г., Инструкция за
безопасност в случай на обир, грабеж или друга заплаха. Описаните писмени
доказателства са оспорени в настоящото производство, като доколкото представляват
частни документи съгласно нормата на чл. 180 ГПК подписани от лицата, които са ги
издали, доказателствената им стойност следва да се преценява по вътрешно убеждение
с оглед на всички обстоятелства по делото.
За изясняване механизма на настъпване на трудовата злополука, по делото е
прието заключение по изготвената съдебно компютърно – техническа експертиза,
вещото лице по която е формирало изводите си след изследване на представен с USB
флашпамет видеофайл, респективно обстоен анализ на събитията на 21.07.2023г. в
часовия диапазон 17:30 часа – 18:07 часа, заснети от охранителна, статична камера в
книжарницата, където е настъпил инцидента с ищцата С.. В хронологичен аспект
експертът посочва, че в 17:36:51 ч. ищцата става от стола, намиращ се до касата и
застава до щанда, като в 17:36:54 ч. в кадър се появява мъж, който държи в дясната си
ръка нож с видима дължина на острието около 10 сантиметра. Уточнява, че мъжът е
облечен с черна тениска с къс ръкав, с къс панталон, маратонки, носи чанта през
кръста, шапка с козирка и слънчеви очила, който се насочва директно към жената,
която стои до щанда. В следващите три секунди мъжът избутва жената в посока към
стола зад щанда. Вещото лице К. посочва, че в 17:37:01 ч. се вижда, че жената с
дясната си ръка е хванала под мишницата си лявата ръка на мъжа. В този момент
мъжът с дясната си ръка отваря шкаф от щанда. В 17:37:02 ч. мъжът успява да измъкне
лявата си ръка изпод мишницата на жената и вече не държи нож в ръцете си. В този
11
момент ищцата е с гръб към мъжа, като в следващата секунда 17:37:03 ч., мъжът с
дясната си ръка отново отваря шкафа на щанда и бърка в него. В допълнение заявява,
че в 17:37:04 ч. ищцата се завърта към мъжа, държейки нож в дясната си ръка, който в
същата секунда посяга към нея с двете си ръце. В 17:37:05 ч. мъжът с лявата си ръка
успява да изтръгне ножа от дясната ръка на жената. Уточнява, че при борбата за ножа
в 17:37:06 ч. се разпръсква кръв по стола зад щанда, към който момент ножът е изцяло
в ръката на мъжа. В този момент той нанася удар с юмрук в дясната си ръка в тилната
част на главата и втори удар в областта на дясното ухо на ищцата. При анализа на
видеофайла вещото лице посочва, че в следващите секунди ищцата стои неподвижно
легнала на стола с ръце около главата, а мъжът отново бърка с дясната си ръка в
шкафа на щанда. В 17:37:09 ч. мъжът, държейки пари в дясната си ръка, тръгва вдясно
спрямо обектива на камерата и излиза от кадър. През това време жената все още лежи
на стола с ръце около главата, а няколко секунди по – късно се навежда на земята, за
да вземе телефона си. Експертът е отразил в заключението си, че при изправянето на
ищцата на кадрите се виждат петна кръв по стола и по хладилника. В 17:51:50 ч.
ищцата се появява в кадър, като лявата й ръка е превързана, роклята й е изцапана, а
секунди по - късно излиза от кадър през вратата в центъра на кадъра.
При анализа на така очертаната фактология на събитието и настъпилите,
вследствие на него увреждания, съдът намира, че не се установява поведение на
ищцата, което да се категоризира като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-
небрежният не би положил в подобна обстановка и която се явява първопричина за
настъпилата трудова злополука. В случая безспорно се извежда, че нападателят влиза
в търговския обект, в който ищцата работи като магазинер, въоръжен с нож в ръка. Три
секунди по – късно мъжът избутва ищцата на стола зад щанда, където след съпротива
на пострадалата, в това число опит да отнеме ножа, нападателят нанася
последователно удари в областта на дясната гърда и лява предмишница. Съдът
възприема реакцията на ищцата като първосигнална, продиктувана от внезапността на
нападението и от стресогенната обстановка, в която е била поставена, с реална заплаха
за своя живот. В този смисъл настоящата инстанция споделя изводите на вещото лице,
изготвило СПЕ, че се касае за предприети целенасочени себезащитни действия. Т.е.
действията на работника са били в защита на личността и телесната си
неприкосновенност, а не на паричните средства, за които в качеството си на магазинер
е отговаряла. Ето защо съдът не намира логика и обоснованост в твърденията на
ответника, че ищцата е следвало стриктно да спазва инструкцията за безопасност като
не влиза в съприкосновение с нападателя. Сериозността на нападението, предвид
носенето на нож с влизането в търговския обект и избутването а пострадалата,
несъмнено обосновават поведението на последната, очертано от СПЕ като “остра
стресова реакция“. Поради изложените съображения съдът намира възражението за
груба небрежност за неоснователно.
12
По искането за присъждане на законна лихва:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване
на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на
влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента
на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените
правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за
неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова
злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на
чл. 212 КТ, съгласно която норма за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл.84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука, поради което законна лихва следва да се присъди от датата на
настъпване на трудовата злополука – 21.07.2023г., до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е
ползвал безвъзмездна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА като е била
защитавана от адв. Я. Д. Д., САК. Последният претендира възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004г. и при
съобразяване на уважената част от иска, е в размер на 3037,80 лв. за осъществена
защита в исковото производство, с вкл. ДДС. Посочената сума, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. От страна на ответника се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 5580 лв. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност
на хонорара на процесуалния представител, което преценено с оглед материалния
интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът намира за основателно, поради което счита, че
възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 4500 лв. с ДДС. Предвид
изложеното на ответника следва да бъде присъдена сумата от общо 986 лв.,
13
представляваща разноски за експертизи и за осъщественото процесуално
представителство в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси и
разноски за депозити следва да бъдат възложени на ответника, съобразно уважената
част на иска. Така той трябва да плати по сметка на съда сумата от 1415 лв. /1000 лв.
за държавна такса и 415 лв. за изготвената СМЕ и СПЕ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Игривко“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. С., ЕГН
**********, по предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 25 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания от трудова злополука, настъпила на 21.07.2023г., призната за такава с
разпореждане № 33336/28.07.2023г. на ТП на НОИ - София град, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 21.07.2023г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 25 000
лв. до размера от 30 000 лв., предявен като частичен иск от общо 50 000
лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв,
„Игривко“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д., САК, сумата 3037,80
лева, за осъществена защита в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. Н. С., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Игривко“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 986 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Игривко“ ЕООД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд дължимите такси и разноски по
делото, в общ размер на 1415 лева.
Решението е постановено при участието на К. Д. А. ББ. - П. ЕГН **********,
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14