Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
/ 3.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА …..................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.....439.......по
описа за............2019..................година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на ищецът С.М.
с която същият е предявил срещу ответника Н.К. обективно съединени искове от които първият е иск по чл. 127 ал.2 от СК с който претендира : съдът да му предостави упражняването на родителските права
спрямо непълнолетните деца Б.М. и М. М.
като постанови същите деца да
живеят при него , като този ищец не е
коментирал какъв да бъде режима на лични отношения на тези непълнолетни
деца с тяхната майка Н.К. , като по този начин оставя на съдът да ги
определи , като ищецът С.М. е предявил и искове по чл. 143 ал.2 от СК с които претендира същия ответник да
бъде осъден да заплаща ежемесечни издръжки на всяко едно от горепосочените
деца в размер на по 200 лв. , начиная от датата на предявяването
на този иск , до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска . Същият ищец моли съда да осъди ответника да му заплати направените от него съдебни
разноски по делото
В съдебно заседание така предявените искове
се поддържат от ищеца чрез процесуалния му представител и се иска тяхното
уважаване изцяло така както са предявени .
Ответника
в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал
отговор по повод на исковата молба с която са предявени горепосочените искове
срещу него , като по този начин е изразил
становище по така предявените искове като
счита същите за допустими за разглеждане
но като изцяло неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като
такива .
Дирекция “ Социално подпомагане “ гр. Карнобат е представила по делото социален
доклад в който след направено
проучване представя факти и
обстоятелства свързани с материално – битовите условия в които живеят горепосочените непълнолетни деца на страните по делото в дома на майката на същите – ответникът
по делото , като в него е посочила факти
от съществено значение за възпитателските качества на майката и бащата на тези
деца по обективни причини събрани от хората живеещи
в същото населено място познаващи самите страни по делото и техните семейства ,
като в същото становище се посочва категорично , че впредвид така установените
обстоятелства от социалните работници
към отдел ЗД към ДСП гр. Карнобат , становище
по същият социален доклад е че ищецът С.М. не разполага
с нужния капацитет и
възможности за полагане на грижи спрямо
непълнолетните деца Б.и М. М.ови , а в семейството на майката – ответника по делото където тези
деца сега живеят от страна на
ответника са задоволени изцяло техните материални потребности , както и са налице привързаност , топли отношения , непрекъснатост на индивидуалните грижи , спокойствие и сигурност спрямо същите тези
деца осигурявани от ответницата с помощта на нейната майка – баба на децата.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от
приетите като доказателства по настоящото дело удостоверение за раждане на
детето Б.Стойчева М. издадено въз основа на акт за раждане № 1384
от 26.11.2002 година на 2-ро Кметство при Община Бургас и удостоверение за раждане на детето М. Стойчев
М. издадено въз основа на акт за
раждане № 161 от 02.08.2004 г. на Община
Карнобат е че страните по делото – ищецът С.М.М. и ответникът респ. ответницата Н.К.К. са
родители на непълнолетните деца Б.Стойчева М. – родена на *** г. и М. Стойчев М.-
– роден на *** година , като след фактическата раздяла на
страните тъй като те нямали сключен граждански брак грижите за същите две
непълнолетни деца е запознала да осъществява
майката на същите деца- ответницата Н.К. с която тези деца заживели в дома на
баба им по майчина линия , която впоследствие майката през 2016 г. е
заминала да живее и работи в чужбина, като понастоящем е в Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия където е започнала
работа по трудов договор , като
последният е приложен като доказателство по делото.
В социалния доклад изготвен от
ДСП гр. Карнобат е
изложено, че докато ищцата е живяла в чужбина ответникът не е поддържал
контакти с децата си , а за децата е
полагала грижи майката на ответницата когато последната не е била в
страната . Към момента на изготвяне на
социалния доклад децата на страните по делото живеят в дома на родителите на майка си находящ се в село Славянци , Община Сунгурларе заедно с
баба си по майчина линия Радка К. . Същият
дом представлява едноетажна постройка
състояща се от три стаи , коридор и баня
, като децата ползват самостоятелна стая.
За същите непълнолетни деца когато майка
им не е в страната е полагала грижи тяхната
баба .Същият социален доклад посочва ,
че между
децата тяхната майка и баба им съществуват в момента силни
емоционални връзки на привързаност , спокойствие и
сигурност и децата изразяват желание, да останат да
живеят там при майка си като продължат образованието си . Видно от показанията на
разпитана по делото свидетелка Марияна Петрова посочена от ищцовата страна ,
която е без родство със страните по делото
е че същата свидетелства , че в момента за децата на страните по делото
се грижат добре , но че С.М. е изразявал
пред нея желание да ги види , но не може тъй като на децата им забранявали да
ходят при него , като сега в момента ищецът работил като озеленител при
Кметство село Славянци към Община
Сунгурларе , но не го е виждала в нетрезво състояние както и че не знае дали същият страда от
психическо заболяване. Съдът не кредитира като достоверни нейните показания само в частта им дали същият
ищец употребява алкохол и дали същият страда от психически заболявания , тъй
като същите нейни твърдения се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства – 2 броя епикризи и и 1 бр. протокол на медицинска
комисия , които по един категоричен оборват достоверността на тези
показания в горепосочените им части , че
ищецът е бил психически болен и че същият употребява алкохол.
При изслушването на двете деца в настоящото производство по реда на чл. 15 от ЗЗД, същите категорично заявяват, че не
искат на ищеца да бъде постановено той да упражнява родителските права спрямо тях
, тъй като той постоянно употребявал
алкохол , преди когато са живеели с него същият е биел баба им по бащина линия
на които побои те са ставали свидетели и са се наплашили от тези негови
действия , понеже той ги е заключвал с майка им в къщата и им е викал , като
освен това страда от психически заболявания от които той не само не се е
излекувал а и в момента те се проявяват тъй като те описват как ищецът в такова лошо психическо състояние е вземал един кръст
от паметници на покойниците от гробището
на селото и го е занесъл до тяхната къща , където го е оставил на вратата им ,
на което негово действие същите децата свидетелстват, че много са се
уплашили тъй като са мислили , че ще ги
убие. Освен това същите свидетелстват, че при срещите си с него в селото той
въобще не им се обаждал а минавал покрай тях , както и факта, че въобще никога
не им е давал издръжка , нито се интересувал от тях. По тези изтъкнати от децата причини
същите категорично твърдят , че не считат ищеца като отговорен родител
и заявяват, че ако съдът присъди той да
упражнява родителските права спрямо тях и постанови те да живеят при него , то
те нямат да изпълнят съдебното решение , а ще избягат от дома на баща си .
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Настоящия спор е за упражняване
родителските права спрямо непълнолетните деца – Б.и М. М.ови които са непълнолетни . Според задължителната съдебна практика при преценка на обстоятелствата
затова решаващо значение
има интересът на детето. Това не е имагинерно понятие, а най - висшият
критерий, който следва да се съблюдава от съда при решаване на въпроса за
мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето. Цялостната
преценка на интереса на детето изисква да се съобрази комплекса от критерии,
който е посочен в споменатото ППВС № 1/74г., част от които са и нормативно
закрепени в СК от 2009г. Тези критерии са: възпитателските качества и морала на
родителите, грижите и отношението към децата, изявената готовност да ги
отглеждат, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, помощта на трети лица, социално обкръжение и материалните условия на живот. В тези критерии
има съответната градация, но преценката по тях следва да е съвкупна, при
отчитане на факта, че и всеки критерий има относителна самостоятелност. В тази връзка децата имат интерес
упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по - способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане
като личности. Този интерес предпоставя не само адекватни грижи, за което е
нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед
възпитанието и изграждането на децата като личности, за което е нужен
авторитет.
Съвкупната
преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото
доказателства навеждат настоящият състав на извод, че към настоящия момент
майката на децата заедно с помощта на
нейната майка – баба на децата е осъществявала фактически непосредствени грижи
по отглеждането и възпитанието на децата , вместо бащата на същите . Липсата на подобна подкрепа за бащата от
негови близки и роднини е рефлектирало неблагоприятно върху интереса на децата . Това е имало негативно проявление спрямо тях
, изразило се най - малкото в
нежеланието на децата да контактуват не само с баща си , но и с неговите близки.
Всичко това говори, че ако се променят фактически сега упражняването на
родителските права и същите се предоставят от съда за упражняване на бащата на
децата това ще принесе до неминуемо влошаване на обстановката при която са отглеждани децата при условията на досега
упражняваните от майката родителски
права спрямо тях . От друга страна
майката живее в настоящия момент в чужбина и там и полага съответен общественополезен труд
за което получава и трудово възнаграждение, за което бе представени трудов
договор по делото като писмено доказателство.
При съобразяване
на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени
критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че ответницата е по -
пригодния родител от двамата тъй като в хода на делото се установи, че същите непълнолетни деца
живеят с нея и тя полага в момента достатъчно по обем необходими грижи за
тях и им дава необходимата за това
издръжка , а при нейната липса такива полага нейната майка- баба на децата . Ответницата е демонстрирала пред съда желание, готовност и
възможности да се грижи за децата си , което тя и прави в настоящия момент , а за разлика от нея, по изложените по - горе
съображения, ответникът не е сторил това, като даже при срещата с децата си не
им се обажда . Желанието на родителите и това на децата относно упражняването
на родителските права не са задължителни за съда. Техните становища и искания,
както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и
се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни за спора обстоятелства.
В тази връзка съдът намира, че ответната страна има решаващо предимство във връзка с жилищно –
битовите и другите материални условия за живот. Същата реализира
добри доходи по трудово правоотношение и разполага с достатъчно средства и възможности да осигури на децата си нормална среда на възпитание и развитие,
което тя и прави в настоящия момент . Следва да се отчете все пак, че майката представя
трудов договор който показва, че същата работи , а за бащата липсват данни в
тази насока към настоящия момент тъй
като представеният от него трудов договор е срочен и е до дата – 28.05.2019 г. .
Обитаваните от децата жилище на
родителите на майката предоставя добри в
хигиенно - битово отношение условия за живот и са функционално обзаведени с
оглед нуждите на децата . От друга страна децата са общителни и на възраст, в която лесно
създават приятелски връзки сред връстниците си, за което са налице данни от
социалния доклад на ДСП гр.Карнобат . Полът и възрастта на децата Б.и М. дават предимство на майката, доколкото
се касае за момиче в пубертетна възраст и момче навлизащо в пубертетна възраст.
По останалите критерии обаче, които са най - съществени по своето съдържание и
относителна тежест, майката има предимство пред бащата. Доказателства по делото
установяват, че ищцата разполага с нужните родителски качества и възпитателски
умения за осигуряването на правилното и нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие на децата и може да им предложи една сигурна и благоприятна семейна
среда, с която да способства тяхното
израстване като пълноценни и
зрели личности. Тука следва да се отбележи от съда и факта , че видно от
представените 2 броя епикризи издадени от Център
за психично здраве Проф.д-р Иван Темков – Бургас ЕООД и Държавна психиатрична болница – Царев
Брод и протокол на медицинска
комисия № 88 от 30.06.2015 г. ЛКК при Държавна
психиатрична болница Царев Брод е че ищецът по делото страда от психическо заболяване с диагноза – психични и поведенчески разстройства , дължащи се на
употреба на алкохол , психотично разстройство респ. остро полиморфно психотично
разстройство с шизофренни симптоми като няма представени доказателства от ищецът дали същият се е излекувал от това
психическо заболяване към настоящия момент . Затова и съдът намира, че не
следва и на това много важно обстоятелство респ. основание да бъде уважен
настоящия иск за предоставянето на ищеца упражняването на родителските права
спрямо непълнолетните деца на страните по делото , с оглед на това , че това може да повлияе
крайно негативно на нормалното психическо израстване на същите деца , а и с
оглед на факта , че ако в настоящия момент ищецът страда от същите заболявания
, то той не само няма да полага нормални грижи за децата си а и няма да може да полага и адекватни грижи за себе
си. Не е налице и твърдяното в исковата
молба по делото възпрепятстване на бащата на контактите му с децата от роднините
по майчина линия. От друга страна майката по никакъв начин не е препятствала
контактите на ответника с децата ,
докато те са били при нея тъй като няма приложени доказателства
по делото в тази насока. Интересът на
детето диктува то да живее при онзи
родител, който ще способства за формирането му като отговорна и пълноценна
личност чрез осъществяването на ефективен родителски контрол и надзор.
Комплексната преценка на изложените по – горе конкретни обстоятелства и
съпоставката им с изброените критерии води до извод, че този родител е ответницата
по делото. Ето защо съдът счита, че
родителските права спрямо децата не следва да се предоставят на бащата , който няма
нужния авторитет и качества да се справи
с отглеждането и възпитанието им.
С оглед на гореизложеното , съдът намира, че така
предявения иск от ищеца за предоставянето на него да упражнява родителските
права спрямо непълнолетните деца Б.М. и М.
М. като напълно неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло. Предвид
на това местоживеенето на децата не следва да се определи при бащата.
В съответствие с отхвърляне на
горепосочения главен иск , следва да
бъде отхвърлен и акцесорния иск за определяне на режим на лични отношения на
децата с другия им родител – ответницата по делото
С оглед на гореизложеното ,
следва да се отхвърлят и исковете на ищеца с правно основание чл. 143 ал.2 от СК за осъждането на ответницата да заплаща на неплнолетните деца ежемесечни издръжки в размер по на 200 лв. за
всяко едно от тях, ведно с всички законни последици.
При този изход на делото претенцията на ответника за
разноски се явява основателна на основание чл. 78 ал.3 от ГПК . Ищецът следва да понесе направените от ответницата съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 200 в. за което е представен договор за
правна защита и съдействие . С оглед на това на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски по делото
поради отхвърляне изцяло на предявените от него искове.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.М. с ЕГН ********** *** действащ чрез пълномощника си адв. Д.Д.В.
с адрес *** , същият със съдебен адрес *** чрез адв. Д.Д.В. срещу Н.К.К. с ЕГН ********** *** и с адрес на пребиваване
– село Славянци , Община Сунгурларе , обл. Бургас ул. Горска № 3 обективно
кумулативно съединени искове по чл.127 ал.2 от СК и по чл. 143 ал.2 от СК с
които С.М.М. моли съда да постанови решение с което да му предостави за
упражняване родителските права спрямо непълнолетните деца на страните по делото
Б.Стойчева М. с ЕГН ********** родена на *** г. и М. Стойчев М. с
ЕГН ********** роден на *** г. , като същите деца да живеят при него , както и
определяне на режим на лични отношения на същите деца с майка им Н.К.К. , както
и осъждането на Н.К.К. да заплаща на всяко едно от непълнолетните деца Б.Стойчева
М. с ЕГН
********** родена на *** г. и М. Стойчев М. с ЕГН ********** роден на ***
г. по 200 лв. ежемесечна издръжка , начиная от датата на предявяването на тези
искове в Районен съд Карнобат- 04.04.2019 г. до настъпване на законни причини
за тяхното изменяване или прекратяване , ведно със законните лихви върху всяка
просрочена месечна вноска , като неоснователни и недоказани изцяло.
ОТХВЪРЛЯ и искането на С.М.М. с
ЕГН ********** *** действащ чрез
пълномощника си адв. Д.Д.В. с адрес *** , същият със съдебен адрес ***
чрез адв. Д.Д.В. съдът да му присъди направените по настоящото гражданско дело
№ 439/ 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат като неоснователно.
ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН **********
*** действащ чрез пълномощника си адв. Д.Д.В.
с адрес *** , същият със съдебен адрес *** чрез адв. Д.Д.В. да заплати на Н.К.К. с
ЕГН ********** *** и с адрес на пребиваване – село Славянци , Община Сунгурларе
, обл. Бургас ул. Горска № 3 сумата от 200 лв. представляваща направените от
нея съдебни разноски по делото на основание чл. 78 ал.3 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: