Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260485 17.02.2021
година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 19637 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, против К.Д.В., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 253.48
лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия за отопление
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018 г. -25.06.2019г., в размер на 29.15 лв., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №10616/2019г., по
описа на ПРС.
В исковата молба, ищцовото дружество сочи, че
съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на имот, находящ се в
**** има качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е
длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1
от ОУ предвижда клиентите да се задължат
с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на
законоустановените задължения „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата, а търговецът
извършил разпределението на топлинна енергия, като е разпределил за имота на ответника топлина
енергия в размер на горепосочената стойност и период. Твърди се, че начислената
на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
Тъй като ответникът не заплатил в срок задълженията
си, то той дължал и обезщетение за
забавено плащане на главницата за горепосочения период. За събиране на сумите
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било
уважено и в срок постъпило възражение от ответника, което обусловило правния
интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски за заповедното и настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез особен представител, оспорва изцяло предявените от ищеца искове по
основание и размер, като счита същите за
неоснователни и моли да се отхвърлят. Оспорва също, че е потребител на
услугата, стойността на която ищецът претендира. Оспорва да е собственик, респ.
че не е единствен собственик на имота, който се сочи, че не е топлоснабден.
Твърди се, че в имота няма монтирани отоплителни тела. Твърди, че не са налице
неплатени задължения към ищеца. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 10616/2019 г. по описа на ПРС, в полза на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.06.2019
г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 253.48 лева
– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в ***************, за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2018
г., както и сумата от 29.15 лева – представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.01.2018 г. до 25.06.2016 г., ведно със законна лихва от 26.06.2019
г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, със събрани сведения, поради което и
съдът е дал указания за предявяването на установителните искове. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
Представени са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в
гр. Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от
24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г.
В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия
за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.
От приетата по делото като писмено
доказателство – изискана от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, заверено
копие на Декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. № **.,
се установява, че същата е подадена от К.Д.В., с която последният е декларирал,
че е единствен собственик на недвижим имот - жилище, находящо се ***. Ето защо
и съдът приема, за неоснователно възражението на ответника, че К.Д.В. не е
собственик, респ. че не е единствен собственик на процесния имот.
Съдът приема, че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна
енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция
на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла
на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството,
обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността
между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
Поради изложеното
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че
продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна
енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за
енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се
изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено,
че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от
изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие.
Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по
чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна
енергия.
По делото е представен препис –
извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за сградна инсталация, отопление и услуга разпределение.
Основният спорен между страните по
делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на ответника
е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния
период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми. Въпросът
произтича от възраженията на ответника, че имотът не е топлоснабден, както и,
че в същият няма монтирани отоплителни тела.
Относно дължимостта на конкретните,
начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е
прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице инж. В.Ш.
по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния
период 01.11.2017 г. – 30.04.2018 г., абонатната станция, обслужваща жилищния
блок в *****, където се намира процесния апартамент № *, е работила през целия
процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление на включените в
съответната мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която
се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота
на ответника, през процесния период са монтирани четири броя отоплителни тела с
монтирани за тях ИРУ за ежемесечен дистанционен отчет на изразходваното
количество топлинна енергия за отопление. Установява също, че през имота не преминава
щранг лира. Вещото лице сочи, че през процесния период всички четири броя
отоплителни тела тип радиатор, са снабдени с ИРУ с дистанционно отчитане на изразходваното
количество ТЕ за отопление, както и, че същите са били технически изправни. Според
вещото лице, за имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 във
връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Вещото лице установява, че за имота през процесния
период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 2,41172 МWh, в т.ч. 1,5366 МWh за отдадена
сградна инсталация, 0,87512 МWh за отопление и 0,0 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на
разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната
методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението
и начисляването на разходите на ТЕ.
Обстоятелството,
че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала
топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно изготвена. В тази насока, съдът намира, за
неоснователни възраженията на ответника, че имота на ответника не е
топлоснабден и в него няма монтирани отоплителна тела. От техническата експертиза, се
установява, безспорно, че през процесния период всички четири
броя отоплителни тела тип радиатор, са снабдени с ИРУ с дистанционно отчитане на
изразходваното количество ТЕ за отопление; че същите са били технически
изправни, както и, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на
разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната
методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението
и начисляването на разходите на ТЕ.
Изготвената от вещото лице С.К. и
приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно
дадена и неоспорена от страните, дава точен отговор на това как е образувана
стойността на начислените количества топлинна енергия и акцесорните вземания,
като на база изчисленията на вещото лице размерът на главницата за исковия
период възлиза на сумата от 253.48 лева, а обезщетението за забавеното й
плащане – на сумата от 29.15 лева, които суми съответстват изцяло на
претендираните от ответника вземания. Вещото лице установява също, че не са
установени плащания по партидата на ответника. В тази насока, съдът намира, за
неоснователни възраженията на ответника, че последният няма непогасени
задължения към ищцовото дружество.
Изложеното дотук
налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в заявените
размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 26.06.2019 г. до окончателното й
заплащане.
Ето защо
предявените искове следва да се уважат,
като основателни и доказани.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
общ размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Следва да се присъдят изцяло в тежест на ответника и заплатени депозити за
експертизи в общ размер на 350 лева, както и заплатеното възнаграждение за
особен представител в общ размер на 300 лева. Освен това, ищецът в заповедното
производство е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева,
както и в настоящото исково производство претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл.
78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална
и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който
определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да
е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.
26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150
лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с
малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От
друга страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се
състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба, по
множество еднотипни заповедни и искови производства. Освен това настоящото дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в
полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева
– за исковото производство, общо 150 лева.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 900 лева, от които 75 лева за заповедното производство и 825 лева за
исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ №
37, сумите, както следва: сумата от 253.48 лв. /двеста петдесет и три лева
и четиридесет и осем стотинки / – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се ******, за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 29.15 лв. /двадесет и девет лева и петнадесет стотинки/-
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.01.2018 г. до 25.06.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.06.2019 г. – дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10616/2019 г. по описа на ПРС, І бр. състав.
ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37
сумата от 900 лв. /деветстотин лева/ -
разноски, от които сумата от 75 лева – деловодни разноски за производството по
частно гр. дело № 10616/2019 г. по
описа на ПРС, І бр. състав и сумата от 825 лева – деловодни разноски по
настоящото гр.д. № 19637 по описа за 2019 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ГБ