Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 15.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 234 по описа за 2021г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „М.“ ЕООД
срещу „Р.П.“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за сумата 43 024,00 лв. – част от възнаграждение, дължимо по
договор за строителство от 14.06.2017г., представляваща втората половина от
уговорена и удържана гаранция за добро изпълнение;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 3 239,00 лв. - лихви за забава, изтекли върху горното
вземане в периода от 02.05.2020г. до 27.01.2021г.;
3) осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 5 952,00 лв. – лихви за забава върху вземане за част
от възнаграждение по договора за строителство от 14.06.2017г., представляваща
първата половина от уговорена и удържана гаранция за добро изпълнение, изтекли
в периода от 02.05.2019г. до 09.09.2020г.;
4) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 809,50 лв. – мораторна неустойка по чл. 22, ал. 1 от
договора за строителство от 14.06.2017г., дължима за забава в периода от
10.10.2018г. до 13.12.2018г. при плащането на вземане за възнаграждение в
размер 16 189,88 лв., за което е издадена фактура №431/05.12.2018г.;
5) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 909,80 лв. – мораторна неустойка по чл. 22, ал. 1 от
договора за строителство от 14.06.2017г., дължима за забава в периода от
10.10.2018г. до 21.12.2018г. при плащането на вземане за възнаграждение в
размер 18 195,92 лв., за което е издадена фактура №436/20.12.2018г.;
6) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 673,85 лв. – мораторна неустойка по чл. 22, ал. 1 от
договора за строителство от 14.06.2017г., дължима за забава в периода от
11.04.2019г. до 24.07.2019г. при плащането на вземане за възнаграждение в
размер 13 476,00 лв., за което е издадена фактура №498/24.07.2019г.
С протоколно определение от 16.03.2022г.
(влязло в сила на 23.03.2022г.) производството по осъдителните искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради
оттеглянето им от ищеца.
Ответникът оспорва исковете с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с възражения, че не дължи
вземания за задържани суми за гаранции, респективно лихви върху тях, тъй като е
платил пълния размер на възнагражденията за извършената работа по договора, а
суми за гаранции не са задържани при плащането на възнагражденията, както и с
евентуални възражения, че в извършената работа по договора са налице
недостатъци.
С влязло в сила съдебно решение от
02.07.2021г. по т.д. №1702/2020г. на СГС, ТО, VI-16
с-в ответникът „Р.П.“ ООД е осъден да заплати на ищеца „М.“ ЕООД на основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 43 024,00 лв. – неизплатена част от
възнаграждение по договора за строителство от 14.06.2017г., представляваща
първата половина от уговорена и удържана гаранция за добро изпълнение по
договора, ведно със законната лихва от 10.09.2020г., като освен това е
отхвърлен предявен от „Р.П.“ ООД срещу „М.“ ЕООД насрещен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 86 049,45 лв. – мораторна неустойка,
дължима за забавено изпълнение на строително-монтажните работи по договора за
строителство от 14.06.2017г. в размер на 0,5% от стойността на неизпълнените
работи, но не повече от 5% от стойността на договора.
Решението установява със сила на пресъдено нещо (задължителна
за съда и страните по настоящото дело съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК) съществуването и
размера на признатото с решението вземане на ищеца за получаване на първата
половина от уговорена и удържана гаранция за добро изпълнение по процесния
договор за строителство и несъществуването на отреченото с решението вземане за
мораторна неустойка на ответника, дължима за забавено изпълнение на
задълженията на ищеца по договора, но също така и следните правопораждащи и
правоизключващи факти от значение за предмета на предявените в настоящото
производство искове: 1) ищецът е изпълнил възложените строително-монтажни
работи по процесния договор в уговорените обеми и срокове; 2) процесният
договор съдържа валидна клауза за задържане от ответника на част от дължимото
възнаграждение като гаранция за добро изпълнение на извършената работа, чието
плащане на ищеца е уговорено на две половини съобразно общите условия на ФИДИК;
3) размерът на половината от задържаната гаранция възлиза на сумата
43 024,00 лв.; 4) към 22.06.2021г. (датата, на която е приключено
съдебното дирене по т.д. №1702/2020г. на СГС, ТО, VI-16
с-в) не са налице обстоятелства, предвидени с договора и общите условия на
ФИДИК като основание за насрещни вземания на ответника към ищеца, които могат
да бъдат прихванати с вземането на ищеца към ответника за получаване на
остатъка от дължимото възнаграждение по договора, задържано като гаранция за
добро изпълнение, респективно като основание за намаляване на размера на това
вземане.
Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК въпросите относно
описаните факти, които са част от обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението по т.д. №1702/2020г. на СГС, ТО, VI-16
с-в, не могат да бъдат пререшавани в производството по настоящото дело.
Така предметът на доказване по предявените в
настоящото производство искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се изчерпва до установяване на обстоятелства (в това число установени
скрити недостатъци в извършената работа по процесния договор), които са
настъпили след 22.06.2021г. и пораждат право на ответника да откаже пълно или
частично плащане на остатъка от възнаграждението по договора.
Доказателства, но и твърдения за подобни
обстоятелства, осъществени след 22.06.2021г., не са ангажирани от ответника,
което по съображенията по-горе и при съобразяване на обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението по т.д. №1702/2020г. на СГС, ТО, VI-16
с-в предпоставя, че предявените в настоящото производство осъдителни искове за
неизплатено възнаграждение, представляващо уговорена и удържана гаранция, както
и за лихви върху вземанията на ищеца за гаранция се явяват доказани по
основание.
Както се посочи по-горе обективните предели
на решението по т.д. №1702/2020г. на СГС, ТО, VI-16
с-в определят и размера на половината от задържаната гаранция по договора,
който възлиза на сумата 43 024,00 лв.
Следва неизбежният извод, че неизплатеното възнаграждение,
дължимо по договора за строителство от 14.06.2017г. и представляващо втората
половина от уговорената и удържана гаранция за добро изпълнение, възлиза на
същата сума, тоест предявеният в настоящото производство иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на тази втора половина от удържаните суми за
гаранция се явява основателен за пълния му предявен размер.
Съгласно клаузите на процесния договор и
общите условия на ФИДИК, към които препращат, плащането на първата половина от
удържаните за гаранция суми се дължи в 14-дневен срок от датата на приемане на
работата по договора, а плащането на втората половина – в 14-дневен срок след
изтичането на една година от въпросната дата.
Констативен протокол за установяване на
годността и приемане на строежа по процесния договор е подписан от страните на
16.04.2019г. (видно от самия протокол, приет като писмено доказателство по
делото), което означава, че в забава по отношение на задължението за плащане на
първата половина от удържаните суми за гаранция ответникът е изпаднал на
01.05.2019г., а в забава по отношение на задължението за плащане на втората
половина ответникът е изпаднал на 01.05.2020г.
Лихвите за забава, изтекли в периода от 02.05.2019г.
до 09.09.2020г. върху присъденото с решението по т.д. №1702/2020г. на СГС, ТО, VI-16
с-в вземане за сумата 43 024,00 лв., представляваща първата половина от удържаната
гаранция за добро изпълнение, изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС
№426 от 18.12.2014г., възлизат на сумата 5 939,70 лв.
Лихвите за забава, изтекли в периода от 02.05.2020г.
до 27.01.2021г. върху вземането за сумата 43 024,00 лв., представляваща
втората половина от удържаната гаранция за добро изпълнение, изчислени по реда
на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г., възлизат на сумата 3 238,75
лв.
Исковете за лихви са основателни и следва да
бъдат уважени за посочените размери, като за разликата до пълните им предявени
размери от 5 952,00 лв., съответно 3 239,00 лв. подлежат на
отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК всяка от страните има право на присъждане на част от разноските, които е
направила за производството (ищецът – съразмерно на уважената част от предявените
искове, а ответникът – съразмерно на отхвърлената им част и частта, по
отношение на която производството е прекратено).
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Р.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „М.“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата 43 024,00 лв. – част от възнаграждение, дължимо по
договор за строителство от 14.06.2017г., представляваща втората половина от
уговорена и удържана гаранция за добро изпълнение, ведно със законната лихва от
05.02.2021г. до изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
сумата 5 939,70 лв. - лихви за забава, изтекли в периода от 02.05.2019г.
до 09.09.2020г. върху вземане в размер 43 024,00 лв., представляващо
първата половина от удържаната гаранция за добро изпълнение по договора от
14.06.2017г., на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 3 238,75 лв. -
лихви за забава, изтекли в периода от 02.05.2020г. до 27.01.2021г. върху
вземане в размер 43 024,00 лв., представляващо втората половина от удържаната
гаранция за добро изпълнение по договора от 14.06.2017г., а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 4 955,94 лв. – разноски за съдебното производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за лихви за периода от 02.05.2019г. до
09.09.2020г. за разликата над 5 939,70 лв. до предявения размер от 5 952,00
лв., а иска с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за лихви за периода от
02.05.2020г. до 27.01.2021г. за разликата над 3 238,75 лв. до предявения
размер от 3 239,00 лв.
ОСЪЖДА
„М.“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Р.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК сумата 185,03
лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: